Виктория Холт
Владетелката на замъка (8)

8

Страх ме беше. Никога през живота си не бях изпитвала такъв страх.

Тялото на сър Томас Треслин, починал след коледния бал в Маунт Мелин, щеше да бъде ексхумирано. Хората се съмняваха дали е умрял от естествена смърт и в резултат на обвинителни анонимни писма бе образувано следствие. Откъде бе дошло подозрението? Всички знаеха, че лейди Треслин иска да се отърве от досадния си стар съпруг; за никого не бе тайна, че тя е любовница на Конън Тремелин. Само двама души — Алис и сър Томас възпрепятстваха съюза им. И двамата бяха починали внезапно.

Ала Конън не желае да се жени за лейди Треслин, отчаяно си внушавах аз. Та нали е влюбен в мен!

Внезапно ме осени ужасна мисъл: дали Конън знаеше, че предстои ексхумация на трупа, и затова ми предложи брак? Дали не бях жестоко измамена? Дали сбъдването на мечтите ми не бе кошмарна заблуда?

Може би бях станала жертва на един циник, по-лошо — на един убиец!

Не исках да повярвам. Толкова много обичах Конън. Бях се заклела да му бъда вярна до гроб. Как можах да допусна такова страшно подозрение в душата си?

Опитах се да разсъждавам трезво. Ти си се побъркала, Марта! Можеш ли да допуснеш, че мъж като Конън Тремелин ще се влюби точно в теб?

Да, мога! Той ме обича!

Въпреки това умирах от страх.

 

 

Всички слуги оживено обсъждаха двата злободневни въпроса: ексхумацията на сър Томас и предстоящата женитба на господаря и гувернантката.

Страх ме беше да срещна мрачния поглед на г-жа Полгри, лукавите очи на Тапърти и възбудените погледи на момичетата.

Дали и те като мен свързваха двете събития?

Попитах Конън какво е мнението му за следствието.

— Това са долни интриги. Ще направят аутопсия и ще констатират, че сър Томас е умрял от естествена смърт. Домашният му лекар години наред го е предупреждавал, че го грози подобна опасност.

— Лейди Треслин сигурно е много разтревожена.

— Тя ще се радва повече от всички, когато следствието приключи.

Предположих, че съдебните лекари сигурно познават семейство Треслин и Конън. Дали фактът, че Тремелин възнамерява да се ожени за мен — това не бе тайна за никого — нямаше да го представи в по-изгодна светлина, като се има предвид, че всички знаеха за желанието на лейди Треслин да му стане жена?

Трябваше да прогоня тези натрапчиви мисли от главата си, длъжна бях да вярвам на Конън. В противен случай трябваше да се примиря с факта, че съм влюбена в убиец.

Поканите за бала вече бяха изпратени — всичко бе станало прекалено бързо, ако питате мен. Лейди Треслин беше в траур и не бе поканена! Празненството трябваше да се състои четири дни след завръщането ни от Пенлъндстоу.

Селестин и Питър Нанзълок ни навестиха в деня преди бала.

Селестин ме прегърна и целуна.

— Скъпа моя, много съм щастлива. Знам колко много обичате Алвиън и колко добре ще й се отрази тази женитба. — В очите й проблеснаха сълзи. — Алис също би се радвала.

Благодарих и й рекох:

— Винаги сте се отнасяла толкова добре към мен, Селестин.

— Бях толкова благодарна, че най-сетне се намери гувернантка, която да съчувства на бедното дете.

— Мисля, че и г-ца Джансън е била привързана към Алвиън.

— Да, може би. Отначало всички мислехме така. Жалко, че тя постъпи толкова нечестно. Може би все пак се е поддала на моментно изкушение. Направих всичко възможно, за да й помогна.

— Вие наистина имате добро сърце, Селестин.

Питър се приближи към нас и галантно ми целуна ръка. Улових неодобрителния погледна Конън и ми стана много приятно. В този миг бях готова да забравя подозренията си.

— Щастливец е нашият Кон — възкликна Нанзълок. — Няма нужда да ти казвам колко много ти завиждам, приятелю! Мисля, че всички знаят какви са чувствата ми към г-ца Лий. Не случайно й подарих Джасинт. Сега обаче ще й предложа коня като сватбен подарък. Не възразявате, нали?

Погледнах към Конън и казах:

— Това е подарък за двама ни, нали?

— О, не — отвърна Питър. — Тя е само за вас. За Кон ще измисля нещо друго.

— Благодаря ви, Питър — рекох аз. — Много сте щедър.

— Тя ви принадлежи, г-це Лий. На вас и на никой друг. Толкова съм привързан към това прекрасно създание, че искам да попадне в добри ръце. Предполагам знаете, че заминавам в края на следващата седмица.

— Толкова скоро?

— Ускорих нещата, защото вече нищо не ме задържа тук — рече той и ме погледна многозначително.

Забелязах, че Кити, която в този момент ни сервираше напитки, се вслушва в разговора с повишено внимание.

Селестин разговаряше с Конън, а Питър използва момента, за да ми каже:

— Значи, все пак ще се омъжите за Кон. Е, надявам се, че ще успеете да го вкарате в пътя.

— Все пак не възнамерявам да му ставам гувернантка, Питър.

— Не съм сигурен. Гувернантките са си гувернантки. Предполагам, че Алвиън също е доволна.

— Да, мисля, че тя прие новината с радост.

— Тя ви харесва повече и от г-ца Джансън.

— Горката г-ца Джансън! Какво ли е станало с нея?

— Селест й помогна да си намери ново място при едни наши приятели — семейство Меривейлз. Те притежават замък близо до Дартмур. Чудя се дали г-ца Джансън е харесала Худфийлд Менър. Сигурно скучае в онази пустош, като се има предвид, че Тейвисток, най-близкият град, е на цели шест мили.

— Много мило от страна на Селестин, че й е помогнала.

— Е, такава си е нашата Селест — рече той и вдигна чашата си. — За ваше здраве, г-це Лий. Мислете за мен, когато яздите Джасинт.

— Разбира се, Питър. Пия и за здравето на нейната кръстница, г-ца Джансън.

