Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Alibi, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 121 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
Xesiona (2009)
Сканиране
?

Издание:

Сандра Браун. Алибито

Оформление на корицата: Борис Стоилов

ИК „Хермес“

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от Maria Zednik)

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

Но дори Рори Смайлоу не бе способен на подобно безсърдечие и цинизъм.

Когато Дейви Петиджон застана до витата стълба и погледна надолу към преддверието, детективът стоеше с хванати зад гърба ръце и се взираше или в лъснатите си обувки, или в италианската теракота на пода.

Дейви бе видяла бившия роднина на своя съпруг за последен път на едно тържество в чест на висшите полицейски служители. Тогава Смайлоу бе получил награда. След церемонията Лут го бе потърсил, за да го поздрави. Детективът с неохота бе стиснал ръката му. Винаги се бе държал любезно с тях, но Дейви подозираше, че по-скоро би отхапал гръкляна на Лут, отколкото да се ръкува с него.

И сега Рори Смайлоу изглеждаше сдържан, както в онази вечер. Външният му вид бе съвършено изряден. Косите на темето му бяха леко оредели, но се забелязваше само от птичи поглед.

Дейви не познаваше жената, която бе с него. Тя бе свикнала да преценява всяка друга представителка на своя пол, която срещнеше, така че би си спомнила придружителката на Смайлоу, ако я бе виждала някъде.

Рори дори за миг не вдигна глава, а жената проявяваше явно любопитство. Непрекъснато се оглеждаше наоколо и се взираше във всеки от донесените от Европа сувенири. Имаше проницателни очи, на които нищо не убягваше. Дейви я намрази от пръв поглед.

Нищо, освен голямо нещастие, не би накарало Смайлоу да дойде в дома на Лут, но Дейви не желаеше да приеме тази мисъл. Пресуши чашата си и я остави на една масичка, като внимаваше бучките лед да не иззвънят. Едва тогава издаде присъствието си.

— Искали сте да говорите с мен?

Двамата едновременно се обърнаха и я видяха до парапета на стълбището. Тя изчака да съсредоточат вниманието си върху нея, преди да тръгне. Бе боса и леко разрошена, но слезе по стълбите, подпирайки се на перилата, сякаш бе принцеса на бал, заобиколена от покорни слуги, които й се кланят. Бе отраснала в семейство от висшето общество на Чарлстън. Родителите й произхождаха от влиятелни фамилии. Не забравяше това и държеше всички да го помнят.

— Добър вечер, мисис Петиджон.

— Официалностите са излишни, Рори. — Тя се приближи, наклони глава встрани и му се усмихна. — Все пак сме роднини.

Подаде му ръка. Неговата бе суха и топла. Дланта й бе леко влажна и студена и се запита дали той се досеща, че е държала чаша водка с лед.

Смайлоу пусна ръката й и посочи към придружителката си.

— Стефани Мъндел.

— Стефи — каза жената и енергично протегна ръка към Дейви.

Беше дребничка, с къси кестеняви коси и тъмни очи. Жадни, ненаситни очи. Не носеше чорапогащник, а бе с елегантни обувки с висок ток. За Дейви това бе по-неприлично, отколкото да бъде съвсем боса като нея.

— Приятно ми е. — Дейви хвана ръката на Стефи, но побърза да я пусне. — Билети за бала на полицаите ли продавате?

— Къде можем да поговорим?

Тя прикри смущението си с широка усмивка и ги покани в разкошния хол. Прислужницата, която им бе отворила, преди да съобщи на Дейви, че има гости, забърза пред тях да светне лампите.

— Благодаря, Сара. — Възпълната тъмнокожа жена кимна в отговор и излезе през страничната врата. — Да ви предложа ли по едно питие?

— Не, благодаря — отвърна Смайлоу.

Стефи Мъндел също отказа.

— Каква красива стая! — възкликна тя. — Прекрасен цвят.

— Така ли мислите? — Дейви се огледа, сякаш виждаше хола за първи път. — Всъщност не е сред любимите ми стаи в къщата, въпреки че има чудесен изглед към укрепленията. Съпругът ми настоя да боядисат стените в този цвят. Нарича се „теракота“ и би трябвало да напомня за вилите на Италианската ривиера. Но на мен ми се струва твърде ярък. — Погледна Стефани право в очите и с ехидна усмивка добави: — Майка ми винаги казваше, че оранжевото е цвят за простолюдието.

