Артър Хейли
Свръхнатоварване (8)

8

Щеше да бъде още един зноен ден. Още в девет часа атмосферата беше задушна, в мига, в който Ним се добра до Бруксайд.

Всички от екипа бяха пристигнали с един час по-рано. Центърът за координация на действията беше разположен на един от централните паркинги на квартала. Повече от тридесет специалисти по четене на показанията на електромери бяха вече разпръснати по различни обекти.

Хари Лондон излезе от едно от микробусчетата да посрещне Ним. Лондон изглеждаше в добро настроение.

— Вече получаваме първите резултати. Разкрити са пет случая на измама, в момента чакам информация за още три.

— Първите пет случая какви са: частни постове или на фирми?

— Четири от случаите са в частни домове, а единият пост е служебен. Интересен случай наистина. Тези хитреци са крали от нас и електроенергия, и газ. Искаш ли да видиш?

— Разбира се.

Лондон се обади на шофьора на микробуса:

— Ние с мистър Голдман ще хвърлим едно око на случай № 4. Отиваме с моята кола.

Докато караше, Хари Лондон каза:

— Имам чувството, че това, което ще видим днес, е само върхът на айсберга. От друга страна, може би си имаме работа с организирани професионалисти.

— Защо мислиш така?

— Ще ти отговоря, след като видим случая.

— Окей — каза Ним и започна да разглежда квартала от прозореца на колата.

Бруксайд беше едно богато предградие, едно от многото подобни, появили се в края на петдесетте и началото на шестдесетте години. По-рано тук е имало ферми, а сега, с разрастването на градовете, те бяха заменени с жилищни квартали, магазини и административни сгради. В Бруксайд нямаше никакви видими следи на бедност: къщите изглеждаха добре поддържани, тревните площи пред тях добре окосени, на витрините се виждаха качествени стоки, които подчертаваха благосъстоянието на квартала. За Ним бе изненадващо, че в подобен квартал би могло да има случаи на кражба на електроенергия.

Сякаш четейки мислите му, Хари Лондон се обади:

— Нещата не винаги са такива, каквито изглеждат.

Хари се отклони от основния път по посока на една бензиностанция с прилежащ автосервиз и автомивка. Той спря колата пред офиса на бензиностанцията и слезе. Ним го последва.

Пред офиса беше паркиран и един от обслужващите автомобили на GSP & L.

— Повикахме вече един от фотографите — каза Лондон. — А един от нашите сътрудници беше останал да пази уликите.

Един слаб мъж с лисиче лице, облечен в сив работен комбинезон, се приближи към тях, като междувременно изтриваше ръцете си с окъсан парцал.

— Вижте сега, както ви казах и по-рано, аз изобщо не съм знаел за подобно… — каза мъжът с видими признаци на безпокойство.

— Да, сър. Това вече го чухме.

Лондон се обърна към Ним:

— Това е мистър Джексън, който ни даде разрешение да инспектираме неговия електромер.

— Вече не съм толкова сигурен, че трябваше да го правя измърмори Джексън. Все пак аз съм само наемател тук.

— Да, но вие държите бензиностанцията и сервиза и сметките за газ и ток са на ваше име. Нали?

— Ако си говорим честно, банката е собственик на всичко тук.

— Възможно е. Но явно банката не ви наглежда измервателните уреди.

— Самата истина ви казвам — ръцете на Джексън още по-силно се вкопчиха в парцала. — Нямам представа кой е свършил тая работа.

— Добре, господине. Сега позволете да влезем вътре.

Собственикът на гаража се намръщи, но не каза нищо.

Ним и Хари Лондон влязоха в офиса на бензиностанцията и оттам в една малка прилежаща стаичка, която се използваше за склад. На една от стените беше разположено електрическото табло заедно с електромера и уредите, измерващи консумацията на газ.

— Обясни на мистър Голдман какво точно откри — обърна се Хари Лондон към един от служителите на GSP & L.

— Беше счупена пломбата на електромера и самият уред беше обърнат обратно.

— Което всъщност значи, че електромерът започва да отчита в обратна посока или съвсем спира — изкоментира Лондон.

Ним кимна с глава. Тази система за кражба на електроенергия му беше добре позната: пломбата на електромера внимателно се разпечатваше, електромерът се обръщаше обратно и съответно или изобщо не отчиташе разход на електроенергия или разходите, вместо да се увеличават, намаляват. В деня, в който се очакват проверки на електромерите, всичко се връща по местата им и следите внимателно се прикриват.

