Сандра Браун
Предизвикателството (8)

Осма глава

— О, ето я и нея!

Рейна чу гласа на Трент в мига, в който отвори входната врата и веднага след това долови и познатите му стъпки по дървения под.

— Ейна?

— Здравей.

Той дойде при нея, прегърна я и я целуна набързо.

— Искам да те запозная с един човек.

— Но…

— Чувала си за Том Танди, нападател на Мустангите. Той има най-добрите ръце в цялата футболна лига. Дошъл е на гости. Разказах му всичко за теб.

Опита се да го спре, но Трент упорито я водеше към гостната. Не искаше да се среща с никого в този окаян вид. Бе ходила да търси материали за работата си и се чувстваше изпотена и размъкната.

Освен това винаги когато срещаше някого за пръв път, се страхуваше, че може да я разпознае. С Трент бяха неразделни напоследък. Чувствата му бяха искрени. Бе убедена в това. Сега повече от всякога се боеше той да не разбере, че не е тази, за която се представя. Не знаеше как би реагирал, ако открие истинската й самоличност, но не искаше да рискува. Всичко бе толкова прекрасно, не искаше нищо да го помрачава.

Не бяха успели да скрият връзката си от Руби. През онази първа вечер, когато Трент бе удържал на обещанието си и ги бе извел на вечеря, тя бързо бе преценила ситуацията.

— На вас двамата ви отне доста време да се оцените един друг — бе казала тя, докато разглеждаше менюто.

— Какво имаш предвид, лельо Руби? — невинно попита Трент.

Руби надникна иззад менюто и му хвърли унищожителен поглед.

— Не съм някоя изкуфяла старица, млади човече, и се възмущавам от намека ти, че не разбирам от тези неща. Къде си мислиш, че бях миналата нощ?

— Каза, че отиваш при болен приятел — отвърна той с блеснали очи.

— Но не съм твърдяла, че ми е само приятел, нали?

Рейна не можеше да продума от изненада. Руби отново се зае с менюто си. Трент се засмя така гръмогласно, че привлече вниманието на няколко души от околните маси, които го познаха и дойдоха за автографи.

След тази случка Рейна престана да крие връзката си с Трент от леля му. Руби се държеше така, сякаш нямаше нищо странно в това красив и очарователен мъж да се влюби до уши в някаква повлекана. Но Рейна не бе наивна и знаеше, че другите хора биха сметнали връзката им за странна.

В мига, в който влезе в гостната и видя изражението, изписано върху лицето на Том Танди, осъзна каква необичайна двойка бяха двамата в очите на хората. Рейна и Трент Гамблин биха били идеалната двойка, но госпожица Рамзи не бе подходяща за него. Ако досега не го бе осъзнавала, реакцията на госта им ясно го показа. Той бе, меко казано, шокиран.

Брадичката му направо увисна от изненада. Рейна изпита съжаление към него. Трент несъмнено му я бе описал с думи и младежът изобщо не очакваше, че госпожица Рамзи изглежда по този начин.

— Том, запознай се с Ейна Рамзи. Ейна, това е Том Танди.

— Здравейте, Том! — протегна ръка тя. Дланта й бе все така загрубяла и нямаше оформен маникюр, макар напоследък да й се щеше да остави ноктите си да пораснат само заради удоволствието да ги прокара по гърба на Трент. Когато той целуваше ръцете й или ги стискаше в своите, както обичаше да прави, си мечтаеше за дните, когато те бяха добре поддържани. Том само леко стисна ръката й и побърза да я пусне. — Заповядайте, седнете. Виждам, че Трент вече ви е предложил нещо за пиене.

Независимо дали Трент го осъзнаваше, ситуацията бе доста неловка. Тя се държеше като гостоприемна домакиня само за да накара изумения младеж да се отпусне. Сега той трябваше да каже на приятеля си: „Наистина е толкова красива, колкото ми я описваше“ или: „Сега разбирам какво те задържа в Галвстоун, хитрец такъв.“

Вместо това, Том само се взираше изумено в Рейна. Не защото я бе разпознал. Той чисто и просто недоумяваше, предположи Рейна, как е възможно подобно увлечение от страна на Трент.

— Искате ли още една бира? — попита тя.

— Не. Не, благодаря — каза Том и се опита да намести мускулестото си тяло на старичкия диван на Руби. Викторианските мебели не предлагаха удобства за професионалните футболисти. Той потъна в меките възглавници и коленете му се оказаха на едно ниво с гърдите. Ако можеше да се шегува в този миг, Рейна би отбелязала колко нелепо и гротескно изглеждат Том и Трент в гостната на Руби — като великани в кукленска къщичка.

