Анна Политковская
Русия на Путин (7)

ПРЕДИСТОРИЯ НА ПРОЦЕСА

Какво се случва с човек, след като го приберат от ФСБ? Не ЧК от 1937 г., не ЧК на Солженицин и Гулаг, а съвременна ЧК, финансирана от днешните данъкоплатци? Никой не разполага с неоспорими факти, но всички се плашат както някога.

И точно както при съветския режим, рядко се промъква информация. Един от тези редки примери е случаят с Ислам Хасуханов.

Според досието на криминално дело №56/17 Ислам Хасуханов е арестуван на 27 април 2002 г. на улица „Маяковски“ в Шали и е обвинен по член 222 от Наказателния кодекс на Руската федерация в „притежание и носене на огнестрелно оръжие“. Естествено е да очакваме да има някакви доказателства за наличието на това оръжие.

Всъщност призори в дома на роднини на Хасуханов, при които той живеел заедно със семейството си, нахлуват маскирани въоръжени мъже. Повеждат го в неизвестна посока, без дори да си направят труда да му подхвърлят оръжие. Той самият не е притежавал собствено. Специалните федерални отряди, издирващи „международни терористи“ в Чечня, винаги са били убедени, че всичко може да им се размине. Този път действали по сигнал от информатор и не се съмнявали, че задържат един от лидерите на незаконните въоръжени формирования, чиято съдба е предопределена. Тъй като нямало да оживее, не били регистрирани нито пистолет, нито пушка като материални улики.

Обвинението по член 222 обаче си останало. Фалшифицираната дата 27 април също си останала. Такива липсващи седмици са много характерни за нашите антитерористични операции в Чечня. Арестуват някого и той изчезва. Първата седмица след задържането му е най-ужасната. Няма организация, която да отговаря за него, нито една специална служба не признава, че знае нещо за него. Близките му отчаяно го търсят, но той сякаш е потънал. Точно тогава разузнаването го изтезава, за да изтръгне информация.

Хасуханов почти не си спомня периода между 20 и 27 април. Бой, инжекции, още бой, още инжекции. И нищо друго. В протокола от съдебното заседание десет месеца след ужасната седмица пише: „През първите седем дни ме държаха в сградата на ФСБ в Шали, където ме биха. Оттогава имам 14 счупени ребра и едно от тях се заби в бъбрека ми.“

Какво са искали да изтръгнат от Хасуханов преди да умре от раните си? Настоявали да ги заведе до Масхадов^[1]. След това можел да умре. Проблемът бил, че Хасуханов не само че не ги отвел при Масхадов, но заради отличното си здраве на военен подводничар не умрял.

На 30 април било решено да се заведе официално дело срещу него. Затова бил откаран във временна база за разпити в друг окръжен център в Чечня — село Знаменская. (По това време главен прокурор на Чечня е Александър Никитин.) Базата в Знаменская беше изтрита от лицето на земята от жена камикадзе на 12 май 2003 г. Цялата страна си отдъхна с облекчение, че справедливостта най-сетне надделява. Там били измъчвани и тайно погребани много хора.

Когато Хасуханов пристигнал в Знаменская, изглеждал като мъртвец. Тялото му било отпуснато като торба, но все пак дишал. Изтезанията продължили под ръководството на подполковник Анатоли Черепньов, заместник-началник на следствения отдел на ФСБ за Чечня. По-късно той станал главен следовател по делото на Хасуханов, решавал какви мъчения да му се прилагат и насочвал процеса, за да получи необходимите доказателства.

Из протоколите на съда:

„— Защо срещу вас е използвано насилие?

— По време на всички разпити ги интересуваше само къде е Масхадов и къде е подводницата, която според тях съм се канил да отвличам. Това бяха двата въпроса, заради които ме подлагаха на мъчения.“

Хасуханов не можел да заведе мъчителите си при Масхадов, защото за последен път го бил видял през 2000 г. и след това имал само недиректни контакти с него, за които използвали аудиокасети. Когато се налагало, Масхадов правел запис и го пращал на Хасуханов по куриер. От време на време Хасуханов му отговарял. Един от куриерите бил вербуван за информатор на ФСБ. Хасуханов получил за последен път преди ареста си касета през януари 2002 г., на която отговорил два дни преди задържането. В тези записи Масхадов обикновено карал Хасуханов, очевидно за протокола, да потвърди колко пари той, Масхадов, бил превел на различните командири. След малко ще разберем защо.

