Хедър Греъм
Ондин (18)

СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА

Когато Ондин узна, че Джъстин ще ги придружи в Лондон, настроението й се подобри. Той и разказа, че е бил в немилост заради дуел, но Уоруик се застъпил пред краля и вече имал позволението да се върне в двора. Клинтън щял да управлява Чатъм Менър в отсъствието им.

Пътуването мина много приятно с изключение на последната нощ преди пристигането. Бяха обядвали в гората и бяха направили дълга почивка, защото Джъстин упорито твърдеше, че майката на бъдещия наследник не бива да се преуморява.

Когато продължиха пътя си, Уоруик седна при нея в каретата, а Джъстин се настани до Джейк на капрата. Вече се здрачаваше, но Ондин веднага забеляза изпитателния поглед на мъжа си.

— Уоруик… — промълви плахо тя, но не можа да продължи. Връзката им беше толкова странна. Макар да познаваше добре тялото му, тя не знаеше почти нищо за онова, което ставаше в главата му.

— Да, мила моя? — Всеки път, когато я наричаше така, в гласа му звучеше горчивина.

— Вече разбирам защо заяви, че съм бременна. Но мисля, че е жестоко да заблуждаваш така Матилда и останалите. Не е ли по-добре да признаем истината?

В мрака очите му оставаха неразгадаеми.

— Може би лъжата е станала истина, сладка моя графиньо.

— Не, не си прав.

— С каква категоричност говориш… Толкова ли те е страх, че може би носиш моето дете.

— Точно така! Скоро пътищата ни ще се разделят и аз не искам да се натоварвам допълнително с бебе.

Раздразнен, Уоруик стисна до болка нежната й китка.

— Трябва да разбереш едно, лейди. Моят наследник никога няма да ме напусне. Навярно ще мине малко повече време, преди да ти върна свободата, но щом желаеш, ще напуснеш живота ми без допълнителен товар. Детето ще принадлежи на мен — и на Матилда, след като ти изобщо не се интересуваш от него. Ако й възложа задачата да отгледа наследника на Чатъм Менър, тя изобщо няма да забележи отсъствието ти.

— Мръсник! — изсъска Ондин. — От този миг нататък ще стоиш далеч от мен — защото не искам лъжата да стане истина.

Уоруик я пусна и се облегна назад.

— Не.

— Какво не…

— Ти си моя жена, Ондин — прекъсна я хладно графът. — Нямам какво повече да кажа по темата.

Гневният й изблик и неприличните имена, с които го нарече, изобщо не го засегнаха. Скоро каретата спря и Джейк отвори вратичката.

— В „Борс Хед“ ли ще нощуваме, милорд?

Уоруик се съгласи с предложението и побърза да слезе. Съпрузите не посмяха да покажат лошото си настроение пред Джъстин и дребния слуга. Ондин беше изключително мила с девера си и цяла вечер се шегуваше с него. От време на време графът също се включваше в смеха им, но Ондин усещаше, че вътрешно кипи от гняв.

Оттеглиха се в стаите си доста късно. Ондин се страхуваше, че двамата с Уоруик отново ще започнат да се карат, но много повече я беше страх от предстоящата близост в леглото. Ала тревогата й се оказа напразна. Той й пожела студено лека нощ и се изтегна на един диван.

 

Напуснаха гостилницата на разсъмване. Джъстин седна отново при Джейк на капрата, а Уоруик остана да прави компания на съпругата си в каретата. След една почти безсънна нощ Ондин се чувстваше твърде уморена, за да продължи спора от предишния ден, и затвори очи.

Каретата спря само след час и възбуденият Джъстин отвори вратата.

— Преследват ни!

— Кой? — учуди се графът.

— Доколкото видях, каретата е на лорд Хардгрейв. Познах герба с еленова глава на вратичката. Сигурно и лейди Ан е с него.

Ондин примигна сънено и видя как двамата братя си размениха изпитателни погледи — готови да излязат смело срещу общия враг.

— Тогава да увеличим преднината си — реши Уоруик.

— И аз това щях да предложа — ухили се Джъстин и се обърна към Ондин: — Продължавай да спиш, прекрасна снахо. Мъжете от семейство Чатъм бдят над съня ти.

Ондин отговори на усмивката му и той затвори вратичката. Когато продължиха пътя си, Ондин заговори колебливо:

— Уоруик, смяташ ли…

— Не смея да мисля нищо.

— Подозираш ли Джъстин?

— А ти? Убедена ли си в невинността му?

— Да — отговори твърдо тя и вярваше в думите си.