Страните на Стефи пламнаха от гняв.

— Къде бяхте този следобед, мисис Петиджон?

— Не е ваша работа — невъзмутимо отвърна Дейви.

— Дами!

Смайлоу строго изгледа Стефи, което бе красноречив знак да замълчи.

— Какво става, Рори? — попита Дейви. — Защо сте дошли?

Той спокойно и уверено предложи:

— Да седнем.

Дейви го изгледа изненадано, след това хвърли смразяващ поглед към жената, припряно посочи към най-близкото канапе и седна на фотьойла до него.

Смайлоу започна с думите, че посещението им не е случайно.

— Боя се, че имам лоши новини.

Тя го погледна нетърпеливо.

— Лут е намерен мъртъв днес следобед. В апартамента на последния етаж на „Чарлз Таун Плаца“. Изглежда, е било убийство.

Чертите на Дейви почти не трепнаха. Не биваше да реагира твърде емоционално в присъствието на чужди хора.

Така бе прието.

Човек бързо свиква да запазва хладнокръвие, когато разбере за любовните авантюри на баща си и пиенето на майка си, причината за което е известна на всички, но просто се преструват, че няма никакъв проблем. Не и в тяхното семейство.

Максин и Клайв Бъртън бяха идеална двойка. И двамата произхождаха от елита на чарлстънското общество. И двамата имаха представителна външност и бяха завършили престижни колежи. Градът не помнеше по-пищна сватбена церемония от тяхната. Бракът им бе напълно равностоен.

Трите им обожавани дъщери носеха мъжки имена, защото по време на всяко от ражданията Максин бе или твърде пияна, за да разбере от какъв пол е бебето й, или искаше да ядоса още повече своенравния Клайв, който копнееше за мъжки наследник и бе сърдит на съпругата си, че го дарява само с дъщери. Сякаш тя имаше вина за липсата на Y-хромозоми.

Малките Кланси, Джери и Дейви отраснаха в дом, където сериозните семейни проблеми оставаха скрити под великолепието на скъпите килими. От ранно детство момичетата свикнаха да таят всички чувства в себе си, независимо колко разтърсващи бяха те. Така бе по-безопасно. Атмосферата в къщата постоянно бе напрегната, понеже родителите им имаха избухлив темперамент, който бе причина за чести скандали и правеше поддържането на траен мир и спокойствие невъзможно.

Това бе оставило неизлечими рани в душите на трите сестри.

Кланси се бе избавила от своите на тридесетгодишна възраст, когато бе починала от рак на матката. Носеха се слухове, че причината за заболяването й има нещо общо с безразборните й сексуални връзки.

Джери бе поела в противоположната посока. По време на първата си година в колежа се бе присъединила към християнска религиозна секта и се бе посветила на мъченически живот, лишен от всякакви удоволствия, особено алкохол и секс. Сега отглеждаше кореноплодни растения и проповядваше евангелието в един индиански резерват в Южна Дакота.

Единствено Дейви, най-младата, бе останала в Чарлстън, понасяйки срама и клюките, дори след като Клайв бе починал от сърдечен удар в леглото на поредната си любовница, при която се бе отбил след сутрешното заседание на управителния съвет, и след постъпването на Максин в психиатричната клиника „Алцхаймер“, когато всички знаеха истината, че е започнала да губи разсъдъка си поради своята пристрастеност към водката.

На външен вид Дейви изглеждаше нежна и крехка, но имаше удивително твърд характер. Беше доказала, че е способна да издържи на всичко.

— Е — каза тя и се изправи, — не пожелахте да ви почерпя, но аз бих пийнала нещо.

Сложи няколко бучки лед във висока кристална чаша на подвижната масичка и си наля водка. Изпи на един дъх почти половината, след което допълни чашата си и се обърна към тях:

— Коя е била?

— Моля?

— Хайде, Рори. Не се прави, че не разбираш. Щом Лут е застрелян в луксозна хотелска стая, със сигурност се е забавлявал там с някоя любовница. Предполагам, че го е убила или тя, или ревнивият й съпруг.

