П. Г. Удхаус
Любовният сезон на търтеите (27)

27.

Първата ми работа, като се добрах до спалнята, беше да грабна молива и да направя балансовия отчет, както следва:

Всичко беше изравнено. Нямаше нито един неразплетен възел. С нелишена от мъжественост въздишка, защото това, което най-силно радва сърцето на почтения човек, е разчистването на недоразуменията между влюбените сърца, особено през пролетта, оставих пособията за писане и се заприготвях за честен сън, когато на прага се появи Джийвс.

— О, здрасти, Джийвс — поздравих го сърдечно аз. — Тъкмо се питах дали ще се мернеш насам. Голяма вечер, а?

— Несъмнено, сър.

Показах му балансовия отчет.

— Мисля, че няма грешка.

— Няма, сър.

— Удовлетворяващо, нали?

— Напълно, сър.

— И както винаги, благодарение на несекващите ти усилия.

— Много мило е да го отбележите, сър.

— Нищо подобно, Джийвс. Вписваме в аналите още един от триумфите ти. Трябва да призная, че по време на дебатите, когато осигури алибито на Гъси, за секунда се усъмних в правотата ти, защото усетих, че накисваш Коко. Но като поразмислих, разбулих замисъла ти. Преценил си, че ако над Коко надвисне ножът на гилотината, Гъртруд ще забрави начаса всичките си съмнения и ще се скупчи край него с размекнато от злочестието му благо сърце. Прав ли съм?

— Напълно, сър. Поетът Уолтър Скот…

— Зарежи замалко поета Скот, че ще загубя мисълта си.

— Много добре, сър.

— Но знам какво искаш да кажеш. „О, жена, в щастливите ни часове…“^[1], а?

— Точно така, сър. „Несигурна, невярна и коварна, променлива кат сянката на трепетлика. Ала когато…“

— „… болка и тъга ми помрачат челото, ангелът хранител ти си мой“ и тъй нататък и прочее. Не можеш да ме слисаш с поета Скот. И това го рецитирах навремето. Най-напред „Кавалерийската атака“ и „Бен Батъл“, а после, в отговор на нестихващите овации, поета Скот. Но да се върнем на темата… Джийвс, точно както се опасявах, нямам спомен от мисълта, която възнамерявах да облека в слова. Предупредих те, че ще стане така, когато отплесна разговора към поета Скот.

— Говорехте за сдобряването на госпожица Уинкуърт с господин Пърбрайт, сър.

— Разбира се. И тъкмо се канех да кажа, че като си изучил психологията на индивида, си разбрал какво ще стане. Знаел си също, че Коко няма да е в истинска опасност. Езмънд Хадок не би теглил ножа на брата на любимото момиче.

— Точно така, сър.

— Не можеш с едната ръка да се сгодяваш за някое момиче, а с другата да дадеш на брат й трийсет дни.

— Прав сте, сър.

— А и бързият ти ум е преценил, че това ще даде повод на Езмънд Хадок да тропне с крак на лелите си. Според мен Неустрашимият Хадок беше похвално непоклатим.

— Безспорно, сър.

— Приятна ми е мисълта, че двамата с Корки са се упътили към олтара. — Спрях и му хвърлих остър поглед. — Ти въздъхна, Джийвс.

— Да, сър.

— И защо, ако смея да попитам?

— Мислех си за младия господин Томас, сър. Съобщението за годежа на госпожица Пърбрайт беше голям удар за него.

Отказах да позволя на духа ми да пада заради такава дреболия.

— Не губи време да съчувстваш на младия главорез, Джийвс. Той има жилава природа и агонията му скоро ще отмине. Може да е изгубил Корки, но Бети Грейбъл, Дороти Ламур И Дженифър Джоунс са налице.

— Доколкото ми е известно, въпросните дами са омъжени, сър.

— Това няма да стресне Томас. Нали ще продължи да получава автографите им? Чака го светло бъдеще. Или по-точно — поправих се аз, — полусветло. Първо ще трябва да преживее разговора с майка си.

— Това вече стана, сър.

Аз пребледнях.

— Какво искаш да кажеш?

— Първоначалният ми мотив да ви обезпокоя в този късен час на нощта, сър, беше да ви информирам, че нейно благородие е долу.

Раздрусах се от брилянтина до подметките.

— Леля Агата?

— Да, сър.

— Долу?

— Да, сър. В дневната. Нейно благородие пристигна преди малко. Очевидно младият господин Томас, загрижен да не й причини извънмерно безпокойство, й написал писмо, че е добре и на сигурно място, но за нещастие марката с клеймо „Кингс Девърил“ върху илика…

— Божичко! И тя е допрепускала?

— Да, сър.

— И…

— Между майка и син се разигра доста болезнена сцена, в хода на която младият господин Томас спомена…

— Мен?

— Да, сър.

— Изплюл е камъчето?

— Да, сър. Затова се питам дали при тези обстоятелства няма да ви се стори желателно да предприемете незабавно отстъпление по улука пред прозореца ви, сър. Доколкото ми е известно, в два и петдесет и четири има прекрасен влак, с който разнасят млякото. Нейно благородие изрази желание да ви види, сър.

Ще излъжа читателите си, ако взема да твърдя, че не се сгърчих. Сгърчих се и се вързах на фльонга. Но след това изведнъж в мен се вля незнайна сила.

— Джийвс — рекох, — новината е тревожна, но в живота на всеки мъж настъпва преломен момент, когато е готов да я посрещне. Току-що станах очевидец как Езмънд Хадок размаза под подкования ботуш цели пет лели и съм убеден, че след подобна героична изява ще е позор за чистокръвен породист Устър да лази пред един-единствен екземпляр. Изпитвам неимоверен прилив на сили и решимост, Джийвс. Ще сляза и ще бъда Езмънд Хадок за леля Агата. А ако нещата силно се спаружат, винаги мога да разчитам на оная твоя гумена папка, нали?

Изправих рамене и с твърда крачка тръгнах към вратата като същински Рицар Роланд на бой с поганците.