— Искаш ли бира, скъпа? — попита я Трент и я настани до себе си.

— Знаеш, че не обичам, но ще си пийна от твоята, тъй като съм много жадна. Навън е толкова горещо.

Отпи глътка студена бира от неговата кутия и облиза устни. Той се засмя, целуна я и погледна към Том, сякаш чакаше одобрението му. Том все още продължаваше да се взира безмълвно в тях.

— Ще останете ли за вечеря, Том? — запита Рейна, за да наруши неловката пауза.

— Ъ-ъ не. — Той се прокашля, преди да продължи: — Аз трябва ъ-ъ да се връщам. Имам ъ-ъ среща.

Бе дошъл в Галвстоун с надеждата да отведе Трент обратно в Хюстън. Струваше му се, че приятелят му се е правил на отшелник прекалено дълго. Трябваше да заминат на тренировъчен лагер след няколко дни. Том възнамеряваше да прекара това време в непрекъснато пируване и предполагаше, че и Трент има същите намерения. Достатъчно шокиращо бе да разбере, че Трент няма да се присъедини към гуляите.

Но когато Ейна Рамзи влезе в стаята, Том се почувства така, сякаш изведнъж бяха издърпали килима изпод краката му. Не можеше да повярва на очите си. Ето сега, мислеше си той, някой ще ми каже, че сънувам.

— Мисля, че престоят на Трент тук му се е отразил много добре — подхвана той. Ако Ейна бе красива, нямаше да му е никак трудно да говори с нея. Но тази жена с размъкнати панталони и жилетка го притесняваше. — От години не съм го виждал в по-добра форма.

— Безпокояхме се за рамото му, но миналата седмица докторът каза, че напълно е заздравяло. — Тя се обърна към Трент и му се усмихна.

— Така ми каза и Трент.

— Мисля, че той може да поведе Мустангите към Суперкупата и да спечели тази година — уверено заяви Рейна. После плъзна ръка по бедрото на Трент — един от онези спонтанни жестове, които ясно издават колко близки са двама души.

Трент въздъхна престорено и се облегна удобно на креслото.

— Дамата ме обожава — похвали се той.

Рейна шеговито го смушка с лакът в ребрата. Сборичкаха се и накрая се прегърнаха.

— Трент ми каза, че рисуваш или поне работиш нещо подобно — обърна се Том към Рейна, когато най-сетне се бяха успокоили.

— „Нещо подобно“ е по-точно казано. Рисувам върху дрехи, но съм решила да разширя асортимента. Мисля да се захвана с дамаски, декоративни възглавнички, подобни неща.

Том кимна, но тя не вярваше, че е добил и най-бегла представа за работата й. Бари й бе подхвърлил идеята, че щом като заможните дами в Хюстън са съгласни да харчат стотици долари за оригинални, ръчно рисувани дрехи, може да са склонни да плащат хиляди, за да имат оригинални, ръчно рисувани кресла, канапета или шезлонги. Рейна внимателно бе обмислила предложението и след това бе споделила идеята с Трент. Той я бе подкрепил изцяло.

— Направи няколко неща — бе предложил той. — За да видим как ще се приемат на пазара, можем да ги изложим в някои от жилищата, които моята компания продава.

— Затова излизах днес — осведоми тя Том. — Ходих до един склад за текстил, за да купя материали. — Посочи към огромния пакет, който бе оставила до вратата, когато Трент я бе въвел в гостната. — И като говорим за това — каза тя и се изправи, — ще ви помоля да ме извините и ще се кача горе да поработя.

— Не можеш ли да си починеш малко и да поседиш с нас? — попита Трент, като я хвана за ръката.

— Сигурна съм, че двамата с Том имате да си говорите за много неща, така че ще ви оставя сами. Беше ми приятно да се запозная с теб, Том.

Той се изправи и неловко запристъпя от крак на крак:

— На мен също.

— Ще се видим по-късно, скъпи.

Трент я дръпна за ръката и я целуна продължително. Когато най-после се изправи, тя кимна стеснително на Том, взе пакета си и се качи горе.

Трент я изпрати с усмивка. Мислеше си за предната нощ. Усети топлина в слабините си при спомена за бурната им страст. Щом я изгуби от поглед, той отново се обърна към Том, който седеше отпуснат и зяпаше в пода.

— Е, какво мислиш? — попита Трент и отпи от бирата си.

Том безцелно повъртя палци, прокашля се, разкърши рамене, въздъхна тежко и най-после вдигна глава.

