Генадий Гор
Изваяние (41)

41

На другия ден Офелия ги доведе при мен.

Грундът на платното вече беше изсъхнал и аз започвах да се вглеждам в двете старици, преди да пристъпя към работа. Изведнъж ми се прииска да си представя тези две старици като девойки. И сега, като гледах тези изсъхнали, сбръчкани лица, аз мислено се опитвах да проникна в тяхното минало, много отдавна изоставило ги и останало само във възпоминанията на тези, които са знаели тяхното моминство и младост.

Аз дълго, дълго гледах стариците, без да пристъпвам към работа.

После стариците казаха:

— Ние имаме работа.

— Каква работа? — попитах аз.

— Трябва да отидем на Андреевския пазар. Да купим картофи, моркови. Копър. Лук.

И аз ги пуснах.

Ние останахме насаме с Офелия.

— На теб не ти е трудно да направиш някакво чудо, нали? — казах.

— Какво значи не ми е трудно? — изведнъж се обиди тя. — Трудно е. И още как! Ти дори не можеш да си представиш колко нерви и здраве ми струва това. Колко усилия изразходвам.

— Но все едно. Аз ще те помоля. Бог да й е на помощ, на моята гениалност. Аз някак ще преживея и без нея, а ти направи следното, моля те. Върни на тези старици младостта.

— За какво им е младост? Те не се нуждаят от нея.

— Нуждаят се. Всички се нуждаят от младост.

— Не. Това е невъзможно. Не ме моли. Аз не мога да им върна младостта.

— Защо?

— Защото те не са я имали.

— Имали са!

— Аз ти казвам не са имали! Не спори! През последните години характерът ти се е развалил. Разбирам. Иска ти се промяна. Но от самолюбие ти не желаеш да си признаеш. Знаеш ли какво? Потърпи три-четири дена. Необходимо ми е да помогна на Коля да уреди някои работи. А после…

— Какво ще стане после?

— Ще те прехвърля на една достатъчно интересна планета.

— По какъв начин?

— А по какъв би искал ти?

— По строго научен. Свързан с причинността, със законите на Нютон, с физиката на Айнщайн, с геометрията на Евклид и Лобачевски…

— Тогава ще трябва да минат няколко стотин светлинни години. А ти, приятелю мой, си нетърпелив.

— Значи, пак чудо? Ти дори нямаш представа колко ми омръзнаха всичките твои чудеса. Аз съм позитивист. Аз съм за фактите. Аз съм против чудото.

— Не се безпокой! Това е обосновано чудо. То се опира на още неоткрити закономерности.

— Е, щом се опира — съгласих се аз.

— Тогава се готви. Плати си телефона, квартирата. Остави на познатите си пари да те абонират за вестници. Погаси членските си вноски. И се подстрижи, моля те. Срамота! Погледни се в огледалото. И си купи приличен костюм. Панталоните ти са разнищени. Сакото ти няма две копчета. Ти дори не можеш да си представиш как си се занемарил. Стегни се, моля те. А след три дена…

И ето трите дена минаха.