Стела Камерън
Омагьосана (26)

25

След като излезе от стаята на Жюстен, Пипа тръгна умислена по галерията над големия вестибюл.

Една сянка се удължи през вестибюла и преди Пипа да успее да се отдръпне назад, откри, че погледът й е прикован от очите на Франчът. Тя бързо успя да потисне импулса си веднага да побегне.

— Малко късничко е за езда, не мислиш ли, скъпа? — каза той, като оглеждаше костюма й.

— Върнах се преди известно време — неопределено каза тя, а същевременно забеляза, че за първи път той не е нито пиян, нито разрошен — необичайно явление за това време на нощта.

— Идвах да те видя, Филипа.

Франчът я хвана за лакътя и я насочи уверено именно в тази посока.

— Откак си поговорихме онази сутрин, просто съм неспособен да мисля за друго, освен за теб.

Пипа се бореше със себе си, за да не издаде отвращението си. Твърде скоро стигнаха до апартамента й и той отвори вратата с онази добре позната й властна осанка, която смрази кръвта на Пипа.

— Става много късно — каза тя.

Франчът я прихвана през кръста и я въведе в гостната й, където Нели скочи и направи реверанс.

— Ей, ти! — грубо каза Франчът, а когато Нели скочи на крака, той небрежно махна с ръка. — Остави ни, ако обичаш.

Нели се оттегли мълчешком, като през цялото време гледаше Пипа въпросително.

— Господарката ти и аз сме сгодени — рече Франчът, сякаш това напълно извиняваше непристойното му поведение. — Скоро ще бъдем женени и трябва да обсъдим много неща.

— Да, ваша светлост — рече Нели. — В такъв случай, ще се върна по-късно.

— Тази нощ повече няма да има нужда от теб — каза Франчът.

Пипа никога не се бе чувствала толкова уплашена. Бе готова да запищи.

Веднага щом вратата се затвори зад гърба на Нели, Франчът закрачи из стаята, като разглеждаше обзавеждането с очите на човек, който явно за първи път вижда тази стая.

— Удобно ли се чувстваш тук? — внезапно попита той.

— Да, много. Благодаря, Франчът.

— Етиен! — Той повдигна вежди. — Етиен, ако обичаш. Нима това би могло да се струва прекалено фамилиарно на жената, която скоро ще бъде моя съпруга?

— Етиен — каза тя, докато се молеше и трескаво обмисляше начин да се отърве от него. Все още стиснала бонето и ръкавиците си, тя седна на ръба на стола, само допреди миг заеман от Нели.

— Ще ти бъде къде-къде по-удобно в апартамента за моята херцогиня.

Прозорците бяха леко отворени и в стаята влизаше мъничко хладен въздух. Пипа повдигна лице и мислено поблагодари за освежителния полъх.

— Чу ли какво казах?

— Разбира се. Много сте любезен.

— По дяволите, мадам, не съм любезен. Тази нощ дойдох при вас с шапка в ръка, така да се каже, защото съм твърдо решен да създадем едно начало. И то скоро.

— Септември е съвсем скоро, нали? Само някакви си три седмици?

Франчът тръгна към нея и за най-голям ужас на Пипа падна на колене пред нея.

— Скъпа моя — каза той, а страстната искреност в думите му някак кънтеше на кухо. — Заслужаваш едно истинско, официално предложение за брак. Обмислих въпроса много сериозно и знам колко нехаен съм бил.

Пипа затаи дъх.

— Но ще поправя тази грешка и ще продължим напред на чисто. Милейди, за мен е огромно удоволствие, че ще бъдете моя съпруга. Вие сте жена, напълно достойна за тази чест.

Той бе… той беше грубиянин дори и когато си мислеше, че я заслепява с чара си!

— Благодаря — каза тя, като вътрешно тържествуваше, че не й се наложи да му даде с думи съгласието си.

Отново изправил се на крака, Франчът започна да си съблича фрака.

— О, аз съм един щастлив мъж. Не искам да се страхуваш. Остави всичко на мен, и ще се справим повече от поносимо добре.

Пипа се отдръпна, колкото може по-назад в стола си.

Франчът се усмихна широко.