— Толкова ли много означава за теб този хлапак?

— Разбира се! — отвърна обвинително тя. — Той е твоя плът и кръв и ти го обичаш. Според мен той е изцяло на твоя страна.

— Жалко, че не Джъстин те спаси от въжето на палача…

Тя понечи да протестира, но се поколеба и замълча. Този път в гласа му нямаше подигравка, той звучеше уморено и тъжно.

 

При пристигането си в Лондон узнаха, че кралят се е затворил в лабораторията си. Слязоха по реката с лодка и спряха пред голяма, скромна, боядисана в бяло сграда. На входа стояха стражи, които пропуснаха безпрепятствено графската двойка и придружителите й.

Като видя краля, Ондин не можа да скрие усмивката си. Увит в голяма престилка, той стоеше зад маса, отрупана с шишенца и епруветки, от които се виеше синкав дим. Кралят усърдно преливаше някаква бълбукаща течност от едно съдче в друго.

— Успях! — провикна се весело той и вдигна засмени очи към посетителите.

Уоруик вдигна вежди.

— Мога ли да попитам какво правите, Ваше величество?

— Събрах корени, билки и слънчева светлина, драги. Сега вече притежавам „Воn Vivant“.

— Какво е пък това?

— Още сте много млад, за да ви трябва, Уоруик — отговори нетърпеливо кралят. — Преди няколко години един стар френски алхимик ми довери формулата. Това питие действа срещу известни признаци на напредналата възраст, които тук няма да обсъждам по-подробно. Аз усъвършенствах сместа и съм много доволен… О, Джъстин, много се радвам, че се върнахте в двора!

Младежът се покашля смутено, после коленичи и целуна ръката на краля.

— Искрено ли е разкаянието ви? — попита развеселено Чарлз.

— Разбира се, сър — отговори тържествено Джъстин.

— Тогава станете и вече не смейте да ме ядосвате с детинщините си. Махнете се от пътя ми, за да мога да поздравя лейди Чатъм. Видът й ме радва много повече от мъжките лица.

Ондин направи почтителен реверанс. Кралят я вдигна с двете си ръце и я целуна по бузата.

— Скъпа моя, вие се разхубавявате с всеки изминат ден. Не знам защо сте тук, но съм възхитен. Джъстин, иди да се поразходиш с Ондин! Щом сте вече в двора, свършете нещо полезно. Трябва да поговоря с Уоруик.

Ондин веднага забеляза, че мъжът й не беше съгласен с нареждането на краля и че се овладя само с големи усилия. Тя сведе потиснато глава, защото по пътя беше останала с впечатлението, че графът е започнал да изпитва недоверие към брат си. Дали се страхуваше за безопасността й и затова не желаеше да я остави сама с Джъстин?

Кралят също усети напрежението, което се възцари в стаята. Той пошепна нещо в ухото на графа и Уоруик кимна с усмивка. После направи властен жест с ръка, за да накара брат си и жена си да напуснат лабораторията. Но Джъстин вече беше забелязал, че нещо не е наред, и му отговори с мрачен поглед.

Когато излязоха навън, Ондин разбра как кралят е успял да умилостиви мъжа й. Докато вървяха бавно по заобиколената с дъбове алея, зад тях се появиха двама стражи.

— Какво става тук? — пошепна й младият мъж. — Да не би брат ми да се бои, че не съм в състояние да защитя жена му и сам?

— Не е това, Джъстин. Той е малко нервен и…

— Не ме лъжи! — прекъсна я сърдито Джъстин. — Защо ми няма доверие?

Преди Ондин да успее да отговори, зад тях прозвуча женски глас. Красива дама в елегантна небесносиня рокля говореше с войниците, които очевидно й разрешиха да се присъедини към Джъстин и снаха му. Лейди Ан…

— О, Джъстин Чатъм! Радвам се да ви видя отново в двора. Снаха ви е възхитителна жена, обвяна с мистерия. Аз обичам тайните. Вие също ли, Чатъм?

— Разбира се — отговори момъкът и Ондин усети подозрителността му. Тя също нямаше доверие на красивата дама, която беше прекалено самодоволна и уверена в себе си. Приличаше на дива котка, която притиска плячката си в ъгъла.

— А къде е Хардгрейв? — осведоми се Джъстин.

— Лайл? — Лейди Ан се усмихна и вдигна високо красиво извитите си вежди. — Откъде да знам? Той си има собствени занимания.

— Да, разбира се. Колко е странно, че пристигаме в двора почти по едно и също време…

— Странно ли? Може би — отговори уклончиво Ан. — Как сте, скъпа? — обърна се тя към Ондин. — Добре ли ви се отразява бракът?

