Хедър Греъм
Ондин (12)

ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА

Уоруик седеше в един тъмен ъгъл на таверната, недалеч от масата на Ондин, и неотстъпно наблюдаваше жена си. Ондин разговаряше с Джейк и от време на време избухваше във весел смях. Господи, как се мразеше! Желаеше я така силно, но си забраняваше да се влюби в нея. Трябваше да мисли за Женевиев, за невинната си съпруга, която беше станала жертва на жестоко убийство. Ондин беше само пешка в сложната игра, която беше замислил. Не, той нямаше да се влюби в нея. Щеше обаче да я защитава и да я пази, особено в кралския двор, където пребиваваха лорд Хардгрейв и лейди Ан.

Тази нощ Уоруик не посмя да спи в стаята на съпругата си.

На другата сутрин те продължиха пътя си под безоблачното небе, покрай Темза, към портата на Хамптън Корт, където стояха на стража войници в кралски униформи. В двора се тълпяха безброй хора, елегантно облечени лордове й дами, пажове, писари и духовници, градинари, оборски ратаи, прислужници от кухните и търговци. Благородниците крачеха с достойнство, докато обикновените смъртни тичаха забързано, всеки по работите си.

Ондин се оглеждаше любопитно. Когато пристигнаха пред палата, каретата спря и графът й помогна да слезе с изтънчена учтивост.

Двамата влязоха в огромната зала и бяха поздравени от главния церемониалмайстор, който ги увери, че ще бъдат подслонени комфортно, както подобава на ранга им. Кралят лично се бил погрижил за това. Той се поклони и ги поведе по широко стълбище. В края на един дълъг коридор отвори масивна двойна врата и ги въведе в салон, пълен с лавици за книги, скринове, кресла и дивани. Поставените пред прозорците полирани масички отразяваха ярката слънчева светлина.

— От другата страна е спалнята — обяви церемониалмайсторът и отвори двукрилата врата. Огромно легло с резбовани крака и красив балдахин с брокатени завеси царуваше над помещението. Прозорците гледаха към градината и Темза. Тук също бяха наредени разкошни тапицирани кресла и дивани. Кръглата масичка сякаш канеше сънената любовна двойка, надигнала се с мъка от удобното легло, да закуси на спокойствие.

Слугите внесоха багажа и церемониалмайсторът показа на Ондин къде е звънецът за прислугата. После обеща веднага да й изпрати камериерка. Макар да беше учтив и почтителен, любопитният му поглед издаваше, че скоро графинята ще се намери в центъра на придворните клюки. Но какво я беше грижа! Единственото й желание беше по-скоро да поговори с краля.

Странно защо Уоруик обиколи така внимателно всички помещения и дори почукваше по стените. Когато размени многозначителен поглед с церемониалмайстора, той го увери, че помещенията са „основно претърсени“.

Ондин понечи да попита какво означава това, но Уоруик не й позволи да се намеси.

— Негово величество играе тенис — рече той, след като церемониалмайсторът се оттегли. — Придружете ме, милейди. Ще вземем лодка, за да ни откара до кортовете.

Прекрасно, каза си Ондин. Така желаният разговор скоро щеше да се състои. Какво ли я очакваше…

По пътя към реката тя ускори крачка и Уоруик отбеляза любопитно:

— Вие май горите от нетърпение да изразите почитанията си на краля, милейди. Коя ли е причината?

Ондин го дари със сладка усмивка.

— Чувала съм, че бил забележителен мъж. И харесвал жените…

Пръстите му се впиха в лакътя й, но той не каза нито дума. Скоро двамата се качиха на корабчето, което потегли към тенис кортовете.

Когато слязоха на брега, бяха посрещнати от слуги в ливреи с чаши вино. Няколко зрители седяха на пейките и наблюдаваха играта на джентълмените, които сръчно изпращаха топките си над мрежата.

— Кралица Катрин — пошепна Уоруик и посочи към една пейка. Макар да не беше млада, Нейно величество имаше приятно, мило лице. Усмихната, тя бъбреше с придворните си дами. — А там са застанали лордовете Бъкингам, Буркхърст и Седли. Все фанфарони.

— Какво казахте? — засмя се Ондин.

— Казах, че са мързеливци и безделници, които мислят само как да си прекарат по-приятно времето. Пазете се от тези мъже.

— Повече, отколкото от вас ли? — Тя го погледна с добре изиграна невинност.

— Точно така.

— А коя е онази дама? — осведоми се любопитно тя и посочи към пейката, на която седеше красива тъмнокоса жена. Дук Бъкингам й подхвърли някаква забележка и тя избухна в звънък смях.

— Луиза, дукеса Портсмут.

— Любовницата на краля! И това в присъствието на жена му? — Ондин смръщи стъписано чело и Уоруик избухна в сподавен смях.

От другата страна на Луиза седеше висока, очарователна брюнетка с яркочервена уста, изкривена в кокетна гримаса. Тя отпиваше от виното си и небрежно късаше зърна едро грозде.

