Артър Хейли
Свръхнатоварване (25)

8

Ерик Хъмфри седеше в неудобно високо свидетелско кресло с висока облегалка. Той бе прекарал там повече от половин ден и лицето му вече се бе зачервило от възмущение.

На три крачки от него се намираше Дейвид Бърдсонг, който презрително го поглеждаше, поклащаше се на петите си и задаваше въпроси.

— Явно не сте добре със слуха, затова ще повторя въпроса си: колко получавате на година?

Хъмфри, който се колебаеше още при първото задаване на въпроса, отново отправи поглед към Оскар О’Браян, който само леко повдигна рамене.

Председателят на управителния съвет на GSP & L отговори със стиснати устни:

— Двеста четиридесет и пет хиляди долара.

— Не, приятелю, не ви питам за приходите на компанията, а за вашите — каза Бърдсонг, като го съпроводи с театрален жест с ръка.

Хъмфри обаче явно не намираше нищо смешно в това.

— Именно цифрата на моята заплата ви съобщих.

— Невероятно! — Бърдсонг отново театрално се удари по челото. — Не мога да си представя, че един човек може да печели толкова много пари…

От залата се чуха възгласи и освирквания. Някой се провикна:

— Ние, потребителите, даваме тези пари! По дяволите, толкова много.

Имаше аплодисменти за изявлението и тропане с крака.

Председателят на комисията чукна с чукчето и извика:

— Моля за ред!

Той беше млад човек, на около тридесет години, с розово момчешко лице. Беше назначен на този пост преди една година, като беше работил няколко години за управляващата партия. По образование беше счетоводител и се говореше, че е с роднински връзки с губернатора.

След репликата на председателя на комисията О’Браян скочи на крака:

— Господин председателю, необходимо ли е да бъде тормозен свидетелят?

Председателят погледна Бърдсонг, облечен с избелели дънки, ярка риза с разкопчана яка и обувки за тенис. В пълен контраст с него беше Ерик Хъмфри, безупречно облечен в костюм по поръчка от известния бутик „Де Лизи“.

— Вие зададохте вашия въпрос, мистър Бърдсонг, и получихте отговор — каза председателят на комисията. — Струва ми се, че бихме могли да минем и без театралните жестове. Моля, продължавайте.

— Разбира се, господин председател — каза Бърдсонг и отново се обърна към Ерик Хъмфри. — Значи, казвате двеста четиридесет и пет хиляди долара?

— Да, точно така.

— Има ли някакви допълнителни облаги за това да бъдеш „голяма клечка“? — В залата се разнесе смях. — Извинете ме, имах предвид за председател на подобна компания. Нещо като персонален автомобил?

— Да.

— Със или без шофьор?

— С шофьор.

— А големи разходи за представителни нужди има ли?

Хъмфри вметна раздразнено:

— Не бих ги нарекъл чак толкова големи.

— А как ви се струва думичката „изключителни“?

В залата отново се разнесе смях.

Ерик Хъмфри вече бе започнал да показва раздразнението си. Макар и да беше изключителен администратор, той нямаше опит с подобни грубияни и палячовци като Бърдсонг. Той отговори студено:

— Моето положение и задължения предвиждат някои разходи, които се покриват от компанията.

— Не се и съмнявам в това!

О’Браян отново се готвеше да се изправи на крака, но председателят на комисията му направи знак да седне и каза:

— Придържайте се към въпросите, мистър Бърдсонг.

— Слушам, сър — каза Бърдсонг и широко се усмихна.

Ним, седнал в залата, едва се сдържаше да не прояви възмущението си. Защо Хъмфри не бе отговорил открито и настъпателно, както можеше и трябваше да направи? Да беше казал: „Моята заплата, мистър Бърдсонг, е публично достояние и редовно се представя на данъчните власти. Информацията не е секретна и вие, предполагам, сте проучили този въпрос доста прилежно, преди да дойдете в тази зала. Така че не е нужно да се прекалява с излишно театрализиране и маниерничене. Освен това съм длъжен да подчертая, че това е съвсем нормална заплата за един председател на управителен съвет на национална компания, дори в сравнение с други подобни е една от най-ниските И GSP & L дава на ръководните си кадри подобни заплати, за да ги задържи на работа, защото не е тайна, че аз бих могъл да получавам в друга компания значително по-висока заплата. Може би тази система не ви харесва, мистър Бърдсонг, но докато икономиката ни е пазарна — такова е положението. Що се отнася до колата с шофьор, ръководството на компанията реши, че моето време и сили са много по-ценни за тях, отколкото стойността на една кола и заплатата на един шофьор. Да добавя и още нещо за колата — аз дори нямам време да си почивам и в нея, защото работя и по пътя от едно място на друго. И най-накрая, ако ръководството и акционерите не са доволни от работата, която получават от мен в замяна на посочената заплата, могат да ме освободят.“