— Откъде знаете, че са го застреляли? — попита Стефи Мъндел.

— Какво?

— Смайлоу не спомена, че съпругът ви е застрелян. Каза само, че е убит.

Дейви отпи още една глътка.

— Просто предположение. Не познах ли?

— Случайно ли ви хрумна?

Дейви нервно разпери ръце и разля част от питието си върху килима.

— Коя сте вие, за бога?

Стефи стана.

— Представител съм на областния прокурор. Или както го наричат в Южна Каролина — главен юрист на окръга.

— Добре зная кое как се нарича в Южна Каролина — глуповато отбеляза Дейви.

— Аз ще поема делото за убийството на съпруга ви. Затова настоях да дойда със Смайлоу.

— А, ясно, искали сте да видите реакцията ми, когато чуя новината.

— Именно. Бих казала, че не изглеждахте много изненадана. Да се върнем на първия въпрос, който ви зададох. Къде бяхте днес следобед? И не казвайте, че не е моя работа, защото, както сама разбирате, мисис Петиджон, длъжна съм да ви попитам.

Сдържайки гнева си, Дейви спокойно поднесе чашата към устните си и провлачено попита:

— Искате да знаете дали имам алиби, така ли?

— Не сме дошли да те разпитваме, Дейви — намеси се Смайлоу.

— Всичко е наред, Рори. Нямам какво да крия. Мисля, че беше твърде безочливо от нейна страна… — Тя прониза Стефи с поглед. — …да нахълта в дома ми и да започне да отправя безсрамни обвинения секунди след като ми бе съобщено, че съпругът ми е убит.

— Това е работата ми, мисис Петиджон, независимо дали ви харесва.

— Е, не ми харесва. — Дейви пренебрежително махна с ръка и се обърна към Смайлоу: — С удоволствие бих ти съдействала. Какво искаш да знаеш?

— Къде беше между пет и шест часа следобед?

— Тук.

— Сама ли?

— Да.

— Може ли някой да потвърди?

Тя натисна един бутон на телефона върху поставката в ъгъла. По говорителя прозвуча гласът на прислужницата:

— Да, мис Дейви.

— Сара, би ли дошла за малко? Благодаря.

Тримата мълчаливо изчакаха. Дейви презрително втренчи поглед в помощник прокурорката и заигра с огърлицата от съвършено еднакви перли, която носеше на шията си. Бяха подарък по случай дебюта й в обществото от баща й, към когото бе изпитвала смесени чувства на любов и омраза. Психоаналитикът й бе казал, че за нея те са символ на недоверието й в хората, породено от предателството на баща й към съпругата и дъщерите му. Дейви не знаеше дали е вярно, или перлите просто й харесват. Както и да е, винаги ги носеше, независимо с какво е облечена, дори когато бе по къси панталони и тениска, както тази вечер.

Домашната помощница на Дейви бе служила дълги години при майка й. Сара работеше за семейството още отпреди раждането на Кланси и знаеше за всичките им нещастия. Когато влезе в стаята, враждебно изгледа Смайлоу и Стефи Мъндел.

Дейви учтиво я представи:

— Мис Сара Бърч, това са детектив Смайлоу и една служителка от кантората на областния прокурор. Дойдоха, за да ми съобщят, че мистър Петиджон е открит мъртъв днес следобед.

Реакцията на Сара бе също толкова сдържана, колкото тази на работодателката й. Дейви продължи:

— Казах им, че между пет и шест часа бях тук и ти ще потвърдиш. Нали?

Стефи Мъндел едва не избухна:

— Не можете…

— Стефи!

— Но тя току-що се опита да манипулира свидетелката — изкрещя Стефани на Смайлоу.

Дейви го изгледа невинно.

— Нали каза, че това не е разпит, Рори?

Очите му имаха леден израз, но се обърна към прислужницата и учтиво попита:

— Мис Бърч, потвърждавате ли, че мисис Петиджон е била у дома по това време?

— Да, сър, почти през целия ден беше в стаята си и си почиваше.

— Мили боже! — промърмори Стефи под носа си.

