Джон Лескроарт
Нищо друго, освен истината (26)

26

Беше неделя вечер и Глицки не си бе седял достатъчно у дома през почивните дни. И имаше чувството, че скоро това така и няма да му се удаде.

През годините той много рядко бе вършил услуги на работното си място. Преди три години се бе изказал в защита на Пол Гатас по едно от десетките подобни дела между колеги, които се завеждаха сред и срещу служители в Съдебната палата. Гатас, лаборант, чийто майчин език бе тагалогския^[1], бе направил изказване пред своя колежка и тя бе изтълкувала думите му като сексуален тормоз. Двамата обсъждали мястото на прободна рана, Гатас се позапънал над названието и накрая използвал думата „цици“, а не „гърди“.

По това време Глицки се намираше в лабораторията — чакаше резултатите от друг случай — и бе единственият свидетел, чул цялата разправия, включително и последвалото унизително извинение на Гатас.

Жената изпищя:

— Няма какво да ми пикаеш върху краката ми и да ме уверяваш, че вали дъжд! — И избяга от помещението.

Преди изказването на Гатас в лабораторията цареше професионална и неутрална атмосфера. Но жената се чувствала обидена до такава степен, че не била в състояние да идва на работа цели десет дни. После завела дело, което, както се оказа, не й било за пръв път. Искането й било Пол Гатас — служител от десет години и баща на четири деца — да бъде уволнен. Изисквала и пълно заплащане за дните, в които не е била на работа. Настоявала за шестмесечна нетрудоспособност, защото толкова според нея й било необходимо, за да преодолее нанесената й емоционална травма.

Глицки бе работил многократно с Гатас. Английският на лаборанта бе много лош, но затова пък той бе изключително опитен работник. И тъй, осъзнавайки веднага, че нагазва в несигурна почва, Глицки се бе застъпил за него пред съда и — въпреки неблагоприятните обстоятелства в една обстановка, където, щом си обвинен, значи си виновен — Гатас бе оправдан.

Така че Пол с радост придружи Ейб в Палатата в седем вечерта тази неделя. Лейтенантът го остави долу в лабораторията и се качи в кабинета си. Сверяването на пръстовите отпечатъци на Деймън Кери с всички останали, открити в апартамента на Брий, щеше да отнеме доста време на Гатас, а Глицки го чакаше куп собствена работа.

Дългият списък от сведения, които Харди му бе изброил малко по-рано, бе изключително обезпокоителен, и то най-вече защото Глицки не знаеше за нито едно от тях. А би трябвало, след като е шеф на отдел „Убийства“, да не говорим пък, че е най-добрият приятел на адвоката. Батавия и Коулман безусловно имаха мозъци в главите си, а все пак, между тях да си остане, някак не бяха сполучили да открият поне някаква опорна точка в това разследване.

Изкушаваше се да арестува Харди, задето не го бе запознал поне с общите положения, задето не спомена какво е открил, с какво се е занимавал. Например, че е работил с Канета. Че е направил връзка с убийството на Грифин. Че днес сутринта е разговарял с Валънс, след като нито един от инспекторите на Глицки не е успял да намери ръководителя на кампанията. А ето сега се появява и Бакстър Торн, който вероятно стои зад изливането на МТБЕ в резервоара „Кристалните извори“, като междувременно може би във връзка с това е убил човек в района на Глицки.

Но Глицки осъзна, че Харди май е предубеден по един въпрос и този въпрос е Рон Бомонт. В разследването на убийства бе общоизвестно, че съпругът е извършителят, и въпреки цялата дейност по работата на Брий за петролната промишленост, Рон все още изглеждаше крайно подозрителен на лейтенанта. Бе избягал от местопрестъплението, бе използвал множество самоличности. Ако се съди по спалните в жилището им, той и Брий напоследък едва ли са имал и интимен живот, а след като тя е била бременна, налице бе доста сериозен мотив.

Глицки мразеше да угажда на Областната прокуратура, но не можеше повече да изключва Рон като заподозрян. От негова гледна точка — всъщност най-подходящият заподозрян.

Внезапно се изпъна на стола, стигнал до неприятното осъзнаване, че приятелят му все още крие нещо от него — иначе Рон също щеше да фигурира в кратичкия списък на Харди. Би следвало да е включен. Следователно Харди знаеше повече и не го издаваше. Не го направи, дори когато се преструваше, че разголва душата си преди няколко часа, докато замисляха да се срещнат отново тук, след като Харди си събере вещите.

