Анна Политковская
Русия на Путин (8)

ДЕЛОТО

За да разпръсна митовете около случая „Буданов“, нека ви цитирам част от обвинителния акт. Въпреки че са написани на сухия език на прокуратурата, следващите откъси разкриват духа на Втората чеченска война по-красноречиво от който и да е журналист. Те ни позволяват да се докоснем до атмосферата в частите, разположени в така наречената „Зона за антитерористични операции“, където цари пълна анархия. Тази атмосфера е първопричина за престъпленията, извършени от Юрий Буданов, бивш полковник от танков полк и командир на елитно подразделение на руските въоръжени сили, уважаван член на елита на армията, възпитаник на Военната академия, награден с най-високите отличия на страната за достойната си служба.

„Обвинителен акт срещу полковник Юрий Дмитриевич Буданов, поделение 13206 (160 танков полк), обвинен… и срещу подполковник Иван Иванович Фьодоров, поделение 13206, обвинен…

[Отначало Буданов и Фьодоров, командващ полка и заместник на Буданов, са обвинени заедно за извършените на 26 март 2000 г. престъпления. Впоследствие подполковник Фьодоров е оправдан, тъй като неговата жертва оцеляла и публично му простила в съдебната зала.]

Предварителното следствие показа следното: На 31 август 1998 г. Юрий Дмитриевич Буданов е назначен на поста командир на поделение 13206 (160 танков полк). На 31 януари 2000 г. Буданов е произведен в чин полковник. Иван Иванович Фьодоров е повишен в чин подполковник на 12 август 1997 г. На 16 септември 1999 г. Фьодоров е назначен на поста началник-щаб и заместник-командир на поделение 13206 (160 танков полк). На 19 септември 1999 г. по силата на Заповед на Генералния щаб на въоръжените сили на Руската федерация №312/00264 Буданов и Фьодоров заминават заедно с цялото поделение 13206 на мисия в Севернокавказкия военен окръг и са разквартирувани в Чеченската република, за да участват в контра терористични операции.

На 26 март 2000 г. поделение 13206 е временно предислоцирано край село Танги… По време на вечеря в офицерската полкова столова Буданов и Фьодоров консумират твърд алкохол, за да отпразнуват рождения ден на дъщерята на Буданов. В 19 часа същия ден Буданов и Фьодоров в пияно състояние заедно с група други офицери отишли в разузнавателната рота на полка, командвана от лейтенант Р. В. Багреев.

[Същият този Багреев простил в съдебната зала на Буданов и Фьодоров за това, което му причинили.]

След като направили инспекция на палатките… Фьодоров решил да покаже на Буданов, че при военни действия може да се разчита на разузнавателната рота, чийто командир Багреев бил назначен по негова лична препоръка. Предложил на полковника да провери бойната им готовност. Отначало той отказал, но Фьодоров повторил няколко пъти предложението си и Буданов дал разрешение да се провери бойната готовност на ротата и с група офицери отишъл в сигналния център. След като получил разрешение, Фьодоров решил, без да казва на Буданов, да нареди да се открие огън по Танги с въоръжението на полка. Фьодоров взима това решение… без да има реална необходимост, тъй като нямало насрещен огън…

Фьодоров действал в пълен разрез с изискванията на Заповед № 312/2/0091 на Генералния щаб на въоръжените сили на Руската федерация от 21 февруари 2000 г., която забранява използването на разузнавателните подразделения без специална подготовка. Наредил на подчинените на Багреев да заемат позиции за стрелба…

Изпълнявайки заповедта, лейтенант Багреев наредил същото и на войниците от ротата… Три бойни коли заели стрелкови позиции. След като се прицелили, някои членове на екипажите отказали да изпълнят заповедта на Фьодоров и да открият огън срещу мирното население, но той продължил да превишава правата си и настоял да стрелят. Разгневен от отказа на подчинените си, Фьодоров започнал да се оплаква на Багреев. Грубо му наредил да накара войниците си да открият огън. Но останал недоволен от усилията му и започнал лично да командва личния състав на ротата… войниците открили огън… и една къща… била унищожена.

След като успял да принуди ротата да изпълни незаконната му заповед, Фьодоров сграбчил Багреев за реверите и продължил да му крещи грубо. Багреев не оказал съпротива… и се върнал в палатката на подразделението си.

Буданов… наредил на Фьодоров да спре огъня и да му рапортува. Фьодоров докладвал, че Багреев нарочно саботирал заповедта му за стрелба. Извикали Багреев при Буданов. Буданов… го обидил и след това го ударил два пъти с юмрук в лицето.

След това Буданов и Фьодоров наредили на постовите да вържат Багреев и да го сложат… в яма… Буданов хванал Багреев за куртката и го хвърлил на земята. Фьодоров започнал да го рита в лицето. Дежурните вързали Багреев както си лежал на земята. Буданов и Фьодоров продължили да ритат Багреев…

След побоя Багреев бил оставен с вързани ръце и крака в ямата. Трийсет минути след побоя Фьодоров се върнал при ямата, скочил вътре и го ударил поне два пъти с юмрук в лицето… Побоят бил прекъснат от офицери от полка… Няколко минути по-късно Буданов дошъл при ямата. По негова заповед Багреев бил изваден. Като видял, че е успял да се развърже, Буданов пак наредил на дежурните да го завържат. След като го направили, Буданов и Фьодоров продължили да го бият… Върнали пак Багреев в ямата с вързани ръце и крака… Фьодоров скочил вътре и го ухапал по дясната вежда. Багреев бил оставен така… до 8 часа сутринта на 27 март, когато по заповед на Буданов бил освободен.

В 24 часа на 26 март, без да получи указания от по-вишестоящи командири, Буданов решил лично да отиде в Танги, за да провери дали на ул. «Заречная» № 7 няма членове на нелегално въоръжено формирование. Наредил на подчинените си да приготвят бронетранспортьор №391, с който да отиде до Танги. Преди да тръгнат Буданов и екипажът се въоръжили с автомати «Калашников–74». След това Буданов информирал екипажа на бронетранспортьора — сержантите Григориев, Егоров и Ли Ен Шу, — че мисията им е да арестуват снайперистка…

Буданов пристигнал в Танги в един часа през нощта… По негова заповед бронетранспортьорът спрял пред къщата на ул. «Заречная» №7, където живеело семейство Кунгаеви. Буданов влязъл в дома им заедно с Григориев и Ли Ен Шу. Там били Елза Висаевна Кунгаева… и четиримата й по-малки братя и сестри. Родителите им не си били вкъщи. Буданов попитал къде са майката и бащата. И като не получил отговор, продължил да превишава правомощията си и в противоречие с разпоредбите на член 13 от Федерален закон №3 за борба с тероризма заповядал на Ли Ен Шу и Григориев да арестуват Елза Висаевна Кунгаева.

Григориев и Ли Ен Шу смятали, че действат законно, затова хванали Кунгаева, увили я в одеяло, извели я от къщата и я сложили в командната кабина на бронетранспортьор № 391… Буданов завел Кунгаева в лагера на поделение 13206. По негова заповед Григориев, Егоров и Ли Ен Шу занесли все още увитата в одеяло Кунгаева в офицерската квартира, която Буданов заемал, и я оставили на пода. След това Буданов им наредил да останат наблизо и да не пускат никого да приближи.

Като останал сам с Кунгаева, Буданов започнал да иска от нея информация за местонахождението на родителите й и за маршрутите на опозиционерите в Танги. Тя отказала да говори, Буданов нямал право да я разпитва, но продължил да настоява. Тя мълчала и той започнал да я бие, удрял я с юмруци и я ритал многократно в лицето и други части на тялото. Кунгаева се съпротивявала, като го отблъснала и се опитала да избяга от помещението.

Тъй като бил убеден, че Кунгаева е член на незаконно въоръжено формирование и че е замесена в смъртта на негови подчинени през януари 2000 г., Буданов решил да я убие. За тази цел свалил дрехите, хвърлил я на леглото и започнал да я стиска за шията… докато не се уверил, че не показва никакви признаци на живот…

Буданов умишлено причинил… задушаване… Буданов повикал Григориев, Егоров и Ли Ен Шу в квартирата си и им заповядал да изнесат тялото и да го погребат тайно далеч от поделението. Заповедта му била изпълнена от екипажа на бронетранспортьор №391. Тримата сержанти откарали незабелязано тялото на Кунгаева и го погребали в гората, а Григориев докладвал на Буданов на сутринта на 27 март 2000 г.

По време на разпитите относно описаните събития обвиняемите Буданов и Фьодоров отчасти признаха вината си за действията, за които са обвинени. В хода на разследването промениха първоначалните си показания.

Обвиняем: Юрий Дмитриевич Буданов

Буданов бе разпитан като свидетел на 27 март 2000 г. и обясни, че е отишъл до Танги… — намерил мини в една къща и арестувал двама чеченци… Буданов твърди, че никой не е бил Багреев. Докато проверявал бойната готовност на разузнавателната рота… ротата реагирала неправилно на заповедта «Атака!». Възникнал конфликт. Багреев обидил Фьодоров… Тогава той заповядал да арестуват Багреев. Буданов отрича Фьодоров да е давал нареждания за стрелба по Танги и селото да е обстрелвано. В края на разпита Буданов помоли за разрешение да напише самопризнания относно отнемането на живота на жена роднина на членове на незаконно въоръжено формирование в Чечня.

В собственоръчно написано самопризнание… Буданов дава следната информация. На 26 март 2000 г. той тръгва към източните покрайнини на Танги, за да разкрие или арестува снайперистка… Когато се върнали в поделението, момичето било отнесено в неговата квартира… Последвал конфликт, в резултат на който той разкъсал блузата и сутиена на момичето. То продължило да се мъчи да избяга… Той я удушил… Не е свалял дрехите й от кръста надолу… Буданов повикал екипажа, наредил да завият трупа в одеяло, да го откарат в гората край танковия батальон и да го погребат.

По време на разпит от 28 март 2000 г. Буданов свидетелства, че на 3 март 2000 г. научил от оперативни източници, че в Танги живее снайперистка… показали му нейна снимка. Получил информацията от жител на Танги, който имал лични сметки за уреждане с партизаните… Задържали момичето и се върнали в полка… Завлякъл я до отдалечен ъгъл на квартирата си, хвърлил я на леглото и започнал да я души… Дошъл командирът на бронетранспортьора заедно със сигналчика. Момичето лежало в далечния ъгъл на квартирата само по панталони… Буданов бил бесен, че не искала да каже къде е майка й. Според информацията, с която разполагал, в периода 15–20 януари 2000 г. в Аргунския проход майка й стреляла със снайпер по дванайсет войници и офицери.

По време на разпита от 30 март 2000 г. Буданов отчасти признава вината си… Буданов променя част от показанията си за поведението на Кунгаева, като заявява, че тя му казала, че нейните хора накрая ще го пипнат и нито той, нито подчинените му ще се измъкнат живи от Чечня. Отправила вулгарни забележки за майка му и побягнала към вратата. Последните й думи изключително много разгневили Буданов. Пистолетът му бил на масата до леглото. Тя се опитала да го вземе. Той обаче я хвърлил на леглото, стиснал я за гърлото с дясната ръка, а с лявата я хванал за рамото, за да не й позволи да достигне пистолета…

[Постепенните промени в показанията на Буданов се появяват, защото след като Кремъл и армейското командване се съвземат от шока, предизвикан от неочакваната дързост на прокуратурата да арестува обкичен с медали полковник на редовна служба, те започват да притискат длъжностните лица, водещи разследването. Освен това започват да казват на Буданов какво да говори, за да минимизира юридическите последствия за себе си и дори евентуално напълно да избегне наказателната отговорност.]

По-нататък в хода на разпита… Буданов даде допълнителни подробни показания, че е знаел, че семейство Кунгаеви са членове на нелегално въоръжено формирование. Получил такава информация от чеченец, с когото се запознал през януари-февруари 2000 г. след битката в Аргунския проход. Чеченецът му дал снимка, на която Кунгаева държала пушка «Драгунов» със снайпер.

На разпита от 4 януари 2001 г. Буданов твърди, че няма да се признае за виновен за отвличането на Кунгаева. Счита, че е действал правилно според оперативната информация, с която е разполагал… Арестувал я, за да я предаде на право охранителните органи. Но не успял да го направи, защото се надявал сам да научи от задържаната къде се намират партизаните…

Освен това знаел, че ако от опозицията научат, че Кунгаева е арестувана, щели да направят всичко възможно, да я освободят… По тази причина решил да се върне незабавно в полка… Не се признава за виновен в предумишлено убийство… Бил е силно афектиран и не успя на обясни как се е случило така, че я е удушил.

