Стела Камерън
Омагьосана (7)

6

— Пипа! — Лейди Жюстен влезе в стаята на Пипа, без да почука, затвори вратата и се облегна на нея. — Случи се нещо много опасно.

— Какво има? — попита Пипа, като се приближи към Жюстен и неуверено докосна ръцете й. — Да не би нещо в плана ни да се е объркало?

— Не още — рече Жюстен. Лицето й показваше признаци на отчаяно напрежение. — Нели стои на пост.

— Но нали още не е станало време да се заемем с…

— Не го казвай на глас — настоя Жюстен. — Не и когато толкова много зависи от изхода на плана ни. Не и когато по всяка вероятност ще се озовем заключени в тъмницата под замъка Франчът, ако ни разкрият.

— Уф, каква досада! — Пипа подскочи в оживлението си. — Няма да позволя да ни се случи нищо подобно. А и не мога да чакам нито минутка повече.

Жюстен предупредително вдигна пръст.

— Ще започнем съвсем скоро. — Думите й звучаха разумно. Но в гласа й се долавяше едва сдържана паника. — Още не е дошъл моментът, но долу, в градината, има един човек, когото трябва да убедиш незабавно да се махне.

Пипа окаменя.

— В градината? — извика тя. — След полунощ? Откъде знаеш?

— Защото той е изпратил прислужника си в кухните да потърси Нели. Мъжът разпитвал за прислужницата на лейди Филипа, представяш ли си, и то ей така, направо!

— О, Божичко — ръката на Пипа се стрелна към шията й. — Той е, нали? Кейлъм?

— Да, Кейлъм наистина — съгласи се Жюстен. После извърна очи. — Той много ти харесва, нали?

Пипа почувства как се изчервява.

— Той е нежен и мил… и мъжествен — довърши набързо тя, решила да изостави предпазливостта.

— Да, виждам, че ти наистина харесваш Кейлъм Инес. Той е очарователен и самата аз от пръв поглед го харесах, но той проявява голяма непредпазливост, като идва тук толкова късно през нощта, особено през тази нощ.

— Поставям те в ужасно неудобно положение — рече нещастно Пипа. — Изтрай ме само тази нощ и вече няма да те карам да се замесваш в подобни задачи.

Жюстен се усмихна и тъмните й очи заблестяха.

— Радвам се, че мога да ти помогна. Ти си най-лъчезарното създание, което някога е навлизало в живота ми, и ти желая само най-доброто. Просто ми се искаше… — Тя млъкна и отмести поглед.

— Искаше ти се?

— Аз… Щеше ми се и аз да съм по-храбра — рече Жюстен, като вече звучеше удивително храбро. — Но наистина трябва да убедим Кейлъм Инес да се махне от градината. Ще е истинско бедствие някой дори само да го зърне близо до дома, а после каже на Етиен.

— О, Божичко — прошепна Пипа. — Това наистина налага извънредно решителни действия. Трябва да го убедя да си тръгне незабавно.

— И аз така мисля — рече Жюстен. — Наметни нещо върху роклята си и изтичай по задното стълбище. Аз ще пазя някой да не дойде да те търси. В подножието на стълбите има малка вратичка, която води към бараката за саксии. Май само аз си я спомням.

— Това ли е вратичката, през която ти… — Пипа внезапно се отказа да задава този въпрос.

— Точно тя е, през нея влязох в къщата, когато Етиен се върна тази сутрин — някак делово рече Жюстен. — Нека не се бавим с повече приказки. Бараката за саксии е скрита от градината с жив плет. Кейлъм Инес те чака там. Ако не отиде другаде, никой няма да го види.

— Ще го накарам веднага да си тръгне.

— Той трябва да си тръгне през вратата, от която е влязъл откъм прохода. Онази в страничната стена близо до бараката.

— Така ще стори. Аз ще го накарам.

Като се наметна с някаква сива вълнена пелерина, Пипа излетя от стаята и се втурна по коридора. Някъде откъм долните етажи на къщата долитаха пиянските викове на херцог Франчът и неговите приятели, които вече часове наред пиянстваха и играеха комар.