— Свенливо малко същество! Както и може да се очаква от девиците, скъпа моя. Лесно ще се справим с това малко неудобство достатъчно лесно. — Захвърли настрани фрака и издърпа през главата си вратовръзката, като не спираше да й се усмихва. — Хайде, ела, нека ти помогна да се съблечеш. Уверявам те, че това ще направи първата ни брачна нощ къде-къде по-приятна за теб.

Отчаянието накара Пипа да скочи на крака.

— Може ли да ви кажа нещо, Фран… искам да кажа, Етиен?

— Всичко, малката ми птичка.

— Може би не знаете, всъщност, разбира се, че не го знаете. Но аз много се надявам да ви народя колкото може повече деца. Смятам да се превърна в… в съд за вашето семе. Ще бъда неуморна да получавам това семе, докато ви родя плод… — Самообладанието й изневеряваше и тя прокара език по пресъхналите си устни.

Челюстта на Франчът бе увиснала от изненада.

— Ами да, по дяволите — измърмори той. — Страшно мило, от твоя страна! Тоест, направо ми секна дъхът, скъпо момиче. И аз съм на същото мнение.

Той протегна ръце към Пипа, но тя се дръпна от него.

— О, сигурна съм, че сте — каза му тя. — И тъй като е така, за мен е особено важен символ нашият съюз да бъде благословен, преди да се възползвам от удоволствието да ви служа.

Изглежда, Франчът — най-сетне — загуби дар слово, а и спря да съблича ризата си.

— Не сте ли съгласен… Етиен… че има нещо много красиво в мисълта, да се заемем с въпроса за семената и плодовете в деня на нашата сватба?

— Аз… ами, аз… да, разбира се. Много красиво.

— О, добре. — Тя едва не рухна върху килима от облекчение. — Не мога да ви опиша колко се радвам, че проведохме този разговор. Чувствам, че сега ви познавам много по-добре, а и вие познавате много по-добре мен самата.

— Ами… да.

Тя вдигна фрака и му го подаде.

— Надявам се баба ви скоро да се почувства по-добре, за да продължи да ме инструктира за задълженията ми, щом стана ваша съпруга. А баща ми сигурно вече пътува насам от континента. Наистина, всичко е толкова вълнуващо!

— Толкова вълнуващо — повтори като ехо Франчът. — Много се надявах, че бихте обмислили дали пък да не изоставим цялото това глупаво чакане… както го обсъждахме онзи ден?

— Поканите вече са разпратени — каза Пипа и успя да си даде вид, че се разкъсва от съжаление. — Няма да е честно. Не и спрямо скъпата вдовица или пък спрямо баща ми. А и спрямо вас, Етиен. Това събитие ще отбележи нов триумф в живота ви, времето, когато ще се заемете с продължаването на рода си. И несъмнено ще желаете цялото висше общество да отбележи този тържествен ден заедно с вас.

— Предполагам, че имате право.

Тя го подкара към вратата, като припкаше до него, надничаше към лицето му и се усмихваше.

— Защо ли се бавихме толкова дълго, преди да стигнем до това приятно споразумение, Етиен?

Чувстваше се така, сякаш лицето й скоро ще се разцепи и стомахът й ще се прости с малкото, което бе яла през деня. Съмняваше се само в каква последователност ще се случат двете неща.

В един ужасяващ миг, когато Франчът застана на отворената врата, тя се уплаши, че може да се опита да я целуне. Но вместо това той се намръщи, сякаш се опитваше да осъзнае какво точно се е случило току-що, после си тръгна, като клатеше глава.

Кейлъм наблюдаваше как Франчът излиза от покоите на Пипа. Фракът на мъжа бе преметнат през ръката му и ризата му беше разкопчана. Изглеждаше като зашеметен.

Сигурно не е…

Той не би посмял да насили Пипа на същия етаж, където спеше сестра му и където всеки вик щеше да бъде чут. А дали наистина не би посмял?

Франчът бавно слезе по извитото стълбище и ботушите му закънтяха по каменните подове.

Кейлъм понечи да се измъкне от укритието си в нишата, водеща към апартамента на лейди Жюстен, но видя Нели и се спря. Нели Бъмстед, която непрекъснато хвърляше уплашени погледи в посоката, накъдето се бе отправил Франчът, изтича нагоре по стълбите и влезе в апартамента на Пипа.