Той се усмихна дяволито.

— Ако случайно промените решението си…

Аз повдигнах вежди.

— Имах предвид женитбата ви с Конън. Предлагам ви дом на другия край на земята. Винаги ще ви бъда верен, г-це Лий.

Усмихнах се и отпих от виното.

 

 

На другия ден излязохме с Алвиън на езда. Аз бях на гърба на Джасинт и това ми достави огромно удоволствие. Вече имах собствен кон, и то какъв! Чудесата в живота ми следваха едно след друго.

Балът мина великолепно. Учудих се, че всички ме приеха без следа от неодобрение. Като че ли бяха забравили, че до вчера бях гувернантката на Алвиън. Все пак не бе за пренебрегване и обстоятелството, че произхождах от добро семейство и бях доста образована. Приятелите на Конън се радваха, че той ще се жени, защото не желаеха името му да бъде намесвано в аферата Треслин.

В деня след бала Кон отново замина по работа.

— Натрупали са се доста неотложни въпроси, скъпа — рече ми той. — В Пенлъндстоу ми беше толкова приятно с теб, че просто забравих да свърша някои неща. Това е непростимо. Ще се върна след седмица, през това време ти се готви за сватбата. Давам ти пълна свобода на действията — ако сметнеш, че нещо трябва да бъде променено, промени го… Ако се нуждаеш от съвет, обърни се към Селестин — тя знае всичко за старите замъци.

Казах, че непременно ще се посъветвам с нея, за да й доставя удоволствие.

— Тя винаги се е отнасяла толкова добре към мен. Вечно ще съм й благодарна.

Сбогувахме се и аз дълго му махах от прозореца. Не се осмелих да го изпратя от входната врата, защото все още се притеснявах от слугите.

Щом излязох от стаята си, се сблъсках с Джили, която ме чакаше отвън. Откакто й съобщих, че ще ставам г-жа Тремелин, тя ме следваше по петите. Започнах да проумявам какво става в главата й. Тя ме обичаше по същия начин, по който бе обичала Алис — сляпо и покорно, и с всеки изминат ден представите й за двете ни все повече се сливаха в заблудения й разум. Алис я бе изоставила веднъж; Джили не искаше това да й се случи повторно.

— Здравей, Джили!

Тя наклони глава и ми се усмихна. Аз я хванах за ръката и я въведох в стаята си.

— Е, Джили, след три седмици ще се омъжа и ще бъда най-щастливата жена на света.

По този начин се опитвах да си вдъхна увереност, защото, говорейки на Джили, сякаш говорех сама на себе си.

Конън ми бе споменал, че ако искам, бих могла да направя някои промени в замъка, и ми хрумна, че все още не бях посещавала някои части от него.

Внезапно си спомних за г-ца Джансън. Някой ми бе казал, че тя е живяла в друга стая, не в моята. Не бях влизала в нейната спалня и реших, че сега е моментът да я разгледам. Можех на воля да обикалям замъка, защото само след няколко седмици щях да бъда новата му господарка.

— Джили, хайде да отидем в стаята на г-ца Джансън. — Хванах я за ръка и тя покорно ме поведе натам. Беше много по-интелигентна, отколкото хората си мислеха.

Влязохме в най-обикновена спалня, която бе дори по-малка от моята. Впечатление правеше единствено фреската, заемаща една от стените. Джили ме дръпна за ръката — искаше да се приближим. Сетне детето домъкна един стол и се качи на него. Чак сега разбрах — на стената имаше тайно прозорче, като в солариума. Погледнах през него и пред мен се разкри параклисът.

Джили усмихнато ме погледна — явно беше много доволна, че ми е показала тайното прозорче. Когато се върнахме в стаята ми, тя не искаше да си тръгва.

Очевидно се страхуваше. Боеше се да не би да я напусна като Алис.

Детето бе решило да не ме изпуска от поглед, за да не ме загуби.

 

 

Цяла нощ откъм морето духа поривист югозападен вятър. Изви се буря и проливният дъжд заблъска по стъклата. В небето гърмеше и трещеше, а солидните основи на Маунт Мелин сякаш се клатеха. Прекарах най-кошмарната нощ от пристигането си насам.

На следващия ден продължи да вали. Всички мебели в стаята ми — дори и огледалата — бяха пропити с влага. Г-жа Полгри ми обясни, че задуха ли югозападният вятър, винаги идва буря.

Този ден не излязохме на езда с Алвиън.

На другата сутрин облачността се разкъса, а проливният дъжд се бе превърнал в леко, почти незабележимо рамене. Лейди Треслин се бе появила в Маунт Мелин, но аз не я видях; според думите на г-жа Полгри искала да разговаря единствено с Конън.

— Видя ми се много разстроена — подшушна ми икономката. — Няма да види бял ден, додето не му се види краят.

Бях сигурна, че Линда Треслин е дошла да разговаря с Конън за годежа ни и сигурно се е разстроила, когато са й съобщили, че господарят не си е вкъщи.

Навести ни и Селестин Нанзълок. Подех разговор за замъка и тя ми каза, че е много щастлива, задето проявявам интерес към Маунт Мелин.

— Притежавам доста интересни документи за историята на Маунт Мелин и Маунт Уидън. Ще ви ги покажа някой ден — рече ми съседката.

— Трябва да ми помагате. Ще ми бъде изключително приятно да се допитвам до вас.

— Ще правите ли промени в замъка?

— Ако се реша на нещо подобно, първо ще поискам съвета ви.

След като Селестин си тръгна, обядвах с Алвиън, а после решихме да пояздим.

Чакахме Били Трихей да оседлае конете ни.

— Джасинт не я сдържа на едно място, госпойце — рече ми той. — Нещо ми се вижда нервна.

— Вчера не е извеждана — отвърнах аз и погалих кобилата по муцуната.

Поехме по обичайния ни маршрут: надолу по склона покрай залива и Маунт Уидън, сетне по криволичещата между скалите пътека Оттук се откриваше невероятно красив изглед към скалистия бряг, а в далечината се извисяваше Овчата глава, скриваща Плимът от погледите ни.