Но да се върнем на подводницата. Тази история заслужава да се разкаже подробно. Преди да мине в запаса, Хасуханов бил елитен военен подводничар. Бил единственият чеченец офицер на атомна подводница в съветско време, а и след това. Затова подполковник Черепньов се опитал да го уличи, че ръководи „план на незаконно въоръжено формирование за отвличане на атомна подводница, установяване на контрол над ядрена бойна глава, вземане на заложници от руската Дума и използването им за искане на промяна в конституционния ред на Руската федерация чрез заплаха, че ще бъдат убити с ядрено оръжие“. Това е точен цитат от молбата на Черепньов до главния прокурор на Чечня, в която се иска удължаване на мярката за неотклонение на Хасуханов. Тя не била отхвърлена.

Черепньов се постарал много, за да уличи Хасуханов, но постигнал минимални резултати. Хасуханов отказвал, или по-точно — не можел да признае. Защото през 1992 г. той самият „строил“ (както се изразяват във флота) на същата тази подводница, за чието предполагаемо отвличане го обвинявали. Той ръководел създаването й, като знаел, че след това ще служи на нея. И го правел от името на целия екипаж.

Черепньов обаче не се отказвал от историята с отвличането на подводницата. Служители на ФСБ изфабрикували документи, които уж били писани от чеченски сепаратисти на базата на секретни данни, дадени им от Хасуханов. Така се появил „Работен план на чеченско военно формирование за извършване на саботаж на територията на Руската федерация и чертани на ръка карти на базите на Четвърта атомна подводна флотилия от Тихоокеанския флот“, както и „План за провеждане на терористичен акт на територията на Русия“. Разбира се, към тях удобно била добавена бележка, че „детайлното планиране на операцията е извършено на основата на визуални разузнавателни данни на въпросния регион, събрани през декември 1995 г.“. И под тези думи искали да се подпише Хасуханов.

Бедата била, че не можели да го принудят да подпише. Хората от ФСБ станали още по-изобретателни в изтезанията, макар че малко неща не били опитали върху него. Но сега вече го биели, защото им провалял плановете.

Единствените документи, които Черепньов успял да накара Хасуханов да подпише („потвърди“ била думата, използвана в присъдата), и то когато не бил на себе си заради комбинацията от болка и психотропни вещества, били празни листове на „заповеди и инструкции за операцията от Масхадов“. Върху тях Черепньов после попълнил това, което смятал, че ще му свърши работа. Ето пример за една от тези фалшификации.

„На 2 септември 2000 г. Хасуханов издал бойна инструкция, с която заповядвал на всички партизански командири да пръснат малки пирони, нитове, болтове и сачми по шосетата по маршрутите за придвижване на федералните сили, за да прикрият с тях мините и експлозивите. Така в качеството си на лидер на незаконните въоръжени формирования Хасуханов подбудил другите участници в тях извършат терористични актове, насочени директно срещу установяването на конституционен ред на територията на Чеченската република.“

Черепньов искал Хасуханов да подписва протоколите от разпитите, без да ги чете. Ето пример и за тяхното съдържание.

„Въпрос [по всяка вероятност зададен от Черепньов]: Показано ви беше фотокопие от Обръщение към руските офицери № 216 от 26 ноември 2000 г. Какво можете да кажете по въпроса?

Отговор [за който се предполага, че е даден от Хасуханов]: Изготвянето и разпространението на такива документи е важна част от пропагандата, провеждана от оперативния щаб на въоръжените сили на Чеченската република Ичкерия под моето директно ръководство. Въпросните обръщения трябваше да противодействат на руските медии по отношение на отразяването на антитерористичните операции. Ясно ми беше, че разпространението на такива документи може да доведе до дестабилизация на ситуацията на територията на Чеченската република, но въпреки това го правех…“

Това е типичен армейски стил на писане. Цял месец изтезавали Хасуханов в Знаменская, за да натрупат ето такива материали.

