Артър Хейли
Свръхнатоварване (28)

11

— Може да не съм такъв герой като тебе, но все още имам някакво влияние в този град! — възкликна весело Търстън.

Той излезе от съседната стая, където досега говореше по телефона, и се доближи до Ним. Ним се беше разположил в гостната, облечен в една хавлия, взета назаем от Търстън. Лявата му ръка беше бинтована, а в дясната той държеше неизменното питие — уиски със сода.

Търстън продължи:

— Уредих да ти почистят костюма, и то забележи, в събота сутринта. Ще го донесат след няколко часа.

— Благодаря ти.

В този момент в стаята влязоха жената на Търстън Урсула и по-малката й сестра Дафне, която бе пристигнала от Англия с малкия си син, за да им погостува. Ним вече беше обърнал внимание, че двете жени неимоверно си приличаха. Нито една от тях не беше хубава в традиционния смисъл на думата: и двете бяха високи, с едър кокал, челата им бяха високи, а устните съвсем малко по-големи от тези, които можеха да бъдат сметнати за хубави. Но като личности и двете привличаха вниманието със своята импулсивност и решителност. Ним се запозна с Дафне само преди половин час, но веднага я хареса.

— Има и други новини — каза Търстън. — Работникът, комуто спаси живота, няма да загуби ръката си. Хирурзите казали, че ще могат да я стъкмят по някакъв начин. Е, няма да е в състояние да я използва в електроцентралата, но поне ще може да прегръща жена си и трите си дечица. Да не забравя! Имаш едно послание от жена му. Тя каза, че след обяд ще бъде в църквата заедно с децата си, за да благодари на светците, които ни закрилят, за това, че съществува някой си мистър Ним Голдман, и ще палят свещи за твое здраве. Казвам ти го, в случай че вярваш в тези работи.

— О, Търс — каза Урсула, — спри за малко, защото ще се разплача.

— Ако трябва да бъда откровен — призна си Търстън, — и аз съм малко развълнуван.

— Аз нищо особено не съм направил. Ако не беше вашият човек Фолгер, който да спре линията…

— Слушай ме сега — каза Търстън. — Ти видя как се случва, ти се затича пръв и ако не беше го дръпнал в онзи фатален момент, сега просто нямаше за какво да говорим. Освен това светът има нужда от герои, защо да ги разочароваме?

Урсула изтри очите си с кърпичка и каза:

— Е, сега, като знаем, че историята има щастлив край, можем всичките да се успокоим.

Тя прекоси стаята и развълнувано прегърна и целуна Ним.

— Ето това е от мене вместо свещи!

— Хей, всеки ли може да се включи? — попита Дафне.

— Няма какво да питаш! — усмихна се Ним.

Дафне го целуна с готовност. Устните й бяха меки и топли. На Ним му хареса, особено мимолетния аромат, който остана след нея, когато се отдръпна.

— Е, така е с героите, независимо дали го харесват или не! — каза Дафне.

— Точно тази част от геройството особено ми харесва! — усмихна се Ним.

— Това, от което имаме нужда, е да се повеселим здраво! Какви са ни плановете за довечера? — попита Урсула мъжа си.

Той засия.

— Радвам се, че ме попита. Ще вечеряме и ще танцуваме. С моето гениално предчувствие вече резервирах маса за четирима в Браун Палас.

— Звучи страхотно — каза Дафне. — Ще можем ли да намерим някого да гледа Кийт?

— Не се безпокой, ще измислим нещо — отговори и Урсула.

— И аз се включвам — заяви Ним, — независимо от това, дали ще бъда с костюм или не.

Вечерята, придружена с прекрасно вино и последвана от приятна музика, подейства разпускащо на цялата компания. Ним беше с костюма си, който му бяха донесли съвсем навреме и в доста добро състояние. Заедно с доставката от химическото чистене се появиха репортери и фотографи от „Денвър Поуст“, които искаха да го снимат и да вземат едно кратко интервю.

Малко след това, когато Ним и Дафне седнаха на задната седалка на колата на Търстън, тя стисна ръката му и каза:

— Мисля, че си страхотен! Начина, по който се държиш, и нещата, които правиш… Освен това си и скромен.

Без да знае какво да отговори на това, Ним взе ръката й в своята и продължаваше да я държи, докато си мислеше как ли ще се развият нещата по-късно.

Вече бяха приключили с вечерята Ним и Дафне бяха танцували няколко пъти заедно, като близостта им нарастваше с всеки следващ миг.

В един от моментите, когато те двамата останаха сами на масата, а Търстън и Урсула танцуваха, Ним я попита защо не е потръгнал бракът й.

С откровеност, характерна и за двете сестри, тя му отговори:

— Съпругът ми беше доста по-възрастен от мен. Не си падаше много по секса, пък и рядко му се удаваше да го направи. Имаше и други неща, които не вървяха, но това беше основното.

— Предполагам, че ти не си имала подобни проблеми?

Тя отметна главата си назад и се засмя:

— Интересно, как ли позна?

— Но все пак имате дете.

— Така е. Това беше един от редките случаи, когато той успя. Но съм много щастлива, че имам Кийт. Той вече е почти на две годинки и аз много го обичам. Между другото, ние спим в една стая, но той трудно се буди.

— Независимо от това нямам намерение да идвам в неговата стая.

— Напълно си прав. Просто остави вратата на твоята стая отворена.

След това Ним танцува с Урсула. По време на танца тя му каза поверително:

— Много съм щастлива, че Дафне е тук с нас. Ние с нея винаги сме били близки. Но за едно нещо наистина й завиждам — това е малкият Кийт.

Ним я попита:

— Вие с Търс не сте ли искали деца?