Пътеката беше тясна и ту се спускаше надолу, ту се изкачваше нагоре; ту се озовавахме почти на морския бряг, ту се издигахме почти на билото.

Придвижвахме се доста трудно в лепкавата кал и аз започнах да се тревожа за Алвиън. Тя вече беше доста добра ездачка, но конете бяха много неспокойни през този ден. На моменти се налагаше да опъвам здраво юздите на Джасинт. Бавното темпо явно не й бе по вкуса, но пътеката бе хлъзгава и опасна и се налагаше да се движим изключително предпазливо.

Предстоеше ни да преминем през едно много тясно място, обрасло с къпинак, където пътеката следваше ръба на скалата — отдолу зееше пропаст. Никога преди не се бях страхувала да минавам оттук, но днес имах някакво особено усещане.

Забелязах скални отломки пред копитата на коня. Тапърти често казваше, че морето дълбае все по-навътре и навътре; едно време днешната тясна пътека, представлявала широк път.

Мислех си да се върнем, ала в такъв случай трябваше да дам някакво обяснение на Алвиън, а не исках да давам гласност на страха си, за да не я уплаша.

Не, ще продължим по пътеката, докато излезем на широкия път. След това ще се приберем в Маунт Мелин по друг маршрут.

Когато наближихме опасния участък, забелязах, че тук почвата е още по-хлъзгава, а скалните отломъци са направо огромни.

Хванах здраво Джасинт за юздите и бавно я поведох напред, Алвиън ме следваше на Блек Принс.

— Ще се движим много бавно. Следвай ме! — обърнах се и й рекох аз.

В този миг дочух тътен, рязко се извърнах и с ужас забелязах как право към мен се носи огромна канара, помитаща всичко по пътя си. За щастие скалният къс профуча на сантиметри от Джасинт и полетя надолу към морето.

Ужасеното животно изцвили и се вдигна на задните си крака. В следващия миг щяхме да полетим надолу в пропастта.

Имах късмет, че съм опитна ездачка и добре познавах буйния нрав на Джасинт. Дръпнах юздите и успях да овладея положението. Конят се поуспокои, докато му говорех тихо. Гласът ми трепереше от уплаха.

— Какво стана, госпожице? — иззад завоя изникна Алвиън.

— Преминахме опасния участък. Ти се справи чудесно, скъпа.

— За миг си помислих, че Блек Принс ще се втурне в галоп.

Бяхме на косъм от смъртта, казах си аз. Треперех от страх и със сетни усилия на волята се помъчих да се овладея, за да не се издам пред Алвиън и Джасинт.

Горях от желание час по-скоро да се озовем на безопасно място. Боязливо погледнах нагоре и заявих:

— Тази пътека е доста опасна в дъждовно време.

Продължих да се взирам в храсталака. За миг ми се стори, че нещо мръдна — обилната растителност представляваше удобно скривалище. Някой може би е искал да се отърве от мен и е съборил нарочно канарата. Просто е трябвало да ме изчака да се появя на пътеката и да направи само едно движение. Доста хора знаеха, че с Алвиън обичаме да се разхождаме из тези места. Побиха ме тръпки.

— Да вървим — рекох аз. — Ще се приберем вкъщи по друг път.

Алвиън ме последва мълчаливо. Когато след няколко минути излязохме на широкия път, тя се изравни с мен и ме погледна много особено, сякаш искаше да ми каже, че знае през каква опасност сме преминали.

Чак вкъщи разбрах колко съм разтревожена. В главата ми се въртяха чудовищни мисли: събитията се развиваха по предварителен план — първо бе умряла Алис, сетне сър Томас, а днес и аз, бъдещата съпруга на Конън, за малко да срещна смъртта на планинската пътека.

Копнеех да споделя опасенията си с Конън.

Все пак бях умна и трезвомислеща жена. Не можех повече да си затварям очите пред очевидни факти и да витая в облаците.

Ами ако Конън не бе заминал? Ако бе нагласил всичко да изглежда като нещастен случай? Никой нямаше да го заподозре, защото хората си мислеха, че той отсъства от Маунт Мелин. Спомних си как изглеждаше лейди Треслин на коледния бал — възбуждащо красива, женствена, чувствена. Конън ми призна, че тя му е била любовница. Може би връзката им не бе приключена. Беше ли възможно да предпочете мен пред нея?

Предложението му за женитба дойде толкова ненадейно. Точно когато се разбра, че трупът на сър Томас ще бъде ексхумиран.

Щастливата Пепеляшка се бе превърнала в уплашена нещастница.

Кого да помоля за помощ?

Питър, Селестин… Не, не можех да споделя кошмарните си подозрения с тях. Трябваше да се оправя сама.

„Успокой се. Помисли какво можеш да направиш.“

Огромният замък криеше толкова тайни, може би имаше скрити прозорци и помещения, за които и не подозирах. Може би и сега някой ме дебнеше!

Сетих се за тайното прозорче в стаята на г-ца Джансън. Това ме наведе на мисълта за прибързаното й изгонване от замъка. „Худфийлд Менър близо до Тейвисток.“ Дали все още живееше там? Може би. Реших да се срещна с нея — може би тя щеше да ми помогне да разгадая зловещите тайни на Маунт Мелин.

Бях страшно уплашена, а в такъв момент винаги е по-добре да пристъпиш към действия.

Почувствах се по-добре, щом приключих писмото до бившата гувернантка. То гласеше:

Скъпа госпожице Джансън,

Аз съм гувернантка в Маунт Мелин и съм слушала много за вас. Бих искала да се срещнем. Моля да ме уведомите, ако съществува такава възможност. С нетърпение очаквам отговора ви.

Искрено ваша,

Марта Лий

Побързах да изпратя писмото, преди да съм променила решението си.

Жадувах да получа вест от Конън, ала, уви, очакванията ми останаха напразни. Всеки ден го чаках да се върне. Прибере ли се вкъщи, трябва веднага да споделя с него подозренията си, казвах си аз. Ще му разкажа какво се случи на стръмната пътека. Ще го помоля да ми каже истината. Ще го попитам: „Защо пожела да се ожениш за мен, Конън? Защото ме обичаш и искаш да ти стана жена или защото искаш да отклониш подозрението от себе си и лейди Треслин?“

Дяволската схема, възникнала във въображението ми, ставаше все по-правдоподобна.