Обвиняем: Иван Иванович Фьодоров

Разпитан е на 3 април 2000 г. като свидетел. Твърди, че на 26 март 2000 г. той, Арзуманян (боен другар) и Буданов отишли да инспектират разузнавателната рота. След като приключили с проверката, дал на Багреев учебна заповед «Командните постове са атакувани. Заемете огневи позиции» и посочил целта. След това повикал Багреев и го попитал защо бойните машини не са заели стрелкови позиции. Не си спомня какво му е отговорил Багреев… Тогава сграбчил Багреев за реверите.

[… Фьодоров] не си спомня кой е заповядал да вържат ръцете и краката на Багреев… След това се приближил към него и го ударил няколко пъти… По негова, на Фьодоров, заповед Багреев бил хвърлен в ямата. Той скочил долу при него, за да му каже какво точно мисли за него.

Той, Фьодоров, бил измъкнат от ямата от Арзуманян. Чак на следващата сутрин разбрал, че Буданов е ходил до Танги предната нощ…

На 20 март 2000 г., или около тази дата, той видял у Буданов снимка на жена, която — както самият Буданов му казал, била снайперистка. Според Буданов тя живеела в Танги… Жената не изглеждала на повече от 30 години. На 25 март 2000 г. или около тази дата Буданов отишъл до Танги и един чеченец му показал къщи на терористи…

Потърпевш: Виса Умарович Кунгаев… агроном от колхоза в Урус-Мартан, баща на Елза Висаевна Кунгаева

Елза била най-голямото дете в семейството… скромна, тиха, трудолюбива, почтена и честна. Наложило се да поеме цялата къщна работа, тъй като майката се разболяла и не й било позволено да работи. По същата причина Елза се грижела и за по-малките деца. Цялото си свободно време прекарвала у дома и не излизала. Нямала приятел. Притеснявала се от момчетата и не завързвала интимни отношения с тях. Дъщерята на Кунгаев не била снайперистка. Не членувала и в никакво въоръжено формирование. Предположението било абсурдно.

На 26 март 2000 г. Кунгаев отишъл заедно със съпругата си и децата да гласува на изборите.

[По ирония на съдбата в същия ден Путин бе избран за президент.]

Суетели се из къщата. Съпругата се приготвяла за среща с брат си Алексей в Урус-Матан… А той останал при децата.

Легнали си към 21 часа, тъй като нямало ток… Около 0.30 часа на 27 март го събудил рев на военни машини… Погледнал през прозореца и видял непознати да се приближават към къщата им. Повикал най-голямата си дъщеря Елза и й казал бързо да събуди децата, да ги облече и да ги изведе от къщата, като й съобщил, че е обградена от войници. Кунгаев изтичал навън да намери брат си, който живеел на 20 метра.

Брат му се бил завтекъл при тях… Когато влязъл в къщата, видял полковник Буданов и го познал от снимката му, публикувана във вестник «Красная звезда».

Буданов го попитал: «Кой си?» Адлан отговорил, че е брат на собственика на къщата. Буданов му отвърнал грубо: «Махай се!» Адлан изтичал навън и започнал да вика. Децата разказали на Кунгаев, че след това Буданов наредил на войниците да приберат Елза. Тя пищяла. Завили я в одеяло и я изнесли навън. Роднините му веднага се завтекли в дома им и събудили всички, за да търсят Елза.

Отишъл при кметския наместник, при военния комендант на селото и при коменданта на окръг Урус-Мартан. В 6 часа сутринта тръгнали с кола към Урус-Мартан, за да търсят дъщерята на Кунгаеви. Вечерта на 27 март 2000 г. научили, че Елза е убита. Според Кунгаев Буданов е отвлякъл и изнасилил Елза, защото била хубаво момиче.

Свидетелят А.С.Магамаев твърди, че е съсед на Кунгаеви. Познавал Елза от раждането й. Била срамежлива и не се събирала с момчета. Сигурен е, че никога не е членувала в никакво въоръжено формирование.

Следствието не успя да открие никакви доказателства, че Е. В. Кунгаева е била във връзка или самата тя е била член на незаконно въоръжено формирование.

Свидетел: Иван Александрович Макаршанов, бивш редник от поделение 13206

Вечерта на 26 март 2000 г. дежурният екип бил извикан по спешност. По заповед на командващите офицери на полка войници от патрула вързали командващия разузнавателната рота Багреев. Той лежал на земята. Буданов и Фьодоров го ритнали поне по три пъти. Всичко станало много бързо. След това Багреев бил хвърлен в яма, така наречения «зандан».

След известно време, когато се стъмнило, Макаршанов чул викове и стонове и се приближил до палатката му. Видял Буданов и Фьодоров в ямата, в която били хвърлили Багреев. (Палатката била на 15–20 метра от «зандана».) Фьодоров удрял Багреев с юмрук в лицето… Някой светнал с фенерче в ямата и той видял всичко ясно. После друг човек издърпал Багреев навън.

До 2 през нощта на 27 март Макаршанов бил в палатката на Фьодоров и поддържал печката. Към 1 часа чул как към квартирата на Буданов се приближава бронетранспортьор… Видял четирима души да влизат в нея, включително и самият Буданов. Единият носел нещо увито на рамото си, което по размер приличало на човешко тяло. Макаршанов видял от единия край на вързопа да виси дълга коса…

Човекът, който го носел, отворил вратата, внесъл товара вътре и го оставил на пода. В квартирата светело. Затова Макаршанов можал да види как Буданов влиза. Разстоянието от мястото, на което се намирал (в палатката) до квартирата на Буданов било 8–10 метра… През цялото време след завръщането на Буданов в квартирата му отпред стояли тримата от екипажа на бронетранспортьора…

Други свидетели

Свидетелят Александър Михайлович Сайфулин твърди, че е служил в поделение 13206 от август 1999 г. От края на януари 2000 г. в задълженията му влизала и работа като огняр в квартирата на Буданов. Към 5–5.15 часа сутринта на 27 март той влязъл в покоите на командира… Буданов лежал на леглото вдясно, а не както обикновено на по-далечното. Килимът на пода бил преместен и нагънат… видял, че леглото на Буданов не е оправено. Буданов спял. Влязъл към 7 часа в квартирата му и полял на командира от кофа с вода, за да се измие… Командирът му казал да подреди квартирата и посочил с глава леглото, наредил му да смени одеялото и всички чаршафи. Сайфулин се заел да разчиства и забелязал, че одеялото е мокро… Буданов му дал час, за да подреди цялото помещение. Когато взел спалното бельо от леглото в далечния край и тръгнал да го изнася, забелязал, че левият ъгъл на чаршафа е влажен.

Свидетелят Валерий Василиевич Герасимов твърди, че от 5 март до 20 април 2000 г. е бил командир на Западната военна група. Сутринта на 27 март научил от коменданта на Урус-Мартан, че през нощта от Танги е отвлечено момиче и че за това са заподозрени военнослужещи. Свързал се с командирите на три полка, включително и с Буданов от 160-и танков полк, и наредил момичето да бъде върнато в рамките на 30 минути. Той сам поел с кола заедно с генерал Александър Иванович Вербицки към 245-и полк, после и към 160-и.

В 160-и полк бил посрещнат лично от Буданов, който му докладвал, че всичко е наред и че не е успял да научи нищо ново за момичето. Заедно с Вербицки [Герасимов] потеглил за Танги, където селяните вече се събирали. От обясненията на бащата на момичето станало ясно, че полковникът е дошъл в селото заедно с други военнослужещи с бронетранспортьор, увил момичето в одеяло и го отнесъл. Познавали полковника: той командвал танковия полк. Отначало [Герасимов] и Вербицки не повярвали. Върнали се в полка. Не намерили там Буданов. Герасимов наредил да задържат Буданов.

[В руските въоръжени сили има правило, че действащите военнослужещи могат да бъдат арестувани само с разрешение на вишестоящите им офицери. По отношение на Буданов само генерал Герасимов бил с такъв статус. Затова трябва да сме да задължени на Герасимов, че въобще е започнало дело срещу Буданов. Повечето командири в Чечня не позволяват на прокуратурата да арестува подчинените им военнопрестъпници и полагат огромни усилия, за да ги предпазят. Като имаме предвид ситуацията в Зоната за антитерористични операции, би трябвало да окачествим направеното от Герасимов като проява на голяма смелост. Би могло да му коства кариерата. Но тъй като случаят фокусира огромно обществено внимание, до това не се стигна. Герасимов беше назначен за командир на 58-ма армия, което си е голямо повишение.]

Буданов бил арестуван и откаран в Ханкала [главната военна база в Чечня]. Същата вечер шофьорът на бронетранспортьора, който откарал Буданов до селото, признал, че през нощта на 27 март докарали оттам едно момиче и го оставили в квартирата на Буданов. Два часа по-късно Буданов ги повикал. Момичето било мъртво. Буданов им наредил да отнесат тялото и да го погребат.

Сутринта на 28 март трупът е ексхумиран и откаран в Медико-санитарния батальон, направена е медицинска експертиза, измит е и е върнат на родителите.

Разпитаният като свидетел Игор Владимирович Григориев твърди, че на 27 март 2000 г., когато се върнали в поделението, Буданов наредил да отнесат увитото в одеяло момиче в квартирата му и да останат на пост отпред… Буданов влязъл в помещението при момичето. Десет минути след това отвътре се чули женски писъци, както и гласът на Буданов. После от квартирата долетяла музика. От същото място още известно време се носели женски писъци.

Буданов прекарал в квартирата си насаме с момичето около час и половина — два. Два часа по-късно извикал тримата в помещението и те видели, че жената, която били внесли там, лежала гола на леглото. Лицето й било синкаво. Одеялото, с което я били увили, било проснато на пода. Върху него били захвърлени на купчина дрехите й. Буданов им наредил да отнесат жената и да я погребат тайно… Увили трупа в одеялото и го откарали с бронетранспортьор № 391, след което го погребали. Сутринта на 27 март Григориев докладвал за това на Буданов.

По време на разпита от 17 октомври 2000 г. Григориев разказва, че десет до двайсет минути след като излезли от квартирата на Буданов, той започнал да крещи. Какво точно — не успял да чуе. Чули се и няколко писъка на ужас от момичето. Когато били повикани отново да се върнат в квартирата на Буданов, видели момичето да лежи безжизнено и голо на леглото… Имало синини на врата, като от душене. Буданов я посочил и казал със странно изражение на лицето: «Така ти се пада, кучко, това ти е заради Размахнин и момчетата, които загинаха в планината.»

Прегледът на трупа на Кунгаева показа… наранявания… на… врата… лицето… синини по дясната суборбитална област, по вътрешната повърхност на дясното бедро, кръвоизлив в… устата и… по горната дясна челюст. Трупът е бил съблечен…

Медицинската експертиза на тялото… установи, че нараняванията по врата са направени преди настъпването на смъртта… причината за смъртта е притискане на врата с тъп предмет. Синините по лицето и лявото бедро и кръвоизлива в… устата, нараняването на дясното око са резултат от удари с тъп(и) предмет(и)… Споменатите наранявания са причинени преди настъпването на смъртта.

Разпитаният като свидетел Алексей Викторович Симухин, следовател от военна прокуратура, твърди, че на 27 март 2000 г. получил заповед да доведе Буданов на пистата за кацане на поделение 13206, за да бъде откаран в Ханкала.

По време на полета Буданов бил превъзбуден, питал как би трябвало да се държи, какво да говори и какво да направи. Сутринта на 28 март 2000 г. Симухин отпътувал като член на следствения екип… да търси тялото на Кунгаева… Симухин държеше да отбележи, че гробът е бил внимателно замаскиран с торф… Тялото било в полусвита «ембрионална» поза и напълно съблечено.

Потърпевш: Лейтенант Роман Виталиевич Багреев… заместник-командир на Танково поделение 13206.

От 1 октомври 1999 г. като член на личния състав на 160-и полк Багреев участвал в контратерористични операции. Нямал вражда с Буданов и Фьодоров.

На 20 март 2000 г. разузнавателната рота се преместила от… Комсомолское в… Танги. Било взето решение за състезание между подразделенията на полка, което трябвало да определи коя рота е в най-добра готовност. Първенци излезли военнослужещите от противовъздушната отбрана. Фьодоров не бил доволен от резултата и уверявал всички, че разузнавателната рота е по-добра… За да убеди Буданов в това… Фьодоров настоял да се направи проверка на ротата.

Буданов, Фьодоров, Силиванец и Арзуманян пристигнали в ротата след 18 часа. Буданов бил в нетрезво състояние, но напълно се контролирал. Фьодоров бил много пиян, завалял и едва се държал на краката си. Опитал се да убеди Буданов да провери бойната готовност на ротата. Буданов отказал три и повече пъти, но Фьодоров продължавал да настоява. Буданов се поддал на убежденията на Фьодоров и наредил: «Заемете огневи позиции. Готови за стрелба.»

Багреев веднага се затичал към окопите на ротата. Фьодоров побягнал след него. Бойните машини заели стрелкови позиции. Буданов бил в сигналния център. Знаел много добре, че в цевта на всяка машина има силен експлозив, който бил винаги готов за стрелба. Нямало основание за откриване на огън по селото в този момент, въпреки че Фьодоров настоявал.