Измина повече от час, преди Нели да излезе оттам бавно и на пръсти. Кейлъм, чийто врат вече се бе схванал от непрекъснатото надничане, изчака, докато се възцари пълна тишина, после се отправи към вратата на Пипа.

Влезе в тъмния салон, без да почука. Срещу камината имаше врата, за която беше сигурен, че води към спалнята, и тя бе открехната. Оттам проникваше слаба светлина. Лунната светлина от прозорците, пред които завесите не са били спуснати.

— Пипа? — прошепна той. Никак ме му се искаше да я изплаши.

Тя не отговори.

Като се върна назад, той завъртя ключа в ключалката и това действие стегна и последното мускулче в тялото му. Вече не му оставаше и капка съмнение какво е решил да стори тази нощ.

С тихи предпазливи стъпки Кейлъм прекоси стаята и отвори вратата към спалнята малко по-широко.

— Пипа?

Лунната светлина нахлуваше през прозореца и посребряваше леглото и силуета на жената, сгушена на една страна в него. Едва-едва се чуваше звукът от равномерното й дишане. Тя спеше. Кейлъм се приближи, затаил дъх, защото не искаше да я сепне и събуди… и не искаше да се лиши от удоволствието да я погледа как спи.

Черните коси на Пипа се стелеха върху белите възглавници и по едното й облечено в бяло рамо. В стаята бе топло и тя бе отметнала завивките. Широката й бяла риза от тънък лен се бе надиплила около тялото й, а фината материя прилепваше към формите й така, че успяваше да разкрие повече, отколкото ако Пипа бе напълно гола.

Кейлъм остана загледан в тази жена, която не той бе избирал, но би избрал, ако зависеше от него.

Какво ли се бе случило между нея и Франчът по-рано вечерта?

Той стисна устни. Ако е била насилена, едва ли сега щеше да спи толкова спокойно.

Ако не я докосне, щеше да умре — или най-малкото щеше да се взриви от напиращото желание.

Той обърна глава, за да види лицето й — скрито в сенките, но със светли петна по фините кости на скулите й, по затворените клепки и по сладостната извивка на устните. Миглите й изглеждаха невероятно тъмни върху бузите. Уязвимостта й го накара да закопнее да я грабне в прегръдките си и да я отнесе далеч, където тя завинаги ще бъде в безопасност.

Сатенените връзки, които придържаха отвора на ризата й, бяха небрежно завързани. Едно леко подръпване, и те щяха да се развържат. Кейлъм потърка с ръка очите си. Само да я гледа, не беше достатъчно. Трябваше да я докосне.

Отиде до другата страна на леглото и много внимателно се излетна зад нея. Като подпря глава на ръката си, той огледа заоблеността на бузата й, стройната линия на шията и рамото, извивката на малката й остра гръд. Зърното се притискаше към тънкия като паяжина лен.

Пипа въздъхна и се обърна наполовина по гръб.

А връзките до шията й се разтвориха.

Когато тя отново се успокои, едната й гърда напълно бе излязла от прикритието на ризата й.

Кейлъм стегна бедра. Жезълът му се надигна, твърд и настойчив под панталоните. Точно за това е бил създаден той, за тялото на тази жена. А тя бе създадена за неговото тяло.

С опакото на пръстите си той погали бузата й и прошепна:

— Пипа, не се бой.

— Ммм. — Тя леко се усмихна в съня си и обърна лицето си към него.

Ризата се беше разтворила чак до кръста.

Хипнотизиран, той докосна шията й. Колко хладна беше! Много нежно погали гръдта, после ръката му спря просто за да почувства нейната мека, сатенена тежест.

Пипа изви гръб.

Много внимателно Кейлъм плъзна ръка по ребрата й, по плоското й коремче и почувства гънките до деликатните кости на хълбоците й. Беше толкова дребничка. Той се намръщи. Пипа щеше да се нуждае от много грижи и внимание, когато трябва да роди децата си.

Жезълът му му напомни за онова, без което бе немислимо да се говори за дете, и той я погали още по-надолу, откривайки меките косъмчета между бедрата й.