Но това никога нямаше да стане! Защото Хъмфри нямаше да посмее да приложи подобна тактика на Бърдсонг или на подобни нему, за да не си развали репутацията и обществения престиж. И това, вероятно, щеше скъпо да му струва, защото законите на борбата в днешно време вече се бяха променили…

Течеше вторият ден на публичните обсъждания на проекта в Турнипа. Първият премина изцяло посветен на безкраен низ от формалности, като се започне от гигантския доклад, представен от GSP & L. Той се състоеше от 500 страници и носеше гръмкото заглавие „Уведомяване за намерения“. Както О’Браян иронично забеляза „Докато приключим с цялата тази работа, ще са изсекли цяла гора, само за да ни осигурят необходимата хартия. А документите ще бъдат достатъчни да запълнят цяла една библиотека или да потопят един кораб“.

В началото на днешното заседание като пръв свидетел беше призован Джей Ерик Хъмфри.

По изричен съвет на О’Браян председателят на управителния съвет набързо представи достойнствата на проекта и преимуществата на терена. След това той отговори на въпросите на представителите на комисията и на Родерик Причет от клуб „Секвоя“. Процедурата беше конструктивна, а въпросите и отговорите — достатъчно коректни. Обаче Дейвид Бърдсонг, който се яви от името на „Светлина и енергия за хората“, възбуди духовете в залата и предизвика бурния възторг на своите поддръжници.

— Е, мистър Хъмфри — продължи той. — Сигурно се събуждате сутрин и си мислите, че все нещо трябва да направите, за да оправдаете една подобна заплата. Прав ли съм?

Той скочи на крака и каза:

— Протестирам!

— Поддържам протеста произнесе се председателят на комисията.

На Бърдсонг обаче всичкото това не направи ни най-малко впечатление.

— Е, щом е така, ще задам въпроса си по друг начин: „Мислиш ли, скъпи Ерик, че основна част от работата ти е да си измисляш разни проектчета като това в Турнипа, които да носят още по-големи доходи на твоята компания?“

— Протестирам!

Бърдсонг се обърна към юрисконсулта на GSP & L и му каза:

— Абе ти защо не си се записал на касета, вместо всеки път да си отваряш устата?

В залата се чуха смехове и нестройни ръкопляскания. В същото това време председателят на комисията се съветваше със седящия до него възрастен мъж, който беше дългогодишен председател на комисии при подобни публични обсъждания.

— Протестът не се приема — заяви председателят на комисията, а после продължи. — Мистър Бърдсонг, ние позволяваме доста голяма свобода при подобни публични обсъждания, но ви моля все пак да се отнасяте към свидетеля с нужното уважение и да не използвате обръщения от сорта на „приятелю“ или „скъпи Ерик“. Също така бих искал да получа вашето уверение, че всичките ви въпроси имат пряко отношение към обсъждането.

— Как да нямат отношение! Имат и още как! — избухна Бърдсонг. Продължението вече бе казано с по-благ тон. — Господин председателю, аз съм обикновен човек и уважавам обикновените хора. Не съм толкова излъскан и важен адвокат като приятелчето Оскар… Тъй че, ако правя някои грешки или се държа неподходящо…

— Просто продължавайте. Моля ви! — въздъхна председателят на комисията.

— Ама разбира се! — Бърдсонг отново се обърна към Ерик Хъмфри. — Нали чухте какво каза човекът! Тъй че не му губете времето, ами си отговаряйте на въпроса!

О’Браян отново се намеси:

— Какъв въпрос? Аз не си го спомням, пък какво остава за свидетеля!

Председателят на комисията заяви:

— Моля стенографът да повтори въпроса!

Стенографът започна да търси в записките си искания въпрос и след като откри пасажа, го прочете високо:

— … проектчета, като този в Турнипа, които да носят още по-големи доходи на твоята компания?

— Смисълът на проекта в Турнипа — отговори Ерик Хъмфри — е да се предложат допълнителни услуги на обществото, като се предвиждат нарастващите нужди от електроенергия. Печалбата е поставена на второстепенно място.

— Но печалба ще има — настояваше Бърдсонг.

— Естествено. Ние сме акционерна компания и имаме определени задължения към своите акционери.

— Колко ще е печалбата? Милиони?

— Поради голямата стойност на самите инвестиции и на проекта като цяло ще има емисии на акции, които ще могат да бъдат закупени само в случай че…

Бърдсонг рязко го прекъсна:

— Отговорете с „да“ или „не“. Ще има ли милиони печалба?

Председателят на управителния съвет на GSP & L се изчерви.

— Вероятно да.

Мъчителят му отново се заклати напред-назад върху токовете на обувките си.