Сега Глицки се печеше на бавен огън, мислейки си, че за Бога, приятел или не, ще трябва да арестува това двулично копеле, когато Харди в края на краищата се веене тук. Взе да набира кантората на адвоката от телефона на бюрото си, за да му тегли едно конско, ако е там, но чу стъпки по коридора и остави слушалката.

След минута инспектор Лион Тимс, специалистът от огледа на местопрестъплението по убийството на Канета, застана на вратата.

— Помоли меда побързам с балистичната експертиза, Ейб. Можеш ли да повярваш — в лабораторията има някой.

— Пол Гатас — отвърна Ейб. — Докарах го тук от тях. За отпечатъците.

— Отпечатъци ли? — Въпреки възхваляваното им наличие в книгите и филмите, Тимс знаеше, че в реалния живот отпечатъците рядко са фактор в работата на полицията. Но само сви рамене — щом лейтенантът иска да свери отпечатъците, моля. — Той направи балистичната експертиза вместо мен. Тоя човек струва колкото цял екип лаборанти.

Приятна новина за човека, чието работно място бе спасил, но вниманието на Глицки бе насочено другаде.

— И какво откри?

Тимс кимна.

— Стрелял е един и същи човек. С пистолета на Грифин.

Няма съмнение.

 

 

Когато пристигна, Харди се зарадва — без да се изненада, — че предположението на Глицки за пистолета на Грифин се е оказало правилно. Но изобщо не се зарадва, когато приятелят му стана, затвори вратата на кабинета си и го попита какви сведения за Рон Бомонт укрива.

— Какво искаш да кажеш? — Само че опитът му за отвличане на вниманието стигна дотам, докъдето Харди и предполагаше — тоест доникъде.

Глицки бе кацнал на ъгъла на бюрото си, надвиснал на няма и метър над мястото, където Харди седеше на твърдия стол, притиснат до стената на кабинета. Точно това бе необходимо на Глицки — в тази позиция адвокатът се чувстваше неловко.

— Какво искам да кажа ли? — повтори лейтенантът настръхнало. — Да видим дали ще успея да ти обясня. Ти знаеш местонахождението и почти целия живот на всички, които поне донякъде са замесени в смъртта на Брий Бомонт. Ти откри, че и смъртта на Карл Грифин вероятно е свързана с нея. А днес Канета превърна това правдоподобно предположение в несъмнено. Разполагаме с четирима-петима заподозрени и нито един от тях няма приемливо алиби, ноти, изглежда, не изпитваш и капка подозрение към човека, който, струва ми се, е най-вероятният извършител. Ако проследим резултата, това ще се окаже Рон. — Глицки бе скръстил ръце с професионален израз на лицето и това изобщо не бе преструвка. Очите му гледаха непреклонно. Не се канеше да чупи фъстъците от чекмеджето в бюрото си за кратък философски разговор.

Харди пое въздух, задържа го и го изпусна рязко.

— Няма да ти допадне.

— Не съм и очаквал. — Глицки изчака още известно време.

— Забърках се в тази история заради децата му.

Очите на лейтенанта, до момента безизразни, се присвиха. Ноздрите му се разшириха, а белегът на устните му побеля. Пое дъх един-два пъти, а когато най-после заговори, гласът му прозвуча ужасяващо овладяно:

— Виждал ли си го? Негов адвокат ли си?

Харди знаеше, че всеки опит за увъртане само щеше допълнително да вбеси Ейб.

— Срещнах се с него веднъж. В петък вечерта, преди нещата да се заплетат окончателно.

— И къде?

— В хотел „Хилтън“ на летището.

— Значи е имал намерение да напусне града? Заминал ли е?

— Не. Нито едното, нито другото. Но бе готов да го стори, ако се наложи. Това беше.

— Това било. Прекрасно. И ти неизвестно защо реши, че няма нужда да ме запознаеш с нито едно от тези събития.

— Не. Не съм вземал подобни решения. Тогава ти не издирваше специално Рон.

— Сега обаче го търся. Къде е?

— Не зная.

— Айде бе!

Харди сви рамене.

— Не те лъжа. Никога не съм те лъгал, Ейб. Просто изпуснах онова, което нямаше нужда да знаеш.