Като сви пръстите си около хълмчето й, той потърси топлите гънки на женствеността й и ги откри вече влажни.

Ах, да, тя наистина беше готова за него.

Наведе се над нея и с уста обхвана зърното й, все още покрито от ризата, като погали с език моментално втвърдилата се пъпчица.

— Какво? — Пипа се изви и той разбра, че се е събудила.

В мига, в който щеше да прозвучи писъкът й, Кейлъм здраво покри с ръка устата й и поднесе устни близо до ухото й.

— Аз съм, сладката ми, Кейлъм.

Тя се бореше да се освободи.

— Знам, знам. — Той направи гримаса. — Наистина те изплаших, но съм просто един мъж. Дойдох да те видя и ти беше… ти не се събуди, когато те повиках.

Тя се укроти и той отмести ръка от устата й.

— Представяш ли си как изглеждаше? Легнала тук, под лунната светлина. Толкова бе прелестна, Пипа!

— Какво правиш?

Той почти се ухили.

— Исках да те прегърна и да ти доставя наслада.

— Изплаши ме!

— Съжалявам. Но преди да се събудиш, ти беше щастлива.

— Откъде знаеш? — Гласът й звучеше подозрително.

— Тялото ти ми го каза — простичко й обясни той.

Този път той я притегли на рамото си и издърпа ризата й нагоре, за да оголи краката й.

— Не бива! — едва успя да каже тя, а в гласчето й се долавяше обземащата я паника. — Не! В никакъв случай не бива да правиш това!

— Защо?

— Защото… защото…

— Ето на, виждаш ли? Нямаш никаква причина, нали? — И докато говореше, той откри онова топло, влажно местенце с меки тъмни косъмчета и разтвори гънките, набъбнали от желанието й. — Ти си готова да станеш истинска жена, Пипа. Искам тази нощ да станеш жена с мен.

— Аз… О! — Гърбът й се надигна в дъга над леглото и той впи устни в нейните в една настойчива, влудяваща целувка. Тя задърпа ризата му — уви, не успя да я съблече, защото той просто не можеше да си наложи да се отдръпне от нея нито за миг.

Пипа беше вече на ръба на екстаза. Като изостави устните й, устата на Кейлъм пропълзя в кръг около оголеното й зърно, съвсем близо до него, но без да докосва връхчето, което тя се опитваше да притисне в устата му.

Тя все още е невинна, напомни си той. Не бива да позволява на собствената си страст да засенчи необходимостта да се въздържа. Отново обиколи с устни зърното й.

— Кейлъм! — Името му прозвуча високо и немощно. — Моля те!

Той направи още едно кръгче, като се приближаваше към връхчето, а тялото й окъпа пръстите му с горещата й женска роса.

Тя отново се заизвива в прегръдките му, а ръката й потърси ствола му и опипа стоманено твърдата му дължина и тежест. Протегнала ръка, тя го прихвана изцяло и отчаяно започна да го мачка. Тя не знаеше какво прави и той се радваше за това. Не би желал точно сега Пипа да се бои.

И самият той вече едва запазваше самообладание, затова й дари облекчение, като всмукна дълбоко връхчето на гърдата й. Звукът, който се чу, когато я засука, го възбуди до полуда. Хълбоците й се отделиха от леглото и леки стонове се изтръгваха от гърдите й.

Събрал цялото самообладание, на което бе способен, Кейлъм отдръпна ръката си и се заслуша в стенанията й в мрака.

Тя чакаше, но въпреки това той знаеше, че Пипа не бе съвсем сигурна както точно очаква.

Би могъл сега да я обладае, би било толкова лесно! Но той откри, че иска да изчака и да я вземе в първата им брачна нощ. Тази нощ той щеше да стори онова, което трябва, за да намери покой — да я отведе на място, което тя никога няма да забрави.

Той бързо се отдръпна достатъчно, та да я обърне изцяло по гръб. Избута нагоре коленете й и коленичи между тях, после зарови лице в нейната сладост.

Започна да я люби с ловкия си език и се почувства сякаш притеглен навътре към тъмното кипящо пространство, където тя се бе изгубила. Мъжествеността му пулсираше, и той се сдържаше единствено със сила на волята, за каквато никога не би се осмелил да предположи, че притежава.