След като екипажите на бойните машини заели позиции, той им дал нареждане да махнат от цевта експлозивите, да заредят халосни муниции и да стрелят по къщите. Тези муниции, изстреляни нагоре, ако не срещнат препятствие, се самоунищожават. А истинските заряди нямат такава способност…

Машина № 380 стреляла веднъж над покривите на селото. Фьодоров видял това, скочил във втория бронетранспортьор и наредил на мерача да стреля по Танги. Недоволен от действията на Багреев, Фьодоров го хванал за реверите и го унизил, като използвал вулгарни думи. Багреев бил повикан при Буданов. Когато отишъл в сигналния център, заварил там Буданов и Фьодоров. Те му нанесли побой.

Проверка установи, че на 25 метра югозападно от щаба на поделение 13206 има яма, над която са наредени три правоъгълни дъски. Ямата е 2.4 метра дълга, 1.6 метра широка и 1.3 метра дълбока. Стените са покрити с тухли, а на дъното има пръст.

[Това, за което току-що прочетохте, е първото описание в руски юридически документ на така наречения «зандан». Тези специални ями за мъчение са въведени по време на Втората чеченска война. Има ги в почти всички поделения в Чечня и обикновено се използват за задържане на чеченски арестанти, но и на изпаднали в немилост редници. Рядко в тях хвърлят младши офицери.]

Свидетелят редник Дмитрий Игоревич Пахомов твърди, че на 26 март 2000 г. около 20 часа Фьодоров изкрещял на Багреев: «Ще те науча как да ми изпълняваш заповедите, пале.» Багреев бил обсипан с обиди… Фьодоров заповядал Багреев да бъде вързан и хвърлен в ямата. И преди били връзвали пияни наемни войници и ги били хвърляни в ямата, но такова нещо да бъде направено с командир на разузнавателната рота било немислимо.

Около час по-късно отново повикали дежурните спешно при Буданов. Когато пристигнали там, Багреев лежал на земята. Буданов и Фьодоров отново започнали да го ритат. След това по заповед на Буданов Багреев пак бил вързан и хвърлен в ямата. Фьодоров скочил при него и започнал да го удря. Багреев викал и стенел… Силиванец също скочил в ямата и изтеглил оттам Фьодоров. Около 2 часа през нощта Пахомов си бил в палатката и чул изстрел от пушка. Както по-късно разбрал, стрелял Суслов, който се опитвал така да накара Фьодоров да се осъзнае. Той пак се опитвал да се докопа до Багреев.“

Срещу Буданов и Фьодоров бяха повдигнати обвинения. Наказателното дело срещу Григориев, Ли Ен Шу и Егоров беше прекратено в резултат на амнистия.

Експертното заключение на междуведомствената криминално-психиатрична комисия беше, че по време на извършването на действията срещу Багреев Буданов не е бил временно неадекватен или невменяем. По време на убийството на Кунгаева е бил временно в състояние на натрупан психо-емоционален стрес и не е осъзнавал напълно същността и значението на действията си, нито е можел да ги контролира с усилията на волята си.

ПРОЦЕСЪТ

Буданов е изправен пред съд. Това става през лятото на 2001 г. Първият съдия е полковник Виктор Костин от Военния съд на Севернокавказкия военен окръг, който според хората в Русия „води битката в Чечня“. Влиянието на армията върху всички аспекти на живота в Ростов на Дон е огромно. Там се намира главната военна болница, през която са преминали хиляди осакатени и ранени в Чечня войници, в града живеят и семействата на много изпратени в размирната република офицери. В известен смисъл това е фронтови град, а този факт оказа огромно въздействие на развитието на делото срещу Буданов. Пред съдебната зала се провеждаха демонстрации в негова подкрепа и привличаха вниманието през цялото време, вдигаха се плакати като „Съдят Русия!“ и „Свобода за руския герой!“

Първата фаза с предварителните изслушвания продължи повече от година — от лятото на 2001 до октомври 2002. Целта им сякаш не беше да решат дали Буданов е виновен или невинен, а да го оправдаят за всички грехове и престъпления. По време на всички заседания съдия Костин показа ясно изразена предубеденост в полза на Буданов, като отхвърляше всички представени от семейство Кунгаеви улики и отказваше да призове свидетели, които биха говорили против Буданов. Дори отказа да разпита генералите Герасимов и Вербицки, защото са издали разрешението за ареста на полковника убиец.

Прокурорът също бе на страната на обвиняемия и на практика се държеше като негов адвокат, въпреки че е длъжен да представлява интересите на жертвите.

Ситуацията в залата повлия силно и на настроенията извън нея. Общественото мнение беше на страната на Буданов. Пред съда се събираха хора с комунистически червени знамена, носеха цветя на полковника, когато го въвеждаха в сградата. Подкрепа му оказаха и най-висшите служители на Министерството на отбраната, министър Сергей Иванов даваше публични изявления, в което твърдеше, че Буданов „очевидно не е виновен“.

Идеологическата основа, на която се опитваха да оневинят Буданов, беше следната: може и да е престъпил закона, но е имал право на това. Действията му спрямо Елза Кунгаева били оправдани, тъй като смятал, че отмъщава на враг по време на война, и вярвал, че младата жена е снайперистка, отговорна за смъртта на офицери.

Семейство Кунгаеви от самото начало си имаше огромни проблеми със съдебната власт. Бяха много бедни, имаха много деца и нямаха работа и след трагичната смърт на дъщеря им бяха принудени да се преселят в палатков бежански лагер в съседната република Ингушетия. Страхуваха се от отмъщение от страна на армията, задето са отнесли въпроса в съда (и са били заплашвани неведнъж). В резултат на това останаха без адвокат. Тогава Мемориалният център за граждански права с център в Москва и клон в Ростов на Дон им намери защитници и дълго време плащаше хонорарите им.

Първият адвокат, който по този начин се включи в процеса, беше Абдула Хамзаев, възрастен чеченец, живеещ в Москва от дълги години, който освен това беше и далечен роднина на Кунгаеви.^[1] Трябва да отбележим, че неговите действия не бяха ефективни, даже, напротив. Но не по вина на Хамзаев. А защото обществото ни става все по-расистко. То няма доверие на хора кавказци, да не говорим за чеченци. До нищо не доведоха и пресконференциите, които Хамзаев свикваше в Москва, за да опише какви трудности среща да придвижи напред делото във военния съд в Ростов на Дон. Журналистите не му вярваха и не последва никаква обществена кампания в защита на семейство Кунгаеви. А това беше единствената им надежда за някакъв успех.

Мемориалният център покани младия московски адвокат Станислав Маркелов за помощник на Хамзаев. Маркелов беше част от адвокатската колегия, към която принадлежаха и адвокатите на Буданов. Големите дела, в които беше участвал и които бяха привлекли вниманието на Мемориалния център, са все такива, в които за първи път в Русия са били повдигнати обвинения в тероризъм и политически екстремизъм: взривяването на паметника на император Николай II в покрайнините на Москва, опит за взривяване на паметника на Петър Велики и убийството на руски граждани от афганистански произход, извършено от скинхед организация.

Маркелов е руснак, а по това време този факт е от особена важност. Мемориалният център направи добър избор, защото след това благодарение на неговата енергичност, подбор на тактика и способността му да общува с пресата вниманието на обществото беше привлечено към процеса, и то най-вече от журналисти, работещи в Москва — руски и чуждестранни. Ето какво казва самият Маркелов за впечатленията си от съдебната зала непосредствено след поемането на случая. По това време процесът се води при закрити врата и журналисти не се допускат на заседанията.

— Съдът беше много припрян. Не искаше да се впуска в подробности по нито едно от исканията ни и отхвърляше всичко, което можеше да се интерпретира във вреда на Буданов… Например всичките ни молби за призоваване на свидетели, експерти, независими проверки бяха отказани. Останах с впечатлението, че съдия Костин дори не ги е чел…

— Но защо подавахте толкова много молби? — попитах го аз. — Вие със сигурност сте провокирали съда, като сте го заливали с молби. Смятате ли, че подходът е бил разумен?

— Причината беше простичка: съдът позволяваше закононарушение след закононарушение и беше наш дълг като адвокати да протестираме срещу това… Какви бяха всичките тези хора, за които настоявахме да бъдат призовани в съда? И защо около поне двама от тях се разрази такъв лют спор? Нека ви напомня за обстоятелствата по делото: в деня преди извършването на престъплението… Буданов заедно с други офицери… е задържал двама чеченци… за единия от които се твърди, че е посочил къщата, в която Буданов казва, че живеело семейство, подкрепящо терористите или чиито членове също са терористи. Имената на информаторите са посочени в материалите по делото… Ние, защитата, се опитахме да установим кои са тези хора, които са подвели Буданов, като са посочили дома на Кунгаеви. Искахме те да дойдат в съда и да обяснят защо са го направили… Открихме, че единият информатор е глухоням. Което значи, че няма физическата възможност да чуе въпроса на Буданов коя е снайперистката. Освен това му е невъзможно и да отговори…

— А другият информатор?

— Него го намерихме още по-лесно. Оказа се, че на 26 март след срещата си с Буданов този втори информатор и полковникът по силата на пълна случайност са снимани от кореспонденти на вестника на Министерството на отбраната „Красная звезда“. Съвсем случайно журналистите от изданието в този ден работели в селцето Танги-Чу и единайсет техни снимки са документирали срещата им… Което означава, че този човек може да се идентифицира по фотографиите и би могъл да потвърди, че във фаталната нощ Буданов е отишъл в Танги-Чу да залавя терористи…

Но тук отново се сблъскваме с недоразумения и несъответствия. Внимателно проучихме снимките… и открихме, че са правени на 25 март, не на 26 март… Спомняте си предположението, че информаторите са казали на Буданов на 26 март за „снайперистката“ и той тръгнал да търси възмездие за убитите си другари, като едва се сдържал… Ако излезе, че Буданов е получил информацията на 25 март, тогава за какви спонтанни реакции става въпрос, какви са тези силни чувства, замъглили разсъдъка на полковника, които оправдават поведението му? Има и свидетели, които потвърждават, че както на 25, така и до обед на 26 март, когато офицерите започнали запоя, организиран от Буданов в чест на рождения ден на малката му дъщеря, полковникът е бил спокоен и не давал никакви признаци на желание да отмъщава на някаква снайперистка.

— Нека бъдем обективни. Някой може да е объркал датите. Случва се. Война е.

— Не. Несъответствия има на всички етапи от делото „Буданов“. Дори за аматьор, да не говорим за адвокат, тези несъответствия говорят недвусмислено, че съдът е трябвало да призове [вторият] информатор… За да се разбере дали Буданов е тръгнал да търси снайперистка или просто хубаво момиче?… Ако е така, тогава провъзгласяването му за герой… и цялата идеология около случая са напълно нелепи. Не е сериозно цялата психиатрична експертиза да се основава на неговия „героизъм“ и „чувството за отмъщение към снайперистката“. Още повече че доста издайнически факти сочат, че е имало многобройни по-ранни „жени на полковника“. „Командирът пак си доведе жена“ е цитат от свидетелските показания на един от войниците по време на предварителното следствие…

— Какво се случи тогава?

— Съдът се произнесе, че… не е детективска агенция и не счита за свое задължение да търси този човек. Естествено, адвокатите запретнаха ръкави и го намериха сами. Той се оказа Рамзан Сембиев, излежаващ присъда в трудов лагер при строг режим в Дагестан за отвличане. Тук не става въпрос за личността на информатора или за това, че помагачите на Буданов са извършили такива тежки престъпления. Но фактът, че открихме Сембиев в трудов лагер със строг режим, означава, че не би трябвало да има никакви трудности около довеждането му в съда за кръстосан разпит. При криминалните дела в Русия е стандартна практика задържаните в места за лишаване от свобода да влизат в специална база данни, до която съдилищата имат достъп. И за да улесним съдията още повече, му казахме къде точно се намира Сембиев. Недалеч от Ростов на Дон. Но дори тогава отговорът беше „Не. Нямаме нужда от този човек. Той не би могъл да предостави важна за съда информация.“ И сякаш това не беше достатъчно, ами прокурорът Назаров… произнесе реч [в която каза], че свидетелят е престъпник и затова няма да каже истината, така че няма смисъл да го „влачим в съда“. Бях поразен. За прокурора нямаше значение, че по едно дело Сембиев е престъпник, но по нашето е свидетел.

— Какво се случваше?

— Съдът подходи идеологически към делото. Кремъл упражняваше натиск Буданов да бъде оправдан за греховете си. Нищо, което му вредеше, не беше важно, нито имаше отношение по делото. Прокуратурата не изпълняваше ролята, която й е отредена от конституцията…

По време на речта на Назаров в съда излязоха наяве и други необясними неща. Например стана ясно, че дагестански прокурор се е свързал със Сембиев в трудовия лагер след нашата молба и го е питал дали познава Буданов. Беше заявено, че Сембиев е отрекъл и казал, че го е виждал само по телевизията.