— Коя е тази?

— Лейди Ан — отговори сухо Уоруик. — Елате, кралицата ни забеляза.

Значи това беше лейди Ан. Ондин преглътна мъчително. Трябваше да се справи с тази проклета ревност. Всъщност, какво значение имаше? Много скоро щеше да говори с краля.

Уоруик я отведе пред пейката на кралицата и се поклони дълбоко.

— Ваше величество…

Докато правеше реверанс, Ондин усети, че съпругът й е искрено привързан към усмихнатата жена с тъжни очи.

— Уоруик! — Кралицата не беше изгубила напълно португалския си акцент. — Какво удоволствие да ви видим, милорд! — Той целуна ръката й и придворните дами се отдръпнаха дискретно. Без да я е грижа за протокола, Катрин притегли главата му към себе си и го целуна по бузата. После се обърна към Ондин: — О, графиньо! Пристъпете по-близо. — Тя улови ръката й и извика възхитено: — Колко е красива, приятелю! Сигурна съм, че ще има безброй обожатели. О… — Изведнъж тя запляска с ръце. — Съпругът ми спечели играта!

Ондин се обърна смутено. Тя не бе забелязала, че кралят също играе тенис. Едва сега го позна. Той тъкмо стискаше ръката на противника си, после пое подадената му от един слуга кърпа и изтри запотеното си чело. Усмихна се и забърза към своята кралица.

Отначало изобщо не й обърна внимание, защото очите му бяха устремени в Уоруик. Очевидно се зарадва на пристигането на приятеля си. Ондин сведе ресници и го заразглежда скришом.

Кралят беше почти толкова висок, колкото мъжа й. Изглеждаше много представителен с тъмната си коса и грижливо подрязаните мустачки. Макар че беше наследник на Стюартите, във вените му течеше кръв и от други кралски родове, от шотландската и френска аристокрация, както и от тосканските херцози Медичи. От тях именно беше наследил латинския си външен вид. Той се засмя и потупа графа по рамото.

— Чух, че сте се оженили.

— Да, Ваше величество. Представям ви съпругата си лейди Ондин.

Ето че дойде големият миг. Чарлз я измери с внимателен поглед и докато приклекна в дълбок реверанс по всички правила на етикета, Ондин изпрати няма молба към небето. Дали щеше да я посочи с пръст и да извика онази унищожителна дума? „Предателка!“…

Но думата кънтеше само в главата й. Беше готова да се закълне, че кралят я е познал, но по лицето му не пролича нищо.

— Добре дошла в Хамптън Корт, лейди Ондин. — Кралят улови любезно ръката й и й помогна да се изправи.

Тъй като гласът отказваше да й се подчинява, тя само се усмихна.

— Оженил сте се без кралско позволение! — извика през смях Чарлз. — Но след като видях младата дама, давам благословията си от все сърце и пия за младата двойка. Освен това веднага ще ви призная, Уоруик, че ви завиждам ужасно. Тя е възхитителна, нали, Катрин?

— Красива и невинна — отговори кралицата и изгледа многозначително съпруга си. Чарлз не се разсърди, дори се засмя развеселено.

Уоруик сложи ръка на рамото на Ондин и я издърпа по-далеч от краля.

— Напълно невинна, скъпа кралице, уверявам ви.

— Какъв беше този собственически жест, Чатъм! — укори го весело Чарлз. — Но и аз ще ви посъветвам да я пазите добре. Бъкингам вече я е забелязал и се топи от копнеж. В мое присъствие няма да се осмели да я ухажва, така че засега можете да бъдете спокоен. Освен това го е страх от шпагата ви, значи няма защо да се тревожим. О, ето че се приближават и други джентълмени. Бързо, скъпа моя, аз ще ви спася! — Той избухна в смях, улови ръката на Ондин и обясни на Катрин, че възнамерява да й покаже градината оттатък тенис-кортовете. — Виждаш, че трябва да я скрия от любопитните си благородници. — Уоруик понечи да се присъедини към тях, но кралят махна с ръка. — Сигурен съм, че ви предстои доста работа, преди положението да е излязло от контрол. — Той се изсмя злобно и посочи лейди Ан, която се приближаваше с усмивка.

— Лорд Чатъм! — извика зарадвано жената.

За да не наруши етикета, Уоруик трябваше да остане на мястото си. Чарлз му намигна приятелски и отведе Ондин. Двама стражи ги последваха, но когато навлязоха в сенчестата алея зад кортовете, кралят се обърна към тях и нареди с усмивка:

— Оставете ме за малко на спокойствие, приятели! Наистина ли мислите, че красивата лейди Ондин би могла да застраши живота ми?

— Ваше величество… — Пазачите се поклониха и се оттеглиха.

Докато се разхождаха бавно покрай екзотичните растения, донесени от далечни южни страни, Чарлз откъсна един плод, извади ножа си и го разряза.

— Това е ананас — обясни той и подаде едно парченце на Ондин. — Първият, узрял в Англия. Опитайте, мила. Много е вкусен.