— Мисля, че си най-жестокият, студенокръвен и егоистичен кучи син, когото някога съм срещал.

Трент бавно остави бирата си на масата, без да откъсва очи от Том. Двамата продължиха да се гледат един друг известно време, после Трент се изсмя.

— Някаква конкретна причина?

Том се изправи и тромаво закрачи из стаята. На футболното игрище можеше да направи невероятни скокове, за да хване топката. Но сега успя да се блъсне в масичката за чай, да прекатури фигурка от слонова кост и да се спъне в килима. Най-накрая преодоля всички препятствия и се добра до прозореца.

— Виж какво правиш с тази жена — тихо каза той.

— Това, което правя с тази жена, доставя огромно удоволствие и на двама ни. Не че това те засяга — навъсено отвърна Трент.

Том рязко се обърна, като едва сдържаше гнева си:

— Искаше да знаеш мнението ми, нали? Е, ще ти го кажа. Мисля, че начинът, по който си играеш с тази жена, не подхожда дори и на теб, Трент.

— „Дори и на мен“?

— Да, дори и на теб. Виждал съм те да разбиваш безброй женски сърца. Но повечето от жените можеха да го понесат. Имаха други интереси. Имаха много предимства. Външен вид. Много пари. Куп мъже, които да ги ухажват. Не съм сигурен, че тази жена ще успее да преживее удара.

— Мразя постоянно да повтарям думите ти, но какво имаш предвид под „преживее“?

— Какво ще стане с нея, когато заминеш на тренировъчния лагер?

— Ще остане тук. Със сигурност не може да дойде с мен. Какво става със съпругите на другите футболисти, когато те заминат на лагер или пътуват по време на сезона? Не разбирам накъде биеш, Том.

— Тогава ще бъда малко по-конкретен. Какво ще стане с нея, когато се завърнеш от лагера, заживееш отново в Хюстън и подновиш стария си начин на живот?

— Щом започне сезонът, няма да съм пълен господар на себе си. Работата ми ще ограничи времето, което ще прекарваме заедно. Да не мислиш, че не разбирам това?

— Значи възнамеряваш да продължиш да се виждаш с нея?

— Да, по дяволите! А ти какво си мислиш?

— Възнамеряваш да я направиш част от живота си в Хюстън?

— Да.

Том поклати глава недоумяващо:

— Наистина ли мислиш, че мястото й е там? Че ще се чувства добре сред приятелите ти?

— И защо не?

— Защо? О, я стига, Гамблин! Аз съм най-добрият ти приятел. Няма нужда да се преструваш пред мен. Погледни я! — извика той, сочейки към стълбите. — Нима изглежда като жените, които обикновено ухажваш?

Трент се стегна при тези думи и яростно сви ръцете си в юмруци.

— Мисля, че е най-добре да си тръгваш.

— С най-голямо удоволствие. Не го казах, за да нараня чувствата ти. Само ти посочвам очевидното, за да й спестя разбитото сърце. Вярвай ми, изцяло й съчувствам.

— Е, много ти благодаря, но тя не се нуждае от съчувствието ти. И какво е чак толкова очевидно за теб?

— Че използваш тази жена, за да излекуваш егото си, докато лекуваш рамото си. Тя е точно това, от което се нуждаеш. Както сам каза, дамата те обожава. Ясно е от начина, по който те гледа. За жените е лесно да се влюбят в теб, Трент. По дяволите, аз съм мъж и не съм обратен, но да не мислиш, че съм сляп? Ти си красив. Симпатяга си. Звезда си и според жените, които изплакват очите си по теб, си невероятен в леглото. Коя жена не би се влюбила в теб? Всеки би ти завидял за късмета, който имаш с жените, но смятам, че си истински негодник, щом можеш да се възползваш от тази нещастница.

Трент сложи ръце на кръста и предизвикателно отметна глава назад.

— И защо да го правя, господин професоре по психология? — попита той, настъпвайки приятеля си по болното място. Том Танди беше завършил психология в университета и дори бе защитил докторат. Но бе решил, че един спортист не би спечелил особено доверие в тази област и затова се бе отказал от мечтата си да практикува.

Том отвърна спокойно, като се поклащаше напред-назад, опитвайки се да овладее гнева си. Вдигна ръце и започна да брои на пръсти:

— През последната година ти покори сърцето на кралицата на красотата в Тексаския университет, чийто баща на практика притежава целия Форт Уърт; на млада вдовица, която управлява не само огромното състояние, завещано й от покойния й съпруг, но и умовете и сърцата на висшето общество в Западен Тексас; на една дама, която ръководи банката на „Корпус Кристи“, както и на принцеса, чийто аристократичен баща прекарва остатъка от живота си в изгнание в страната ни. Да продължавам ли?

