Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Overload, –1979 (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 31 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
hammster (2009)

Издание:

Артър Хейли. Свръхнатоварване

ИК „Богас“, София, 1993

Редактор: Весела Теофилова

Художник: Красимир Иванов

Коректор: Тамара Стаева

Техн. редактор: Мария Петрова

ISBN 954–8081–02–4

История

  1. — Добавяне (сканиране, разпознаване и редакция: Светослав Иванов)

14

Почти в същия момент, когато Георгос Арчамболд бе взел решението за своя последен удар, Хари Лондон се бе изправил пред Ним Голдман.

— Това няма да стане! — каза той. — Няма да го направя нито за теб, нито за когото и да било!

Ним продължи търпеливо да обяснява:

— Това, което те помолих, бе само да имаш предвид някои по-специални обстоятелства. Аз познавам това семейство…

Двамата бяха в кабинета на Ним. В следващия миг Хари Лондон се изправи и каза:

— Ти може би познаваш семейството, но аз пък познавам случая. Всичко е ясно. Написано е тук. Вътре!

Шефът на отдела по опазване на собствеността хвърли с трясък на бюрото му една папка с документи.

— Успокой се, Хари — каза му Ним. — Не е нужно да чета документите. Приемам думата ти за достатъчна.

Преди няколко дни Ним си бе спомнил обещанието, дадено на Карен, и се обади на Хари Лондон, за да го попита дали е запознат със случая Слоун.

— И още как — беше отговорът му.

След като Ним каза за личната си заинтересованост от случая, Хари предложи да се качи при него.

Сега Хари настояваше:

— Ти можеш да познаваш семейството, но този твой приятел Слоун е подправял показанията на измервателните уреди, на много такива уреди, повече от една година!

Ним се възмути:

— Дъщеря му ми е приятелка, не той!

— Някоя от многобройните ти приятелки, предполагам?

— Престани, Хари! Та Карен Слоун е парализирана!

Той разказа на Хари за семейство Слоун и колко много родителите помагат на Карен и как бащата е взел заем, за да купи микробусчето.

— Това, което знам със сигурност, е, че каквито и пари да е спечелил бащата на Карен, той не ги е използвал за себе си.

Лондон заяви с презрение:

— Това да не прави кражбата по-благородна? Съвсем не, и ти го знаеш не по-зле от мене.

— Да, разбира се, че го знам. Но ако знаем за смекчаващи вината обстоятелства, бихме могли да бъдем по-снизходителни.

— Просто ми кажи, какво имаш предвид?

— Бихме могли да дадем възможност на Лутър Слоун да възстанови сумата, но да не завеждаме дело.

Хари Лондон каза студено:

— Значи това е твоето предложение?

— Да, това е.

— Ним, никога не съм си представял, че ще дойде момент, в който ще ми кажеш подобно нещо.

— О, Хари. За бога! Кой би могъл да знае какво ще каже или ще направи в определени ситуации?

— Аз за себе си знам. И ще ти кажа, че срещу Слоун ще бъде заведено дело, освен ако не ме уволниш и не се заемеш сам със случая.

Ним каза уморено:

— Престани да говориш глупости, Хари!

За миг настъпи тишина и после Хари каза:

— Ним, ти си мислеше за случая с Йейл, нали?

— Да.

— Мислеше си, че той се е отървал от съдебно преследване за кражба на електроенергия, защо да не се отърве и Слоун? Мислиш си защо да има един вид закон за големите клечки и друг — за обикновените хора, като бащата на твоята приятелка. Нали?

Ним кимна.

— Действително си мислех горе-долу това, което казваш.

— Да, това е така. Не се случва за първи път. Силните на деня могат да нагаждат законите към себе си. Но системата е такава, не сме я измислили ние. Но ще ти кажа и още нещо: Ако имах достатъчно доказателства срещу Йейл, каквито имам срещу Слоун, никога не бих отстъпил.

— Значи има достатъчно доказателства?

— Вече си мислех, че няма да ме попиташ за това.

— Кажи ми, моля те.