— Тоест, мистър Хъмфри, имаме само вашата гола дума за това, дали на първо място са услугите или печалбата. Думата на човек, който при реализацията на този чудовищен проект само ще спечели…

— Протестирам! — каза О’Браян уморено. — Това изобщо не е въпрос, а пристрастно и необосновано изказване.

— Е, добре, взимам си думите назад — обади се Бърдсонг, преди председателят на комисията да може да се намеси. — Просто най-искрените ми чувства се проявяват от само себе си.

О’Браян го изгледа подозрително и за момент се замисли дали отново да не протестира, но впоследствие се отказа.

Но както знаеха и Бърдсонг, и цялата аудитория, тези негови думи, независимо че ги оттегли, щяха да останат в официалната стенограма на заседанието. Журналистите също упорито си отбелязваха нещо в бележниците — факт, който не беше забелязан в началото на заседанието.

Докато съзерцаваше сцената, Ним отново си помисли, че Дейвид Бърдсонг отново щеше да е на първите страници на вестниците на другия ден. Това, че беше колоритен, просто не можеше да му се отрече.

Сред представителите на пресата Ним забеляза и Нанси Молино. Тя също следеше представлението на Бърдсонг с внимание, но за разлика от останалите нищо не записваше. Изражението на лицето й беше замислено. На Ним му се стори, че тя дори одобряваше поведението на Дейвид Бърдсонг.

Преди началото на заседанието Ним и Нанси Молино се срещнаха във фоайето на сградата. На сдържаното му кимване тя само повдигна вежди и загадъчно се усмихна.

Бърдсонг отново пристъпи към въпросите си:

— Кажи ми, Ерик, стари прия… Извинете, мистър Хъмфри! Да сте чували някога за икономия на електроенергия?

— Разбира се!

— Не знаете ли обаче, че ако компаниите, подобни на вашата, вземат по-сериозни мерки и пропагандират икономията на електричество, просто няма да се наложи изграждането на нови електроцентрали като тази в Турнипа.

Оскар О’Браян се беше приготвил за отговори, но Ерик Хъмфри му направи знак, че ще отговори сам.

— Искам да уточня, че ние прилагаме стратегията за икономия на електричество от доста дълго време Но това само може да помогне, без да разреши изцяло проблема на нарастващото потребление на електроенергия. За това ни трябват новите електроцентрали като Турнипа.

— Това, естествено, е вашето лично мнение подсказа му Бърдсонг.

— Точно така.

— Личното ви мнение пак ли е подобно на онова, което изтъкнахте, когато ставаше въпрос дали ще има големи приходи от построяването на новия обект? Когато казахте, че приходите не ви интересуват?

— Това е умишлено неправилно тълкуване на отговорите намеси се О’Браян. Свидетелят не е заявявал, че не се интересува от печалбите.

— Само това оставаше! — обърна се рязко Бърдсонг. — Всички знаят, че вие там в Голдън Стейт се интересувате единствено от печалбите — тлъстите, огромни печалби, които получавате за сметка на дребните консуматори, на трудовите хора, които редовно си плащат сметките и които ще трябва да изплащат и тази ваша измишльотина.

Последните му думи потънаха във възгласи и аплодисменти. Председателят на комисията отново вдигна чукчето си и призова:

— Тишина, моля!

Един мъж, който беше седнал до Ним и взимаше активно участие в събитията в залата, учудено го попита:

— Теб не ти ли пука, човече?

— Да — отговори му Ним. — Пука ми.

Ним се замисли над факта, че ако това беше редовно съдебно заседание, Бърдсонг вече щеше да бъде изхвърлен от залата за неуважение към съда. Но смисълът на подобни публични обсъждания бе именно в това, да се прояви възможно най-голямата търпимост и либералност към всички изказвания.

— Сега нека се върнем към въпроса за печалбата — продължи Бърдсонг. — Какъв ефект ще има всичкото това върху сметките на потребителите…

Лидерът на „Светлина и енергия за хората“ продължи в същия дух още половин час. Той използваше всичките възможни начини за дискредитиране на проекта и на самата компания — некоректни, неподкрепени с факти въпроси, театрални и клоунски жестове.

Наистина, помисли си Ним, от тези неща ще станат забавни материали за първите страници на вестниците. Лошото беше, че мнозина от читателите ще повярват на този палячо.

— Благодаря ви, мистър Хъмфри каза председателят на комисията докато Ерик Хъмфри ставаше от свидетелския стол.

Последваха въпроси към други двама свидетели от GSP & L. Техните изявления не се отличаваха с нещо особено, но отнеха на комисията цели два дни, след което публичното обсъждане на проекта беше отложено до следващия понеделник. Ним, който беше натоварен със задачата да представи основната позиция на GSP & L, щеше да бъде следващият на свидетелското кресло.