— Е, много ти благодаря. — Глицки направи възмутена физиономия, а гласът му се извиси негодуващо: — Ама кой си ти, че да решаваш? Ами аз за какво съм, да не би това да ми е някакво си хоби, с което да се залавям или да зарязвам, когато ми скимне, а не работа, а? Случайно да ти е идвало наум, Диз? Не си ли се замислял поне веднъж?

Но Харди нямаше намерение да се моли за милост или за прошка. Бе сторил каквото му диктуваше сърцето. Вярваше, че може да се защити.

— Виж, Рон ми се обади миналата вечер. Обаждането му още си стои записано на телефонния секретар в кантората ми. Заповядай да го чуеш по всяко време, когато поискаш. Не зная къде е, нито как да се добера до него и самият аз се вбесявам.

— Но това не е твоя работа, Диз.

— Не се самозалъгвай, Ейб. За мен то е много повече от работа. Първо, става дума за жена ми, после за къщата ми, а след това съм наред може би и аз, моя живот. Смяташ ли, че щях да рискувам всичко това, ако имах и най-малкото съмнение в Рон? Не мислиш ли, че щях да ти го предам? Господи, та аз пръв щях да дотичам.

— Не и ако ти е клиент.

Харди снижи глас.

— Той не е забъркан, Ейб. Знаеш го открай време. Ако се впуснеш в тази посока, ще сбъркаш адреса.

— Да, но на ментова ми е работата — да проверявам във всички посоки. Ако изскочи нещо, аз го подхващам и то може да ме наведе на друго.

— А може и да не те наведе. — Харди се приведе напред на стола си. — Няма време, Ейб.

Глицки го изгледа свирепо с още неотзвучала ярост. След няколко секунди се изправи, отиде до вратата, отвори я и излезе.

 

 

Стоеше със скръстени ръце до прозорците на отдел „Убийства“ и през черната мъгла гледаше към затвора оттатък пътя. Харди излезе от кабинета му и застана зад приятеля си.

— Ще ти кажа всичко, което мога — обади се той иззад гърба му, — но има неща, които не мога.

Глицки не се обърна.

— В положението на Рон има нещо, което прави опасно официалното му въвличане в съдебно дирене. Ако попадне в правораздавателната система, ще пострадат децата му. Ето защо Франи не биваше да го издава. Ето за какво не можеше да говори тя. Чу какво каза домоуправителят в жилището му, Ейб. Човекът е добър баща. Като теб и мен, нали?

Пак не последва отговор, но Харди забеляза, че раменете на Глицки се повдигнаха и смъкнаха. Слушаше го.

— Зная, зная. Защо не съм ти казал по-рано, нали? Защо съм работил с Канета? Не знам. Не знаех. Опитвах се да проумея нещата. И равносметката е, че Рон не е убил Брий.

Лейтенантът най-после леко се извърна и отрони:

— Освен ако я е убил.

— Не е.

Глицки стоеше неподвижен като статуя.

И двамата доловиха стъпки, приближаващи бързо по коридора. Харди се обърна, точно когато един възбуден азиатец изникна на вратата. Бе леко задъхан и за няколкото крачки до тях се помъчи да се съвземе.

— Едни от последните, които аз опитва, Ейб. Прощавай. Обаче съвпадат.

— Съвпаднали са?

— Да. Също като на чаша, все едно кого са.

— С отпечатъци от жилището в надстройката ли?

Гатас кимаше ли, кимаше.

— Сигурен напълно.

— Кери? — обади се Харди.

Гатас погледна него, после Глицки за позволение. Лейтенантът кимна.

— Така изглежда.

— Какво това? — попита Гатас. — Сам Деймън Кери?

Глицки кимна.

— Ако си сигурен за отпечатъците по чашата, значи е бил в дома на Брий Бомонт, а каза, че не е ходил там.

— О, сигурен напълно.

— Значи е Кери.

— Ах, мамка му — възкликна Гатас. — Съвсем мамка му.

— Взе ми думите от устата, Пол — почти се усмихна Глицки. — Чудесна работа свърши. И благодаря, че дойде тази вечер. Много ни помогна. Да те откарам ли у вас?

— Не. Звънил на моя жена. Десет минути, тя тук. — Кимна и излезе.

Отново се възцари тишина. Харди изчакваше. Глицки смучеше бузата си отвътре.

— Навярно точно в момента си спомняш, че аз донесох чашата — обади се Харди.