Ондин взе парченцето, но не успя да преглътне нито хапка.

— Ваше величество… Искам да ви уверя, че никога, никога не бих ви сторила зло! Въпреки това съм заподозряна в държавна измяна и…

Кралят се засмя и махна с ръка.

— Никога не съм вярвал, че сте искали да ме убиете, дукесо Рочестър.

Ондин усети такова облекчение, че й се зави свят.

— Господи! — прошепна безсилно тя.

Кралят помилва меко бузата й. Ананасът падна на земята.

— Къде бяхте през цялото това време, Ондин? И къде попаднахте на Уоруик Чатъм?

— Под бесилката.

— Какво? — смая се кралят.

— Хванаха ме, когато убих един елен.

— И затова щяха да ви обесят?

— Доколкото знам, това е нещо обичайно.

— Значи Уоруик ви спаси живота, като ви взе за жена?

— Да. Макар че нямам представа какво става в главата на съпруга ми…

Кралят я изгледа изпитателно.

— Но той също няма представа за вашите мисли, нали?

— Така е.

— Тогава и двамата трябва да внимавате особено много. — Кралят продължи пътя си и Ондин го последва.

— Какво да правя сега, Ваше величество?

Чарлз спря и я погледна право в очите.

— Онзи ден имаше свидетели. Двама пазачи, един паж. Единият изчезна, вероятно е бил принуден. Но не съм съвсем сигурен. Изпратих да го търсят, но той сякаш беше потънал в земята. Пък и сигурно нямаше да посмее да ми каже истината. За съжаление съществуват документи, което ви уличават в заговор, Ондин — и са толкова добре фалшифицирани, че всеки съд ще ги приеме за истински. Трябва да ги намерите и унищожите, така братовчед ви и несъщият ви чичо няма да имат нищо, с което да докажат виновността ви. За да очистите името на баща си от грозното подозрение, трябва да заложите капан на онези двамата… По закон чичо ви е ваш настойник и управлява земите ви. Не мога да предприема нищо срещу него, преди да докажете невинността си.

— Но нали казахте…

— Казах само, че аз не ви обвинявам в държавна измяна, милейди. Щом намерите удобен случай, върнете се в семейството си и потърсете документите. Идете при чичо си, престорете се, че молите за милост и се предавате изцяло във властта им и им заложете капан. В моя двор сте на сигурно място, поне засега, и можете спокойно да обмислите плановете си. Тук сте само жената на Уоруик Чатъм. Хората помнят, че старият Рочестър имаше дъщеря, но никой не знае дори името й. Не бързайте, всичко ще се обърне на добро! Спомнете си само за моята съдба, Ондин! Години наред се влачех из Европа в най-окаяна бедност. И докато се борех да си възвърна короната, се научих да се доверявам на добрите хора и да се пазя от злото. Ще споделя с вас и най-важния урок, който получих — човек трябва да е винаги предпазлив, да чака, да държи очите и ушите си отворени, докато дойде мигът. Разбирате ли ме?

Ондин поклати объркано глава.

— Нали преди малко казахте, че трябва да действам…

— Ще действате, когато дойде подходящият момент. — Кралят се облегна с усмивка на един дебел дъбов ствол. — Без съмнение, приятелят ми Чатъм ще ви охранява строго, което на негово място бих направил и аз, признавам. Едно такова съкровище трябва да се пази. Подчинете се на волята му, защото той има голяма власт и е в състояние да ви помогне. Търпението трябва да бъде главната ви добродетел, Ондин. На душата на съпруга ви тежи тежък товар, втурнал се е да преследва призрак. Щом той постигне своето, вие се обърнете към собствената си цел.

— Искате да го напусна?

— В никакъв случай. Предлагам ви обаче да заминете сама за земите си. Трябва да ви кажа нещо важно, Ондин. Уоруик се е оженил за вас…

— За да има възможност да се промъква незабелязан към плячката си.

— Не е така — възрази през смях Чарлз, — Аз го познавам добре, милейди. Когато преди малко ви отведох, в лъвските му очи пламтеше дива ярост. Тъй като се ползвам с име на женкар, добрият Чатъм се бои да не прелъстя съпругата му.

— Но…

— Не се страхувайте, мила моя. Не искам нищо от вас. Занимавам се само с дами, които нямат нищо против компанията ми. Въпреки това признавам, че ревността на съпруга ви ме забавлява много.

Ондин сведе глава и не каза нищо. Съмняваше се в ревността на Уоруик, но не биваше да възразява на краля.

— Да се връщаме — проговори усмихнато Чарлз. — Иначе Чатъм ще повярва, че наистина съм ухажвал жена му. Тази вечер ще се видим на банкета.

— О, Ваше величество! Бог да ви благослови!

— Не ме гледайте така сърцераздирателно с тези красиви, влажни от сълзи очи, че ще забравя верността към приятеля си! — засмя се кралят, улови ръката й и двамата тръгнаха бавно по алеята към кортовете.