Из протоколите на съда:

„— След като в резултат на побоите спрях да разбирам какво се случва и вече не реагирах на нищо, започнаха да ми бият инжекции и ме прехвърлиха в централата на ФСБ в Северна Осетия. Не искаха да ме оставят в отделението за разпити, защото лекарят им каза, че в резултат на по-ранните изтезания ще умра до 48 часа. Затова ме заведоха в дъскорезница с номер ЙаН 68-и.

— Оказана ли ви беше медицинска помощ?

— Оставиха ме да лежа в дъскорезницата три месеца и да се възстановявам сам.“

Що за дъскорезница е това? Тя се споменава от време на време в разказите за безследно изчезналите след „чистките“ в Чечня. Хора, минали през нея и оцелели, я наричат „трудов лагер“, термин от времето на Сталин, други — дъскорезница. Официалното й наименование е предприятие № ЙаН 68 и неин принципал е Министерството на правосъдието на Република Северна Осетия.

За нея се знае, че там изпращат полумъртви от изтезания хора, докарани до това състояние от офицери от правоохранителните институции (най-вече от ФСБ). Предприятието си затваря очите, че тези хора нямат документи за самоличност. След срещата си с федералните те вече не са личности, не са безследно изчезнали, които някой търси.

Трябва да сме задължени и благодарни на работещите в „дъскорезницата“, че приемат нелегално хора без самоличност в предприятието си, Така са спасили от сигурна смърт мнозина: онези, които е трябвало да умрат, но федералните не са си направили труда да ги застрелят, след като ги докарали от Чечня в Осетия, както и оставените да издъхнат, без да се налага ФСБ да си цапат ръцете. Никой не знае колко души са завършили жизнения си път там по време на Втората чеченска война, нито кои са били. От тях не е останало нищо друго, освен купчина пръст над безименните гробове. Не знаем и колко са оцелели. Един от тях е Хасуханов. Над него се смилил един пазач, който при всяко дежурство му носел мляко, нищо повече.

Хасуханов оживял и отново се изправил срещу Черепньов. В Чеченската дирекция на ФСБ имали обичай да изправят на съд всеки, измъкнал се жив от разпитите. Малцина успявали, затова и процесите срещу „международните терористи“ са малко. Но е полезно да има поне няколко дела. Смята се, че за цялостния облик на антитерористичната операция е желателно да има някой и друг осъден „терорист“. Западните политици от време на време задават въпроси на Путин, той от своя страна изисква информация от ФСБ и главната прокуратура и те правят всичко възможно да му угодят. Стига, разбира се, да има оцелели.

ВЛАДИКАВКАЗ

Владикавказ е столицата на Република Северна Осетия — Алания, която граничи с Чечня и Ингушетш Осетия е пълноправен член на антитерористичната коалиция. Моздок в Северна Осетия е главната военна база, в която се комплектуват федералните формирования, преди да бъдат пратени в Чечня. Там през 2003 г. се случиха два големи самоубийствени атентата. На 5 юни в автобус, превозващ военни пилоти, се взриви жена, а на 1 август мъж вряза камион с един тон експлозив във военна болница.

Владикавказ е ставал сцена на много изфабрикувани съдебни дела срещу „международни терористи“. Местните адвокати се държат по-скоро като сътрудници на съда, ФСБ и прокуратурата, отколкото като защитници на подсъдимите. Агентите на чеченската дирекция на ФСБ обичат да водят в този град своите жертви, превишавайки правата си, и да ги разпитват там колкото се може по-далеч от бойните действия.

Черепньов отишъл при Хасуханов във Владикавказ и му намерил адвокат. От 1 юни 2003 г. Русия има нов съвременен Наказателно-процесуален кодекс в съответствие с най-високите европейски стандарти. Той забранява да се разпитват заподозрени без присъствието на адвокат, но разбира се, когато „обстоятелствата го налагат“, всичко си продължава по старому. От 20 април до 9 октомври 2002 г., близо шест месеца, Хасуханов не е получил юридическа защита. Не и докато спуканият му череп, раздробените ребра и счупените ръце не зараснали в дъскорезницата и той вече бил готов да бъде показан в съда.