Вече много енергийни компании бяха пострадали от тези системи и се наложи да въведат нов тип електромери, които да отчитат правилно във всяко положение. Други превантивни мерки бяха да се заключва електромерът по специален начин, което не позволява да бъде разместван. И въпреки всичко винаги крадците на електроенергия бяха изобретателни и откриваха нови системи, пък и повечето електромери бяха от стария тип, а заместването им с нови би струвало на компанията цяло състояние.

— При газовото измервателно устройство случаят е по-завързан. Погледнете само — каза сервизният техник.

— Това е изводът от основната тръба, с която компанията захранва консуматорите. Тук се използва много газ: за големите котли с вода, за автомивката и за отопление на апартаментите на горния етаж. Системата е много проста — с помощта на специални свързващи тръби газта не преминава с нужното налягане през измервателните уреди. Една част, и то значително по-малката, от консумацията на газ се отчита, а по-голямата постъпва направо в захранващите устройства, без да минава през измервателните уреди.

— Вече няма да мине тоя номер — заяви Хари Лондон.

Една наперена млада жена влезе в стаичката с няколко фотоапарата през рамо.

— Момчета, някой май е искал да се снима? — каза тя.

— Точно така — отвърна Хари Лондон. — Първо снимайте нещата, както ги виждате, а после ще оголим допълнителната тръба, за да се види по-ясно.

Собственикът на гаража възмутено се обади:

— Хей, не можете да ми трошите стената!

— Мистър Джексън, напомням ви, че сам дадохте разрешение за оглед. Но ако държите на адвоката си, извикайте го. И без това ще имате нужда от него.

— За какво ми е адвокат?

— Мистър Джексън, нима не разбирате сериозността на вашето положение. Подобни постъпки се преследват от закона, а една снимка би била достатъчна за доказателство — каза Ним.

— Разбира се, че ще се заведе дело. Но има два начина и да бъде избегнато — добави Хари Лондон.

— Какви начини? — подозрително попита Джексън.

— Първото нещо, което ще трябва да направите, е да възстановите щетите на компанията. И тъй като ви е за пръв път, ще ни възстановите само направените от вас разходи, които възлизат на пет хиляди долара.

— Боже мой! Толкова пари… Аз съвсем отскоро… — собственикът на гаража все повече пребледняваше.

— Да, мистър Джексън. Та от кога прилагате тези системи с измервателните уреди? — намеси се Ним.

— Ако се сетите откога го правите, може би ще си припомните кой ви повреди електромера и другото устройство. Това е второто нещо, което ще трябва да направите за нас — каза Лондон.

Служителят по поддръжката каза през рамо:

— Само едно мога да ви кажа. Който и да е бил, е бил професионалист.

Лондон изгледа Ним.

— Спомняш ли си какво ти казах? Това всичкото е явно работа на професионалисти.

— Е, мистър Джексън, какво решихте? Ще ни кажете ли кой си игра с електромера? — попита Лондон.

Джексън само се намръщи, но не отговори нищо.

— Щом е така, да смятаме работата за приключена. Ще ви прекъснем тока и газта, докато си уредите сметките с компанията.

Този път Джексън се взриви.

— Как, по дяволите, смятате, че ще си върша работата?

— Що се отнася до това, вие как мислите, че компанията си върши работата, като има хиляди хитреци като вас! Да тръгваме, Ним! — каза Хари Лондон.

Когато излязоха навън, Лондон заяви:

— Хващам се на бас, че тоя толкова е затънал, че едва ли ще може да си плати сметките. Пък и явно няма намерение да ни каже кой ги върши тия работи.

— Не можем ли да заведем дело? — попита Ним.

— Разбира се, че можем. Можем дори да го спечелим. Но по-вероятно е съдът да иска доказателства, че Джексън сам е поставил тези тръби и е повредил електромера или че е знаел за това, а ние нямаме такива.

— Значи загубена работа…

— Зависи как я погледнеш. Случаят ще се разчуе и това ще сплаши някои кандидат-крадци. След днешната операция ще има със сигурност още много подобни случаи.

— За съжаление разкритията ще бъдат само в Бруксайд — заяви мрачно Ним. Като си помислеше за огромните територии, които обслужваше GSP & L, Бруксайд беше само една капка в морето.

