Хедър Греъм
Ондин (7)

ШЕСТА ГЛАВА

Ондин се събуди, когато Лоти почука на вратата, за да й предложи ухаеща утринна баня и да обясни, че ако милейди желае, може да закуси в салона. Ондин се усмихна любезно на момичето, отиде в стаичката за преобличане и свали нощницата си. Седна в топлата вода и завърза косата си на тила. После въздъхна доволно и се отпусна във ваната. Лоти влезе след нея, понесла затоплената хавлия.

— Какво правиш тук, Лоти? — попита след малко Ондин, която беше затворила очи.

— Чакам заповедите ви, милейди — отговори объркано момичето и сведе глава. — Тъй като никога не съм била камериерка, не знам точно какво трябва да правя.

Ондин неволно се засмя, но бързо стана отново сериозна, защото не искаше да нарани чувствата на красивото, мило момиче с алени бузи и сърдечни очи.

— Сега ще ти издам една тайна, Лоти. Аз също съм малко нервна, така че ще бъде добре, ако се справим заедно с трудностите. Докато седя във ваната, бих искала да изпия чаша чай. А после би могла да ми избереш рокля.

Лоти кимна усърдно, изскочи от стаята и скоро се върна.

— Ето ви чая, милейди.

— Благодаря. Премести това столче, за да мога да оставя чашата. — Лоти се подчини и Ондин забеляза, че момичето цялото трепери. — Какво има? Да не би да те е страх от мен?

— О, не, вие сте толкова любезна. Само че… — Лоти погледна страхливо към вратата, която водеше в спалнята на графа.

— Какво има?

— Боя се за вас.

— За мен? — попита смаяно Ондин. — Защо, за Бога? — Може би властният, тираничен лорд, за когото се бе омъжила, криеше някаква загадка…

— Не чухте ли вълците? Цяла нощ виха съвсем наблизо.

— Вълците винаги вият, когато има луна.

— О, милейди, страхувам се за живота ви. Първата графиня умираше от страх, бедничката, и накрая наистина си отиде.

— Лоти! Сигурно се е страхувала от мъжа си?

— Не, милейди, макар че някои хора също мислеха така. Лейди Женевиев имаше собствена камериерка, една млада жена от Йорк, която от време на време слизаше в кухнята да си поговорим. Тя ми призна, че духовете й внушавали леден страх.

Ондин въздъхна облекчено.

— Няма нужда да се страхуваш за мен, Лоти. Аз не вярвам в духове и призраци. Доколкото знам, всички по-големи замъци и аристократични домове имат своите призраци. Но баща ми, който беше умен и много начетен мъж, ми е внушил, че мъртвите не могат да ми сторят нищо. Само живите са истински опасни.

Лоти обаче не се успокои и Ондин продължила задава въпроси.

— Как умря графинята? При раждане ли?

— Не. Някои твърдят, че е била луда. Но това не е вярно, беше само слаба и страхлива. Всъщност е трябвало да отиде в манастир, но на смъртното си легло баща й помолил графа да я направи своя жена.

— И как умря?

— Ами, чула гласовете на духовете, по-точно бабата на лорд Чатъм. Старата дама паднала по една вехта, изгнила стълба в домашния параклис и починала на място. А бедната лейди Женевиев умря по подобен начин. Чула гласа на бабата, излязла на балкона в палата на Уестчестър и се хвърлила долу.

— Лоти! — Двете жени погледнаха стреснато към Матилда, която стоеше на прага с побеляло лице и притискаше с ръка сърцето си. — Как смееш да занимаваш графинята с тези ужасни клюки?

Момичето сведе смутено глава и Ондин побърза да го защити.

— Историята не ме развълнува ни най-малко. Само зададох няколко въпроса на новата си камериерка.

Икономката пристъпи към Лоти и стисна до болка ръката й.

— По-добре да си беше останала в кухнята!

— Не! — Твърдо решена да покаже на Матилда коя е господарката тук, Ондин се изправи във ваната. — Аз не желая…

— Какво става тук, за Бога? — Облечен в елегантен костюм за езда, Уоруик влезе в стаята и изгледа обвинително жена си. Очевидно беше убеден, че именно тя е предизвикала разправията.