Тук отново детайлите са много интересни. На 8 октомври Черепньов повикал Хасуханов на разпит и му казал да подаде молба до него. И му издиктувал следното: „Моля да ми осигурите адвокат за предварителното разследване. До този момент не съм имал нужда от юридически услуги и в тази връзка нямам оплаквания срещу следствените органи. Моля да ми назначите адвокат, избран по препоръка на следствието…“ На 9 октомври Хасуханов бил разпитан в присъствието на Александър Дзилихов, защитник от Владикавказ. Хасуханов заподозрял, че е агент на ФСБ^[2], и Дзилихов не направил нищо, за да го разубеди. Не му дал никакви съвети, само си седял кротко по време на разпита и мълчал.

Из съдебните протоколи:

„— Моля, кажете дали има разлика между показанията, които сте дал без адвокат, и дадените в присъствието на юридически защитник. И ако има — каква е тя?

— Има разлика. Преди не ми даваха да чета протоколите в края на разпита. Когато присъстваше адвокат, ми ги даваха.“

Хасуханов бил разпитван три пъти в присъствието на адвокат — на 9, 23 и 24 октомври 2002 г. Или по-точно през тези три дни Черепньов само преписал информацията, изтръгната с мъчения в Знаменская в новите формуляри и така ги превърнал в „показания, взети в съответствие с разпоредбите на Наказателно процесуалния кодекс“.

Черепньов заявил, че следствието ще приключи на 25 октомври. Уведомил Хасуханов, че скоро ще получи текста на обвинението и че трябва да го подпише колкото се може по-бързо. И за да не си прави никакви илюзии, го затворили в единична килия за два дни — 29 и 30 октомври. Няма нужда да уточнявам, че при затварянето му не присъствал адвокат. Той не знаел къде го водят. На главата му имало качулка, сякаш го отвеждали на екзекуция. „Край, свърши се“ — казали надзирателите и го побутнали с пушките си.

Нарочно инсценирали екзекуция, за да го сплашат и да го накарат да подпише обвинителния акт.

Той, разбира се, го подписал. Но не успели да го сломят и по време на процеса се отрекъл от всичко, на което се основавало обвинението. Но то било потвърдено от новия главен прокурор на Чечня Владимир Кравченко и текстът му бил пренесен почти без поправки в присъдата на съдия Валерий Джиоев.

Тук ще видите цитати и от двете с мои коментари. Веднага става ясно как се фабрикуват съдебните дела и как никой от фалшификаторите не се притеснява ни най-малко, че може да бъде изобличен, или че протоколите остават и са източници за бъдещата история (която по руската традиция ще бъде пренаписана според повелята на времето).

„През април 1999 г. Хасуханов… доброволно става член на въоръжено формирование, забранено от федералния закон. Хасуханов се свързва с Мохамед Хамбиев, сътрудник на Масхадов, който му предлага също да стане съратник на Масхадов и въз основа на своята компетентност да организира работата на военния надзор. След това е създадено незаконно въоръжено формирование.“

Всъщност след уволняването си от армията Хасуханов се връща в Грозни. Като единствения чеченски офицер с академично образование, той е поканен от Масхадов да работи за чеченското правителство. През 1999 г. това е официалният финансиран от Москва републикански кабинет, а самият Масхадов — законно избраният президент на Чечня, е признат и от Москва. „Военният надзор“, за който той кани Хасуханов, е изключително необходим. Чеченската бюрокрация е безсрамно корумпирана, както и московската, и републиканското правителство се нуждае от образован и опитен човек, способен да контролира паричните потоци в армията, по-специално тези от руската федерална хазна. Какво нелегално въоръжено формирование е това?

Из съдебните протоколи:

„— Смятате ли действията на президента Масхадов за законни? [пита прокурорът].

— Да. Нямаше как да знам, че Масхадов, правителството и силовите министерства след време ще бъдат обявени извън закона. За мен Масхадов беше президентът, признат и от руските ръководители, те се срещаха с неговите министри, отпускаха се финансови ресурси, затова нямах ни най-малка представа, че се присъединявам към незаконно въоръжено формирование.

— Работата ви включваше ли инспекция на финансите и общата администрация на Министерството на вътрешните работи на Чеченската република Ичкерия?