— Този разговор беше представен като официален документ пред съда?

— Не, разбира се, че не…

— Можем ли да кажем, че окръжният военен съд е направил всичко по силите си, за да не представи безпристрастно извършените от Буданов престъпления? И направи точно обратното на конституционните си и законовите си задължения?

— Да, това е точно така. Нека ви цитирам друг пример, в който съдът показва, че не иска истината да излезе наяве. Един от материалите… по делото… бил снимка, за която се твърди, че Буданов пазел от доста време. На нея били Елза Кунгаева и майка й с пушки в ръце. Буданов заяви, че тази снимка му била дадена от Яхаев, градоначалник на Дуба-Юрт. Той искал да му помогне да намери жената, застреляла офицерите от неговия полк по време на битката в Аргунския проход. Дуба-Юрт се намира на входа на дефилето и през февруари 2000 г. става център на ожесточена битка, в която участва и полкът на Буданов. Снимката, върху която съдебните експерти по психиатрия основаха заключенията си… така и не беше намерена в материалите по делото. И все още не е намерена. Това на първо място означава, че експертите лъжат… На второ — че едно от основните веществени доказателства… не съществува. А цялата защита, целяща да оправдае Буданов, се основава върху тази снимка…

— Добре. Снимката може да липсва от делото, но все пак имаме важен свидетел в лицето на Яхаев. Той е можело да бъде подложен на кръстосан разпит.

— И така щеше да стане, ако съдът спазваше законовите процедури по търсене и установяване на истината и уличаването на виновната страна. В Русия обаче имаме друг вид съд. Той е идеологически, защитава интересите на военнопрестъпниците и смята, че така защитава интересите на държавата. И в този случай съдия Костин каза: „Не. Нямаме нужда от Яхаев. Той няма да ни даде важна информация“… Намерихме Яхаев. Той беше напълно съгласен да дойде в съдебната зала, но имаше нужда от разрешително да премине граничните постове с Чечня. И съдът отказа да му даде това разрешително.

— А как съдия Костин обясни отказа си за призоваването на генерал Герасимов?

— Съдията не искаше да изслуша показанията на генерала, макар че той например можеше да опише душевното състояние на полковника сутринта след извършването на престъплението — въпрос, за който имаше много противоречиви доказателства… Дали Буданов е бил с махмурлук?… В предварителното разследване свидетелите говорят много за пиянството му… Дали е бил, както твърди първата психиатрична експертиза (а те са общо шест) временно невменяем в резултат на алкохолно опиянение? Дали убийството е последствие от временна загуба на разсъдък? Психическата нестабилност преминава за няколко часа… затова Буданов трябва да е осъзнавал какво върши. Защо тогава експертите ни уверяват, че не е осъзнавал действията си и не може да бъде отговорен за тях? Може би защото те също са част от големия план за оправдаването на Буданов?

— Освен това кръстосаният разпит на генерал Герасимов би могъл да помогне да се изясни дали Буданов се е съпротивлявал при ареста. Знаем, че когато генералът отива в сто и шейсети полк… да арестува Буданов, полковникът събира разузнавателната рота и я принуждава да окаже въоръжена съпротива на войниците, придружаващи Герасимов. Двете части за малко да се изпозастрелят.

— Да, точно така е станало. Самият Буданов извадил револвер. Герасимов се уплашил, че ще застреля някого, но Буданов се замислил за кратко и след това се прострелял в крака. Всичко е описано в делото…

— Ако Буданов се е съпротивлявал на ареста, това как би променило нещата?

— Много би ги променило. На първо място, това е още едно престъпление. На второ, може да хвърли важна светлина върху личността на Буданов. Съдът… добави към материалите писмо… от генерал Владимир Шаманов, който сега е губернатор на Уляновска област. [Шаманов е стар приятел на Буданов и дълго време е командвал 160-и полк в Чечня.] В писмото на Шаманов няма нови факти, защото към момента на извършването на престъплението той дори не е бил в Чечня. Но пък има много идеологически внушения. Той направо заявява, че Буданов „е невинен“, че имал пълно право да задържи Кунгаева по подозрение, че е снайперистка, както и да я убие, щом се е съпротивявала. Шаманов пише до съда в типичния за участник във Втората чеченска война стил, като непосредствен началник на Буданов и съдът с готовност добавя писмото му към делото.

— Можем ли да твърдим, че всички съдебни процедури по отношение на Буданов се основават на идеологията, щом магистратите отказват да приемат важна информация от непосредствени свидетели, като генерал Герасимов, Сембиев и Яхаев, а с готовност уважават патриотичен текст на генерал Шаманов, който по никакъв начин не е свидетел? Шаманов е добре известен защитник на изключителните военни жестокости спрямо цивилното население в Чечня и твърдо вярва, че чеченският народ трябва да носи колективна отговорност за действията на отделни престъпници.

— Да, точно така е. Процесът беше така организиран, че да се избегне адекватно разследване на случая и… всичко да се сведе до „обвинение срещу руски офицер“. Освен това, както вече казах, съдът нагло нарушаваше стандартните процедури. Например четенето на десетте големи тома по делото приключи за час и половина.

— И как успя съдията да го направи толкова бързо?

— Просто прелисти делото и съобщи, че разследването е приключило. На другия ден то продължи, без да бъде издадено разпореждане… Това, разбира се, ни дава основание за обжалване…

— Не се ли притеснявате, че сте руснак, а защитавате интересите на чеченско семейство? По принцип чеченските семейства ги представляват чеченски адвокати, а руснаците — руски.

— Бях поканен от Мемориалния център, който организира защитата на семейство Кунгаеви… Кунгаеви са се оказали без никакво юридическо представителство и съдът се е възползвал от това. И е започнал да претупва делото… Когато пристигнах в Ростов на Дон, хората ме питаха каква е връзката ми с чеченската диаспора. Отвърнах им: „Погледнете ме, никаква връзка нямам.“ Вторият въпрос беше от каква народност съм. Той ми беше зададен не само от поддръжниците на Буданов, но и от самия Буданов в съдебната зала. От време на време започваше да крещи по мен по време на заседанията: „Какво искаш да постигнеш, нещастник!“

— Нещастник!?

— Разбира се. Той е войник. Мисли си, че всичко му е позволено. Така и не получи предупреждение от съдията, че се държи неадекватно. Можеше наистина да си прави каквото си иска. Мисля, че съдията се боеше от него.

— Ами неговият екип от трима адвокати? И на тях ли крещеше?

— Разбира се, че не. Когато ми писна да ме питат за националността ми, казах: „Аз съм руснак, както можете да видите. И точно затова се заех с този случай. Защитавам руските закони.“

Но заразени от примера на Буданов, магистратите решават да се придържат към закона на джунглата. Полковникът е действал изцяло по правилата на обичайното племенно право: той смята извършеното от него убийство за възмездие. Съдът и руското общество го подкрепят. Това дело показа, че руските власти, както и държавата като цяло, приемат, че руските закони не действат в Чечня.

ИГРАТА С ПСИХИАТРИЧНИТЕ ЕКСПЕРТИЗИ

Една от най-важните особености на случая „Буданов“ е играта с психологическите и криминално-психиатричните експертизи.

През трите години, докато се гледаше делото, полковникът се радваше на лукса да бъде подложен на четири психиатрични експертизи и когато първоначалната присъда беше обжалвана — на още две. Заключенията на почти всичките бяха политически пристрастни и подкрепяха линията на Кремъл.

Първите две експертизи са направени почти веднага след извършването на престъпленията — през май и август 2000 г. по време на предварителното разследване. Първата е извършена от психиатри от военната болница в Севернокавказкия военен окръг и от Централната Севернокавказка криминално-медицинска лаборатория на руското Министерство на правосъдието. Втората е дело на лекари от цивилната Новочеркаска областна болница по психиатрия и неврология.

Тези експертизи твърдят, че Буданов е отговорен за действията си. Това означава, че може да бъде съден за престъпленията си. Те излизат по времето, когато Путин често говори за „диктатурата на закона“, която трябва да се установи в Русия и която предполага, че военнослужещите, извършили престъпления в Чечня, трябва да се наказват по същия начин като чеченските партизани от незаконните въоръжени формирования.

Нещо повече, говорим за период на ухажване на чеченците след жестоките атаки от 1999–2000 г. и назначаването на нов държавен глава на републиката Ахмад Хаджи Кадиров. Кадиров е мюфтия и един от бойците на Джохар Дудаев — първия президент на Чечня, убит през 1996 г. от последно поколение ракета, насочена от руски федерални офицери. Кадиров първоначално беше обявил джихад на Русия, но после се сближи с Кремъл, след като „осъзна ситуацията“.

И двете споменати експертизи отбелязват, че докато е душил Елза Кунгаева, Буданов вероятно е бил психически нестабилен и показва симптоми на мозъчна травма, вероятно причиняваща „разстройство в личността и поведението“.

Министерството на отбраната отхвърли двете процедури, защото те намекваха за две неща. Първо, че Буданов е бил с разума си и може да бъде преследван с цялата строгост на закона. Второ, че руската армия наема хора с мозъчни травми, които никой не си е направил труда да прецени доколко вредят на работата им, че такива хора се бият на бойното поле и че военнослужещи с личностни разстройства командват стотици воини и им се поверяват смъртоносни модерни оръжия.

Още в началото на процеса стана ясно, че психиатричните експертизи не се нравят и на съдия Костин. И то поне по две причини.

Първата е, че като военен съдия Костин също е подчинен на Министерството на отбраната. В Русия има специални военни съдилища и военни магистрати, които се занимават с престъпленията, извършени от военнослужещи. Те са изцяло подчинени на военната машина, напълно зависими от армейските командири (от началниците на гарнизони до министъра на отбраната) за своите квартири, заплати и кариери. Апартаментът и парите на съдия Костин идват от същото място, на което е подчинен и обвиняемият полковник Буданов.

Втората причина е, че докато изправят Буданов пред съда, политическата обстановка в Русия значително се е променила. Кремъл постепенно спря да си играе на демокрация и да се тревожи за „диктатурата на закона“. Вследствие на това всички воювали в Чечня бяха обявени за герои, независимо какви са ги вършили там. Президентът започна да раздава медали и ордени наляво и надясно и да уверява участниците във войната, че „държавата никога няма да ги предаде“. Тези високопарни думи означаваха, че правителството възнамерява да е благосклонно към извършителите на военни престъпления в Чечня до степен да им прощава абсолютно всичко, а всеки прокурор, който се опитва да повдигне криминално преследване срещу служители на федералните въоръжени сили, може да пострада.

От контролираните от правителството телевизионни канали се лееха истории за това колко честно и почтено Буданов изпълнявал дълга си, а генерал Шаманов не спираше да подкрепя тези твърдения, като произнасяше патриотични речи във възхвала на бойния си другар. Твърдението, че убитото от полковника 18-годишно чеченско момиче е снайперистка, не се подлагаше повече на съмнение. Вече никой не си спомняше, че нито следствието, нито екипът от адвокати на Буданов, успяха да намерят и най-малко доказателство, че Елза Кунгаева има нещо общо с незаконните въоръжени формирования.

Вдъхновеното от политиците промиване на мозъците в руското общество беше в разгара си и подготвяше почвата за оправдаването на Буданов.

Точно в този момент съдът в Ростов на Дон бе обзет от съмнение в компетентността на лекарите, извършили първите две психиатрични експертизи, и нае нови. Този път ставаше въпрос за съвместна работа на цивилни и военни специалисти, която даже се пренесе в Москва. Така се обединиха усилията на Централната криминално-медицинска лаборатория на Министерството на отбраната и Държавния изследователски център за социална и криминална психиатрия „Сербски“, известен просто като Института „Сербски“.

Този институт има лоша репутация в Русия още от съветско време, когато дисидентите, съпротивяващи се на комунизма, тоталитарните лъжи и липсата на политическа свобода, бяха обявявани за душевно болни. Докторите от „Сербски“ винаги съвестно са изпълнявали задачите, поставяни им от всемогъщото КГБ.

И точно там пращат Буданов. Когато това стана известно, възникнаха известни съмнения защо пък го пращат там. И поддръжниците му, и противниците му осъзнаха, че се прави всичко възможно той да бъде освободен от наказателна отговорност.

Официалните причини за назначаване на трета експертиза бяха обяснени от съда с „неточности, противоречия и фактическа непълнота“ и появата на „нови и по-точни данни“, които били съществени за „определянето на душевното състояние на Буданов“.

Нямаше значение, че поредицата от епизоди, описани пред новата комисия, никога не са се случвали. Но тъй като тези недоказани факти бяха в полза на полковника, експертите ги приеха без възражения.

Да си го кажем направо, става въпрос за нагла фалшификация.

Какви въпроси отправи съдия Костин към психиатрите от тази трета комисия?

Страдал ли е и страда ли в момента Буданов от някакво хронично душевно заболяване?