Ондин отговори с достойнство на гневния му поглед и се потопи отново във водата, за да скрие голотата си.

— Нищо не се е случило, Уоруик. Матилда дойде да се осведоми дали съм доволна от новата си камериерка и аз я уверих, че Лоти се справя много добре. А сега ни остави сами, ако обичаш.

Графът я погледна хладно и се обърна към старата икономка:

— Имате ли да се оплачете от нещо?

— О, да, разтревожих се, защото момичето разправяше на графинята онази ужасна история…

Отчаяна, Лоти падна на колене.

— Не исках да сторя нищо лошо! — захълца тя.

— Момичето не е виновно в нищо! — изсъска вбесено Ондин, която искаше най-после да излезе от ваната. — Ако сега ми позволите да остана сама с камериерката си…

Без да й обръща внимание, Уоруик изправи на крака плачещото момиче.

— Няма нищо, не плачи!

— Би трябвало да я накажете — възрази Матилда.

— Няма да позволя! — намеси се енергично Ондин. — Трябва ли да обсъждаме този въпрос, докато се къпя?

— Матилда, Лоти, можете да си вървите — реши графът. — Матилда, вие ще изпълните желанието на жена ми и няма да накажете Лоти.

Без да каже дума, икономката се оттегли, следвана от все още треперещото момиче.

— Остани тук, Лоти! — заповяда Ондин. — Имам нужда от помощта ти.

Младата жена спря колебливо, но краткият жест на графа я накара да хукне към вратата. Ондин научи още един урок. Каквито и заповеди да даваше, прислугата щеше да се подчинява на графа. Той затвори вратата зад прислужницата, после се запъти бавно към ваната, вдигна крака си върху столчето и погледна втренчено съпругата си.

— Милорд, ако нямате нищо против…

— Имам. Какво означава всичко това?

Ондин отметна глава назад и неволно разкри гърдите си.

— Какво означава ли? Как да играя ролята си, като не сте ме запознали с текста? Трябваше да ме уведомите за някои неща, милорд. Така например нямах представа, че вече сте бил женен. Камериерката ми твърди, че някакви си духове са причинили смъртта на съпругата ви.

Уоруик й обърна гръб и пристъпи към гардероба. След малко я погледна с обичайния си недостъпен поглед.

— Вие не вярвате в тези неща, нали?

— Не, но щеше да бъде по-добре, ако ме бяхте посветили в тайната, лорд Чатъм.

— Вероятно съм мислил, че ще се уплашите от духовете — или от воя на вълците.

— Животът ми принадлежи на вас, милорд — отговори сухо Ондин. — Затова не се тревожете за чувствата ми.

Тънка усмивка заигра по устните му.

— Лъжете се, графиньо. Чувствата ви ме интересуват твърде много. Ако не се боите от духове, защото тогава треперите като лист?

— Защото ви липсват добри маниери, сър! Наредихте ми да играя ролята на господарка, а сега ме лишавате от камериерка и ми пречите да се окъпя!

— Кой има право да смути банята ви, ако не съпругът ви, милейди?

— Мисля, че е време да изляза от ваната — обяви ледено тя.

Лордът се поклони галантно.

— Никой не ви пречи, графиньо. — Когато тя не се помръдна, той добави провлечено: — Както веднъж намекнахте, вече нищо не е в състояние да ви уплаши — след всичко, което е трябвало да изтърпите.

— Изчезвайте! — изсъска тя.

Вместо да изпълни желанието й, той застана пред ваната.

— Не ме командвайте, милейди! Това е моята стая и аз ще стоя в нея, колкото искам, със или без вашата благословия.

Нахалството му я извади от търпение. Тя изруга и пръсна вода в лицето му. Железните му пръсти се сключиха около китките й, той я издърпа без усилия да стане, прегърна мокрото й тяло и я вдигна от ваната.

После я притисна ухилено до гърдите си, за да се наслади на ужаса в очите й.