Може би смъртта на Алис наистина е била нещастен случай. Тогава ги е осенила идеята да се отърват от сър Томас — единствената пречка за женитбата им. Дали не са му сложили нещо в уискито? Защо не? Малка бе вероятността онази канара да се откърти точно в мига, когато минавах по пътеката. Предстоеше ексхумация на трупа на сър Томас, а цялата околия знаеше за връзката на Конън с Линда Треслин. Така че твърде вероятно бе Тремелин да ми е предложил женитба, за да разсее подозренията, надвиснали над главата му. А сега и аз се превръщах в пречка като Алис и сър Томас. Така че не ми оставаше нищо друго освен да стана жертва на злополука, която биха могли да обяснят с факта, че все още не съм била свикнала с новия си кон.

След това любовниците трябваше само да изчакат скандалът да отшуми.

Как можах да стоваря такива чудовищни обвинения върху мъжа, когото обичах? Може ли да си влюбен в някого и да си мислиш подобни ужасии за него?

Обичам те, Конън, страстно шепнеха устните ми. По-добре да умра от ръцете ти, отколкото да те изоставя и да прекарам живота си в самота и страдание.

 

 

След три дни получих писмо от г-ца Джансън, в което ми съобщаваше, че желае да се срещне с мен на следващия ден в странноприемницата „Уайт Харт“ в Плимът.

Съобщих на г-жа Полгри, че отивам в Плимът на пазар. Тя не се учуди ни най-малко, защото сватбата наближаваше.

Отправих се право към „Уайт Харт“.

Г-ца Джансън — красива русокоса девойка — бе пристигнала преди мен и ме очакваше. Поздрави ме весело и ми съобщи, че жената на съдържателя, г-жа Плинт, ще ни предостави отделна стая, където ще можем да обядваме насаме. Въведоха ни там и се настанихме удобно. Жената на съдържателя ни предложи патица с грах и говеждо печено, но храната всъщност не ни интересуваше. Все пак си поръчахме говеждо и щом г-жа Плинт напусна стаята, г-ца Джансън ме попита с нескрито любопитство в гласа:

— Какво е мнението ви за Маунт Мелин?

— Прекрасен стар замък.

— Това е една от най-забележителните постройки, които съм виждала.

— Г-жа Полгри ми спомена, че се интересувате от стари сгради.

— Така е. Самата аз израснах в подобен старинен замък, ала за зла беда семейството ми обедня и бях принудена да стана гувернантка. Много ми беше мъчно, когато напуснах Маунт Мелин. Всъщност вие сигурно сте чувала, че ме изгониха?

— Да… — колебливо отвърнах аз.

— Беше ужасно. Беснеех от яд, защото обвинението бе напълно неоснователно.

Тя беше толкова искрена и чистосърдечна, че веднага й повярвах. Г-ца Джансън остана много доволна, когато й казах, че съм на нейна страна и ще бъда щастлива да чуя истината от нейната уста. Точно в този момент ни сервираха обеда. Докато се хранехме, тя ми разказа какво се е случило.

— Семействата Треслин и Нанзълок бяха поканени на чай. Предполагам, че ги познавате?

— Да, разбира се.

— Знаете, че са близки приятели на Тремелин, нали?

— Да.

— Аз се ползвах с някои привилегии, въпреки че бях само гувернантка — рече тя и се изчерви.

Да, вие сте толкова красива, рекох си аз. Конън сигурно много ви е харесвал. Усетих как ме жилва остра ревност и се почудих колко ли ще страдам през идните години заради слабостта на бъдещия си съпруг към нежния пол.

— Тъй че ме поканиха на чай, защото г-ца Нанзълок искала да ми зададе няколко въпроса относно Алвиън. По него време тя живо се интересуваше от развитието на детето. Все още ли е така?

— Да…

— Тя е толкова мила. Не знам какво щях да правя, ако не беше тя.

— Радвам се, че ви е помогнала.

— Тя се отнасяше към Алвиън като към родна дъщеря. Дочух, че, брат й Джефри бил баща на детето. Може би поради това…

— Г-ца Нанзълок наистина е много привързана към Алвиън…

— Така че ме повикаха в салона за пунш, сервираха ми чай и аз взех участие в разговора, като че ли бях гостенка като тях. Мисля, че това не се хареса особено много на лейди Треслин. Освен това г-н Нанзълок и г-н Тремелин бяха много любезни и мили с мен, а лейди Треслин има буен нрав. Вероятно се е разлютила и е нагласила цялата работа.

— Не мисля, че тя е толкова злобна!

— О, и още как! Диамантената й гривна се закачи и се скъса. Тя я свали, каза, че ще я занесе на Пастърн да я поправи, и я сложи на масата. Аз се извиних и се върнах в класната стая при Алвиън. След малко вратата се отвори, всички нахлуха вътре и впиха в мен съкрушителни погледи. Лейди Треслин заяви, че гривната изчезнала и трябвало да претърсят стаята ми. Държеше се като че ли вече е господарката на Маунт Мелин. Аз казах, че спокойно могат да ровят, където си искат, но няма да намерят нищо, и ги поведох към стаята си. Всички се хвърлиха да ровят в чекмеджетата и в едно от тях намериха гривната. Лейди Треслин извика, че съм хваната на местопрестъплението и че ще ме вкара в затвора. Другите я помолиха да не прави скандал. Най-сетне се споразумяхме, че ако напусна веднага Маунт Мелин, случаят ще бъде потулен. Побеснях, поисках разследване, но никой не ме изслуша. Гривната беше намерена в стаята ми и каквото и да кажех, никой нямаше да ми повярва.

— Това е ужасно! — прошепнах аз и потръпнах.

Тя се наведе към мен и мило ми се усмихна.

— Вие сигурно се боите, че и срещу вас ще скалъпят някое обвинение. Лейди Треслин е твърдо решена да се ожени за Конън Тремелин.

— Така ли мислите?