Трент скръсти ръце на гърдите си:

— Моля, продължавай. Накъде биеш?

— Истината е, че всеки път връзката ти с една жена се развива добре докато печелиш. Щом загубиш мач — и хоп, край на връзката. Финито.

Трент се размърда неловко и се обърна с гръб към Том, уж да оправи пепелника на масата.

— Значи изпадам в лошо настроение след загуба. И какво от това?

— А, не. Твоето е далеч по-страшно от лошо настроение, приятелю. Ти трябва да бъдеш водещият в една връзка. Звездата. Не искаш дамата да те превъзхожда по какъвто и да било начин. Ти си роден състезател — както на игрището, така и в бизнеса — и винаги играеш честно. Обичаш предизвикателствата. Но в любовния си живот не понасяш съперничеството. Една красива, известна, надарена или преуспяла жена представлява заплаха за егото ти, особено когато губиш на терена или пък лекуваш травма на рамото си, която може да сложи край на кариерата ти. — Том се приближи и заговори тихо и състрадателно: — Ейна Рамзи не представлява подобна заплаха, нали, Трент?

Гамблин се извърна с разтреперана от ярост брадичка, но това не стресна Том. Той смело продължи:

— Тя не е красива като теб. Със сигурност не се облича така добре. Не те превъзхожда финансово. Не се съмнявам, че е талантлива, но безспорно ти си звездата този път, нали? — Въздъхна дълбоко и сложи ръка на рамото на Трент. — Тя е точно това, от което се нуждаеше преди няколко седмици — жена, която да те обожава и да приема за истина всяка твоя дума, която да вярва, че никога не грешиш. За нея ти си приказният принц. Погледни фактите, Трент. Когато дойде тук, ти губеше. Използвал си Ейна, за да повдигнеш самочувствието си.

Гневът на Трент се уталожи, тъй като част от думите на Том бяха истина. Харесваше и уважаваше Том Танди и като спортист, и като човек. Бяха приятели от години и това даваше право на Том да говори открито с него.

— За някои неща си прав, Том. Но грешиш относно чувствата ми към Ейна. Всичко започна така, както казваш — исках само да се позабавлявам. Тя беше насреща. Защо да не се възползвам? Нямаше какво друго да правя. — Погледна приятеля си право в очите. — Но за пръв път в живота си наистина опознах една жена. Звучи сладникаво, но аз я обичам. Знам, че е различна. Точно затова я обичам.

Том внимателно се вгледа в лицето на Трент, опитвайки се да разбере доколко е искрен. И тогава смутено се усмихна.

— В такъв случай съвсем не съм бил прав. Надявам се всичко да свърши добре. Приятели ли сме? — попита и протегна ръка.

Трент я стисна силно и го потупа по рамото:

— Приятели сме.

Скоро след това Том си тръгна. Трент се втурна нагоре по стълбите и високо извика Ейна.

— Къде е пожарът? — попита тя, като подаде глава иззад вратата.

— Тук. — Той я върна обратно в стаята, като затвори вратата с крак, притисна я в прегръдките си и изгори устните й с целувка. — Искам да правим любов.

— Трент — засмя се тя и понечи да се измъкне от обятията му.

— Веднага.

— Аз тъкмо…

Отново я целуна сладострастно. Вече се познаваха толкова добре, че знаеше точно какво да направи. Пожарът, за който той говореше, обхвана и нея, подхранван от несекващото й желание да бъде с него.

Бързо се освободиха от дрехите си и коленичиха на пода. Той покри с целувки шията и гърдите й. Рейна се изви назад и гъстата й коса се разпиля свободно. Палавият му език галеше кожата й, докато тя цялата настръхна. После я положи на пода и я облада.

След като се върнаха към реалността, той остана сгушен в нея, вдишвайки дълбоко аромата на цветя, който се носеше от косите й. Навън вече се смрачаваше, но това, което виждаше у Ейна, бе достатъчно, за да го накара да се зачуди защо Том не я смята за красива. Разпиляната й по пода коса бе гъста и мека като коприна. Кожата й, покрита с капчици пот от бурната страст, сякаш блестеше в мрака.

Отново започна да я люби, но този път не бързаше и се наслаждаваше на всеки безценен миг, на всеки сладостен звук, който тя издаваше в отговор на ласките му.

С никоя друга жена не бе изпитвал такова удоволствие. През цялата вечер отново и отново й доказваше любовта си, като отричаше всичко, което Том бе казал. Особено пред себе си.