— Дори отлично — отговори с меден гласец Ондин.

Много скоро кралят и Уоруик се присъединиха към компанията. При вида на лейди Ан Чарлз смръщи чело.

— Вече чух, че сте се върнали в Лондон, милейди.

— На север ми стана малко скучно.

Чарлз я измери с изпитателен поглед, но не каза нищо повече и улови ръката на Ондин, за да я отведе напред. С този жест даде на другите да разберат, че трябва да ги последват на известно разстояние.

Когато чу тихия глас на мъжа си и сребристия смях на лейди Ан, Ондин понечи да се обърне, но се овладя. Не биваше да показва любопитство, трябваше да насочи цялото си внимание към краля.

— Вече знам в каква опасност се намирате, милейди, и съм много обезпокоен. Наистина ли са ви нападнали?

— Уплашиха ме до смърт — призна тихо Ондин.

— Докато сте в двора ми, ще ви охраняват денонощно — обеща кралят. После прибави колебливо: — Днес Уоруик ме помоли да уредя развода ви. Аз, разбира се, му заявих, че нямам правата на църквата.

Ондин спря да диша.

— Той иска да се разведе?

— Да. — Чарлз я гледаше съчувствено и с любопитство. — Твърди, че е постъпил глупаво и лекомислено, като се е оженил за вас, и иска да ви спести по-нататъшните „злополуки“.

Божичко, той не ме обича ни най-малко, каза си отчаяно Ондин и се опита да потисне нахлуващите сълзи.

— Когато му възразих, че чакате наследник, смутеното му изражение издаде, че това не е истина — продължи Чарлз. — Впрочем, той смята скоро да напуснете Лондон и да прекарате само една нощ в Чатъм Менър, за да съберете вещите си. След това ще ви качи на кораб за колониите от пристанището в Ливърпул.

Неспособна да говори, Ондин сведе глава.

— Исках да ви предупредя да внимавате, скъпа Ондин. Защото, макар да смятам Уоруик за свой най-добър, най-верен приятел, не одобрявам намеренията му и искам да ви дам възможност да осъществите замисъла си. Вие имате свой живот, свои цели, нали?

Най-после гласът й се върна, макар да прозвуча много измъчено:

— Нали не му казахте коя съм?

— Тези сведения са поверителни. Тайната не е моя.

— Благодаря ви, сър — прошепна задавено тя. — Бог да ви благослови.

— Не плачете, моля ви! Тази вечер ви очаквам на банкета и с удоволствие ще танцувам отново с вас. А що се отнася до бъдещето — винаги когато имате нужда от помощ, обръщайте се към мен.

Ондин кимна мълчаливо, защото бяха спрели и другите ги настигаха. Всички заедно тръгнаха към лодката, която чакаше на речния бряг.

По обратния път разговаряха само кралят, лейди Ан и Уоруик. Джъстин и Ондин не казаха нито дума.

Лейди Ан изглеждаше необичайно весела. На няколко пъти изгледа многозначително Ондин, сякаш знаеше нещо, скрито за съперницата й.

Ондин обаче нямаше време да се занимава сега с нея. Трябваше да обмисли собственото си положение. Как щеше да го реши, ако Уоруик успееше да я изведе от Англия?

Когато пристигнаха в Хамптън Корт, пътищата им се разделиха. Джъстин обясни, че отива да поговори с Бъкингам, кралят измърмори нещо неразбрано, а лейди Ан откри Хардгрейв, който я поздрави със сияещо лице.

Ондин не каза нищо и придружи Уоруик в апартамента им. Измъчваше я силно главоболие. Отпусна се изтощено на леглото и веднага заспа. В съня си видя маскираната фигура в параклиса, видя се да върви под ръка с баща си по коридорите на Уестчестър Палас, блесна меч, прозвуча пронизителен вик. Каменният под беше целият в кръв — кръвта на баща й!

Изведнъж някой я разтърси здраво и я събуди. Тя, самата тя беше жената, която пищеше така ужасяващо в съня й! Силна ръка затисна устата й.

— Тихо, тихо! Не знам какъв демон те преследва, но трябваше да те събудя, иначе щеше да вдигнеш под тревога целия дворец. — Гласът на Уоруик звучеше ласкаво и нежно. Той я притисна до гърдите си, тя успя да си поеме въздух и да се пребори със сенките и духовете, които все още се рееха пред вътрешния й взор. Силните му ръце бяха като спасителна котва, за която можеше да се залови. — Какво те мъчи така, Ондин?