— Убедена съм. Те са любовници. Той е вдовец и ми се струва, че не може за живее без жени. Познавам доста такива мъже.

— Предполагам, че ви е ухажвал.

Тя сви рамене.

— Лейди Треслин е решила, че представлявам заплаха за нея и е измислила този долен начин да ме премахне от пътя си!

— Каква подла постъпка! За сметка на това г-ца Нанзълок ви е помогнала.

— Наистина, беше толкова мило от нейна страна! Тя влезе в стаята ми, когато започнах да си стягам багажа, и каза: „Много съжалявам за случилото се, г-це Джансън. Видях, че гривната бе намерена в едно от вашите чекмеджета, но не се знае кой я е сложил там, нали?“ Аз й рекох: „Г-це Нанзълок, кълна ви се, че съм невинна!“ Бях на ръба на истерията. Всичко стана толкова бързо. Не знаех какво ще стане с мен. Имах съвсем малко пари и не ми оставаше нищо друго, освен да отида в някой хан да питам за работа. Никога няма да забравя добрината на Селестин. Тя ме попита къде отивам и аз й дадох този адрес в Плимът. Сетне ми каза: „Мисля, че едни мои приятели, семейство Меривейлз, търсят гувернантка. Ще се опитам да ви уредя това място“. След което ми даде пари назаем, които след това аз й върнах, разбира се, макар че тя не ги искаше. Живях тук около месец, сетне заминах като гувернантка при Меривейлз. Писах на г-ца Нанзълок, за да й благодаря, но знам, че с нищо не мога да й се отплатя за безкрайната й доброта.

— Бог е свидетел, че тя много ви е помогнала.

— Не знам какво щеше да стане с мен в противен случай. Ние, гувернантките, г-це Лий, изцяло зависим от благоволението на господарите си. Нищо чудно, че много от нас се превръщат в смирени и покорни същества — рече тя и изведнъж се усмихна. — Слава Богу, скоро ще забравя всичко това. След шест месеца ще се омъжа за домашния лекар на Меривейлз.

— Моите поздравления! Всъщност и аз се омъжвам наскоро.

— Това е чудесно!

— За Конън Тремелин!

Тя зина от изумление.

— Защо… — Тя понечи да ме попита нещо, но не посмя. — Желая ви всичко най-хубаво!

Разбрах, че съм я поставила в неудобно положение. Вероятно в момента се мъчеше да си спомни какво точно е казала за Конън.

Не можех да й призная, че предпочитам да прекарам една бурна година с него, отколкото цял живот с някой скучен съпруг.

— Питам се защо пожелахте да се срещнете с мен — замислено промълви г-ца Джансън.

— В Маунт Мелин много се говори за вас. Алвиън е много привързана към вас. Освен това исках да ви задам няколко въпроса.

— Вие скоро ще станете член на семейството, така че ще знаете много повече от мен.

— Какво мислите за Джили?

— Бедното създание! Странно смахнато дете, малка Офелия! Все си мисля, че някой ден ще я намерят да се носи по вълните с розмарин в ръцете.

— Детето е преживяло тежка злополука.

— Знам, първата г-жа Тремелин едва не го е стъпкала с коня си.

— Сигурно сте станали гувернантка в Маунт Мелин скоро след смъртта й.

— Двете ми предшественички напуснали, защото смятали, че замъкът е обитаван от призраци. Мен пък ме привлече точно това.

— О, да, нали вие се интересувате от старинни замъци.

— Просто ги обичам. Разглеждала съм много замъци и много съм чела за тях.

— Онзи ден Джили ми показа тайното прозорче във вашата стая.

— Живях цели три седмици в тази стая, без дори да подозирам за съществуването му.

— Това не ме учудва. Тайните прозорчета са толкова изкусно прикрити със стенописи.

— Виждала ли сте скритите прозорци в солариума?

— О, да.

— Единият гледа към балната зала, а другият — към параклиса. Мисля, че за това има разумна причина. Балната зала и параклисът са били най-важните помещение в замъка по времето, когато е бил построен.

— Кога всъщност е издигнат Маунт Мелин?

— През късната елизабетинска епоха. Тогава хората държали в тайна присъствието на католически свещеници в дома си. Мисля, че точно затова са пробити всички тези тайни прозорци.

— Колко интересно!

— Г-ца Нанзълок също като мен проявява особен интерес към старите замъци. Всъщност тя знае ли за срещата ни?

— Никой не знае.

— Не сте казала дори и на бъдещия си съпруг?

Страшната тайна всеки момент щеше да се отрони от устните ми. Можех ли да се доверя на тази непозната, жена? Как ми се искаше Филида да седи срещу мен, копнеех да й излея душата си; сигурна бях, че тя щеше да ми даде добър съвет.

Макар и често да бях чувала името на г-ца Джансън, все пак аз нея познавах. Не можех да кажа на един чужд човек: подозирам годеника си в заговор за убийство.

Не! Това бе невъзможно.

Все пак тя също бе несправедливо обвинена и изгонена. Това обстоятелство ни свързваше.

Колко далеч могат да стигнат темпераментните хора, за да задоволят страстта си, питах се аз.

Все пак не можех да й се доверя.

— Той замина по работа. Ще се оженим след три седмици.

— Желая ви щастие. Събитията трябва да са се развили доста бързо.

— Пристигнах в Маунт Мелин през август.

— Преди това не сте се познавали с г-н Тремелин, нали?

— Животът под един покрив бързо сближава хората.

— Щом казвате…

— Вие също бързо сте се сгодила…

— Да, но…

— Подозирах какви мисли се въртят в русата й главица: нейният селски доктор бе съвсем различен от господаря на Маунт Мелин.

— Държах да се срещнем, защото винаги съм смятала, че са ви обвинили несправедливо. Мисля, че доста хора в замъка споделят мнението ми.

— Радвам се да го чуя.

— Щом г-н Тремелин се завърне, ще му разкажа за срещата ни и ще го помоля да помогне за възвръщането на доброто ви име.

— Това вече няма значение. Д-р Лъскомб е възмутен от случилото се, но аз успях да го убедя, че няма никакъв смисъл да разравяме пепелта. Ако лейди Треслин отново се опита да навреди някому, тогава може би ще се наложи. Тя копнееше да се отърве от мен и успя!