— Очевидно трябва по-често да ви напомням колко малко искам от вас, милейди. Защо непрекъснато ме нервирате заради някакви дреболии, след като ви отървах от много по-страшни преживелици?

Изведнъж хватката му се разхлаби. Пръстите му се плъзнаха по влажния й тил и преди Ондин да разбере какво става, гореща целувка запечата устата й. Стресната, тя побърза да извърти глава и Уоруик избухна в тих смях. Без да я пуска от прегръдката си, той й позволи да стъпи на пода.

— Не съм упражнил всичките си права, милейди. Бих могъл за поискам много повече. — Ръцете му се плъзнаха предизвикателно по хълбоците й.

— Вие сте един проклет негодник! — изсъска вбесено Ондин.

— Говориш със съпруга си, мила. — Ръцете му обхванаха внимателно гърдите й.

По вените й пропълзя неканен огън.

— Тиран! Вандал! Звяр!

— Как силно бие сърцето ви, милейди… Страхувате ли се от мен? Това е добре. Трябва овреме да се научите кой е господарят в тази игра.

Той се обърна рязко, посегна към хавлията и я хвърли в ръцете й. Ондин се уви бързо и отговори с леден поглед на поклона му.

— Няма да ви преча повече, мадам.

Уоруик се обърна и с дълги крачки излезе от стаята. Вратата се затвори шумно.

 

Ондин облече роклята си, прекоси неохотно спалнята на съпруга си и влезе в салона, където чакаше закуската. След като закуси, позвъни и нареди да повикат Матилда.

— Бихте ли ми показали къщата, моля? — попита тя с любезна усмивка. Докато вървяха през коридора, прибави: — Искам да разберете, че говорех сериозно. Лоти не бива да бъде наказана за дребното си провинение тази сутрин.

— Простете ми, милейди — отговори тихо Матилда, която едва сдържаше сълзите си. — Знам колко е трудно да се свикне в нов дом, затова исках да ви спестя тревогите и страха.

— Аз не се боя от духове. И много съжалявам за онова, което се е случило с лейди Женевиев.

Лицето на икономката се разведри.

— Искате ли да я видите?

Ондин спря да диша. Тази жена не беше на себе си!

— Говоря за портрета й в галерията, милейди.

— О! — въздъхна облекчено младата жена. — Да, с удоволствие.

Двете тръгнаха към галерията и Матилда спря пред един портрет, окачен пред входа на западното крило. Ондин разгледа възхитено младата жена, която седеше в червено кадифено кресло с малко кученце в скута. Художникът беше предал отлично блестящата руса коса и небесносините очи. От картината се излъчваше мекота и лека меланхолия.

— Била е много красива…

— Да, и графът я обичаше с цялото си сърце. Когато я загуби, тъгата му беше безгранична.

— Разбирам.

— Още повече, че лейди Женевиев чакаше дете…

Ондин започна да разбира по-добре поведението на мъжа си. Смъртта на първата му жена и на нероденото дете го беше засегнала дълбоко. Вероятно кралят беше настоял приятелят му да се ожени отново колкото се може по-скоро. Защо в такъв случай да не си вземе жена от бесилката, която да не ограничава свободата му и едновременно с това да погребе надеждите на всички неомъжени наследници?

— Да продължим, Матилда.

— Разбира се, милейди.

Извита стълба водеше от галерията към втория етаж, където бяха настанени слугите. Матилда обясни кой къде спи, макар да не беше много доволна, че графинята се заинтересува живо от жилищата на слугите.

Както установи Ондин, къщата с двете и крила не беше във формата на буквата U, а четириъгълна. В партера и на втория етаж имаше свързващи врати и коридори между всички помещения, но това не се отнасяше до първия етаж, където живееше семейството.

— От апартамента на Джъстин води коридор към средното крило — обясни Матилда. — Покоите на господаря обаче са напълно отделени. По-рано в къщата е имало твърде много тайни ходници и скрити стълби, но войските на Кромуел са ги открили и разрушили. Защото старият лорд е останал верен на краля до смъртта си. Цяло щастие е, че Чатъм Менър не е бил разрушен до основи. От друга страна обаче, Кромуел се е страхувал от кърваво въстание на север, ако разруши и опожари тази къща. Затова е заповядал да засипят тайните коридори, за да не се крият в тях враговете му. Следващите графове не направили никакви промени, защото ценели високо неприкосновеността на личния си живот.

