Артър Хейли
Свръхнатоварване (37)

6

— Наред с всичко останало — казваше Бет Йейл на Ним с откровеност, която беше характерна за нея — имаме нужда и от парите. Никой не е направил състояние по време на службата си във Върховния съд, а и животът във Вашингтон е толкова скъп, че почти нищо не сме спестили. Бихте ли сложили още едно дърво в камината?

Те седяха пред камината в една малка, спретната къща, която се намираше недалеч от мястото, където се бе състоял обядът. Семейство Йейл бяха наели тази къща, докато намерят нещо по-подходящо.

Ним сложи още едно дърво в камината и размести другите две така, че огънят лумна игриво.

Преди половин час самият Пол Шърмън се беше извинил и беше отишъл да подремне или, както самият той се изрази, „да зареди батериите си“. Преди това те бяха говорили повече от два часа за проблемите на GSP & L.

Предвиденият разговор „в някое тихо ъгълче“ не можа да се реализира по време на обяда, тъй като беше извънредно трудно за Пол Шърмън да се отърве от безбройните си почитатели. По тази причина той предложи на Ним да ги посети в къщата им.

— Млади човече ако правя нещо, искам наистина да го правя — каза той Тъй че нека пристъпим Ерик ми каза, че ти можеш да ме въведеш най-добре в нещата.

Така и направиха Ним детайлно обясни настоящето положение, политиката и проблемите на GSP & L, докато Пол Шърмън го прекъсваше от време на време с някой точен и на място въпрос За Ним това се оказа стимулиращо упражнение за ума, каквото е играта с шах с достоен противник.

Докато съпругът й си почиваше, Бет Йейл почерпи Ним с чай, а скоро след това се появи самият Пол Шърмън.

Той се настани удобно в едно кресло, сипа си чаша чай и каза:

— Бет, надявам се, не си преуморила гостенина с нашите фамилни истории? Сега да се върнем към GSP & L.

Той се обърна към Ним:

— Много съм обезпокоен, предполагам и вие, за саботажите и убийствата, които стават напоследък. Как се наричаше тази група, която пое отговорността?

— „Приятели на свободата“.

— Да, действително. Знаете ли дали полицията е напреднала в разследването си?

— Очевидно не много.

— Защо тези хора го правят? — намеси се Бет Йейл. — Не мога да го разбера…

Ним й отговори:

— Някои хора в компанията доста размишляваха по този въпрос и, може да се каже, че имаме някакви заключения.

— Какви „заключения“?

Ним се поколеба за миг. Той беше споменал този факт под влиянието на импулси, сега донякъде съжаляваше. Но нямаше как, трябваше да отговори на въпроса.

Ним обясни, че теорията на полицията свързва „Приятели на свободата“ с доста малка група хора, чийто лидер и мозък е едно-единствено лице.

— Ние мислим — продължи той, — че ако успеем по някакъв начин да проникнем в мислите на лидера им, би било много по-лесно да се ориентираме за следващите му ходове и да го хванем.

Това, което Ним не спомена, беше, че подобна идея му бе хрумнала след последния атентат, когато бяха убити двамата служители от охраната. Оттогава той се бе събирал неколкократно с Хари Лондон, Тереза Ван Бърен и Оскар О’Браян и всички заедно отчаяно се мъчеха да вникнат в същността на хипотетичния предводител на организацията. Първоначално Оскар О’Браян го бе обявил за „губене на време“, но впоследствие се присъедини към групата и с рационалното си мислене на юрист до голяма степен допринесе за общата концепция.

— Вие предполагате, че вашето „лице X“ е мъж — каза Пол Шърмън. — Не е ли също толкова възможно това да бъде жена?

— Съществува такава възможност, но всички сведения навеждат на мисълта, че е мъж. Например гласът на магнетофонната лента. Решихме, че и в историята лидери на подобни групировки са били мъже; психолозите твърдят, че женските умове са твърде логични и трудно се впечатляват от подобни революционни идеи. Вероятно Жана Д’Арк е била само едно изключение.

Пол Йейл се усмихна:

— Какви други идеи имате?

— Смятаме, че макар и водачът на групата да е мъж, там почти със сигурност има и жена, която е много близо до него.

— Какво ви кара да мислите така?

— Съществуват много причини: първо — водачът на групата е изключително славолюбив. Това достатъчно ясно си личи от записите. Второ — той е много мъжествен. Ние много пъти прослушвахме записите, за да намерим и най-малкия намек за хомосексуалност, но не открихме нищо подобно. Напротив, изборът на думите и тонът говорят, че имаме насреща си млад и силен мъж.

Бет Йейл следеше разговора с интерес.

— Значи твърдите, че вашият „X“ е мачо? И на каква мисъл ви навежда това?

— На мисълта за жена, естествено. Помислихме си, че един подобен тип не би издържал да няма жена до себе си. Тази жена вероятно също е посветена в цялата история, тъй като нашият „X“ най-много се нуждае от възхищение към „героичния“ му образ.

— Е, какво пък — каза Пол Йейл. — Вие вероятно имате още теории. Но това са само предположения и фантазии.

— Да, така е. — Ним се почувства доста неудобно пред зоркия поглед на член на Върховния съд на страната. Всичко това, което беше казал, му се струваше доста абсурдно, особено когато ги нямаше останалите трима от групата за разследване. Той реши да не споделя останалите им изводи, макар и да ги имаше в главата си ясно формулирани.

Той си помисли, че отношението на Пол Йейл беше може би именно този студен душ, от който имаха нужда. Още утре той щеше да го сподели с останалите и да предложи да зарежат детективската работа и да оставят тези проблеми за разрешаване на полицията. ФБР и останалите подобни отдели и отделчета.

Мислите му бяха прекъснати от прислужницата, която заяви:

— Дойде колата за мистър Голдман.

— Благодаря ви — каза Ним.

Той се изправи и каза на семейство Йейл:

— За мен беше удоволствие да се запозная и с двама ви. И когато и да ви потрябва моята помощ, сър, аз съм на разположение.

— Вероятно съвсем скоро ще ми се наложи. На мен също ми беше много приятна нашата беседа — в очите му заиграха пламъчета — или поне основната част от нея.

Ним веднага си направи извода, че при разговори с хора от нивото на Пол Шърмън Йейл ще трябва да се придържа само към фактите.