Както бе предположил Хари Лондон, екипът на GSP & L залови още много хора, които бяха подправили показанията на измервателните уреди. Само до обяд бяха разкрити повече от четиридесет случая и се очакваше да има поне още толкова до края на деня. Не бяха пощадени и супермаркетите, проверяваха се цели вериги и нарушения имаше във всеки пети магазин.

Ним не се отделяше от Хари Лондон нито за миг, ставайки свидетел на най-интересните случаи.

Някъде около обяд те бяха повикани на един адрес в квартала с добре поддържаните ливади пред къщите. Когато пристигнаха, там вече имаше две сервизни коли на компанията и няколко служители с интерес оглеждаха кутията на електромера, която беше изнесена отвън. Когато се доближиха, те видяха една почти незабележима дупчица в стъклото, покриващо електромера, през която бе прекарана тънка жичка.

— Тази метална жичка не позволява на диска да се върти и електромерът не може да отчита — обясни Хари Лондон. — Обаче това не поврежда самото устройство и ако се махне жичката, не остават почти никакви следи освен една малка дупчица в стъклото. Много хитро.

— Когато получи следващата си сметка, вече няма да му се струва чак толкова хитро — добави Ним.

— В момента в къщата няма никой, но ние ще я наблюдаваме и през нощта. Няма начин съседите да не му кажат, че сме били тука, а това ще е достатъчно да се подплаши и да се опита да премахне уликите. Точно в този момент ще го хванем и тогава вече ще можем да заведем дело — каза Лондон.

Докато те се качваха в колата, един от фотографите снимаше в близък план електромера.

Когато се върнаха в центъра за свръзка, получиха сведения за още много случаи, кой от кой по-завързани. Някои чупеха зъбците на електромерите, като по този начин намаляваха отчитането наполовина, други измисляха хитри приспособления, които затрудняваха отчитането на консумацията, и тези хитрини можеха да продължават да бъдат използвани с години. Най-фрапиращ бе случаят, когато се разкри, че мошеничеството на един пост бе продължило повече от три години, в които абонатът е ползвал безплатно електроенергия.

В случаите с газовите броячи бе по-трудно да се подправят техните показания. Някои с по-голяма техническа култура се справяха и с тази задача. Други, по-невежи, направо си махаха брояча, замаскирваха временно мястото, и го поставяха тогава, когато се очакваше визита от представители на компанията.

Най-интересният случай се разкри в ранния следобед, когато те бяха извикани на адрес на около миля от центъра. Къщата, пред която бяха спрели две сервизни коли на GSP & L, беше голяма и модерна. На поляната пред къщата беше паркиран лъскав мерцедес.

Един от сервизните техници се доближи до колата и каза:

— Шефе, имаме проблеми.

— Какви проблеми?

— Жената, която е в къщата, ни заплашва, че ще пусне кучето си, огромна немска овчарка. Твърди, че мъжът й е лекар, някаква голяма клечка, и заплашва, че ще съди компанията.

— Кажете какъв е случаят?

— Един от контрольорите забелязал подозрителен кабел в електромера. Погледнах в електромера и видях, че има два странични кабела, които са изведени в гаража. Таман се канех да надникна в гаража, когато се появи тази жена и заплаши, че ще пусне кучето си.

— Сигурен ли сте, че става дума за кражба на електроенергия?

— Абсолютно съм сигурен, сър. С този превключвател в гаража са могли да включват и да изключват електромера, когато си поискат.

Когато доближиха къщата, оттам излезе висока красива жена на около четиридесет години. Тя беше облечена със сини ленени панталони и с копринена блуза в същия тон. Косата и бе вързана с широка панделка, а в ръката си държеше каишката на една огромна немска овчарка, която непрекъснато се теглеше.

Тя заяви с леден тон:

— Ако не напуснете територията на моя дом, ще пусна кучето и не отговарям за последствията. А сега се махайте!

— Мадам — каза твърдо Хари Лондон, — бих ви посъветвал да вържете кучето. Аз съм офицер от охраната на компанията Голдън Стейт, а това е мистър Голдман, вицепрезидент на компанията.

— Вицепрезидентите не ме впечатляват отвърна троснато жената Съпругът ми познава и вашия президент, и председателя на управителния съвет.

— В такъв случай не можете да не признаете, че всеки тук си върши работата — отговори Ним. — Вие сте мисис Еджкомб?

— Да, точно така.

— Получихме сведения от нашите сервизни техници, че във вашия електромер са открити нелегални установки за неговото изключване.

