Сандра Браун
Предизвикателството (7)

Седма глава

— Така и не ми каза къде е Руби.

Той размърда дългите си крака под чаршафите и се намести по-близо до нея.

— Не си ме питала.

— Попитах те.

— Така ли? Сигурно умът ми е бил другаде.

— Каза ми само, че сме сами.

— И добре че е така. — Засмя се и я целуна. — Сигурен съм, че входното антре никога не е било свидетел на подобна страст.

Тя подръпна къдравите косъмчета на гърдите му и той изохка. После и двамата се засмяха.

— Леля ми излезе сутринта да навести болен приятел. Каза, че най-вероятно няма да се върне до утре. Така че — провлачи многозначително той — тази нощ цялата къща е на наше разположение.

— Но ние не използваме цялата къща, а само това легло.

— Такава е основната идея.

Този път целувката им бе изпълнена с нежност.

— Никога не съм си представяла, че ще бъдем заедно по този начин — прошепна тя с устни, допрени до неговите.

— Аз пък си го представях. Неведнъж.

— Е, всъщност и аз си го представях, но… О, знаеш какво имам предвид.

— Не можех да си те представя така. — Той ласкаво прокара ръце по голия й гръб.

— Какво искаш да кажеш?

— Не можех да отгатна формите на тялото ти под дрехите, които носиш. Признавам, че един от многото ми таланти е умението да разсъблека всяка жена с поглед. — Намръщи се леко и продължи: — С теб това бе напълно невъзможно и направо ме подлудяваше. Искаше ми се да разбера как изглеждаш гола. — Ръцете му нежно замилваха гърдите й. — Мога да кажа, че съм приятно изненадан.

Той се премести по-надолу и устните му замениха ръцете му. Рейна обхвана с длани лицето му. Брадата му леко я драскаше. Усещането й достави удоволствие.

Дъждът продължи през цялата нощ, също както и любенето им. По света вероятно нямаше други хора, които да си допадат толкова пълно физически. И най-лекото докосване от негова страна събуждаше у нея сексуални желания, каквито не бе и подозирала, че таи. Любиха се много пъти през нощта. Настроението и ритъмът бяха различни, но тялото му неизменно я довеждаше до върха на удоволствието.

Постепенно тя преодоляваше стеснителността си. В началото се колебаеше да направи каквото и да било, дори да го докосне.

— Сложи ръце върху гърдите ми — задъхано я подкани Трент, след като тя изненадващо се озова върху него. — Докосни ме. Моля те, докосни ме.

Тя направи, както я бе помолил, но ръцете й бяха много предпазливи. Тогава усети ударите на сърцето му под дланта си и се осмели да стори това, което отдавна искаше да направи. Ръцете й замилваха гърдите му, докато най-накрая той застена под нея.

Нежните докосвания на устните й бяха изпитание за издръжливостта му и когато не можеше да се сдържа повече, той отново я издърпа върху себе си.

Щом й се стореше, че няма какво повече да научи, той й показваше нови еротични преживявания.

През тази нощ помежду им се появи разногласие само веднъж — когато той посегна да включи нощната лампа.

— Не! — рязко извика тя и издърпа завивките върху себе си.

Това го изненада.

— Но аз искам да те видя — внимателно обясни той. — Искам да видя двама ни заедно.

— Не, Трент, моля те. Ако искаш да остана, недей да включваш лампата.

— Не те разбирам. — Бе искрено объркан. До този миг тя охотно бе изразявала чувствата си по всякакъв начин. Защо се боеше от светлината? Притисна я в прегръдките си. — Красива си. Чувствам го. Позволи ми да те видя.

Рейна се сгуши в него, наслаждавайки се на начина, по който гъстите косъмчета по гърдите му докосваха лицето й.

— Моля те, Трент. Предпочитам тъмнината, моля те.

Знаеше, че сега косата й е разрошена и разпиляна на всички страни така, както често я бяха снимали по-рано. Очилата й все още бяха в чантичката й долу. И въпреки че бе качила някой и друг килограм, тялото й изглеждаше горе-долу както на рекламите, които бе правила, защото фотоапаратите винаги добавяха по няколко килограма отгоре.

Тази вечер бе толкова специална! Той се любеше с нея, без да се замисля за външния й вид. Не искаше да рискува и да развали всичко, ако случайно я познае.

Трент неохотно се съгласи. Малко по-късно дори се пошегува с нежеланието й да включат лампата:

— Не мислех, че си толкова срамежлива.

Рейна знаеше, че той нямаше да е на това мнение, ако поне веднъж бе надникнал зад кулисите на някое модно ревю. Красавиците, които крачеха по подиума, изглеждаха спокойни, самоуверени и безупречни, но зад сцената бе истинска лудница. Често се случваше някой да я преоблича, докато тя сменяше обиците или шапката си.

Чужди ръце я бяха събличали и обличали почти толкова често, колкото го бе правила и тя самата. Човек не можеше да се срамува от голотата си и да работи с дизайнери, шивачки и фотографи. Техните докосвания бяха толкова безлични и лишени от чувства, че скоро бе престанала да ги забелязва. А майка й никога не бе изразявала обичта си по този начин.