По време на деянията, за които е обвинен, бил ли е в някакво временно патологично състояние? Осъзнавал ли е напълно истинската същност и обществена опасност на действията си и можел ли е да ги контролира?

Кои психологически особености на личността на Буданов биха могли да допринесат или значително да повлияят върху поведението му в разследваната ситуация?

Дали по време на извършване на деянията, в които е обвинен, Буданов е бил в някакво негативно емоционално състояние (стрес, раздразнение, временна невменяемост)?

Възможно ли е действията на Кунгаева да са предизвикали някакво временно психическо разстройство у него?

Дали действията на Кунгаева са провокирали поведението на Буданов?

Какво е влиянието на водката върху състоянието на Буданов по време на извършването на деянията, за които е обвинен?

Как би могло да се оцени състоянието на Буданов… когато той (1) осъзнава, че Кунгаева е дъщеря на снайперистка и отказва да съобщи местонахождението на майка си, като го обижда, съпротивява се и се опитва да избяга? (2) опитва се да вземе заредено оръжие? (3) й показва снимка, която я разобличава?

Нуждае ли се Буданов от лечение?

Бил ли е Буданов психически годен за военна служба по време на извършване на деянията, в които е обвинен, и годен ли е за военна служба в момента?

Заключенията на експертите от предварителното следствие медицински издържани ли са?

По-долу можете да прочетете отговорите на експертите от „Сербски“. Всички елементи на техния доклад целят да създадат така необходимия им образ на герой.

„Буданов казва, че се е появил на бял свят след тежко раждане… Майка му и сестра му свидетелстват, че е уязвим и податлив на избухване по незначителни поводи. Реагира грубо и налита на бой. Особено чувствителен е към несправедливи забележки и в такива случаи винаги се опитва да защити по-слабите, по-малките и по-бедните от него…

Професионалната характеристика на Буданов го представя в много благоприятна светлина. Той е дисциплиниран, ефективен и старателен. През януари 1995 г. по време на военна мисия в Чечня получава сътресение на мозъка и за кратко губи съзнание по време на битка. Не потърсил медицинска помощ. Според майка му и сестра му личността му се променила след завръщането от Първата чеченска война. Станал по-нервен и раздразнителен… В своето подразделение създал атмосфера на нетърпимост към пропуските и бездействието. Има високо развито чувство за отговорност…

Никой от другарите му не е забелязал психически отклонения у Буданов. Никога не е бил под наблюдение на психиатър или невропатолог.

Буданов свидетелства, че след пристигането на полка му в Чечня… почти непрекъснато участва в бойни действия. През октомври и отново през ноември 1999 г. Буданов претърпява сътресение на мозъка със загуба на съзнание. След това започва да страда от непрекъснато главоболие и виене на свят, като понякога не може да вижда. Не може да понася внезапно появили се силни шумове, става избухлив, не може да се контролира и е лесно раздразним. Получава внезапни промени в настроението и пристъпи на гняв. Правил е неща, за които после е съжалявал.

Буданов разказва, че най-жестоката битка, в която е участвал, е тази в Аргунския проход, продължила от 24 декември 1999 г. до 14 февруари 2000 г. От 12 до 21 януари полкът изгубил девет офицери и трима други военнослужещи. Според Буданов повечето от тях били убити с изстрел в главата, произведен от снайперист. На 17 януари 2000 г. приятелят на Буданов капитан Размахнин също бил убит от снайперист. Две седмици след края на битката успели да измъкнат от бойното поле обезобразения труп на майор Сорокотяги, по който се виждали следи от изтезание.

На 8 февруари 2000 г. Буданов излязъл в отпуск и отишъл в Бурятската република. Съпругата му свидетелства, че по време на отпуска той бил раздразнителен и нервен. Казал й, че полкът му се е натъкнал на бойци на Хаттаб [арабски командир] в Аргунския проход и че 15 от командирите на Хаттаб са убити в битката. Заради това партизаните обявили полка му за «диви зверове» и обявили Буданов за свой личен враг. Предлагали огромна сума за главата му.

Буданов бил изключително разстроен от факта, че повечето от офицерите от неговия полк не загинали в открита битка, а от изстрел на снайперист. Казал, че ще се върне у дома само след като «изтрие от лицето на земята и последния партизанин».

На 15 февруари, без да изчака края на отпуска си, той се върнал в Чечня. Майка му и сестра му разказват, че се отбил при тях и им направило впечатление, че се е променил до неузнаваемост. Непрекъснато пушел, едва проронвал по няколко думи и избухвал за «нищо». Не можел да стои спокойно на едно място. Плачел, като им показвал снимки на загинали другари и на гробовете им. Никога преди не го били виждали такъв.

[Според показанията на капитан Купцов, началник на медицинския център на 160-и полк, който общувал всекидневно с Буданов, понякога настроението му се сменяло по няколко пъти за 10–15 минути. Както бил добър и благосклонен, изведнъж ставал гневен и враждебен. По време на битка тези тенденции се засилвали. В пристъп на гняв можел да хвърли стенен часовник на пода или по някой човек наблизо, хвърлял телефони, всичко, което му попаднело подръка. По думите на Купцов до октомври 1999 г. душевното състояние на Буданов придобило «извратени форми», а това е преди смъртта на офицерите в битката при Аргунския проход.]

Буданов лично водел атаките с пушка в ръка и влизал в ръкопашни сражения. След битката при Аргунския проход се опитал сам да извлачи телата на убитите от бойното поле. След смъртта на офицерите и войниците от полка на кота 950.8 Буданов обвинявал себе си и бил в състояние на непрекъсната депресия. Удрял подчинени и хвърлял по тях пепелници. В средата на март 2000 г. наредил да му почистят палатката, а след това хвърлил граната в печката…

От средата на февруари 2000 г. полкът бил дислоциран в покрайнините на Танги. На Буданов било разпоредено да провежда разузнавателни акции, да прави обиски и засади и да извършва паспортни проверки на жителите на селото и на заподозрените.

Буданов и подчинените му коментирали, че по това време положението било много нестабилно, не можело да различиш враг от приятел, нито да определиш къде минава фронтовата линия. От 22 до 24 март полкът извършил разузнавателни операции и обиски. Решили да инспектират няколко къщи в Танги и да открият двама «роби», отвлечени насила от централна Русия преди десет-петнайсет години.

Получили информация и на 26 март 2000 г. Буданов решил лично да провери какво е положението в Танги. Задържал двама чеченци и заповядал да ги вържат и да ги качат в бронетранспортьора. Единият показал документи на името на Шамил Самбиев и поискал да говори с Буданов насаме. След 15–20 минути Буданов наредил да се върнат в Танги и обяснил, че Шамил се е съгласил да посочи къщите, в които живеят помагачи на въоръжената съпротива. Докато пътували из селото, чеченецът посочил въпросните домове, сред които била и бяла къща… където живеела «снайперистка». Освен това Буданов имал снимка, на която се виждали двама-трима мъже и три-четири жени с оръжия в ръце.

Буданов свидетелства, че решил незабавно да задържи снайперистката. На 26 март… по време на обяда в офицерската столова Буданов пил твърд алкохол. В 12 часа пред нощта решил лично да кара към… дома на семейство Кунгаеви. Буданов… наредил Кунгаева да бъде задържана.

Започнал да я бие, удрял я и я ритал в лицето и по други части на тялото, в резултат на което се появили синини по вътрешната страна на дясното й бедро и кръвоизливи в устата. Кунгаева се опитала да се съпротивлява… Буданов бил сигурен, че тя е член на незаконно въоръжено формирование и е виновна за смъртта на негови подчинени, и затова решил да я убие. Той… повикал екипажа на бронетранспортьора и им заповядал за отнесат трупа на Кунгаева и да го погребат извън територията на поделението. Те така и направили…

Буданов твърди, че отначало не е имал намерение да убива Кунгаева, да не говорим за сексуално насилие спрямо нея. Кунгаева обаче «избухнала» в ругатни (да припомним, че не говорела руски), които били отправени към въоръжените сили на Русия, към цялата Русия и лично към него… Ситуацията станала изключително нагорещена. Кунгаева му казала, че чеченците «ще се разправят с него и семейството му»… Буданов… насила я извлякъл далеч от вратата. По време на сборичкването дрехите на Кунгаева се скъсали.

Според Буданов Кунгаева се оказала доста силна. Скъсала му тениската и верижката с кръстче на врата му, която била подарена от дъщеря му, а той в отговор й разкъсал дрехите от кръста нагоре. Кунгаева изкрещяла, че малко от техните е застреляла. Когато се озовала на второто, по-далечното легло, се пресегнала към пистолета му на нощното шкафче. Буданов хванал ръката й и с другата притиснал тялото й към леглото, като я задържал в областта на шията. Кунгаева продължила да го заплашва. Пред очите му преминали лицата на «всички войници и офицери, загинали в Аргунския проход».

Буданов не си спомня какво се случило след това. Когато започнал да идва на себе си, видял Кунгаева да лежи неподвижно на леглото. Повикал екипажа на бронетранспортьора. Буданов твърди, че в този момент Кунгаева била с пола, жилетката, блузата и сутиенът й лежели на купчина на пода, а самият той бил с панталони. Ли Ен Шу предложил да я погребат в гората. Тогава Буданов казал на екипажа на бронетранспортьора да увият тялото в одеяло и да го отнесат… След като те излезли, той легнал и заспал.

[Трябва да отбележим, че войниците, които охранявали квартирата на командира си онази нощ, неведнъж по време на разследването са свидетелствали, че когато влезли по заповед на Буданов, той бил само по долни гащи. Младото момиче лежало на далечното легло напълно голо. Буданов ги попитал «Някой да се страхува от трупове?», запалил цигара и им заповядал да увият тялото и да го погребат. Заплашил ги, че ако кажат на някого, ще ги застреля.]

Буданов твърди, че към 13.30 часа на 27 март се срещнал с генерал-майор Герасимов, командващ група «Запад».

(Всъщност командир е Владимир Шаманов.)

Генерал Герасимов обвинил Буданов, че е изгорил половината село и е изнасилил осемнайсетгодишно момиче. Герасимов използвал вулгарен и обиден език. Буданов извадил пистолета си, насочил го надолу и се прострелял в стъпалото. В този миг охранителите на Герасимов насочили оръжията си към него, въпреки че след като произвел изстрел, Буданов сам предал пистолета си на Герасимов.

В същото време пристигнала разузнавателната рота от полка на Буданов. Тя се състояла от двайсет войници и двама офицери, които заели позиции срещу офицерите на генерал Герасимов. Последвала конфронтация, но Буданов наредил ни подчинените си да свалят оръжието. След това според Буданов той заедно с генералите Герасимов и Вербицки отишли в щаба. И там Буданов написал самопризнания.

При разпита… Буданов обясни противоречията в показанията си с това, че по-рано бил в много лошо състояние.

На базата на посочените факти комисията стигна до заключението, че Буданов не може да бъде отговорен за действията си, тъй като не е осъзнавал какво прави… Поведението на жертвата, Кунгаева, е един от факторите, предизвикали временния психически срив на Буданов… Няма убедителни доказателства, че Буданов е бил в състояние на алкохолно опиянение.

Буданов… трябва да остане под наблюдение и да бъде лекуван от психиатър в условия на домашен стационар. Категория С: частично годен за военна служба.“

Заключенията на комисията дадоха в ръцете на съдията всичките необходими му според руското законодателство оръжия, за да изпълни волята на политическите си покровители и да оправдае полковника.

На първо място, вече можеше да свали наказателната отговорност от него.

На второ — имаше основание да го изпрати на задължително психиатрично лечение, но в дома му. И колко щеше да продължи това вече определяше не съдът, а лекуващият лекар. Полковникът щеше да се отърве от всички неприятности седмица-две след произнасянето на присъдата.

Трето, съдията получи възможност да защити правото на Буданов да продължи да служи в армията, тъй като състоянието, в което не е осъзнавал действията си, е било „временно“ и предизвикано от конкретна ситуация. Военната машина настояваше присъдата да се формулира точно така, тъй като в друг случай, както вече отбелязахме, щеше да излезе, че полковете им в Чечня се командват от очевидно луди хора, които успяват да се отърват дори когато извършат убийство.

Но в Русия е така, Също като по съветско време какво ще докладват експертите на съда зависи не от фактите, а от това кой поръчва музиката.

Но нека спрем за миг и да хвърлим поглед към действащите лица, осигурили психологическата и психиатричната основа за измъкването на Буданов:

Професор Т. Печерникова, доктор на медицинските науки (председател на комисията), директор на консултантския отдел на Института „Сербски“, лекар с международна репутация, психиатър от най-висока класа, с 50 години консултантски стаж.

Професор К. Кондратиев, доктор на медицинските науки, заслужил деятел на руската федерация, директор на Първо клинично отделение, с 42 години стаж като консултант.

Ф. Сафуанов, магистър по психология, с 20 години стаж като консултант.