Пипа отвори с известни усилия вратичката и влезе в прашната барака, където въздухът бе наситен с миризмата на пръст. Очевидно бараката не се използваше често. Докато Пипа се приближаваше към зацапаните прозорци, които светеха с мътно сияние от луната, дебели паяжини се заплетоха в косите й и полепнаха по лицето.

Вратата към градината имаше прозорче. През него Пипа видя тъмната фигура на висок мъж. Докато се взираше в него, мъжът се обърна и профилът му ярко се очерта на фона на лунните лъчи.

Как бе възможно двама мъже да бъдат така различни както Кейлъм Инес и херцог Франчът?

Как бе възможно единият — несъзнателно наистина — да заплени сърцето й и да го държи в ръцете си, докато другият щеше да притежава всяка частица от нея, освен сърцето й?

Как бе възможно да отпрати мъжа, когото… мъжа, когото вероятно би могла да обича?

Пипа се приближи към вратата, натисна бравата и я отвори. Обля я хладен, свеж въздух.

Кейлъм вече крачеше насреща й. Още преди Пипа да успее да направи и една крачка, той застана пред нея и отметна назад качулката й.

— Трябваше да те видя — рече той, а гласът му потрепваше от дълбоко чувство. — Благодаря ти, че дойде.

Нежно, много нежно Кейлъм докосна косите й.

— Не можеш да си представиш какво изпитвам в този миг — промълви той, а погледът му се прикова към устните й.

— Аз…

Каквото й да бе смятала да каже, бе заглушено от устните на Кейлъм, които се впиха в нейните. Ръцете му я обгърнаха в смазваща прегръдка, но тя откри, че й харесва да бъде притискана до болка в обятията му.

Той я целува дълго и дълбоко. Непрекъснато търсеше нейната реакция, и тя се стараеше да му отвръща.

Пипа се повдигна на пръсти и обви ръце около силния му врат. Гърдите на Кейлъм бяха топли, твърди като непоклатима стена, която поглъщаше натиска на нейната мека, крехка фигура и я караше да се чувства както никога досега — тъй женствена и защитена — и тя откри, че това усещане невероятно й харесва.

— Да не съм те събудил? — навъсено попита той, когато най-сетне леко отдръпна лицето си от нейното. — Казах на прислужницата ти, че трябва да те доведе на всяка цена. Тя е умно момиче. Разбра колко спешно е, без да задава много въпроси.

— Нели наистина е умна — съгласи се Пипа, останала без дъх. Докосна устните му с треперещи пръсти и той ги целуна. — О! — промълви тя и очите й неусетно се затвориха.

Следващите целувки Пипа почувства върху затворените си клепки.

— Не спях — каза му тя. — Тревожех се за утре и не можех да заспя.

— Искам те — бавно рече той до бузата й. Плъзна ръце под наметалото й и я притисна към себе си. — Опитах се да стоя далеч от теб, но трябваше да дойда, защото просто не можех да понасям мисълта, че ти си тук. Тук, с него.

И самата тя не бе в състояние да понесе тази мисъл, но какво можеше да стори? Пипа сгуши лице под брадичката му и вкуси солта по неговата кожа. Обожаваше да го докосва, обожаваше аромата му. Той бе голям, силен и топъл, миришеше на кожа и чисти дрехи и на нещо неопределимо, което принадлежеше единствено на Кейлъм Инес, нещо страшно мъжествено и опияняващо.

Разтвори устни и докосна с език пулсиращата вена на врата му. Кейлъм простена.

Този стон дълбоко развълнува Пипа. Някъде ниско в тялото й започна да се събира странна топлина. Новото усещане я изненада.

— Кейлъм — каза тя, стиснала здраво раменете му. После с връхчето на езика си проследи извивката на врата му — чак до вдлъбнатинката на брадичката.

Кейлъм отново простена. В звука имаше и удоволствие, но и желание за нещо повече.

