Виктория Холт
Владетелката на замъка (9)

ЕПИЛОГ

Често разказвам тази история на внуците си. Те са я слушали много пъти, но отново и отново искат да я чуят.

Децата ми носят цветя, когато се връщат от игра в парка или в гората — искат да зарадват старата дама, която толкова увлекателно разказва как се е омъжила за дядо им.

Спомням си всичко толкова ясно, като че ли се е случило вчера. Пред очите ми е картината на пристигането ми в замъка; още потръпвам при мисълта за кошмарните часове, прекарани в мрака с мъртвата Алис.

С Конън живяхме бурно, но интересно. И двамата сме твърде своеволни, по тази причина често спорехме. Като погледна назад, не съжалявам за нищо, защото прекарахме заедно прекрасни, незабравими години.

Вече остаряхме, още трима потомци на рода Тремелин носят името Конън — синът ни, внукът ни и правнукът ни. Щастлива съм, че дарих съпруга си с богата челяд — пет сина и пет дъщери. Всички те се радват на многобройно потомство.

Почна ли да разказвам историята си, децата все ми задават въпроси и искат да им разясня всичко до най-малката подробност.

Защо всички са повярвали, че мъртвата жена във влака е Алис? Заради медальона. Селестин казала, че тя й го била подарила, макар че сигурно го е виждала за пръв път.

Тя умирала от желание да приема Джасинт, защото се е бояла, че Конън може би ме харесва, и по тази причина искала да насърчи приятелството между мен и брат си. Тя съборила върху мен канарата, за да ме убие или осакати.

Селестин съчинила анонимните писма, спекулиращи с внезапната смърт на сър Томас, и ги изпратила до лейди Треслин и до прокурора. Мислела си е, че ако се вдигне голям шум, бракът на Конън с Линда Треслин ще бъде осуетен. Чувствата му към мен обаче не влизали в сметката й. Щом разбрала за годежа ни, тя незабавно решила да ме премахне от пътя си. Първият й опит не успял, не й оставало нищо друго освен да ме прати при Алис. Заминаването на Питър й предоставило прекрасна възможност — всички знаеха, че той ме ухажва, и никой нямало да се изненада, че съм избягала с него.

Селестин скрила диамантената гривна в спалнята на г-ца Джансън, защото гувернантката твърде много се интересувала от потайностите на стария замък и вероятно скоро щяла да открие тайната врата за килията на прокажените. Тъй че тя се възползвала от ревността на отмъстителната лейди Треслин и стоварила върху нея вината за изгонването на красивата млада гувернантка.

Селестин била страстно влюбена в Маунт Мелин и искала да се омъжи за Конън само за да стане негова господарка. Когато открила скривалището, тя запазила тайната за себе си и при първа възможност се отървала от Алис. Тя знаела за връзката й с Джефри, знаела, че Алвиън е негово дете. Катастрофата й предоставила прекрасно прикритие за жестокото деяние.

Само Джили не влизала в сметките й. Кой би предположил, че клетото създание ще изиграе такава важна роля в дяволския й план? Джили обичала Алис така силно, както по-късно обичаше и мен. Детето знаело, че Алис все още е в замъка, защото тя всяка вечер й пожелавала лека нощ дори и когато отивала някъде на вечеря или на бал. Джили не вярвала, че тя е забравила да й пожелае „Лека нощ“ преди да замине — просто Алис никога не забравяла това. Детето си мислело, че господарката все още е в замъка и непрекъснато я търсело. Бях видяла нейното лице зад тайното прозорче. Джили познавала всички скрити отвори в замъка и непрекъснато ги използвала, за да наблюдава Алис.

Тя видяла как двете със Селестин сме прекосили балната зала и сме влезли в параклиса. Затова бързо отишла при другото тайно прозорче, за да може да ни наблюдава. Когато сме се приближили към килията на прокажените, Джили вече не ни виждала, уплашила се и се качила в стаята на г-ца Джансън. Стигнала тъкмо в мига, в който сме влезли вътре. Зачакала да излезем. Чакала много дълго, но не се появил никой, защото Селестин се измъкнала през градината, убедена, че никой не я е видял да влиза в замъка.

Докато аз съм бълнувала трескаво, затворена с мъртвата Алис, Джили наблюдавала вратата на килията от стаята на г-ца Джансън.

Конън се прибрал към единайсет часа и много се изненадал, че не го чакам.

Посрещнала го г-жа Полгри.

— Съобщете на г-ца Лий за пристигането ми — наредил й той. Бил много засегнат от обстоятелството, че съм легнала да спя без да го дочакам. Конън е мъж, който е свикнал да бъде уважаван и почитан.

Когато г-жа Полгри му казала, че не съм в стаята си, всички се втурнали да ме търсят. Конън си помислил, че съм избягала с Питър Нанзълок, както подметнала подлата Селестин.

