Стефан Груев
Проектът „Манхатън“ (43) (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)

39.

Генерал Гроувс прочете много внимателно всеки ред от секретния документ, озаглавен: „Запис на разговора с доктор Опенхаймер, проведен от подполковник Лонсдейл, 12 септември 1943 г.“ Въпреки че имаше пълно доверие в началника на разузнаването, Гроувс никога не разчиташе изцяло на изводите на офицерите от сигурността и предпочиташе винаги да се запознае с цялата преписка, когато тя се отнася до важни разследвания.

В случая преписката беше наистина важна, защото от нея зависеше бъдещето на проекта „Лос Аламос“. Гроувс смяташе да действа енергично, но преди да вземе решение, искаше още веднъж да поговори откровено с Опенхаймер. Последният им разговор на тази тема не беше успешен. Директорът на лабораторията в Лос Аламос не бе отказал направо да предостави информацията, която искаше от него Гроувс.

— Генерале, не мога да ви кажа кой е този човек. Ако ми заповядате, ще го разкрия, но първо трябва да чуя вашата заповед.

— Нямам такова намерение — отговори Гроувс.

Тогава той все още не бе решил да се възползва от правата, които му дава чинът, но сега вече всички начини за изтръгване на информация бяха изчерпани. Дори тактичните методи на подполковник Лонсдейл, отракан 32-годишен адвокат от Кливланд, който сега ръководеше службата за сигурност на проекта „Манхатън“, не можаха да дадат никакви резултати. Опенхаймер твърдо отказваше да съобщи името на неизвестния университетски учен, послужил за посредник на съветските агенти.

Непримиримата позиция на Опенхаймер не допринасяше с нищо за подобряване на репутацията, с която той се ползваше сред офицерите от контраразузнаването. Беше получил право на достъп само след изричното настояване на генерал Гроувс. Службата за сигурност на проекта „Манхатън“ продължаваше да наблюдава директора на лабораторията в Лос Аламос. Те го следяха, когато пътуваше навън, четяха писмата му и подслушваха телефонните му разговори. За службата за сигурност той си оставаше подозрителен.

С последните доклади, които получи генерал Гроувс, досието на Опенхаймер стана още по-лошо. Паметната бележка от 29 юни 1943 г., подписана от подполковник Борис Паш, шеф на контраразузнаването в Сан Франциско, започваше със следното изречение:

Имаме информация, че обектът все още е свързан с Комунистическата партия. Наблюдението показва, че при посещението си в Сан Франциско на 12 юни 1943 г. обектът е установил връзка с Компартията. Той се е срещал и прекарал доста време с лицето Джийн Татлок, чието досие прилагаме.

Това вече беше сериозно. Дъщерята на един английски професор, Джийн Татлок, била много близка с Опенхаймер в периода 1936–1939 г. и дори се говорело за сватба. Тя била член на Комунистическата партия и се движела в среда от хора с леви убеждения. След 1939 г. Опенхаймер рядко се виждал с нея.

При пътуването на Опенхаймер от Лос Аламос до Сан Франциско на 12 юни 1943 г. той се обадил на Татлок и я посетил в дома й на Телеграф Хил. Скоро след това службата за сигурност получи тревожен доклад от агента, който ги проследил: шефът на една от най-секретните лаборатории в целия проект „Манхатън“ прекарва дълги часове в компанията на известна комунистка.

През лятото на 1943 г. подполковник Лонсдейл пристигна в Лос Аламос, за да говори с Опенхаймер относно някои учени от западното крайбрежие, срещу чието участие в проекта службата за сигурност възразяваше. Подозираха в колаборация със съветски агенти една група от близка индустриална лаборатория в Калифорния. Опенхаймер беше много сговорчив и подчерта, че членове на партията не бива да бъдат допускани до проекта.

— Верността към партията — каза той, — е несъвместима с лоялността към проекта.

Скоро след разговора с Лонсдейл, при едно посещение в Бъркли Опенхаймер се срещнал с офицера от разузнаването в Радиационната лаборатория лейтенант Лайл Джонсън и доброволно му предоставил много важна информация. Споделил с него, че след разговора с подполковник Лонсдейл за съветската шпионска активност в Бъркли започнал да се тревожи. Научил, че Федерацията на архитектите, инженерите, химиците и техниците (ФАИХТ) създавала трудности и имала намерение да основе профсъюзи в Радиационната лаборатория, а доктор Джордж Елтентън, симпатизант на комунистите, бил особено активен във ФАИХТ. И по-рано имал причини да подозира Елтентън в просъветска дейност, но предпочитал да си мълчи. Сега променил мнението си и съветвал службите за сигурност да го поставят под наблюдение.

На следващия ден била уредена среща между Опенхаймер и началника на лейтенант Джонсън, подполковник Борис Паш. Опенхаймер му разкрил, че Елтентън правил опити да свърже с помощта на един посредник трима от участниците в проекта от Бъркли със съветския консул. Посредникът на Елтентън подхвърлил на учените, че би било добре да се предостави известна информация за американския атомен проект на руснаците, които в края на краищата са съюзници. На това пречела група престараващи се антисъветски фанатици от Държавния департамент.

Опенхаймер обаче отказал да назове посредника, когато подполковник Паш го попитал за това. Заявил, че не е етично да разкрива самоличността му, защото с това би внесъл объркване сред своите сътрудници, които не са виновни за нищо.