— Отдавна ли служите на семейство Чатъм? — попита Ондин.

— О, да, тук съм родена. — Матилда поведе новата си господарка към първия етаж, показа й апартамента на Джъстин, след това двете слязоха в задното крило, където се намираха стаите за гости. Тук Ондин разгледа огромната оръжейна, в която бяха събрани исторически мечове, копия, щитове и други подобни, принадлежали на различни поколения.

В източното крило беше пералнята, както и кухненските помещения. През кухнята излязоха в огромната приемна, Настланият с плочки под беше покрит със скъпоценни килими, по боядисаните в бяло стени висяха гоблени. Матилда описа възторжено баловете с маски, които старият лорд обичал да организира тук.

До залата беше работната стая на Уоруик, пълна с книги. Томовете на Шекспир, френски и италиански поети, Кристофър Рен и Томас Мор, учебници по архитектура, селско стопанство, отглеждане на коне и военно изкуство. Дъбовото писалище беше до прозореца, обляно от слънчева светлина. В отсрещния ъгъл имаше удобен диван. Ондин си представи живо как първата графиня е правила компания на съпруга си и е седяла на дивана с книга в ръка.

След като прекосиха голямата зала, двете жени влязоха в параклиса. Ондин се възхити от масивната нормандска арка. Дълъг червен килим водеше към олтара. В страничните ниши стояха красиви скулптури.

— Статуите са на предците на графа — обясни Матилда. — Всички почиват в подземната гробница.

Ондин спря пред главния олтар и се прекръсти. От свода висеше красив позлатен кръст. След като прочете кратка молитва, тя последва икономката към преддверието с две врати. През дясната се излизаше на двора, през лявата се влизаше в къщата.

От задната страна имаше дълга дървена стълба, която извеждаше в нищото. Най-горното стъпало беше зазидано с каменна арка.

— Тук е започнала историята с домашния призрак — въздъхна Матлида. — Дядото на графа бил убит на бойното поле, недалеч от дома си. Когато чула тъжната вест, съпругата му се хвърлила от тази стълба, за да се съедини с него.

— Значи тези стъпала не водят за никъде?

— Графът е решил да ги разруши. По-рано там горе имало тайник за Чатъмови, които се криели от войските на Кромуел, както и за избягалите свещеници. Когато старият крал Чарлз избягал, бил подкрепен от много католици, които платили висока цена за верността си. — В гласа на икономката звучеше нетърпение. Очевидно й беше неприятно да остава по-дълго в това помещение, затова много скоро изведе господарката си в двора, където Уоруик беше преминал с коня си през нощта.

— Забравих да попитам искате ли да видите и криптата, милейди! — сепна се Матилда.

— По-добре не.

— Мога ли да ви услужа с още нещо?

— Не, Матилда, благодаря ви. Утре ще променя мебелите в стаята си.

— Да ги промените? — уплаши се икономката. — Леглото на лейди Женевиев… — Тя замлъкна изведнъж и сведе глава.

— Лейди Женевиев е мъртва, Матлида. Разбира се, аз почитам паметта й, но нищо не може да я възкреси.

— Ако позволите, трябва да се върна към задълженията си, графиньо.

— Разбира се, Матилда. Още веднъж много благодаря, че ми помогнахте.

Ондин остана загледана след икономката, която се втурна забързано към кухнята, и чу мърморещия й глас:

— Да смени мебелите? Не, това няма да стане, графът със сигурност няма да се съгласи…

Лъжеш се, Матилда, каза си с усмивка Ондин. Чатъм може би се смята за всевластен господар и отличен играч, но в тази игра участват двама и сега аз съм на ход.

Изведнъж усети, че някой я наблюдава, и вдигна глава. Завесата на един прозорец падна бързо. Спалнята на Уоруик… Защо я следеше?