Защо се интересуваше от нея, след като искаше да се разведе? Тя се откъсна от прегръдката му и го погледна възмутено. Не, никога нямаше да му разкрие истината за произхода си, за страданията, преживени в миналото.

— Какво те е грижа за мен! — изсъска вбесено тя.

Уоруик стисна китките й и я принуди да го погледне в очите.

— Защо е този изблик на гняв, скъпа? Не съм сторил нищо лошо. Само те освободих от един кошмар.

— Моля те, Уоруик, не ме измъчвай…

Графът я пусна рязко и скочи от леглото.

— Добре, няма да настоявам. Но каквото и да е онова, което не ти дава мира, сега имаме други грижи. Ан и Хардгрейв непрекъснато си шепнат тайнствено и много искам да разбера какво замислят.

Ондин го погледна уплашено. Дали Ан не беше в толкова добро настроение именно защото беше узнала, че Ондин е дъщеря на убития дук Рочестър?

Преди да излезе от спалнята, Уоруик каза:

— Скоро трябва да слезем на банкета. Време е да се приготвиш.

Ондин стана с въздишка от леглото и зарови в сандъка си. Най-после реши да облече бледозелена рокля с широки ръкави от воал, обшита по края с блещукащи перли. След като се облече, вдигна косата си в красива фризура. Ако Ан замисляше да я изобличи, тя нямаше да се крие.

Влезе с гордо вдигната глава в салона, където Уоруик се беше облегнал на перваза на камината и отпиваше от чашата си с уиски. Изражението му се промени, в погледа му блеснаха изненада и възхищение.

— Едно трябва да ти се признае, милейди. Имаш изключителен кураж.

— Слизаме ли?

— Ако в тайнственото си минало си извършила някакви грехове, сега е времето да ми ги признаеш.

— Ти не си ми изповедник, Уоруик.

— Никога не забравяй, че си моя жена, Ондин.

Жена, от която искаш да се отървеш колкото се може по-скоро, изплака в себе си тя.

Но как да му хвърли в лицето този укор? Не можеше да злоупотреби с доверието на краля.

— А ти забравяш, че си ми напълно безразличен, Чатъм.

— Мисли за това през цялата вечер. Хайде, акулите ни чакат.

— Тогава ще ме удавят или ще изплувам.

— Може би имаш нужда от моята помощ.

— Не, от твоята със сигурност не.

— Нима предпочиташ да те оставя да се удавиш? — попита с усмивка той и й предложи ръката си.

Двамата слязоха в мълчание в банкетната зала, където се беше събрал целият двор.

— О, Чатъм и неговата… лейди! — провикна се подигравателен глас и Ондин видя приближаващия се Лайл Хардгрейв.

Разговорите в залата замлъкнаха и Уоруик изпъна рамене. Джъстин застана зад брат си, но графът не го забеляза.

— Точно така, сър, Чатъм и неговата лейди — отбеляза спокойно той. — Или вие твърдите нещо друго?

— Дали да повикаме краля? — пошепна някой.

Хардгрейв и Уоруик не виждаха и не чуваха нищо около себе си.

— В никакъв случай! — отговори виконтът и се поклони подигравателно пред Ондин. — Това е… дамата, чийто произход Ан случайно успя да разгадае.

Лейди Ан се появи зад гърба му и направи драматичен жест с ръка.

— О, Уоруик, толкова съжалявам. Но нима ще се караме заради тази дреболия?

— Разбира се, че не! — прозвуча заповеднически глас и кралят застана между съперниците. — Какво означава това, лейди Ан?

— Трябва да знаете, Ваше величество, че тя не е лейди.

— И защо не?

— Предпочитам да не го кажа пред всички…

— Тогава си дръжте езика зад зъбите.

Дали ще ме нарече предателка, питаше се с нарастващо отчаяние Ондин.

Решен да отиде докрай, Хардгрейв се обърна към краля:

— Чатъм се е оженил за тази жена, за да я спаси от бесилката.

— Да, тя е обикновена уличница — допълни саркастично Ан.

Кралят вдигна вежди.

— Наистина ли? — попита с учтив интерес той.

В залата надвисна потискащо мълчание. Ондин не знаеше да се радва ли, защото истината не беше излязла на бял свят, или да се ужаси от унизителното разкритие на Ан и Хардгрейв. Уоруик имаше много добър повод да се отърве от нея и сигурно щеше да го направи. Можеше да заяви пред всички, че уличницата го е омагьосала, и да помоли краля да го освободи от черната магия…

Но графът не направи това. Първо поднесе почтително ръката й към устните си, после се усмихна на Чарлз.