— Да, докладвах за резултатите от тези инспекции на Масхадов през юни 1999 г. Направих списък на всичко, за което са били похарчени пари. Получих информацията от Министерството на вътрешните работи на Руската федерация. Тя пристигна изцяло по официални канали. Нямах причина да предполагам, че има нещо незаконно.“

И наистина работата на Хасуханов преди войната е включвала инспекция на финансите и администрацията, както и създаване на система за надзор и контрол на финансовите ресурси, отпускани за поддържането на сигурността в Чечня: за Министерството на вътрешните работи, националната и президентската гвардия и генералния щаб. През лятото на 1999 г. той установява, че през генералния щаб преминават значителни суми за покупка на оръжия и униформи, но че ракетните установки например, които Министерството на отбраната поръчва от фабриката „Червен чук“ в Грозни, са практически неизползваеми за бойни действия. Това е нагло източване на пари. Същото се случва и със закупуването на военните униформи. Те се шият в чеченския град Гудермес на цена 60 рубли за комплект, но в придружаващите ги документи пише, че са „направени в Прибалтика“ на по-висока цена.

Хасуханов докладвал за всичко това на Масхадов и веднага си навлякъл проблеми с президентските гвардейски части, които участвали в измамата. След като изкарал само седмица във военния надзор, Масхадов го назначил за началник на генералния щаб само защото спешно се нуждаел от честен приближен човек.

Това станало в края на юли 1999 г. Хасуханов поел длъжността си в генщаба през август, няколко дни преди началото на Втората чеченска война, в която обаче отказал да участва.

Ако прочетете протоколите от съдебните заседания (провеждани при закрити врати) няма как да не усетите, че процесът е скалъпен. Някой е решил, че Хасуханов трябва да бъде наказан за много сериозно прегрешение, но никой не казва какво е то. Дали заради нещо, открито през 1999, което се връща като бумеранг срещу него през 2002/3 г.? Или пък защото е разобличил тайната схема за източване на федералните фондове?

Съществува подозрение, че тази измама е до голяма степен и поводът за започването на Втората чеченска война, която е трябвало да замаже завинаги следите на престъпниците. А може би точно това е причината висшите ешелони на руските въоръжени сили все още да оказват такава съпротива срещу мирните преговори?

Ето още един цитат от обвинителния акт:

„Хасуханов активно участва в действията на незаконното въоръжено формирование и през 1999 г. се включва в дейности по финансирането му. Той създава и въвежда система за надзор на ресурсите, отпуснати на незаконните национална гвардия, генерален щаб и Министерство на вътрешните работи на самопровъзгласилата се «Република Ичкерия». Показва организационни способности и ефективност на заемания от него пост и затова в края на юли Масхадов го назначава за началник на генералния щаб. Тъй като участва активно в работата на гореспоменатите незаконни въоръжени формирования, Хасуханов се включва и във вземането на важни решения, свързани с борбата срещу опитите на федералното правителство да възстанови конституционния ред на територията на Чеченска република Ичкерия, като тази борба включва и въоръжена опозиция.“

Би било смешно, ако не знаехме цената, която Хасуханов е платил за наглото фалшифициране на историята, направено от ФСБ.

Из протоколите на съдебните заседания:

„— Кажете на съда какво наложи оставането ви в Чечня от началото на бойните действия до деня на ареста ви?

— Не смятах, че е възможно да обърна гръб на Масхадов, защото за мен той беше законно избраният президент. Не можех да спра войната и направих всичко по силите си… Понякога изпълнявах молбите му. Не бях в достатъчно добра форма да се крия в гората, но това, което можех — го правех. Видях хора да умират. Знам какво означава «възстановяване на конституционния ред». Няма да скрия, че тази война е геноцид. Но никога не съм заповядвал извършването на терористични актове.

— Издавал ли сте заповеди за избиване на войници на федералната армия?

— Бих могъл да го направя само ако имам подчинени. А аз нямах.

— Някои от партизанските командири не бяха ли директно подчинени на вас?

— Не.“

Пред мен лежат документи с гриф „Само за служебно ползване“. Докато се подготвял за процеса, Черепньов изпратил запитвания до всички местни поделения на ФСБ в Чечня да му предоставят информация за терористични актове, извършени на техните територии „по заповед на началника на Генералния щаб на въоръжените сили на Чеченска република Ичкерия Хасуханов“. Спомняте си „бойните указания“, подписани от Хасуханов по време на разпитите — празни бланки, върху които Черепньов след това е написал каквото си е поискал. Съвсем предвидимо всички началници на поделения отговорили, че Хасуханов не е издирван за терористични актове. И тези отговори са изпратени на Черепньов не от чеченската опозиция, а от неговите хора.