— Каква подла жена! Но благодарение на г-ца Найзълок…

— Не желая повече да се връщаме към този въпрос! Ще разкажете ли на г-ца Нанзълок за срещата ни?

— Да.

— Кажете й, че съм сгодена за д-р Лъскомб, тя сигурно ще се зарадва. Освен това искам да й предадете още нещо — става дума за замъка. Може би и за вас ще бъде интересно — все пак това ще е вашият нов дом, нали? Направо ви завиждам. Маунт Мелин е един от най-интересните замъци, които съм виждала.

— Какво трябва да предам на г-ца Нанзълок?

— Направих малко проучване за архитектурата на елизабетинската епоха и във връзка с него моят годеник ми уреди посещение в замъка Маунт Еджкъмбс. Обитателите бяха много любезни и ме разведоха навсякъде. Те много се гордеят с дома си. Този замък невероятно прилича на Маунт Мелин. Параклисът е почти същият, както и килията, от която прокажените са наблюдавали църковната служба. Само че в Маунт Мелин тя е по-голяма и конструкцията на стените е по-различна. Моля, предайте на г-ца Нанзълок, че килията на прокажените в Маунт Мелин е единствена по рода си. Тя много ще се зарадва.

— Ще й кажа, но мисля, че повече ще я зарадват новините, че сте щастлива и се омъжвате.

— Предайте й също така, че никога няма да забравя добрината й и че дължа всичко това на нея. Още веднъж й благодарете от мое име.

— Ще го направя.

Сбогувахме се и по пътя към Маунт Мелин осъзнах, че г-ца Джансън наистина е хвърлила светлина върху болния ми въпрос. Нямаше съмнение, че лейди Треслин е инсценирала кражба, за да се отърве от нея, защото тя наистина бе много красива. Конън й се е възхищавал, а Алвиън е била привързана към нея. Господарят е обмислял възможността за втори брак, защото желаел синове, а ревнивата тигрица Линда Треслин го е искала за себе си.

Бях убедена, че тя иска да ме премахне от пътя си, както е премахнала и г-ца Джансън, и тъй като вече бях годеница на Конън, се налагаше да прибегне до крайни мерки.

Конън не знаеше, че някой се е опитал да ме убие. Вече бях убедена, че любимият ми е невинен, и изпитах невероятно облекчение.

Реших да споделя всичките си страхове и съмнения с него.

 

 

Изминаха още два дни, а Конън все не се завръщаше.

Питър Нанзълок дойде да се сбогува, тъй като вечерта заминаваше за Лондон, където щеше да се качи на кораб за Австралия. Селестин го придружаваше. Те си мислеха, че Конън вече се е върнал. Докато разговаряхме, пристигна писмо от него, в което той съобщаваше, че ще пристигне късно вечерта или рано на другата сутрин.

Почувствах се невероятно щастлива.

След като ни сервираха чай, реших да поведа разговор за г-ца Джансън. Не виждах защо да не го направя пред Питър — нали именно той ми бе казал, че Селестин й е уредила работа у семейство Меривейлз.

— Онзи ден се срещнах с г-ца Джансън.

Двамата се втренчиха слисано в мене.

— Къде я срещнахте? — попита Питър.

— Писах й и я помолих да се срещнем.

— Какво ви накара да го направите? — запита Селестин.

— Винаги съм смятала, че зад уволнението й се крие нещо друго и затова реших да замина за Плимът…

— Очарователно създание! — замечтано промълви Питър.

— Прав сте, Питър. Искрено се зарадвах, когато ми каза, че се омъжва.

— О, колко интересно! — възкликна Селестин и се изчерви. — Много към щастлива!

— За местния доктор — добавих аз.

— От нея ще излезе прекрасна съпруга — отбеляза Селестин.

— Всички пациенти на мъжа й ще бъдат лудо влюбени в нея — пошегува се Питър.

— Мисля, че това няма да му е особено приятно — рекох аз.

— Да, но ще печели много, защото ще прииждат все нови и нови пациенти — каза Питър. — Г-ца Джансън изпрати ли ни поздрави?

— Да, на сестра ви — рекох аз и топло се усмихнах на Селестин. — Тя ви е толкова благодарна, задето сте й помогнала. Каза, че никога няма да забрави добрината ви.

— Не можех да оставя бедното създание на улицата.

— Мислите ли, че лейди Треслин нарочно я е обвинила в кражба, защото г-ца Джансън смята, че го е направила, за да я отстрани от пътя си.

— Не може да има съмнение по този въпрос — убедено отвърна Селестин.

— Каква безскрупулна жена!

— Споделям мнението ви.

— Г-ца Джансън е щастлива. Както казват, всяко зло за добро. Тя ме помоли да ви съобщя нещо, свързано със замъка.

— Кой замък? — с нескрит интерес попита Селестин:

— Маунт Мелин. Г-ца Джансън посетила Маунт Еджкъмбс и сравнила помещенията за прокажените в двата параклиса. Тя казва, че нашето е единствено по рода си.

— Така ли! Това е много интересно.

— Рече, че е по-голямо и конструкцията на стените била по-особена.

— Предполагам, че Селестин вече гори от нетърпение да слезе в параклиса и да хвърли един поглед — каза Питър.

— Някой път ще го разгледаме заедно — каза ми тя и се усмихна. — Скоро ще станете господарка на замъка, така че би трябвало да се заинтересувате от архитектурата и историята му.

— Наистина, усещам как интересът ми става все по-голям и по-голям. Ще трябва да ми разкажете повече за Маунт Мелин.

— С радост — отвърна тя и топло ми се усмихна.

Попитах Питър кой влак ще хване, а той ми отвърна, че ще отпътува за Лондон в десет часа вечерта.

— Ще отида до гарата на кон и ще го оставя там. Багажа вече го изпратих. Искам да бъда сам. Не ща никакви сълзливи изпращания на гарата. Догодина по това време отново ще бъда тук, но богат. Au revoir, г-це Лий. Аз ще се върна. А ако искате да дойдете с мен… все още не е късно.