— Да, Ваше величество, всичко това е вярно. Но кой би могъл да хвърли камък по мене? Докато зрителите крещяха злобно в очакване на жестокото представление, аз видях красиво лице и горда осанка. Никога преди това не бях срещал такава прекрасна жена — а тя беше осъдена на жестока смърт. Още от пръв поглед разбрах, че я обичам, затова помолих присъстващия монах да ни венчее веднага. За Бога, Ваше величество, кой мъж би устоял на това небесно създание? Кой не би приел този кралски подарък?

След като графът съумя да защити жена си по този елегантен и много убедителен начин, Чарлз се засмя развеселено и заръкопляска. Скоро заръкопляска целият двор, очевидно възхитен от тази романтична любовна история. Кралят застана пред Уоруик и го потупа по рамото.

— Аз също не бих обърнал гръб на такава красавица, приятелю. — Той се обърна към Ондин и се поклони почтително. — Каквато и да сте била, днес сте истинска графиня и украшение на кралството ми. Не е ли време най-после да седнем на масата?

Той пристъпи величествено към дългата трапеза, следван от придворните си. Уоруик и Хардгрейв се погледнаха враждебно, Ан стисна гневно устни. Сърцето на Ондин биеше лудо. Уоруик я защити, и то много по-енергично, отколкото беше нужно. Как да му благодари?

 

— Като набеждавате жена ми, обиждате мен, Хардгрейв — отбеляза ледено Уоруик. — Лейди Чатъм може би е безпомощна срещу злобата ви, но аз ще съумея да защитя честта й.

Той се обърна и поведе Ондин към масата. Гласът на Джъстин прозвуча весело и безгрижно зад гърба й:

— Ама че глупост сторихте, Ан! Красивата ми снаха може да е израсла на улицата, но това е къде-къде за предпочитане в сравнение с канала, в който са се родили повечето дами.

Ан измърмори някакво проклятие, което наистина напомняше за обитателите на канализацията, и Джъстин избухна в смях. После се приближи до Ондин и улови ръката й. Щастлива, тя тръгна гордо между двамата братя Чатъм към голямата маса, повтаряйки си колко много ги обича.

Късно вечерта Уоруик отведе жена си в частните им покои, после се върна да поговори с Чарлз.

Ондин реши да го чака. Окъпа се, избра най-красивата си нощница и седна пред камината с чаша портвайн.

Отдавна беше минало полунощ, когато вратата най-после се отвори. Уоруик погледна жена си, наля и на себе си портвайн и седна на отсрещното кресло.

— Защо си още будна?

— Исках да ти благодаря.

— За какво?

Ондин се намръщи, не знаейки какво да отговори. Той знаеше, че тя му дължи благодарност! Защо не улесняваше намеренията й? Защо чакаше отговор?

— Ан се опита да ме унижи, но ти не й позволи. Целият двор говори за необикновената ни женитба и никой не я намира за неприлична. Дори напротив, всички твърдят, че историята е много романтична.

Уоруик се облегна назад и я погледна над ръба на чашата си.

— Ти си от семейство Чатъм и не дължиш никому благодарност. Имаш ли да ми кажеш още нещо?

— Не… — Ондин се почувства отблъсната и се засегна. Изправи се, за да се прибере в спалнята, но Уоруик скочи бързо на крака и й препречи пътя. Лицето му грееше в усмивка. Ръцете му я обгърнаха съвсем естествено.

— Как примамливо ухаеш… А нощницата ти е толкова възбуждаща… Ако не знаех колко се отвращаваш от мен, бих могъл да помисля, че си решила да ме прелъстиш. Наистина ли стоя будна, за да ми благодариш?

— Нали ти казах…

— Тогава те моля за в бъдеще да ме чакаш по други причини. Например, защото ме желаеш.

— Моля те…

— Е, искаш ли ме? — прошепна в ухото й той.

Ондин не можеше да говори, не можеше дори да кимне, само се взираше в очите му и потъваше в тях все по-дълбоко и по-дълбоко.

Тя се освободи бавно от ръцете му, отстъпи назад, развърза нощницата си и тънката коприна се свлече безшумно на пода.

Уоруик свали дрехите си мълчаливо, разтвори ръце и тя падна на гърдите му. Целувката им беше страстна и възбуждаща. Ондин се притисна до него, за да го почувства с цялото си тяло. Двамата не отидоха в леглото, а се любиха на мекия килим, стопляни от огъня в камината и от горещото си желание.