— Ним, в схемата на „Куейл“ Слоун е бил човекът, който се е занимавал с уредите, отчитащи консумацията на газ. В повечето случаи му е била възлагана именно незаконната работа, тъй като се е справял много добре. Виждал съм някои от неговите творения, а има и още много. Ти казваш да дадем възможност на Слоун да възстанови парите, но знаеш ли, че загубите, които е понесла GSP & L, възлизат на повече от двеста хиляди долара? От това, което чувам от теб за семейството, вероятно никога няма да успее да ги възстанови.

Ним вдигна ръце и каза:

— Е, добре, Хари, ти спечели.

Хари само поклати глава:

— Не, не съм спечелил. Никой не печели от тази работа. Нито аз, нито ти, нито GSP & L, а най-малко Лутър Слоун. Просто аз си върша работата, това е всичко.

— И я вършиш честно. Може би по-честно от всички нас.

Ним вече съжаляваше за това, което се бе случило между него и Хари Лондон и си мислеше, че техните взаимоотношения вече надали ще бъдат както преди.

— До скоро — каза Лондон, като взимаше папките си и излизаше от кабинета.

Ним трябваше да се обади на Карен и да й съобщи лошите новини. В момента, в който посегна към телефона обаче, вратата на офиса му се отвори и вътре връхлетя Рей Паулсен.

— Къде е председателят на управителния съвет?

— Има час при зъболекаря — каза Ним. — Мога ли с нещо да ти помогна?

Рей не обърна никакво внимание на репликата на Ним.

— Кога ще се върне?

Ним погледна часовника си:

— Вероятно след час.

Ним погледна Рей Паулсен и си помисли, че той изглежда извънредно уморен и изтощен. Действително напоследък му се бе събрало много напрежение и той носеше най-големите отговорности.

— Рей, извини ме, но изглеждаш ужасно. Защо не се отпуснеш за малко? Седни, а аз ще поръчам по едно кафе.

Рей беше готов да изръмжи нещо сърдито, но после промени намерението си, отпусна се тежко в един от фотьойлите и каза:

— Добре.

Ним се обади по телефона на Вики да им донесе две кафета, а после седна на стола срещу Рей Паулсен.

— Ще ти кажа и на тебе защо търся председателя на управителния съвет — измърмори Рей Паулсен. — Току-що излезе от строя Голямата Лил.

Спокойствието на Ним мигновено го напусна:

— Какво каза?

Паулсен го отряза:

— Много добре ме чу и първия път.

— Излязла от строя Голямата Лил — повтори Ним. — За колко време?

— За около четири месеца, но по-вероятно за шест.

Сега Ним разбираше обезпокоеноста на Рей Паулсен. Та Голямата Лил произвеждаше шест процента от електроенергията на GSP & L и загубата на този генератор би предизвикала големи затруднения, особено в ситуация като настоящата.

— Не можеш да си представиш какви глупаци има! — избухна Рей Паулсен. — Ти си мислиш, че всичко е отработено и ясно и изведнъж някой некадърник проваля всичко…

Ним попита:

— Какво се е случило?

— Нали знаеш, че Голямата Лил беше затворена за технически преглед…

Когато един мощен генератор като Голямата Лил се пускаше в действие, процедурите бяха много постепенни и прецизни. Операторът, работещ на контролния пулт, беше научен да следва точка по точка получените инструкции, стъпка по стъпка. Обикновено целият този процес отнемаше няколко часа.

При подобни електроцентрали, задвижвани с гориво, първо се пускаше в действие котелното. Това означаваше активизирането на отделните, впръскващи горивото устройства, от по-ниско към по-високо ниво, като нито едно ниво не биваше да се прескача.

Този ден операторът бе предположил, че най-ниското ниво е приведено в действие. Но не било така.

Експлозията, причинена от акумулираното гориво и огромни количества пара под налягане, бе извела от строя Голямата Лил за повече от четири месеца…

Ним изслуша внимателно разказа на Рей Паулсен и каза:

— Рей, това променя всичко. Ще се наложи да започнем спирането на тока още в следващите дни…

Паулсен кимна.

— Съгласен съм.

 

 

— Моето предложение е да започнем незабавното спиране на тока. Още от понеделник — каза Ним на спешно свиканото събрание в петък след обяд.