На няколко пъти след това както Лонсдейл, така и Гроувс се опитаха да научат името на мистериозния професор X, който предал на тримата все още неназовани учени предложението на Елтентън. Опенхаймер упорито отказваше да говори.

Записът, който Гроувс четеше в момента, беше направен при разговора на Лонсдейл с Опенхаймер в кабинета на Гроувс във Вашингтон. В продължение на часове Лонсдейл се беше опитвал да убеди Опенхаймер да разкрие кой е тайнственият посредник. Той му разказал подробности за съветските опити да проникнат в тайните на проекта „Манхатън“.

— Те знаят — ние имаме данни за това — за Тенеси, Лос Аламос и Чикаго — казал Лонсдейл. — Те знаят, че в Бъркли се използва някакъв спектрографски метод — дано не го произнасям погрешно. Знаят също, че имаме готовност да започнем производство шест месеца след началото на февруари и че след още шест месеца ще преминем към масово производство. За нас е много важно да открием каналите им за информация — продължил Лонсдейл. — Предполагам, че знаем кой е човекът, за когото говорите вие. Би било много добре да го потвърдите.

Опенхаймер оставал непреклонен.

— Не е редно. Това ми беше съобщено поверително и зная, че опитът на посредника не е дал никакви резултати.

— Вие споменахте, доколкото си спомням, че той се свързал с трима учени от проекта — казал Лонсдейл — и те го пратили по дяволите. Сигурен ли сте, че не е опитал и при други?

— Не съм и не бих могъл. Но очевидно не го е направил.

— Поне осъзнавате, надявам се, колко е важно да се разкрие този канал!

— Да, напълно.

— Да не би този човек да е ваш приятел?

— По-скоро познат от много години.

— Има познати, има и приятели. Вероятно отказвате, за да не замесите някой приятел?

— Не искам да споменавам повече имена — отговорил Опенхаймер, — защото те нямат никаква вина и не искам да ги замесвам в тази история. Те не са хора, които биха се обвързали с такова нещо.

Подполковник Лонсдейл бил обезкуражен.

— Тук става дума за опит за шпионаж срещу най-важното нещо, което някога сме правили, а вие го казвате чак три месеца по-късно!

Опенхаймер си оставал твърд.

— Посочих името на Елтентън — казал той, — защото бях убеден, че той ще продължи опитите си. Не искам да споменавам нови имена, защото съм сигурен, че тези хора са въвлечени съвсем случайно.

Лонсдейл опитал да постигне компромис:

— Аз искам, разбира се, да науча тези имена, но това не е толкова важно за нас, колкото да узнаем кой беше връзката. Има и други канали, които са ни известни. Единственото, в което не сме сигурни, е дали имената, за които се досещаме, съвпадат с името на този човек. Това е причината да се интересувам от него и ще ви задам въпроса съвсем направо — ще ми кажете, или не. Ако откажете, добре, няма да се сърдим!

— Не — отговорил Опенхаймер. — Доста мислих по въпроса, защото и Паш, и Гроувс ме питаха същото, и аз съм сигурен, че не е редно да разкривам името на човека.

— Не мога да разбера как въобще можете да изпитвате колебания, след като този човек в действителност е замесен в опит за шпионаж в полза на друга страна по време на война. Просто умът ми не го побира!

Опенхаймер уверил подполковника, че разбира много добре чувствата му и искрено се надява, ако човекът случайно е още активен, службите за сигурност да го разкрият. Но признал, че е твърдо решен да не казва името му.

— Трябва много добре да разберете — продължил Опенхаймер, — че не ви будалкам, нито се опитвам да се измъкна. Твърдо съм убеден, че този човек не е замесен. Тази оценка не се базира на някаква вяра, а на доброто познаване на характера му. Шансовете да греша са безкрайно малки.

Лонсдейл опитвал без полза какви ли не подходи.

— Добре, а тези тримата, с които той се е свързал, членове ли са на партията?

— Не!

— А защо ви се довериха?

— Предполагам, по две причини. Първо, все пак аз съм ръководител на лабораторията, и второ, вероятно са убедени, че няма да направя от това скандал.

— В целия проект вие вероятно имате най-добрата административна позиция — казал подполковникът с известно възхищение. — Хората, които ръководите, изпитват към вас голямо лично доверие. Знам защо е така — те ви вярват, но и вие им вярвате. Това е цялата тайна.

След разговора двамата се разделили съвсем приятелски, но Лонсдейл знаел много добре, че не може да отчете мисията си като успешна.

Гроувс прочете целия запис и се върна на един пасаж, който най-добре изразяваше собствената му дилема.

Опитайте се да ни влезете в положението — възкликнал отчаяният Лонсдейл. — Имаме случая с доктор Опенхаймер, чиято жена е била навремето член на партията, а той се познава с много известни комунисти, общува с тях и дори е участвал в така наречените „фронтови организации“ и вероятно е подпомагал финансово партията. Същият този доктор Опенхаймер открива опит за шпионаж от страна на партията преди цели шест месеца и си мълчи. Дори днес не прави пълни разкрития. За себе си аз съм решил, че вие сте наред, иначе бихме ли разговаряли сега по този начин? Но кажете ми как да постъпим в случай като вашия?

Да, питаше се сам Гроувс, как да постъпи шефът на най-важния военен проект в случай като този?