Смайлоу не й обърна внимание и благодари на прислужницата. Сара Бърч се приближи към Дейви и притисна ръцете й между дланите си.

— Съжалявам.

— Благодаря, Сара.

— Добре ли сте, детето ми?

— Да.

— Да ви донеса ли нещо?

— Засега не.

— Ако имате нужда от мен, само ме повикайте.

Дейви й се усмихна и Сара ласкаво прокара пръсти през разрошените й руси коси, след което се обърна и излезе от стаята. Дейви довърши питието си и надменно изгледа Стефи над ръба на чашата.

— Доволна ли сте?

Стефи бе обзета от ярост и не я удостои с отговор. Дейви отново се приближи към количката с напитки и попита:

— Къде е… къде го откараха?

— Съдебният лекар ще извърши аутопсия.

— Значи да почакаме с подготовката за погребението…

— Докато позволим да вземете тялото — довърши Смайлоу. Тя отново напълни чашата си и когато се върна при тях, попита:

— Как е умрял?

— Прострелян е в гръб. С два куршума. Смятаме, че смъртта е настъпила мигновено, дори е възможно да е бил в безсъзнание, когато са стреляли по него.

— В леглото ли е бил?

Естествено Смайлоу знаеше за обстоятелствата около смъртта на баща й. Всички в Чарлстън бяха научили скандалните подробности. Тя му бе признателна, че показа признаци на съчувствие, докато отговаряше на въпроса й:

— Лут беше открит на пода във всекидневната, напълно облечен. Леглото не е използвано. Нямаше никакви следи от романтична среща.

— Е, това поне е различно.

Дейви пресуши чашата си.

— Кога за последен път видя Лут?

— Снощи. Или тази сутрин? Не си спомням. Мисля, че беше сутринта. — Дейви не обърна внимание на недоверчивото мърморене на Стефи и продължи да гледа Смайлоу. — Понякога по цели дни не се виждахме.

— Не спяхте ли заедно? — попита Стефи.

Дейви се обърна към нея:

— От кой северен щат сте?

— Защо?

— Защото очевидно сте много груба и невъзпитана.

Смайлоу отново се намеси:

— Няма излишно да се ровим в личния живот на семейство Петиджон, Стефи. На този етап не е необходимо. — Отново погледна Дейви и попита: — Не знаеше ли какви са плановете на Лут за днес?

— Нито днес, нито когато и да било.

— Нямаш ли представа дали е трябвало да се срещне с някого?

— Никаква. — Тя остави празната чаша на масичката, изправи се и зае войнствена поза. — Заподозряна ли съм?

— В момента всички в Чарлстън са заподозрени.

Очите на Дейви срещнаха неговите.

— Много хора имаха мотив да го убият.

Смайлоу не издържа на проницателния й поглед и извърна глава.

Стефи Мъндел пристъпи напред, сякаш за да напомни на Дейви, че все още е тук и присъствието й е важно.

— Съжалявам, ако съм била твърде пряма, мисис Петиджон.

Тя замълча, но Дейви нямаше намерение да й прости за многобройните нарушения на неписаните закони на етиката. Изражението й остана равнодушно.

— Съпругът ви беше уважавана личност — продължи Стефи. — Дейността на неговата компания допринесе много за развитието на града, областта и щата. Участието му в обществения живот…

— Накъде биете?

Въпреки раздразнението си, че Дейви я прекъсна, тя продължи със спокоен тон:

— Смъртта му е голяма загуба за целия окръг. Моята кантора ще съсредоточи всички усилия върху разследването на този случай, докато виновникът бъде заловен и осъден. Имате личната ми гаранция, че справедливостта скоро ще възтържествува.

Дейви й отвърна с любезна усмивка, зад която прозираше искрено презрение:

— Мис Мъндел, вашата гаранция не струва пукната пара. Освен това имам лоши новини. Делото за убийството на съпруга ми няма да бъде поверено на вас. Не сте от достатъчно висока класа. — Хвърли откровено подигравателен поглед към роклята на Стефи. След това решително се обърна към Смайлоу с думите: — Искам със случая да се заемат най-добрите полицаи. Погрижи се за това, Рори, или аз, вдовицата на Лут Петиджон, сама ще го направя.