Тереза Ван Бърен се намеси:

— Прекалено скоро е! Ние вече съобщихме, че няма да го правим преди края на следващата седмица. Обществеността би трябвало да бъде предупредена.

— По дяволите предупрежденията! — отряза я Рей Паулсен. — Та ние се намираме в извънредна ситуация!

Ним веднага си помисли, че за първи път той и Рей Паулсен са на едно мнение и се противопоставят на останалите.

Петима души бяха в кабинета на председателя на управителния съвет — Ерик Хъмфри, Паулсен, Ван Бърен, Ним и Оскар О’Браян. Главният юрисконсулт трябваше да даде юридическо становище по евентуалните последствия от спирането на тока.

— Съгласен съм с Тереза — каза Оскар О’Браян. — Би трябвало да предупредим клиентите си колкото е възможно по-рано.

Ерик Хъмфри попита:

— Ами ако го отложим за срядата. Дотогава има цели пет дни и хората биха могли да се подготвят.

След някои допълнителни обсъждания бе взето решението да се започне спирането на тока от сряда.

— Веднага ще свикам пресконференция — каза Тереза Ван Бърен.

После тя се обърна към Ним:

— Можеш ли да си на мое разположение след един час?

Той й каза:

— Да, разбира се.

Денят продължи със същото това бясно темпо.

 

 

Вече беше станало петък, когато Ним най-сетне намери време да се обади на Карен.

Първо се обади Джоузи, която предаде слушалката на Карен. Ним си представяше специалния микрофон, който се крепеше на една специална конструкция във вид на подсилена лента, опасваща главата й. С едно движение на главата тя можеше да се свърже с телефонист, който можеше да й набере подадения номер. Тази услуга, оказвана от телефонната компания, позволяваше на Карен да се свързва по телефона без чужда помощ.

— Карен — каза Ним. — Обаждам се по повод на баща ти. Опитах се да проуча дали бих могъл да направя нещо, но трябва да ти призная, че не мога. Нещата са стигнали много далече.

След това той добави с опасението да стане банален:

— Много съжалявам.

— И аз, Ним — каза Карен и Ним усети разочарованието в гласа й. — Благодаря ти все пак, че се опита да ми помогнеш.

— Единственият съвет, който мога да ти дам — каза той, — е да кажеш на баща си да си намери добър адвокат.

Настъпи мълчание и после тя попита:

— Толкова ли е сериозно положението?

Безполезно беше да се лъже и Ним й каза:

— Да, за съжаление.

Ним все пак реши да спести подробностите около разговора си с Хари Лондон и факта, че обвинението ще бъде предявено в следващите няколко дни.

— Най-странното е, че винаги съм смятала, че татко е един от най-честните хора, които съществуват… — каза Карен.

— Виж, Карен, не бих искал да търся извинение за постъпката на баща ти, но съм сигурен, че съществуват и смекчаващи вината обстоятелства, които съдът не може да не вземе предвид.

— Разбери, че просто не се налагаше да го прави! Разбира се, радвах се на всички улеснения в моя живот, които станаха възможни с допълнителните средства на родителите ми, като например Хъмпърдинк. Но бих могла да мина и без тях.

Ним не искаше да обяснява, че може би Лутър Слоун по този начин се опитваше да намали чувството си за вина, тези открития и тълкувания бяха работа на психолог или на съдебните заседатели. Вместо това Ним попита:

— Още ли си с Хъмпърдинк?

— Да, каквото и да се е случило, за него все още никой не е предявил претенции.

— Чудесно, тъй като ще ти потрябва следващата седмица.

Той накратко й обясни за схемата на спиране на тока, започваща от сряда.

— В твоя квартал няма да има ток от три часа след обяд поне до шест, така че е най-добре още от сутринта да отидеш в болницата „Редууд“.

— Джоузи ще ме закара — каза Карен.

— Ако има някакви промени, ще ти се обадя допълнително. А, всъщност проверих състоянието на генератора в болницата — горивото е достатъчно, така че няма за какво да се притесняваш.

— Чувствам се чудесно, когато някой се грижи толкова много за мен — каза Карен с тон, който отново напомняше за обичайната ведрост.