В тона му долових насмешка, а очите му блестяха дяволито. Чудех се какво ли ще направи Питър, ако внезапно му кажа, че тръгвам с него, защото храня ужасни подозрения към годеника си.

Изпратих го до входната врата. Слугите също се бяха подредили да го изпроводят, защото Питър беше всеобщ любимец. Подозирах, че неведнъж е дарявал Дейзи и Кити с целувки, защото двете момичета го гледаха с насълзени очи.

Питър ми се стори много красив на седлото, а Селестин ми се видя бледа и безлична.

Дълго махахме подире им.

Последните му думи бяха:

— Ако случайно промените решението си…

Всички се разсмяхме, макар че ни беше много мъчно за Питър.

 

 

— Когато влязохме в замъка, г-жа Полгри се обърна към мен с думите:

— Бих искала да разговарям с вас, г-це Лий.

— Разбира се. Да дойда ли в стаята ви?

Тя ме поведе нагоре по стълбите.

— Току-що ми съобщиха резултата от аутопсията — естествена смърт.

Почувствах невероятно облекчение.

— Много се радвам, г-жо Полгри.

— Кат всички нас. Хич не ми се харесваха онез неща, дет се говореха… и сър Томас да вземе да умре кажи-речи на прага ни…

— Май всичко е било буря в чаша вода — рекох аз.

— Така си е, г-це Лий. Ама хората говореха какво ли не и трябваше да се направи нещо…

— Мисля, че резултатът е донесъл голямо облекчение на лейди Треслин.

Г-жа Полгри се почувства неудобно — сигурно се сети какво ми е говорила за Конън и лейди Треслин. Вероятно много се е смутила, когато са й съобщили, че ще му стана жена. Опитах се завинаги да разсея опасенията й с думите;

— Надявам се, че ще ми предложите чаша от вашия великолепен чай.

Тя остана много доволна и веднага извика Кити.

Докато водата възвря, обсъдихме някои незначителни домашни проблеми. Г-жа Полгри приготви чая и тихомълком измъкна бутилката уиски. Аз й кимнах многозначително и тя сипа по една лъжица в чашите. Разбрах, че отново съм спечелила приятелските й чувства.

Радвах се, защото виждах, че и тя е доволна. Исках всички около мен да бъдат щастливи.

Вече бях убедена, че Конън не знае нищо за покушението срещу мен. Вероятно лейди Треслин сама бе решила да събори върху мен канарата. Сър Томас бе починал от естествена смърт, така че не съществуваха причини Конън да бъде заподозрян в убийство. Той ми беше направил предложение, защото бе влюбен в мен и желаеше да стана негова съпруга.

В девет часа сложих децата да спят. Изминалият ден беше топъл и слънчев — пролетта наближаваше.

Конън щеше да се завърне или през нощта или утре сутринта. Бях неописуемо щастлива…

Горях от нетърпение да го видя. Питах се кога ли ще пристигне. Вероятно в полунощ. Излязох навън да го чакам, защото ми се причу далечно чаткане на копита.

Нощта беше тиха и спокойна. Всички слуги се бяха прибрали в стаите си. В замъка цареше покой.

Питър сигурно бе потеглил към гарата. Може би нямаше да го видя никога вече. Спомних си първата ни среща във влака: още тогава той се опита да ми въздейства с шегите си.

Изведнъж в мрака се открои някакъв силует. Това беше Селестин. Учудих се, защото тя изникна внезапно откъм гората, а не дойде по алеята. Стори ми се доста задъхана, като че ли беше тичала.

— Здравейте — поздрави ме тя. — Дойдох да си поговорим. Питър замина и аз изведнъж се почувствах толкова самотна… Толкова ми е мъчно за него… Кой знае кога ще го видя отново…

— И аз се натъжих от заминаването му…

— Понякога става доста неприятен, но аз съм много привързана към него. Вече съм съвсем сама — изгубих и двамата си братя.

— Хайде да влезем вътре — рекох й аз.

— Конън още не се е върнал, нали?

Ще си дойде най-рано в полунощ. Пише ми, че след като приключи с всичко, веднага ще тръгне. Мисля, че най-вероятно е да пристигне утре. Не искате ли да влезете?

— Да си призная, надявах се да ви заваря сама.

— Така ли?

— Исках да хвърля един поглед на параклиса… Посланието на г-ца Джансън наистина разпали любопитството ми, но не исках да се издавам пред Питър. Той непрекъснато ми се подиграва заради интереса ми към старите замъци.

— Искате ли да го разгледаме сега?

— Да, защото си мисля, че в стената може би има врата, която води към друга част от замъка. Можем да изненадаме приятно Конън, ако я открием.

— Наистина — съгласих се аз.

— Да вървим тогава.

Докато прекосявахме балната зала, неволно погледнах към тайното прозорче, защото имах неприятното усещане, че някой ни наблюдава. Стори ми се, че забелязах някакво движение, но не бях сигурна.

Излязохме през една врата на другия край на залата, тръгнахме надолу по каменните стълби и се озовахме в параклиса.

Миризма на влага и гнило ме удари в носа.

— Сякаш никой не е влизал тук от години — рекох аз, а гласът ми отекна сред високите каменни зидове.

Селестин не ми отговори. Тя се приближи до олтара и запали една голяма свещ. Мъждивата светлина рисуваше дълги сенки по стените.

— Тази врата води към килията на прокажените. Вътре има друга врата, през която се излиза в градината. Болните са идвали оттам.

Селестин вдигна високо свещта и ние влязохме вътре.

— Значи това помещение е по-голямо от килиите за прокажени в други замъци.

Тя отново не ми отвърна. Трескаво натискаше различни издатини по стената. Наблюдавах как дългите й пръсти ловко опипват студения каменен зид. Внезапно тя се обърна и ми се усмихна.

— Винаги съм си мислила, че някъде в замъка има скривалище за свещеник. Знаете за тези тайни места, в които са се криели католическите свещеници, когато идвали хората на кралицата, нали. Чувала съм, че един от предците на Конън бил католик, затова съм убедена, че тук някъде има скривалище. Господарят ще бъде много доволен, ако го открием. Той толкова много обича замъка, почти колкото мен… и вие ще го обикнете… Скривалището ще бъде моят сватбен подарък за Конън… Какво друго да подариш на човек, който си има всичко?