Внезапно Пипа се почувства по-дръзка. Очите му бяха затворени. Тя използва това, за да се повдигне на пръсти, да наведе лицето му и силно да притисне устни към неговите.

Моментално устата му се разтвори и той отново простена, после плъзна език дълбоко в устата й и разлюля лицето й.

Но Кейлъм стори и нещо друго, нещо наистина необикновено. Ръцете му се плъзнаха към задничето на Пипа. Обхванаха я и я притиснаха с шокираща интимност. А докато дланите му държаха и пръстите му я галеха и мачкаха, той притисна онази част от тялото си към корема й.

Бе много голям и твърд — и много горещ. А Пипа сякаш обезумя от желанието да узнае много повече за „онова“.

— Ела с мен — каза той и всмукна долната й устна между зъбите си. Съвсем нежно я захапа, после бавно пусна чувствителната плът. — Ела с мен още сега! Дойдох направо от Хановър Скуеър. Оставих там приятеля си, виконт Хънсингор, и наредих на кочияша да ме докара с каретата. Трябва първо да се върнем, та Струан да не се тревожи за нас, а после ще избягаме.

Пипа сякаш не можеше да си поеме дъх. Пръстите му бяха като от стомана, но тя жадуваше да чувства тази твърдост върху себе си. И копнееше той да продължи да я притиска.

— Каретата, която наех, сега чака до къщата. Можем да стигнем много далеч оттук още преди някой да разбере, че те няма.

Пипа никога не беше пила силен алкохол. Но беше сигурна, че усещането трябва да е точно такова.

— Целуни ме отново, Кейлъм.

— Става късно, мила моя. Някой непременно ще забележи, че те няма и скоро ще вдигнат тревога. Нека направим така, че тази тревога да не е напразно. А защото си заминала и не могат да те намерят.

Нещо сякаш застина насред горещото й пламенно желание.

— Заминала? — Той сигурно се шегуваше с нея. — Аз? Но аз не мога да замина!

Ръцете му леко се отпуснаха.

— Това място не е добро за теб. Мъжът, за когото си сгодена и за когото трябва да се омъжиш, не е добър човек.

— Не е… — Но какво говореше тя? — Херцогът е мой годеник!

— Да. А аз те моля да го напуснеш и да дойдеш с мен.

Хладният разсъдък угаси и последните искрици от пожара в Пипа.

— Съжалявам — каза тя, като решително се оттласна от гърдите му. — Какво ми става? Какво си мисля? Моля те, умолявам те, отдръпни се от мен!

Лунната светлина й разкри борбата на чувствата по красивото му лице.

— Мислеше си, че изпитваш нещо към мен, Пипа. Нали така те наричат приятелите ти, нали? Пипа?

— Да — промълви тя, като вече започваше да трепери. — Моля те! Излез веднага от страничната врата и не вдигай шум. Херцогът никога не бива да разбере, че си идвал тук.

— Защо? — Той се засмя високо, сякаш напук на предупреждението й. — Какво ще ми направи? Въобще не ме е страх от твоя прелестен херцог.

— Той не е прелестен — възрази Пипа с неуверен глас. — Дори въобще не ми е приятен. Но той е мъжът, за когото татко ми каза да се омъжа. Не съм го избирала аз. И двамата го знаем. Но това, което сторих тази нощ с теб, е грях. Вината е моя и те моля за прошка.

— Искаш прошка? От мен? — изсумтя той. — Това е глупост! Та ти си едно невинно създание. Не познаваш нищо друго, освен естествените стремежи на тялото и душата си. Няма никаква вина. Ако имаше, аз щях да съм виновен. Напусни го!

— Той ще те преследва и ще те убие.

— Искам да станеш моя жена.

Тя ахна сепнато, а ударите на сърцето й внезапно й се сториха направо оглушителни, сигурна бе, че вече и той ги чува.

— Действаш прибързано и необмислено, Кейлъм. Поставяш в опасност собствения си живот, а това е всичко, което ме интересува. Върви си, моля те! И никога вече не се опитвай да ме видиш. Напусни Лондон още сега, начаса, и се върни в Шотландия.

