Анна Политковская
Русия на Путин (13)

Москва, февруари 2003 г. Като гръм от ясно небе президентът Путин назначава нов заместник-министър на вътрешните работи и нов шеф на ГУБОП — Главно управление за борба с организираната престъпност. Казва се Николай Овчинников, скромен с нищо незабележим депутат от Държавната Дума, който никога не се е изказвал на заседанията, не е участвал в законодателната работа и политически изглежда напълно инертен. Дори не е един от бившите другари на Путин от Санкт Петербург, което е странно, като се има предвид каква е настоящата тенденция в назначенията. След обявяването на новия му пост Овчинников дава интервю, в което казва, че ще направи всичко по силите си, за да заслужи доверието на президента, и че вижда мисията си в намаляването на корупцията „до минимум“ и в грижата „здравата част на обществото“ да не е вече в ръцете на криминалното малцинство. Това са много хубави намерения, но защо тогава изявленията на новия заместник-министър предизвикват такава радост в Урал?

Да видим в какво се състои новата му работа. Къде е нейното място в руската бюрократична система?

Директорският пост на ГУБОП в Русия е специален. Това е ключ към властовите структури. На първо място организираната престъпност, или „мафията“, затънала до шия в чудовищна корупция и пуснала пипала навсякъде в ежедневието ни. В Русия казваме, че силата на парите е непобедима.

На второ място, постът е много силов заради своята история. Един от най-големите бюрократи и брокери на власт в страната, останал на повърхността и при Елцин, и при Путин, е Владимир Рушайло^[1]. Бивш министър на вътрешните работи, а сега оглавява Националния съвет по сигурност на Русия. Започва кариерата си като директор на ГУБОП. Когато е назначен за министър на вътрешните работи, запазва влиянието си в своето предишно поле на работа и прави всичко възможно да разшири влиянието на управлението. Увеличава бройката на личния състав почти колкото на другите специални служби, дава големи правомощия на служителите, позволява им да използват сила при провеждането на операции без предварителна санкция, което не важи за другите сектори на полицията. Активно работи за назначаването на своите протежета в управлението на най-високи постове в държавата, в резултат на което днес „хората на Рушайло“ са фактор, с който всички в силовите министерства трябва да се съобразяват. Могат да се сравняват само с „питерци“, както са известни хората, работили с Путин в Санкт Петербург и последвали го във властовите структури на различните министерства в Москва, и с „чекистите“ — продукти на предишната служба на Путин — КГБ.

Ако се вгледаме в човека Николай Овчинников, всичко около назначението му в ГУБОП изглежда напълно почтено. Той заслужава поста. Според официалната му биография преди да влезе в Думата 30 години е служил в полицията. По време на избора му за депутат е началник на полицията в Екатерининбург. Това не е някой заспал провинциален град с минала слава, а столица на Урал, център на Свердловска област, която от своя страна е най-големият индустриален център в Урал. Когато Елцин призова областите да „получат колкото суверенитет искат“, имаше съвсем сериозни планове да бъде създадена Уралска република със столица Екатерининбург. Шефът на полицията на този град беше знаменитост, позната в цяла Русия. В Урал има огромни залежи на полезни изкопаеми, там има достатъчно индустриални ресурси за оцеляването на коя да е държава. Освен това Екатерининбург от години е сборище на една от най-силните мафии, дори още по съветско време, а сега и в Русия. Официалното й название е престъпен синдикат „Уралмаш“. И независимо дали иска или не, всеки шеф на полицията в Екатерининбург трябва да се изправи пред него.

Няма нужда да казвам, че доста от важната информация за Овчинников не фигурира в официалната му биография. Става въпрос за фактите, които наистина имат значение. Какъв полицейски шеф е бил? Какви са били приоритетите му? Кои сектори от мафията е преследвал? Какви са постиженията му? И какъв е бил крайният резултат: какъв град е бил Екатерининбург при Овчинников и какъв е сега?

Целта ми не е да покажа как един полицай от Урал се е издигнал до шеметни висоти в Москва. Много повече ме интересува друго явление в руския живот — корупцията. Какво всъщност е тя? Каква е структурата на руската мафия — не при Елцин, а при Путин? И защо Путин издигна Овчинников? Ако анализираме пътя, по който Овчинников стана борец №1 против руската мафия, ще разберем и водещите принципи на назначенията при Путин и неговата администрация.

Но историята започва много отдавна.