Тя замълча, сетне изрече с писклив от възбуда глас:

— Чакайте… Напипвам нещо…

Приближих се до нея и дъхът ми секна от изненада, когато видях как стената потъва навътре и в прохода се открива тясна врата.

Тя се обърна и ме погледна с искрящ възбуден поглед. Не приличаше на себе си. Надникна вътре и понечи да влезе, но бързо се отдръпна и рече:

— Не, вие трябва да влезете първа. Това ще бъде вашият дом.

И аз бях много развълнувана, защото откритието щеше да достави невероятно удоволствие на Конън.

Плахо направих крачка напред и в носа ме удари отвратителна смрад.

— Огледайте се наоколо. Сигурно мирише неприятно. Внимавайте — вероятно има стъпала. — Селестин вдигна свещта високо и в мрака се откроиха две каменни стъпала. Слязох долу и в този миг вратата зад гърба ми се захлопна.

— Селестин! — ужасено извиках аз. Отговор не последва. — Отворете вратата! — изстенах. Мракът погълна вика ми. Осъзнах, че Седестин ме е затворила тук завинаги.

Взирах се в непрогледния мрак. Беше студено и зловещо, повдигаше ми се от гадната смрад. Обзе ме неописуема паника. Само човек, изживял нещо подобно, би могъл да ме разбере.

Чудовищни мисли се блъскаха в мозъка ми. Боже мой, колко глупаво постъпих! Паднах в капана като последна наивница! Като покорна овца се подчиних на наставленията й и й помогнах да се отърве от мен!

Мозъкът ми се вцепени от ужас.

Треперех от страх.

Изкачих двете стъпала и отчаяно заблъсках с юмруци по каменната стена.

— Отворете вратата! — крещях отчаяно.

Знаех, че всичко е напразно. Никой не можеше да ме чуе. В параклиса толкова рядко влизаха хора…

Селестин щеше да се измъкне незабелязана от никого. Никой не я бе я видял да влиза в замъка.

Бях толкова уплашена, че не знаех какво да правя. Долових собствените си стенания и се ужасих, защото от този миг сякаш вече не съществувах. Бях се превърнала в нещо друго.

Чувствах се изтощена и омаломощена. Нямаше да издържа дълго в тази тъмна и влажна дупка. Блъсках по стената, докато изпочупих ноктите си. По ръцете ми се стичаше кръв.

Очите ми се нагодиха към мрака и аз се огледах наоколо. Забелязах, че не съм сама.

Не бях първият посетител на скривалището. Пред мен лежаха останките на Алис. Най-после я намерих.

 

 

— Алис — простенах. — Алис, ти ли си? Значи си била тук в замъка през цялото време?

Тя не ми отвърна. Устните й бяха замълчали завинаги преди повече от година.

Покрих лицето си с ръце — картината пред очите ми бе ужасяваща. Въздухът бе пропит с миризма на смърт и разложение.

Колко ли дълго бе живяла Алис, след като вратата бе хлопнала зад гърба й? Исках да разбера колко време ми остава.

След това сигурно съм паднала в несвяст. По едно време ми се счу някакво трескаво бълнуване, май беше моят глас.

Гърчех се в зловещ кошмар, но някаква част от съзнанието ми трезво преценяваше всичко.

Вече не бях сигурна коя съм. Дали все още бях Марта? Или духът на Алис се бе вселил в мен?

Изживявах наново трагедията, сполетяла клетата жена. Всичко се повтаряше като в натрапчив сън. Твърдяха, че е избягала с Джефри. За мен ще се говори, че съм тръгнала с Питър. Подлата Селестин бе пресметнала всичко.

Но защо… защо…

Осъзнах, че тя никога не е обичала Алвиън. Беше заблудила всички ни с лицемерната си доброта; Тя не бе способна да обича. Беше се възползвала от Алвиън, по същия начин щеше да се възползва и от Конън.

Тя беше влюбена в замъка.

Представях си я как съзерцава цели часове Маунт Мелин от прозореца си, как му хвърля влюбени погледи.

Какво извращение!

— Алис… — шепнеха устните ми. — Ние станахме жертви на една маниачка…

Стори ми се, че Алис ми разказва как Селестин е дошла вечерта, рекла й е, че Джефри е хванал влака за Лондон; сетне я е повела към параклиса, за да й покаже откритието си.

Представих си как крехката, нежна Алис възкликва от изумление и слиза по двете каменни стъпала, за да срещне смъртта.

Не, това не беше гласът на Алис, аз бълнувах в мрака.

Все пак бяхме заедно. Най-сетне я намерих, тя щеше да ме утеши и нежно да ме поведе към света на сенките, към нейния свят, който щеше да стане и мой.

 

 

Ярка светлина ме заслепи. Някой ме носеше.

— Мъртва ли съм вече, Алис?

— Скъпа моя… скъпа моя… кошмарът свърши… ти си в безопасност — отвърна ми до болка познат глас.

Конън ме носеше на ръце.

— Мъртвите сънуват ли, Алис?

— Скъпа моя… скъпа моя… — нашепваше познатият глас.

Сложиха ме на някакво легло… Около мен се скупчиха много хора…

Видях някакво небесно създание с почти бяла коса.

— Алис, това е ангел.

Ангелът се наведе и ми прошепна:

— Това е Джили. Тя ни доведе при теб.

Джили ме възвърна обратно към живота. Разбрах, че не съм мъртва, че е станало някакво чудо. Ръцете на Конън наистина ме докосваха, наистина чувах гласа му.

Бях в спалнята си, през прозореца видях моравата и върбите; погледнах към спалнята на Алис, зад чиито завеси веднъж забелязах силуета на убийцата, която се опита да убие и мен.

Изкрещях.

Конън ме прегърна.

Чух нежния му глас:

— Всичко е наред, скъпа моя… Аз съм тук… любов моя… моя единствена любов… Ще остана с теб завинаги…