— Кейлъм — стенеше тя. — Не! О, Кейлъм!

Езикът му отново се стрелна и той пое малката, набъбнала пъпчица плът между зъбите си.

И почувства как Пипа сякаш се разби на хиляди парченца.

Удовлетворението й бе дълго и разтърсващо и невероятно радостно за Кейлъм. Когато най-сетне притегли влажното й тяло в прегръдките си, се чувстваше, както никога преди. Нейната наслада го бе направила повече мъж, отколкото ако сега самият той лежеше задоволен до нея.

Изминаха минути, много минути, преди тя да повдигне лице и да потърси неговото.

— Дошъл си заради това?

— Дойдох, защото е време — каза й той.

— Време ли?

— Ще те отведа оттук. Още сега. Преди разсъмване.

С опакото на ръката си тя отметна буйните си коси.

— Да ме отведеш? Не можем да заминем! Къде ще идем?

— Да се венчаем.

Тя застина.

— Значи затова си дошъл. За да ме накараш да тръгна с теб.

— Толкова ли е лошо? Та то ни е писано.

— Искаш да кажеш, да се омъжа за теб?

Кейлъм се намръщи.

— Разбира се. — Това не беше реакцията, която бе очаквал. — Франчът беше тук по-рано. Не се е опитвал да те докосне, нали?

Тя помълча известно време, преди да каже:

— Не, не ме докосна.

Честността й той приемаше без капчица съмнение.

— Скъпа, нека ти помогна да посъбереш някои неща. После трябва да се измъкнем много предпазливо.

— Защо сега?

— Защото така трябва. Писано е ти да бъдеш с мен и не бива повече да отлагаме.

— Защото вярваш, че ти си херцог Франчът?

Стори му се, че не я е чул добре.

— Ти каза… — Но наистина бе чул точно тези думи. — Откъде знаеш?

— Каза го на Струан в хижата. След като си мислеше, че съм заминала. Забравих да ви оставя храната и се върнах.

— Защо не влезе?

— Нямаше да ви хареса. Вие нямахте намерение да ми кажете. Дори и сега, когато преживяхме заедно нещо толкова невероятно, ти пак нямаше да ми кажеш.

Кейлъм навлажни устните си.

— Нали нямаше да ми кажеш?

— Не и преди да е дошъл моментът за това. Колкото по-малко знаеш, толкова по-добре.

— Нима? Трябва да се хвърля в обятията ти слепешком и да вярвам, че ти ме искаш само защото изпитваш някакви искрени чувства към мен? Кога смяташе да ме уведомиш, че аз по право ти принадлежа?

Той сякаш окаменя.

— Ти нямаше нищо против онова, което току-що се случи между нас.

— Аз… Аз обожавах това, което се случваше между нас. Не можа ли да ми кажеш в какво вярваш и защо? И после да ме помолиш да дойда с теб? Защо не ми каза всичко в нощта на панаира?

— Има знания, които са опасни.

— Опасни, защото бих могла да кажа на съперника ти, това ли искаш да кажеш? Опасни, защото ако знаех истинската причина за пламенността ти, нямаше да бъда такава глупачка?

Гневът се надигна у Кейлъм.

— Не те смятам за глупачка!

— Опасни, защото бих могла да се превърна в спънка по пътя ти към титлата и земите на Франчът, така ли? И в пречка за съюза ти с рода Чонси?

— Млъкни, по дяволите! Решаваш да се противиш чак когато на теб ти е угодно.

— Ти дойде при мен, докато спях. Не съм те молила да идваш.

— Искам да ми станеш съпруга! Искам да тръгнеш заедно с мен още сега!

— Искаш ме, защото вярваш, че ти принадлежа по право. Франчът пък ме иска за своя жена, защото иска зестрата ми. Тази нощ и той дойде да моли за незабавна венчавка.

— Негодник — изръмжа Кейлъм под носа си.

— Чудя се, нима той е по-голям негодник от теб? Франчът… Сигурно не трябва да го наричам Франчът. А може би трябва да наричам Франчът и двама ви. Така ще е най-честно. — Тя скочи от леглото и наметна една роба около раменете си. — Моля те, остави ме, Кейлъм. Моля те!