Полковник А. Горбатко, военен лекар, главен консултант по криминална психиатрия към Министерството на отбраната.

Подполковник Г. Фастовцев, военен лекар.

Г. Бурняшева, психиатър.

 

Защо съдът се обръща към професор Печерникова, за да изфабрикува заедно с нея политически изпипана експертиза, която да угоди на властите?

Предполагам, че изборът едва ли е случаен, защото в Русия нищо не се случва просто така. Всичко е като по съветско време. Сянката на комунизма, в най-чудовищния й вид, отново се спуска над нас. Следващите редове доказват, че през ерата на президента Путин в ежедневието ни се завърна отвратителната практика на „политико-психиатрична поръчка“, и то от най-неочаквана посока.

На 25 август 1968 г. на Червения площад в Москва се провежда една известна демонстрация. На него излизат седем души, които издигат плакати: „За нашата и вашата свобода!“ и „Срам за окупаторите!“. Един от тези седем души е поетесата, журналист и дисидент Наталия Горбаневская, която бута количка със собственото си дете. В страна, където протести отдавна не е имало, седмината излизат, за да покажат несъгласието си с нахлуването на съветските войски в Чехословакия.

Демонстрацията на „Седемте“ продължава само няколко минути — прибират ги цивилните агенти на КГБ, които непрекъснато обикалят Червения площад. Двама от тях са осъдени на трудов лагер, един е изпратен в психиатрична клиника, а трима — заточени. Отначало Горбаневская е освободена, тъй като все още е кърмела бебето си.

На 24 декември 1969 г. е арестувана отново, защото не спира да се занимава със защита на гражданските права.

Точно тогава Тамара Печерникова за първи път оставя следа в историята на страната ни. Именно тя по искане на КГБ разпитва Горбаневская в този същия Институт „Сербски“, където три десетилетия по-късно е изследван и Буданов.

Печерникова издава на Горбаневская медицинската присъда, която КГБ иска — „шизофрения“. Което означава, че всеки, който излезе на Червения площад и вдигне плакат срещу руските танкове по улиците на Прага, трябва да е луд.

През 1969 г. Печерникова подпечатва още една поискана от КГБ диагноза, според която Горбаневская е заплаха за обществото и трябва да бъде подложена неограничено дълго време на задължително лечение в специализирана психиатрична клиника.

Наталия Горбаневская, основател и пръв редактор на самиздат бюлетина на активистите, борещи се граждански права през съветско време — „Хроника на текущите събития“, прекарва тежки години, затворена в Казанската специализирана болница. Остава там от 1969 до 1972 г., а през 1975 г. емигрира с израелска виза. Сега живее във Франция.

— Помните ли името Печерникова? — попитах наскоро Наталия Горбаневская.

— Определено.

— Как беше проведен прегледът?

— Беше меко казано преднамерен. Бяха решили предварително да ми поставят диагноза „шизофрения“… От КГБ им бяха наредили да ме изпратят на принудително лечение в специализирана психиатрична болница и всички, включително и Печерникова, постъпиха както им бяха казали. Знаеха, че съдът няма да изиска доказателства за диагнозата, така че не си направиха труда да опишат такива в експертизата. Написаха например „На моменти мисли нелогично.“ И как се проявява това? Нито дума. „Горбаневская има отклонения в мисленето, демонстрира типични за шизофренията емоционални и критични модели.“ Какви отклонения? Нито дума. А тази фраза е изключително важна… защото веднага след нея се стига до заключението, че е наложително да се подложа на принудително лечение. През целия месец, през който ми правеха изследвания, не ме попитаха нищо за поезията ми, въпреки че съм поетеса. Сякаш не съществуваше. Мислех, че ще ме обвинят в мегаломания, защото си мисля, че съм поетеса, но нищо такова не се случи. Сега ми става ясно защо. „Емоционалната закърнялост и хладина“ в резултат на шизофренията правят писането на поезия невъзможно. „Пациентът с готовност влиза в разговори. Държи се спокойно. Усмихва се.“ Напълно вярно, но какво ми струваше това спокойствие! Знаех, че трябва да съм спокойна и да не им давам никакви основания да ми измислят симптоми, но накрая това спокойствие беше превърнато в симптом и описано в експертизата така: „… не показва тревожност по отношение на бъдещето или за съдбата на децата си.“ Естествено, че се притеснявах за децата си, но нямах никакво намерение да го споделям с психиатрите на КГБ. По-нататък пише: „Не се отказва от действията си. Непоклатимо уверена е в правотата им. По-специално заявява, че е постъпила по този начин, за да може в бъдеще да не се чувства виновна пред децата си.“ И до ден днешен не се отказвам от действията си и все още съм убедена в правотата им, а децата ми се гордеят с това, което съм направила. Ето още: „Няма критичност към ситуацията.“ Психиатрите, включително и Печерникова, смятаха, че ако мислиш със собствения си мозък, а не както някой друг смята, че е правилно, това веднага те освидетелства като луд. Държа да отбележа, че през целия този месец, през който ме изследваха, се срещах само с Печерникова и още един лекар — Мартиненко. Всичките „наблюдения“, които послужиха за основа на окончателните заключения на експертите, бяха само техни. Смятам, че са били напълно наясно, че правят неправилни интерпретации и изкривяват истината, но това не ги спря да изпълнят престъпното поръчение, което бяха получили. Печерникова от години изпълнява незаконни заповеди. Мисля, че работата в института „Сербски“ необратимо е увредила човешкото достойнство и професионализма на тези психиатри…

— Как свърши всичко за вас? Колко време прекарахте в специализираната психиатрична болница в резултат на тази експертиза?

— Две години и два месеца. Бих го нарекла психиатричен затвор. Прекарах девет месеца и половина в най-ужасната болница — в Казан. През януари 1971 ме закараха от московския затвор „Бутирка“ в Казан. През 1972 г. ме върнаха в Бутирка и оттам — в института „Сербски“ за още изследвания. Там останах още три месеца. Но не дългият период от време беше проблемът, а принудителното лечение с невролептици. Използването на халоперидол отдавна е признато за изтезание. Това лекарство се използва при делириуми и халюцинации. Аз нямах нито едно от двете, освен ако не смятате възгледите ми за вид делириум… Халоперидолът се дава в продължение на месец, след това се почива, защото един от страничните му ефекти е паркинсонизмът. А те ме инжектираха девет месеца и половина без почивки или коригиращи лекарства. Когато ме върнаха от Казан в Института „Сербски“ и отново ми даваха халоперидол, Печерникова каза: „Сама знаеш, че ще трябва да продължиш да взимаш халоперидол.“ Каква лицемерка!

— Какво се случи после?

— Емигрирах в Париж… Френските психиатри бяха потресени, когато прочетоха епикризата ми от Института „Сербски“. Един от тях ми каза: „Наистина трябва да отидем да се учим от съветските психиатри: ако съдим по диагнозата, която са ви поставили, пред мен стои чудодейно излекуван от шизофрения пациент.“

Случаят с Горбаневская е от първите така наречени „психиатрични репресии“ срещу дисидентите в СССР. През 70-те години на XX век бъдещата спасителка на полковник Буданов е във вихъра си, а това е един от най-мрачните периоди в руската история, когато комунистите повеждат война срещу инакомислещите. Тогава действа доста прилична конституция и КГБ предпочита да води битката си срещу дисидентите по начини, които не предизвикват протести, с други думи — като обявява за душевно болни своите противници и като изисква принудително лечение в специализирани клиники.

Людмила Алексеева е известен дисидент и защитник на гражданските права по съветско време, която заради политически преследвания била принудена да емигрира в Съединените щати. Сега е председател на международната Хелзинкска асоциация. В своята „История на дисидентството в СССР“ тя пише, че само през 1971 г. „не по-малко от 24 от общо 85 души, обвинени в политически престъпления, са диагностицирани като душевно болни, или почти една трета от тях“. Тези, които не успявали да обявят за луди, ги обявявали за виновни в клеветничество срещу съветската система, а за това Печерникова също вършела работа.

През лятото на 1978 г. например Александър Гинзбург бил обвинен в клевета и съден. Тамара Печерникова присъствала на процеса като свидетел на обвинението.

Гинзбург е един от най-известните съветски дисиденти, журналист, член на Московската Хелзинкска група, издател на самиздатското поетическо списание „Синтаксис“, а от 1975 до 1977 г. — първи администратор на Социалния фонд за подпомагане на политическите затворници в СССР и техните семейства, основан от Александър Солженицин с парите от правата за „Архипелаг Гулаг“. Между 1961 и 1969 г. Гинзбург три пъти е осъждан на престои в трудови лагери за своята дейност, а през 1978 г. получава присъда от 8 години. През 1979 г. под натиск от Запада е заменен срещу съветски шпиони, арестувани в САЩ. След това много години живее във Франция, умира в Париж през 2002 г. от болест, придобита в съветските трудови лагери.

Ето какво ми разказа съпругата му и негова съратница в дисидентската борба Алина Гинзбург за атмосферата на процеса срещу него, проведен в Калуга, малък град в Централна Русия:

„По време на процеса му даваха големи дози невролептици и той губеше съзнание в залата. Непрекъснато му правеха инжекции. Не изглеждаше добре. Едва ходеше и носеше със себе си калъфка от възглавница, пълна с книги, защото беше отказал адвокат и сам се защитаваше. Имаше дълга сива брада. Речта му ставаше неразбираема, губеше ориентация. Молеше да му позволят да седне, но те не му даваха и той след това припадаше. Спряха да го инжектират чак след произнасянето на присъдата.“

Тук следва цитат от съдебните протоколи на процеса: „С оглед на веществено доказателство №8 (статия в «Хроника на текущите събития» от 12 октомври 1976 г.) бяха изслушани директорът на консултантския отдел на института «Сербски» Печерникова и консултантът от 14-а психиатрична болница в Москва Кузмичова. Те заявиха, че в СССР няма злоупотреба с психиатрията.“

Гинзбург, разбира се, твърдял обратното в съдебната зала. Освен това писал в самиздатското списание за драматичното увеличаване на психиатричните репресии в страната и за приноса на Печерникова и други лекари.

Ето откъс от „веществено доказателство №8“, което Печерникова оспорва:

„Наскоро групата за контрол на спазването на Хелзинкското споразумение се обърна с предложение към Върховния съвет на СССР и Конгреса на САЩ за създаване на съвместна комисия, която да се занимава със случаите на злоупотреба с психиатрията. В настоящия документ групата излага известни й случаи на психиатрични репресии.

Пьотр Старчик, автор на песни и изпълнител, с помощта на милицията е настанен на 15 септември в психиатричната болница «Столбовая» (прочутата като «Белите колони» болница, с близки до тези на Института «Сербски» функции). Вече му се инжектират големи дози халоперидол. Ето какво пише в документите за постъпване на Пьотр Старчик: «ОО» [опасен за обществото]. Принудително болнично лечение в психиатрична клиника в Казан по силата на член 70 (антисъветска агитация и пропаганда). Изписан през 1975 г. В момента пише песни с антисъветско съдържание и ги изпълнява пред 40–50 души, които събира в своя апартамент. С ясен ум по време на прегледа. Не отрича да е писал такива песни. Казва, че има собствен поглед към света.“

Едуард Федотов е свещеник от Псков. Пристига в Москва, когато научава за преследванията срещу православните християни… Федотов е арестуван от милицията и изпратен в 14-а психиатрична болница. Все още се намира там. На 7 май 1976 г. Надежда Гайдар подава оплакване в прокуратурата на СССР (към която е насочена от приемната на Централния комитет на Комунистическата партия на Съветския съюз). Арестувана е от милицията и изпратена в 13-а психиатрична клиника, където веднага е инжектирана с аминазин. Директорът на Второ отделение Л. И. Фьодорова твърди: „Ще я подържим тук известно време, докато спре да се оплаква, след това ще я изпратим чрез специален приемателен център в Киев. Там ще остане известно време. Следващия път ще си помисли дали да ходи да подава оплаквания.“

На фона на такива информации д-р Печерникова свидетелства в съда, че в СССР няма злоупотреба с психиатрията. Заради нейните показания Александър Гинзбург е признат за виновен за клевета и агитация срещу съветската система.

В резултат на това изкарва осем години по затвори и трудови лагери, хваща туберкулоза и губи единия си бял дроб и четвърт от другия. През всичките тези години той е свързан по 16 часа на ден към кислородна бутилка. Здравето му е напълно разбито.

 

За да разберем какво се случва днес в Русия, трябва да сме наясно не само с фактите от тази политическа психиатрия, с диагнозите по поръчка, които се възраждат, но и как функционира системата.

В почти всички случаи на Печерникова — от Горбаневская и Гинзбург до Буданов — откриваме лайтмотива на социалната справедливост. Макар че днес тези думи се използват в съвсем друг контекст. По време на съветската ера Печерникова е виждала в борбата за социална справедливост симптоми на душевна болест, която е опасна за обществото. Днес обаче приема едно брутално убийство за оправдано, защото чрез него убиецът е целял социална справедливост. Полковникът бил обладан от чувство на вина заради смъртта на другарите си, причинена от ръката на снайперист. И затова било напълно разбираемо според Печерникова, че убил една жена.