— Г-н Нанзълок мина да се сбогуваме. Тази вечер е хванал влака за Лондон…

Често се питам след колко време щяха да разберат, че не съм заминала с Питър за Австралия. Представям си какво би могло да се случи: Конън щеше да загуби вярата си в хората и вероятно щеше да продължи връзката си с лейди Треслин. Селестин обаче щеше да се погрижи да не се стигне до брак. Постепенно щеше да намери някакъв начин, за да осъществи съкровената си мечта: да стане господарката на Маунт Мелин.

Колко лесно всичко това би могло да се превърне в действителност! Мъртъвците не говорят — единствено Алис и аз щяхме да знаем истината, но щяхме да бъдем само два скелета, скрити в мрачната дупка зад килията на прокажените. Историята на Алис и Марта щеше да остане завинаги в тайна, ако едно нещастно дете, родено в мъка и живеещо в мрак, не бе посочило пътя към истината.

Конън често ми разказваше за суматохата, настъпила в замъка, когато разбрали, че съм изчезнала. Джили стояла до него, дърпала палтото му и се мъчела да каже нещо.

— Бог да ни прости — казваше той, — но мина доста време, преди да й обърнем внимание.

Тя ги повела към килията на прокажените и казала, че ме видяла как влизам вътре.

В първия момент Конън си помислил, че съм се измъкнала през градината, за да избягам с Питър.

В килията на прокажените било мръсно и влажно, ала Конън забелязал на стената отпечатък от човешка ръка и повярвал на Джили.

С големи усилия открили тайния механизъм на вратата. Минали цели десет минути, но най-сетне стената хлътнала навътре.

Намерили мен… намерили и Алис.

Селестин веднага беше отведена в Боудмин, за да бъде съдена за убийство. Побърка се преди започването на процеса. Отначало си мислех, че разиграва поредния си театър. Умря след двайсет години, прекарани в лудницата.

Тленните останки на Алис бяха погребани в семейната гробница. Омъжих се за Конън три месеца след това.

Дълго не можех да се отърся от преживения ужас; повече от година сънувах кошмари. Няма нищо по-страшно от това да те погребат жив!

Леля Аделаид настоя сватбеното тържество да се състои при нея в Лондон. Тя бе убедена, че най-много е допринесла за щастливия ми брак Филида, Уилям и децата също присъстваха. Всички бяхме много радостни.

След това заминахме на сватбено пътешествие в Италия, както възнамерявахме, а след месец се прибрахме у дома — в Маунт Мелин.

Когато разказвам тази история на внуците си, миналото оживява пред очите ми. Алвиън е щастливо омъжена в Девъншир, а Джили и до ден днешен е с мен. Всеки момент ще ми сервира кафе в онази беседка, където за първи път видях Конън и лейди Треслия заедно.

През първите години на брака си често се измъчвах заради нея. Открих, че съм много ревнива… и много страстна. Конън понякога ме дразнеше нарочно, като казваше, че си връщал за Питър Нанзълок. След известно време Линда замина за Лондон, където се омъжила повторно.

Питър се върна петнадесет години след заминаването си. Беше се сдобил с жена и две деца, но не и с богатство. Въпреки това беше жизнен и весел както винаги. Междувременно Маунт Уидън бе продаден; една от дъщерите ми се омъжи за новия собственик, така че този замък се превърна във втори дом за мене.

Конън много се зарадва, когато Питър се завърна, но все ми казваше, че продължава да ме ревнува. Веднъж му направих забележка, а той ми отвърна:

— Ти май забрави Линда Треслин.

Знаех обаче, че за него никога няма да съществува друга жена освен мен, както и в моя живот нямаше място за друг мъж.

Живяхме щастливо дълги години и остаряхме заедно. Ето че Конън се спуска по пътеката към мен. Всеки момент ще чуя гласа му. Тъй като сме сами, сигурна съм, че ще каже:

— Скъпа г-це Лий… — Той също като мен не е забравил миналото; усмивката, играеща на устните му, ми подсказва, че той все още вижда в мен гордата и независима гувернантка, която въпреки волята си се бе влюбила в господаря си — неговата скъпа госпожица Лий.

Ще поседим на слънце и ще си спомним за всички щедри дарове, които ни поднесе животът.

Ето го Конън… подир него върви Джили… Тя си е все същата, говори рядко, пее си сама…

И аз виждам в нея някогашното дете… Спомням си историята на майка й, Дженифър, която се бе удавила в морето… Колко странно и неразривно са свързани съдбите ни…

Човешкият живот е кратък и преходен… Земята и морето са вечни… Те са били същите в деня, когато Джили е била зачената; в нощта, когато Алис е влязла жива в гроба; в мига, когато Конън ме взе на ръце и аз разбрах, че съм жива.

Раждаме се, страдаме, обичаме, умираме, а вълните все така се разбиват в скалите; сеитбата отминава, иде жътва, а земята все си е същата.