— И двамата искахме и все още искаме. Просто не можем да имаме — гласът на Урсула затрепери, сякаш съжаляваше за тази тема, и Ним не я попита нищо повече.

Но по-късно, когато и двете сестри напуснаха масата за малко, самият Търстън му каза:

— Разбрах, че Урсула ти е казала, че ние не можем да имаме деца.

— Да, каза ми.

— А обясни ли ти защо?

Ним само поклати глава.

— Причината е в мен, не в Урсула. Правили сме хиляди изследвания. Оказа се, че стрелям с халосни патрони и нищо не може да се направи.

— Съжалявам, Търс.

Търстън само сви рамене:

— Предполагам, че човек не може да иска да има всичко. Между нас с Урсула има и много други неща. — Той се замисли за миг, а после продължи. — Мислехме си да осиновим дете, но явно и двамата не сме достатъчно сигурни…

В този момент двете жени се завърнаха и те продължиха да танцуват. Докато танцуваха заедно, Дафне прошепна в ухото на Ним:

— Казвала ли съм ти, че си падам по тебе?

В отговор на думите й ръцете му още по-плътно я обгърнаха. Той започна да си мисли кога най-накрая щяха да се приберат вкъщи.

 

 

Бяха се върнали преди около час и половина. Първо Търстън беше закарал детегледачката до тях, а после всички седнаха в гостната да си поговорят, докато Урсула приготвяше чая. След това си казаха лека нощ и си легнаха. В момента Ним почти вече беше заспал.

Събуди се от шума на отваряща се врата, въпреки че я беше оставил открехната, както го бе помолила Дафне. Ним се надигна в леглото си, но не успя да види нищо в тъмнината.

Чу се само шум от стъпки и шумолене на пеньоар, който се сваляше. След това някой отметна завивките и едно топло голо тяло се мушна при него. Едни ръце го обгърнаха, устните намериха неговите в тъмнината. Те бяха податливи и възбуждащи. Ним усети трепета на тялото до него. Ръцете му започнаха да блуждаят по изваяните форми, от устните му се отрони въздишка на удоволствие.

Той прошепна:

— Дафне, скъпа, чаках този миг през целия ден…

В отговор на думите му се чу само сподавен смях. Един пръст се доближи до устните му и го призова към мълчание. Тих глас промълви:

— Млъкни, глупчо! Не съм Дафне, а Урсула.

Шокиран, Ним се освободи от прегръдката й и се изправи. Искаше му се да скочи от леглото, но една ръка го задържа.

— Чуй ме, Ним — каза Урсула с тих глас. — Искам да имам дете. И понеже не мога да го имам от Търс, бих искала да го имам от теб, а не от някой друг.

Ним беше объркан.

— Не мога да направя това на Търс.

— Можеш, защото Търс знае, че съм при теб и защо съм дошла.

— И Търс няма нищо против? — в гласа на Ним прозвуча недоверие.

— Кълна ти се, че няма. Ние и двамата искаме дете. И двамата решихме, че това е най-добрият начин.

Тя се засмя.

— Единственият човек, който има нещо против, това е Дафне. Ужасно ми е сърдита, защото те искаше за себе си.

Ним започна да усеща комичното в ситуацията и се засмя:

— Е, това вече е друго… — промълви Урсула, докато го обгръщаше с ръце. — Ним, аз знам, че именно сега това може да стане! Моля те, помогни ми! Толкова много искам да имам дете…

С какво беше заслужил всичките тези екзотични неща, които му се случваха, помисли си Ним.

— Е, ще се постарая — прошепна й в отговор той.

Докато се целуваха, той отново усети приятната възбуда в тялото си и я попита палаво:

— Нали нямаш нищо против, освен да свърша работа, да си доставя и удоволствие?

Вместо отговор Урсула го притисна още по-силно към себе си.

Когато Ним се събуди, всичко вече му се струваше като сън. Навън се развиделяваше и Урсула вече си бе отишла.

Той реши да се опита отново да заспи, когато вратата му се отвори и в стаята се вмъкна една фигура, облечена в розов халат.

— Проклета да съм — каза Дафне, докато смъкваше халата си, — ако се оставя съвсем да ме минат. Надявам се, че не си съвсем без сили, Ним.

Те откриха с радост, че беше така.

 

 

Обратният полет на Ним беше през късния следобед. Търстън го закара до летището заедно с Урсула и Дафне с малкия си син, които също поискаха да го изпратят. Разговорите по пътя бяха свободни и приятелски, но нямаше ни най-малкия намек за това, което се бе случило през нощта. Ним целуна и двете сестри за довиждане, а Търстън го изпрати до гишето, където трябваше да завери билета си.

На сбогуване те си стиснаха ръцете и Ним каза:

— Благодаря ти за всичко, Търс.

— Аз също, Ним. И успех пред комисията.

— Благодаря ти. От това ще имам най-голяма нужда.

Държейки ръката на Ним в своята, Търстън за миг се поколеба, а после каза:

— В случай че не си наясно с някои неща, искам да ти кажа, че човек не винаги има избор и предпочита да приеме най-добрата от ограничените възможности. Има и друго нещо: Съществуват приятели и много добри приятели. Ти, Ним, си от вторите и винаги ще бъдеш. Нека се опитаме да не губим връзка.

Докато преминаваше в залата за чакащи, Ним усети как очите му се навлажняват.

След десетина минути, когато вече се беше настанил удобно в креслото си на борда на самолета, една от стюардесите любезно го попита:

— Сър, не бихте ли желали да пиете нещо след излитането на самолета?

— Шампанско, моля каза й той с усмивка и реши, че нищо друго не би било толкова добро за завършек на този уикенд.