Но това не спряло машината, чиято крайна цел била обявяването на „висш лидер на незаконно военно формирование“ за виновен. След като Хасуханов все пак оживял, започнали да го наричат точно така въпреки фактите. Нито съдът, нито прокуратурата обърнали и най-малко внимание на купищата документи „за служебно ползване“.

ПРОЦЕСЪТ

Делото срещу Хасуханов се гледало при закрити врати и в много кратки срокове — от 14 януари до 25 февруари 2003 г. — във Върховния съд на Република Северна Осетия-Алания. Председател на съдебния състав бил Валерий Джиоев. Магистратите не открили нищо нередно. Нито в това, че обвиняемият не е имал шест месеца достъп до адвокат, нито че адвокатът, поканен да го представлява, е избран от мъчителите на клиента му, или че от 20 до 27 април няма никаква информация за местонахождението на подсъдимия и че той е бил изтезаван. Съдът приел, че е бил измъчван, но не направил никакъв коментар по това. Ето и цитат от присъдата:

„Хасуханов не се е признал за виновен по време на разследването, но под физически и психологически натиск от страна на офицерите от ФСБ бил принуден да подпише предварително подготвени протоколи от разпитите.

— Твърдите, че срещу вас е употребено насилие — съдията пита Хасуханов. — Бихте ли могъл да посочите имената на хората, които са употребили това насилие?

— Не, защото не ги знам.“

Съдът си затваря очите за незначителната подробност, че мъчителите са пропуснали да се представят на жертвата. Дори не назначава медицинска експертиза, въпреки че обвиняемият има следи от удари по черепа. Ограничава се само с въпрос към Теболев, директорът на дъскорезницата, дали Хасуханов е лежал: в болничната стая на предприятието. Той отвръща: „Да. Беше там от 3 май до септември 2002 г. със счупен гръден кош.“ Информацията пак минава покрай ушите на магистратите. Да цитираме отново присъдата:

„По време на съдебните заседания обвиняемият Хасуханов не се призна за виновен за извършените от него престъпления. Заяви, че смятал за свой дълг да продължи да изпълнява някои от заповедите и молбите на Масхадов, когото считал за законно избран президент. Отрича да е подготвял провеждането на терористични актове или да е осигурявал финансиране на партизанските командири. Признава само, че е препредавал до тях определени заповеди и указания от Масхадов, като саморъчно е отбелязвал, че са «верни с оригинала»“.

Това ли е всичко?

Да, това е. Присъдата е дванайсет години строг режим в трудова колония без право на амнистия. Последните думи на осъдения били: „Искам да заявя, че нямам намерение да се отричам от убежденията си. За мен случващото се в Чечня е грубо погазване на човешките права. Никой не се опитва да залови истинските престъпници. Докато това продължава, много хора като мен ще попадат в затвора.“

Тъмната завеса, срещу която се борехме няколко десетилетия, се спуска отново върху нас. Чуват се все повече истории за мъчения, използвани от ФСБ при изфабрикуване на процеси, които да обслужат идеологически нужди, за привличане на съда и прокуратурата като съучастници. Това е по-скоро правило, отколкото изключение. Вече не можем да се преструваме, че става въпрос за изолирани случаи.

От това следва, че конституцията ни е на смъртно легло въпреки всичките й гаранти, които би трябвало да я пазят, а ФСБ е нейният погребален агент.

Хасуханов е отведен в прословутия затвор за временно настаняване в Красная Пресня в Москва, който е един вид разпределителен център за осъдените, откъдето те под конвой заминават за други краища на страната. Когато научих, че е там, позвъних в московския офис на Червения кръст. Работещите в него са може би единствените хора, които имат право да посещават определени затворници. Обадих им се, защото знаех, че след мъченията, на които е бил подложен, Хасуханов е с много разклатено здраве. Помолих ги да го посетят в Красная Пресня, да му доставят лекарства, да помолят ръководството на затвора да му осигури лечение и да получат разрешение за редовни свиждания.

Московският офис обмисляше предложението ми цяла седмица. И накрая го отхвърли с обяснението, че ситуацията била „много комплицирана“.^[3]