Той сякаш окаменя.

— Да се върна в Шотландия? Искаш да кажеш, да си плюя на петите и да избягам от горделивия ти годеник, защото трябва да се страхувам от него?

— Искам да кажа — обясни Пипа, а всеки дъх пареше гърлото й, — че не мога да имам онова, което желая, но мога поне от все сърце да те помоля да сториш така, че дуелът да не се състои утре сутринта.

— Отказваш ми?

— Вече съм обещана на друг. — Разтуптяното й сърце направо щеше да се пръсне.

— Значи няма да размислиш и да дойдеш с мен?

Пипа никога не се беше надявала мъж като този да я пожелае, и то така силно.

— Няма да дойда с теб — отвърна. Нямаше да го излага на смъртна опасност, а глупавото му предложение би довело точно до това.

— Разбирам — тихо каза Кейлъм. — Ще ми кажеш ли поне едно нещо? Съвсем честно?

Пипа кимна.

— Причиних ли ти болка с предложението си?

Тя сведе глава. Беше й причинил радост, която бе почти като агония — и болка, която всъщност бе нетърпима наслада.

— Не — отвърна тя. — Не и болка.

— И няма да съжаляваш, че ме отпращаш, без да дойдеш с мен?

— Аз… онова… Наистина много те харесвам, Кейлъм, но аз съм здравомислеща жена. Отказвам да обсъждам невъзможни неща.

— Разбирам.

Тя знаеше, че той нищичко не разбира.

— Ще сториш ли това, за което те моля? Ще напуснеш ли Англия? — попита тя.

— Не.

Ръцете й, свити в юмруци, се притиснаха към стомаха й.

— Моля те!

— Никога! Честта ми не е по-маловажна от неговата. Никога не бих избягал от него, освен ако го сторя заедно с теб.

А ако избягат заедно, херцогът със сигурност ще ги преследва, докато успее да убие Кейлъм. Тогава ще прости на Пипа, която ще е била примамена против своята воля. Думите може и да не бъдат точно тези, но тя знаеше, че както и да се оправдае, херцогът ще намери начин да задържи за себе си каквото смята, че му принадлежи. В крайна сметка, когато Кейлъм вече ще е мъртъв, Франчът ще се ожени за нея с показно великодушие и животът й ще стане точно толкова празен, колкото ще бъде и сега, когато Кейлъм си тръгне.

— Пипа? — обади се той.

Тя отново вдигна качулката върху косите си и се обви плътно в наметалото.

— Върви! — подкани го тя, като трепереше от усилието да сдържа сълзите си. — Съдбата ми е била определена още при раждането. Послушанието, което дължа на баща си, изисква да се подчиня на тази съдба.

— Това ли е последната ти дума?

Пипа вдигна брадичка.

— Да.

— Както искаш тогава — рече Кейлъм. — Сега се налага да се сбогувам с вас, милейди. И ще очаквам с нетърпение да срещна бъдещия ви съпруг с идването на зората.

През мъгла от сълзи Пипа се загледа след него. После чу изскърцването на вратата към прохода, втурна се навън и припряно извика:

— Кейлъм!

Гласът, който й отвърна, не дойде откъм прохода, а от бараката за саксии.

— Пипа, Пипа, ела бързо! — Като често-често се оглеждаше, Жюстен забързано вървеше към нея. — Тръгна ли си?

— Да.

— Слава Богу! Трябва да побързаме.

Пипа хвана протегнатата ръка на Жюстен и се остави да я отведе обратно в къщата.

— Случило ли се е нещо?

— Не още, но май ще се случи. Нели чула Етиен да те вика. Каза, че звучал… О, Пипа, той заявил, че смята да посети булката си!

Пипа се усмихна в полумрака. Досега никога не се беше чувствала особено храбра, но тази нощ, като че ли бе готова да се изправи и пред лъв. Щом приключи с херцог Франчът, той не само ще съжалява горчиво за постъпките си, но и ще проклина мига, в който бъдещето му е било обвързано с нейното!