— Дори и да е така, на нас нищо не ни е известно. Съпругът ми е известен хирург-ортопед и ако нямаше важна операция днес, щях да го извикам да се оправя с вашето нахалство.

Независимо че се държеше наперено, Ним улови нервни нотки в гласа й. Лондон също ги бе забелязал.

— Мисис Еджкомб, бихме искали да снимаме вашия електромер и някои от допълнителните кабели. Бихме ви били благодарни, ако се отнесете с разбиране.

— Ами ако не го направя?

— Ще се наложи да искаме разрешение от районния съд, но трябва да отбележа, че в този случай всичко ще бъде отразено и в пресата.

Жената се заколеба и Ним се зачуди дали е успял да мине номерът на Хари Лондон. Защото, докато се получеше подобно разрешение, всички улики можеха вече да бъдат укрити.

— Няма да се наложи. Вършете си работата, само че бързо — каза мисис Еджкомб.

— И още нещо, мадам каза Лондон. — Като си свършим работата, ще ви бъде прекъснато електричеството, докато не възстановите причинените щети.

— Това е възмутително! Съпругът ми няма да остави това.

Мисис Еджкомб се обърна, за да завърже кучето си, и Ним забеляза, че ръцете й трепереха.

 

 

— Защо го правят? И то хора като тези? — Ним задаваше въпроса колкото на себе си, толкова и на Хари Лондон.

На Ним му се стори, че беше видял вече достатъчно, но явно това беше само главата на чудовището. Те пътуваха по направление на централния паркинг, откъдето Ним щеше да си вземе колата и да се прибере.

— Сигурно има много причини отвърна Лондон. — Хората обичат да се хвалят колко са умни и как могат като две и две да преметнат такава голяма компания като Голдън Стейт, други хора ги слушат и после постъпват по същия начин.

— Мислиш ли, че това обяснява състоянието на епидемия, което видяхме днес?

— Това е само част от загадката.

— А останалата част?

— Най-много ми се иска да пипна мошениците, които организират цялата тази работа. Те само пускат слуха, че срещу определено заплащане вършат подобна услуга, хората се подлъгват и ето го резултата.

Ним каза със съмнение:

— Това обаче не обяснява последния случай. Богат и уважаван хирург, един от най-добрите специалисти видя жена му и къщата, нали? Защо го прави?

— Ще ти кажа нещо, което научих, докато бях полицай — каза Лондон Недей да се водиш от това, как изглеждат нещата на повърхността. Много от хората с големи приходи и модерни къщи са до шия в дългове. Те се опитват да избият пари отвсякъде, поне с малко да забавят катастрофата. Сигурен съм, че това важи и за целия Бруксайд. Има и друг момент — досега сметките за електричество не бяха толкова големи и просто не си заслужаваше да крадат, но сега, когато тарифите са високи, сигурно мнозина са си сменили мнението.

Ним кимна в знак на съгласие и добави:

— Пък и всички тези компании са толкова грамадни и безлични, че човек в никакъв случай не приравнява кражбата на електроенергия с другите видове кражби. Те в никакъв случай не биха казали, че тази измама е едно и също с джебчийството и с кражбата с взлом.

— Много съм си мислел за това и ми се струва, че причините се крият по-надълбоко. Хората забелязват, че всички са корумпирани и най-вече политиците, тогава защо обикновеният гражданин Джо трябва да бъде честен? Добре, една шайка се разпадна в резултат на аферата „Уотъргейт“, те бяха лоши и ние ги махнахме. Но сега не е ли по-лошо? Едно обещаваха политиците, преди да ги изберат, на едно се надявахме и ние, тези, които гласуваха за тях, и сега какво? Стана дори по-лошо отпреди!

— Доста потискащи разсъждения.

— Така е, признавам — каза Лондон. — Но това обяснява много от нещата, които се случват, и то не само това, което видяхме днес. Същото е положението с престъпността, от дребните кражби до криминалните престъпления. Ще ти кажа и още нещо: в дни като днешния ми се иска да бях още във флотата, където всичко е много по-ясно и по-чисто.

— Може би и там вече не е така.

Лондон въздъхна:

— Вероятно.

— Ти и твоите хора свършихте добра работа днес — каза Ним.

— На война като на война. — Лондон замести сериозния си израз с усмивка. — Предай на големия шеф, че спечелихме битката, ще спечелим и други.