Дали е случайно присъствието на Печерникова в случаите с Гинзбург и Горбаневская? И следващият въпрос е дали случайно се е озовала и в случая с Буданов.

През последните три десетилетия КГБ/ФСБ са разбрали, че могат да разчитат на Печерникова. Тя остана в сянка през периода на „демократизация“ при Горбачов и Елцин, но след това президент стана офицер от КГБ с 20 години стаж в службите. След възкачването на Путин всеки вакуум в държавната машина веднага бе зает от агенти на КГБ.

По информация на независими източници (нищо чудно, че няма от официални) повече от 6000 служители на КГБ/ФСБ са последвали Путин във властта и сега са на най-високи постове в страната. Става въпрос за ключови министерства, в които те заемат ключови позиции: президентството (двама заместник-директори, началниците на личен състав и информационната служба), Съвета по сигурността (заместник-секретар), административния апарат на правителството, министерствата на отбраната, външните работи, правосъдието, ядрената индустрия, финансите, вътрешните работи, в пресата, телевизията, радиото и масмедиите, в държавните митници, руската агенция на националните ресурси, комитета за държавни вземания и т.н.

Лошата история също като рака има тенденцията да се завръща и да повтаря. И има само едно радикално лечение — навременна терапия за унищожаването на смъртоносните клетки. Ние не направихме това. Ние влязохме от СССР в „Новата Русия“, която все още е заразена от съветски паразити. Но да се върнем на основния ни въпрос: дали е случайно възкресението на проф. Печерникова в случая „Буданов“? А завръщането на тайната полиция във властта в нашата страна дали също е случайно?

Не е. През 2000 г. хората казваха: „Какво като Путин е работил за КГБ по съветско време? Ще се промени, като седне на президентския стол.“

Но след това вече беше прекалено късно. Оказахме се заобиколени от хора, на които Путин и неговите приятели имат доверие. За нещастие те вярват само на такива като тях. В резултат на което властовите структури в Русия са овладени от лица, възпитани в определена традиция, с репресивно съзнание и възгледи за разрешаване на проблемите на държавата, които отразяват точно този тип манталитет.

Печерникова въплъщава традицията и механизма за нейното възпроизводство. През двете десетилетия „защита на съветската обществена и държавна система“ тя е успяла да наложи механизъм за контрол над медицинската наука, за моделиране на психиатрията така, че да отговори на нуждите на държавния апарат за сигурност. Сега, повече от десетилетие сред падането на видимите структури на съветската система тя установи, че специалните й умения отново се търсят както преди.

Това не е абстрактна политическа теория. Приносът на Печерникова към случая „Буданов“ има съдбовни последствия за реални хора точно както е ставало през 70-те и 80-те години на XX век.

Дали Буданов ще остане зад решетките, или ще бъде освободен — това беше въпрос от фундаментално значение за нашето време, не само за армията, която в Чечня се превърна в инструмент на политическа репресия. Армията чакаше прецедент от съдебната зала в Ростов на Дон. За да разберат военнослужещите дали могат да продължат да се държат като Буданов.

Печерникова даде зелена светлина на този тип поведение и осигури на съдия Костин възможност също да му даде карт бланш, и то в името на закона.

Със сигурност този сигнал е бил разбран точно така в Чечня, където офицерите продължиха делото на Буданов. Мога да цитирам достатъчно примери за още една книга.

 

Измина повече от година. Случаят „Буданов“ ще натежи с още три експертизи. Заключенията на Печерникова ще бъдат отхвърлени като недостоверни. Върховният съд ще върне делото за преразглеждане и нов съдебен състав в Ростов на Дон ще поръча нови експертизи. Прокурор Назаров, който де факто защитаваше подсъдимия, бе отстранен, иззад облаците започна да наднича справедливостта.

А Печерникова? Дали беше наказана?

Няма начин! Остана си където си беше.

 

Сега нека се обърнем към доказателствата, които Печерникова пренебрегна: подводните камъни в случая „Буданов“.

В последната нощ от краткия си живот нещастната Елза Кунгаева не само е била жестоко удушена, но и изнасилена. Ето откъс от криминалната експертиза:

„Гробът се намира в гората на 950 метра от щаба на танковия полк. Намерен е гол женски труп, увит в одеяло.

Тялото е полегнало на лявата си страна, краката са притиснати към корема, ръцете са свити в лактите и прибрани към трупа. Перинеумът в областта на външните полови органи е изцапан с кръв, а одеялото под тях е също пропито с кръв.

Прегледът на тялото на Кунгаева е извършен на 28 март 2000 г… от капитан В. Ляненко, директор на медицинското поделение на 124 военномедицински лабораторен корпус. На външните полови органи, по външната кожна повърхност на перинеума и по задната част на най-горната третина на бедрото има влажни петна с тъмночервен цвят, които приличат на кръв и слуз… По химена има травматични радиални линейни разкъсвания. В гънката на бедрото има засъхнали следи с тъмночервен до кафяв цвят. На два сантиметра от аналния отвор има разкъсване на тъканта… Разкъсването е запълнено със съсирена кръв, което показва, че е предизвикано преди смъртта. По частта от одеялото, което е било допряно до трупа, има влажно петно с тъмнокафяв цвят, което прилича на кръв…

Заедно с тялото намерихме: 1. блуза, вълнена. Гърбът й е (срязан) вертикално по цялата дължина… 5. Долно бельо, носено. Не са взети проби за експертиза, тъй като липсват подходящи условия за съхранението им…

Разкъсванията на химена и тъканите около ректума… са станали в резултат на проникване на тъп твърд предмет (предмети)… Такъв би могъл да бъде еректирал пенис. Но също така може да са направени и с дръжка на малка лопата…“

От самото начало на разследването Буданов категорично отрича да е имало изнасилване. Но някой очевидно е насилил Елза Кунгаева и по-важното е, че това е станало преди да бъде убита. И тъй като в последните й часове при нея е бил само Буданов и е позволил на войниците си да влязат чак след като тя е издъхнала, изводите сами се налагат.

По време на предварителното следствие са направени две криминални експертизи. Когато съдът се зае да оневинява Буданов, той поръча трета със същата цел, с която бе поръчана и нова психиатрична експертиза на Института „Сербски“: да утвърди позицията, която руската военна машина и Кремъл искаха да чуят, а именно, че офицер с два ордена за храброст не може да е насилник.

Според третата експертиза — а тя противоречи на всичко, което първият патоанатом е видял със собствените си очи, — „разкъсванията на химена и на тъканта около ректума са станали след настъпването на смъртта, когато съпротивителните способности на живата тъкан са напълно изчезнали.“ С други думи, ако някой е насилил момичето, то със сигурност това не е бил Буданов. Той си има алиби. След като я е убил, спокойно е заспал.

За да направят това твърдение по-достоверно на вид, обясняват обилното кървене, видяно от Ляненко, така: „… наличието на кървави петна в областта на външните полови органи не противоречи на заключенията, че разкъсванията се възникнали след настъпването на смъртта…“ „Правилните“ експерти насилват изводите си, като напълно отричат по-ранната експертиза: „Необяснимото решение на патоанатома да не вземе проби за хистологичен анализ ни лишава от възможност да направим по-категорични заключения…“

Във военна зона, където няма къде да се съхраняват хистологични проби, липсата на категорични доказателства подсили алибито на полковника. Без хистологичен анализ, както отбелязва и последният патоанатом, всеки опит за доказване на изнасилване и че то е извършено от Буданов, е обречен на провал.

Сега следва необходимото заключение: „Няма данни в подкрепа на хипотезата, че постморталните наранявания са причинени от еректирал пенис. Резултатите от огледа на тялото и материалните улики не дават основание да се заключи, че с Кунгаева е извършен насилствен полов акт.“

С други думи — изнасилване не е имало.

Експертизата, „оправдаваща“ Буданов, е подписана:

И. Гедигушев, доктор на медицинските науки, заместник-директор на Националния център за съдебномедицинска експертиза към Министерството на здравеопазването.

О. Исаев, кандидат на медицинските науки, директор на отдела за комплексен анализ към същия център, експерт от най-висока класа.

А. Будяков, кандидат на медицинските науки, заслужил лекар на руската федерация, консултант по съдебна медицина от отдела за комплексен анализ на същия център.

 

Те очевидно са смятали, че усилията им са изчистили петното върху униформата на руската армия. От куртката — може, но не и от панталоните.

РУСКОТО ОБЩЕСТВЕНО МНЕНИЕ

Докато случаят „Буданов“ се влачеше почти три години, аз не можех да повярвам как реагират руските жени. Ние сме повече от половината население на страната и дори само заради това мнозинство би трябвало да ненавиждаме изнасилвачите. Но очевидно не е така.

Десетки милиони руснаци имат подрастващи дъщери и дори само по тази причина би трябвало разбират и да съчувстват на мъката на семейство Кунгаеви. Отново — очевидно не е така.

По телевизията показваха интервюта със съпругата на Буданов. Тя бръщолевеше някакви безсмислици за бедния си съпруг, който трябва да понася всичките тези прегледи и съдебни заседания, за малката им дъщеря, която се уморила да чака татко да се прибере. Страната съчувстваше на жената на полковника, но не и на семейство Кунгаеви, които колкото и да чакат, никога няма да дочакат да видят отново дъщеря си.

През 2002 г., когато експертите приеха, че Буданов е бил временно невменяем в момента на убийството, бяха изчистени и обвиненията в изнасилване. Но из страната не се надигна буря от възмущение. Нямаше нито една протестна демонстрация, дори и от страна на женските организации. Защитниците на гражданските права не излязоха на улицата. Русия смяташе, че справедливостта е възтържествувала. Експертизата, „оневиняваща“ полковника, отприщи вълна от военни престъпления в Чечня, извършвани от военнослужещи, които се възползваха от обърканата ситуация, а в резултат на това насилието и от двете страни нарасна. През цялата 2002 г. на територията на Чечня се провеждаше масово и изключително жестоко „прочистване“. Обсаждаха се села, отвличаха се мъже, и изнасилваха се жени. Много хора бяха убити и още повече изчезнаха без следа. Отмъщението бе издигнато като морална ценност и стана оправдание за убийство. Линчът се насърчаваше даже от Кремъл — око за око, зъб за зъб. Изведнъж установихме, че се движим назад — от стагнацията при Брежнев към пълния хаос от времето на Сталин. С ужас установихме, че може би сме получили правителството, което заслужаваме.

Заключителното обръщение на Буданов към съда бе насрочено за 1 юли 2002 г., което показваше, че съдебният театър се канеше да пусне завесата. Родителите на Елза Кунгаева и техните адвокати напуснаха залата, защото не можеха да понесат извратеното изкривяване на морала и погазването на закона. Поддръжници и колеги на полковника се тълпяха около съдебната зала в очакване следващите няколко дни да вдигат заедно с Буданов наздравици с водка и да празнуват победата си.

Но изведнъж нещо се случи. Внезапно заключителното обръщение на Буданов беше отложено. Присъдата, която се очакваше на 3 юли, не беше произнесена. За огромна всеобща изненада съдебните заседания бяха отложени за началото на октомври, а Буданов отново бе отведен в Москва в института „Сербски“ за още една, вече четвърта медицинска експертиза. Какво ставаше?

Имаме малко надеждна информация какъв вятър е задухал от Кремъл точно тогава, затова можем само да предполагаме. Знаем със сигурност, че върху Путин е оказан голям натиск от страна на немския Бундестаг, откъдето лично до него са изпращани писма и адреси. Самият канцлер Шрьодер е питал на международни срещи защо съдебният процес срещу военнопрестъпника Буданов сякаш има единствено за цел да го оправдае. Източници от президентството твърдят, че не е получил отговор.

Не бива да се изненадваме. В нашата страна, където цари византийска традиция на раболепие, такива дреболии са достатъчни, за да обърнат хода на историята.^[2]

Заседанията бяха подновени на 3 октомври. Интересът беше фокусиран върху заключенията на новите психологически и психиатрични експертизи. Мнозина очакваха сензация, но се оказа само повторение на старата песен на нов глас. Буданов отново беше изкаран с „временна патологична дисфункция на мозъчната дейност“ и така присъдата ставаше напълно предвидима: той не носеше наказателна отговорност и съдът можеше да препоръча психиатрично лечение, продължителността на което щеше да определи лекуващият лекар. Основното не се бе променило: Буданов можеше да избегне наказанието.

Точно такава присъда беше произнесена на 31 декември 2002 г. Този ден е специален за руснаците. На 31 декември почти никой не е на работа и малцина мислят за нещо важно и сериозно. Празненствата по това време на годината са почти като религиозни чествания, тогава дори остатъците от гражданското общество и демократично настроените — и съответно противници на Буданов — депутати, не биха се възмутили от нищо, защото посрещат Новата година.