— Само ако дойдеш с мен.

— О, не мога повече да понасям това! — Тя се извърна от него и отиде до прозорците.

Само за миг той вече бе зад гърба й и разтриваше студените й ръце под робата.

— Ти ме искаш. Той ме иска. Как да разбера дали твоите мотиви са по-различни от неговите? Аз съм една пионка. Искат ме двама мъже, но само заради онова, което мога да им донеса.

Думите й се стовариха върху Кейлъм като удар. Той отпусна ръце.

— Нима си вярваш?

— Да. — Той ясно чу как зъбите й се стиснаха.

— Много добре. Ако вярваш на тази твоя измислица, тогава задачата ти е съвсем лесна. Или ще решиш да не избираш никого от нас, или пък ще избереш, когото предпочиташ.

— Измъчваш ме!

— Ти ме измъчваш, Пипа. Надявам се, няма да повториш онова, което си чула в хижата.

— Аз… Как можеш дори и да допуснеш подобно нещо?!

— Вече направих много грешки по отношение на теб, милейди. Лека нощ.

Той излезе, докато все още беше в състояние да се контролира. Желанието да я грабне в ръцете си и да я отнесе заедно със себе си вече пречупваше волята му.

В тъмния проход с мъждукащите свещи по стените той остана неподвижен, притиснал гръб към стената, и се опита да си поеме дъх.

Едва доловим шум го накара да наостри слух, и той се огледа наоколо.

Някаква бледа форма му се привидя в един далечен ъгъл, после изчезна.

Като стъпваше много предпазливо, той се приближи до мястото и погледна зад ъгъла. Нищо.

Той беше мъж, обсаден от всички страни, и въображението му — както и разумът му въобще, — вече явно се огъваха.

Кейлъм веднага напусна къщата, отиде в конюшнята и изведе дорестия кон. Останалата част от нощта щеше да прекара в яздене из хълмовете, вероятно в компанията на единствения си приятел, който може и да се съмняваше в здравия му разум, но поне никога не би се усъмнил в честта му.

Пипа остана на мястото си до прозореца. Как би могла да понесе това? Да го обича, а въпреки това да знае, че дори той да изпитва нещо към нея, то чувствата му са на второ място след желанието да я притежава, защото тя му се полагала по право.

Тя просто не можеше да понася повече това.

Бързо, за да няма време да размисли, тя намери хартия и мастило и написа бележка на Жюстен, в която й съобщаваше, че е решила да замине. Молеше никой да не я търси, защото се нуждае да остане сама за известно време. Когато се почувства готова, ще извести на Жюстен къде се намира.

Щом написа бележката и я постави под едно венецианско преспапие, Пипа изтича да се облече с най-практичния си костюм за езда. Щеше да се отправи към Клаудсмур, но нямаше да остане в имението, защото именно там щяха да я потърсят най-напред. Имаше няколко празни къщи, които се даваха под наем, и тя можеше да се укрие там за ден или два, докато размисли.

Когато всичко бе готово и нещата й бяха завързани в един голям шал, тя отново угаси свещите и отиде да застане там, където бе стояла заедно с Кейлъм, преди той да я напусне. До прозореца.

Защо трябваше любовта да боли толкова?

Откъм салона долетя звукът на внимателно отваряща се врата.

Пипа затвори очи. Явно бе сгрешила, но я заля дълбока радост. Кейлъм се връщаше, за да я накара да разбере онова, което не бе успял да й обясни.

Пипа остана напълно неподвижна и зачака.

Стъпките му се приближиха, после тя разбра, че той се намира близо зад нея, и понечи да се обърне.

Обгърнаха я силни ръце.

Силни ръце я стегнаха в желязната си хватка, докато някой друг, някой по-дребен, притисна твърдия ръб на чаша към устните й.

— Не! — Пипа се задави и се закашля, а горчивото вино потече надолу по гърлото й.

Тя се мяташе, но корави ръце стиснаха главата й и все повече вино се изливаше насила в гърлото й.

Почти изведнъж й прилоша и прималя, сякаш около нея се разтвори огромно черно цвете.

— Пий! — чу тя някакъв глас. — Пий!

Цветето ставаше все по-голямо, и Пипа потъна в тъмния му център.