Денят беше много добре избран. Никой не реагира на присъдата. Две седмици след 31 декември цяла Русия колективно се изключва от реалния живот, защото по телевизията дават само безкрайна поредица гала-концерти, а вестниците не излизат.

Адвокатите на семейство Кунгаеви, естествено, обжалваха. Разбира се, искаха присъдата да бъде отхвърлена, но честно казано не бяха много оптимистично настроени. Както каза Абдула Хамзаев веднага след произнасянето на съда, всичките му надежди били съсредоточени в Европейския съд по човешки права, а не в руската правосъдна система, а обжалването пред Върховния съд било направено само защото според процедурата е необходимо, за да може да се подаде жалба в Страсбург.

Но тогава се случи сензацията! В началото на март 2003 г. военната колегия на Върховния съд неочаквано анулира присъдата, призна всички нередности и постанови преразглеждане на случая. Разследването трябваше да започне от самото начало и след това делото да се гледа в същия окръжен военен съд в Ростов на Дон, но с друг председател на съдебния състав.

На руската политическа карта Върховният съд от дълго време не се разглежда като нещо повече от отдел на президентството, камо ли като най-висша независима национална правосъдна инстанция. Това можеше да означава само едно: че в Кремъл е задухал съвсем различен вятър и президентът е загърбил лозунга, че руските офицери в Чечня винаги са прави. И отново, като през пролетта на 2000 г., Путин се опита да се представи като защитник на „диктатурата на закона“.

А и кампанията за изборите през 2004 г. щеше да започне всеки момент. Партията на Путин „Обединена Русия“, чийто генерален секретар в противоречие със закона тогава беше министърът на вътрешните работи Борис Гризлов, просто трябваше да спечели парламентарните избори през 2003 г. Вече се работеше по основните лозунги и на двете кампании — на „Обединена Русия“ и на Путин. Най-вероятният беше „Върховенство на закона“.

На 9 април 2003 г. съдът в Ростов на Дон се събра отново на заседание. Полковникът беше нов човек. Не беше останало нищо от наглия грубиян, който едва ли не плюеше по съдията и непрестанно обиждаше родителите на момичето, което беше убил. Оплакваше се, че са го предали. Очевидно беше нервен. Поиска процес със съдебни заседатели, но му беше отказано. Тогава спря да отговаря на въпросите, натъпка си памук в ушите, седеше на банката и си четеше. Сега на катедрата седеше полковник Владимир Букреев, заместник-председател на Окръжния военен съд. За първи път от две години бяха призовани за разпит свидетели на потърпевшата страна.

Пръв беше разпитан генерал Герасимов. Той каза, че като командир на танков полк Буданов е под юрисдикцията на Министерството на отбраната, а не на Министерството на вътрешните работи, затова няма право да инспектира село Танги-Чу, нито да влиза да търси там снайперистка. Издирването и арестуването на заподозрени в участие в незаконни военни формирования е работа на прокуратурата, офицерите от ФСБ и полицията. Освен това генерал Герасимов свидетелства, че през периода февруари-март 2000 г. полкът не е получавал заповед да извършва издирвателна операция. Самият Буданов „няма право да прави паспортни проверки и да претърсва домовете в населени места, както и няма право да събира разузнавателни данни там“.

Да даде показания беше призован и Яхаев, който оглавява общинската администрация на Дуба-Юрт. Според Буданов този човек му е дал снимката на мъжете и жените със снайпери в ръце, която после става и главната причина той да отиде да търси снайперистката в Танги-Чу. Яхаев разказа пред съда, че не е давал такава снимка на Буданов. Това беше потвърдено от някой си Панков, който е бил старши агент на ФСБ в Чечня в края на декември 1999 г. и началото на януари 2000 г. Панков свидетелства, че Буданов наистина се е срещал няколко пъти с Яхаев в негово присъствие, но Яхаев не е давал на Буданов никаква снимки и не е говорил нищо за снайперистка. Нито пък самият Буданов е споменавал пред Панков нещо за снимка на снайперистка.

В резултат на това всички показания на Буданов в негова собствена защита бяха дискредитирани. На 25 юли 2003 г. беше произнесена присъдата: десет години при строг режим в трудова колония. Буданов трябва да излезе на 27 март 2010 г.

Буданов без съмнение получи каквото заслужаваше и дори това да е станало вследствие на предизборни маневри и опортюнистични политически интриги, можем само да приветстваме присъдата, защото такива в Русия не се произнасят често. Съдът на Северно-кавказкия военен окръг и неговият заместник-председател полковник Владимир Букреев показаха голям кураж. Със сигурност тръгнаха против течението. Мнозинството висши офицери в армията и буквално всички военнослужещи на действителна служба, особено тези в Кавказ, категорично осъдиха решението. Бяха силно раздразнени от него и убедени, че Буданов е пострадал, защото достойно е защитавал родината си. Приеха десетте години затвор, както и разжалването и отнемането на наградите, като лична обида. Нека си спомним, че руските военни съдилища са неотменима част от армията, а не от съдебната система. Букреев получава чиновете си, квартирата и повишенията от Министерството на отбраната и от щаба на Севернокавказкия военен окръг. Да обяви Буданов за виновен от него се изискваше доста смелост, защото така произнасяше присъда и над себе си.

АМИ ДРУГИТЕ?

Независимо от драматичните конфликти около случая „Буданов“ неговата присъда си остава изключение от правилото. Политическите обстоятелства поставиха престъплението му в светлината на прожекторите и привлякоха общественото внимание, като предизвикаха важни политически последствия. Това на свой ред принуди властите да позволят на съда да осъди Буданов. Всичко стана изцяло благодарение на случайността. Във всички други дела срещу служещи в руските федерални сили присъдите са замразени и службите за сигурност се намесват, за да дадат възможност на престъпниците да се отърват от наказанието, дори когато става въпрос за направо чудовищни деяния.

Ето един пример. На 12 януари 2002 г. шест военни руски групи пристигат в чеченското планинско село Дай. Търсят бойци на опозицията, както и един от командирите им Хаттаб, който според оперативни разузнавателни данни наскоро е ранен и се намира в региона.

Случилото се там по-късно ще бъде наречено случаят „Буданов“ 2. Една от групите се състои от десетима човека от специалните оперативни сили на Главното разузнавателно управление (ГРУ) на Генералния щаб. Те пристигат с хеликоптери. Виждат един микробус да минава покрай тях по шосето, спират го и заповядват на всички да слязат. Първо измъчват пътниците, за да ги накарат да съобщят местонахождението на партизаните, след това убиват и шестимата и накрая изгарят телата им.

Официалните информационни агенции нарекоха тази брутална и незаконна екзекуция „военен сблъсък с незаконно въоръжено формирование“. Но има свидетели, които бързо опровергаха лъжата. Всичките шестима пътници се оказаха обикновени цивилни граждани, връщащи се от окръжния център Шатой с редовен междуградски транспорт. Сред тях е 40-годишната Зайнап Джаватанова, майка на седем деца от две до седемнайсет години и бременна с осмо. От нея остава само едно стъпало и обувка, по които са я разпознали съпругът й и по-големите деца. Същия ден тя ходила до Грозни на гинекологичен преглед.

Сред убитите са и директорът на училището в село Нохчи-Келой Саид Мохамед Алсханов на 69 години и учителят по история от същото училище Абдул Уахаб Сатабаев. Те се връщали от учителска конференция в Шатой. Четвъртото тяло е на горския от Нохчи-Келой Шабан Бахаев. Петият труп е на племенника на бременната Зайнап, който я придружавал, както е обичайно по тези земи. Името му е Джамалаил Мусаев. Шестият убит е шофьорът Хамзат Тубуров, баща на пет деца. В целия регион го познават много добре, защото всеки ден превозва пътници от Шатой до високопланинските села и обратно.

Вечерта на 12 януари всички убийци са арестувани. Окръжната прокуратура в Шатой се задейства благодарение на показанията на случайния свидетел майор Виталий Невмержицки от военното разузнаване. Това е безпрецедентен случай в Чечня. Военнослужещите от специалните оперативни части са предадени на следователите от военната прокуратура и срещу тях се завежда наказателно дело № 76002.

Всичко изглежда като придържане към правилата. Срещнах се с полковник Андрей Вершинин, окръжен военен прокурор на Шатой, който по това време се занимаваше с този популярен случай. През пролетта на 2002 г. той все още беше изпълнен с оптимизъм. Каза, че има повече от достатъчно доказателства за вина и че делото със сигурност ще влезе в съда. И че е напълно невъзможно обвинението да бъде оборено, както се е случвало при подобни случаи. Стотици наказателни дела чакат да влязат в съда и висят на шиите на прокурори от всички нива по една-единствена причина: командирите извеждат от Чечня колкото могат по-бързо обвинените в престъпления военнослужещи. Разследванията започват да боксуват, пред прокуратурата се поставят всякакви препятствия, обвинителите се сплашват и всичко се потушава.

Прокурор Вершинин успя да постигне невъзможното: арестува служители на ГРУ и разследването продължи в ареста на 291-ви полк, защото военната прокуратура държеше там помещения. Така че задържаните бяха под непрекъснато наблюдение на полковника.

Прокурор Вершинин няма вина за случилото се по-късно. Обвиняемите бяха преместени от Шатой в затвор извън Чечня, извън неговата юрисдикция. Истинските извършители на касапницата край Дай лейтенант Александър Калагандски и ефрейтор Владимир Воеводин прекараха девет месеца в затвора в Пятигорск и след това бяха освободени, защото Главна военна прокуратура в Русия не поиска от съда да удължи мярката им за неотклонение. Затова съдът автоматично беше длъжен да ги освободи „срещу подпис, че няма да напускат окръг Шчелковски в Московска област“.

Защо двамата престъпници се озоваха в Московска област? Преди да ги пратят в Чечня и двамата са служели на края на света в Бурятия. Преместването им в Московска област означава само едно: че ГРУ и Генералният щаб са решили да ги подкрепят, като очевидно смятат, също като в случая с Буданов, че лоялно са изпълнили дълга си към родината, която обаче не е оценила по достойнство този факт.

Само капитан Едуард Улман от специалния оперативен отдел остава в ареста. Точно той дава заповедта да бъде извършено клането на 12 януари 2002 г. Подбудителят майор Алексей Перелевски остава на свобода.

Как да наречем такава ситуация? Ако чеченски партизанин застреля шестима руски военнослужещи и изгори труповете им, със сигурност няма да го пуснат просто така. Както казва Абдула Хамзаев: „В целия ми 41-годишен стаж в съдебната система като адвокат и прокурор никога преди не съм се натъквал на случай, в който обвинен в тежко предумишлено убийство бива освободен само срещу подпис да не напуска окръга.“ Попитах го: „Ако идеята за международен трибунал в Чечня, която се обсъжда от Съвета на Европа, някога се осъществи, можете ли да представите документални доказателства за случаи, в които руските специални служби са отказали да разследват военнопрестъпници и са направили всичко възможно да ги прикрият и освободят?“ Хамзаев отговори: „Колкото искате. Има стотици такива случаи.“

Пред Русия сега стои въпросът, който стоеше и пред Съединените щати след края на Виетнамската война — как да се отнасяме към войниците и офицерите, които всекидневно убиват, плячкосват, измъчват и изнасилват в Чечня? Те военнопрестъпници ли са? Или са неустрашими воини, които се борят срещу международния тероризъм с всички налични средства и пред които стои благородната и оправдаваща средствата цел да спасят човечеството? Нима идеологическият залог в тази битка е толкова висок, че всичко друго е без значение?

Надявам се, че хората от Запада имат прост отговор на тези въпроси: съдът трябва да реши. Засега обаче Русия няма отговор. Пет години след началото на Втората чеченска война през нейните бойни полета са минали повече от милион войници и офицери. Отровени от войната на своя територия, те се превръщат във важен фактор, който засяга и цивилния живот. Вече не може просто да бъдат извадени от общественото уравнение.

Случаят с полковник Буданов и касапницата край Дай са трагични и драматични. Те показаха на всички нашите проблеми и отпечатъка на Втората чеченска война върху живота ни. Разкриха нелогичното ни мислене за войната и Путин и поставиха на изпитание представите ни за това кой е крив и кой прав в Северен Кавказ. Но най-важното беше, че разобличиха патологичните промени в руската съдебна система при управлението на Путин и под влиянието на войната.

Съдебната реформа, която се опитваха да прокарат демократите и заради която Елцин направи всичко по силите си да я придвижи напред, сякаш се срути под натиска на делото „Буданов“. Но че реформаторският дух е жив, става ясно от поведението на съдия Букреев и прокурор Вершинин.

Обаче — макар да има отделни личности, способни на такива дела, — стана ясно, че в Русия няма независими съд и прокуратура. Вместо това имаме политически повлияни присъди, произнасяни под натиск.