Може би затова бе отвърнала толкова страстно на ласките на Трент, мислеше си Рейна. Ами да, тя с цялата си душа копнееше за нежното докосване на друго човешко същество. Ако той я смяташе за срамежлива, така да бъде.

— Изненадан ли си от свенливостта ми?

— Откровено казано, да. Особено след като си била омъжена. — Продължи да я милва по гърба и след малко попита: — Искаш ли да ми разкажеш за това или темата е прекалено болезнена за теб?

— Беше, но всичко свърши много отдавна и понякога ми се струва, че се е случило с някой друг. Току-що бях завършила гимназия.

— Ученическа любов, а?

— Нещо такова.

Всъщност бяха излизали само няколко месеца, преди да се оженят. Както повечето момчета, Патрик бе заслепен от красотата й. Но тя бе успяла да го накара да преодолее благоговението, което изпитваше към нея, и двамата се бяха влюбили по младежки лудо и неразумно.

Сюзън вече правеше планове за преместване в Ню Йорк и за съчетаване на кариерата й като модел с обучението й в колеж. Рейна се противопостави на това. Тя искаше да работи като модел, защото обичаше красивите дрехи и не можеше да си представи нещо по-хубаво от това да й плащат, за да ги демонстрира. Но не искаше майка й да направлява кариерата й така, че да изключи всичко друго от живота й, особено Патрик.

Ето защо го убеди да се оженят веднага. Това бе отчаян опит да се измъкне от лапите на майка си. Сюзън побесня, когато научи за плановете им. Но тя бе хитър и безмилостен противник. Вместо да им забрани да се женят, се съгласи със сватбата.

От самото начало на брака им започна да се меси във всичко, да дава съвети, да подрежда живота им, докато накрая Патрик се почувства излишен и безполезен. Последният удар върху самочувствието му бе, когато Сюзън се свърза с началника на отдел „Личен състав“ във фирмата, където той бе подал документи за работа.

Рейна бе принудена да признае пред себе си, че е използвала брака им за собствените си цели и че Патрик е нещастен. Затова му предложи изход, който той с готовност прие.

Шест месеца след сватбата се разведоха. Рейна и майка й се преместиха в Ню Йорк веднага щом това стана възможно. В крайна сметка Сюзън постигна целта си.

— Той беше много мил и добър с мен — разказваше Рейна на Трент. — Но бракът ни бе обречен от самото начало.

— Защо?

— Майка ми постоянно се месеше, а съпругът ми искаше сам да определя живота си.

— Майка ти? Досега не си споменавала за никакви роднини.

— Не сме много близки. Вече не.

— Имаш ли изобщо някой близък, Ейна? — нежно попита той.

Разговорът им започна да става прекалено личен, а това не й харесваше. Тя го погледна със закачлива усмивка и прокара пръсти по корема му.

— Точно сега ти си много близо до мен.

Той се съгласи с кимване и се наведе да я целуне.

По-късно, докато тя подремваше в леглото, Трент слезе долу и набързо приготви бъркани яйца и бекон. Качвайки храната горе, си помисли, че ако дрънченето на съдовете не бе успяло, то изкусителните аромати със сигурност щяха да я събудят. Тя седна и се опита да прогони съня от очите си.

— Гладна ли си? — усмихна й се той, щом забеляза, че е будна.

— Умирам от глад, макар че досега не го бях усетила.

Трент остави таблата на леглото и й хвърли една от ризите си.

— Може ли вече да включа лампата? — попита той, след като тя бе навлякла ризата и благоприлично бе закопчала няколко копчета.

Рейна се пресегна за чантичката си, която Трент се бе сетил да качи заедно с бикините й, и извади оттам очилата си. Сложи ги и едва тогава каза:

— Да, може.

— Трябва ли да ги носиш? — Кимна към очилата й.

— Да не би да искаш да окапя цялото ти легло с портокалов сок?

— Това би могло да бъде много секси.

Тя реши да приеме забележката му като шега и бе доволна, че той не продължи да настоява за очилата. Лакомо се нахвърлиха на храната.

— Нали знаеш, че ме накара да побеснея и не можех да си намеря място от яд? — каза той, отхапвайки от последната препечена филийка.

Тя остави внимателно чашата си с кафе върху таблата и я побутна встрани. Беше изяла всичко в чинията си и сега се облегна на възглавниците, които той бе натрупал зад гърба й.

— Защо?

— Защото замина така внезапно. Направо се поболях от тревога.

— Съжалявам, че не си взех довиждане с теб. Нямах време.

— Това ли бе единствената причина да не ми се обадиш, преди да заминеш?

— Каква друга причина би могло да има?

— Ами тогава, в оранжерията, бе започнало да става доста горещо. И нямам предвид температурата на въздуха. — Хвана ръката й и потърка с палец кокалчетата на пръстите й. — Ако Руби не те бе извикала на телефона, мисля, че щях да ти се нахвърля още там, в калта. Любов сред цветята. Романтика в оранжерията. — Той определено я дразнеше, но изведнъж стана сериозен: — Да не би да избяга от нещо, което те плаши, Ейна? От мен?

— Може би. Не знам. Във всеки случай ти ме хвана, нали?

— Имаше нужда от това, госпожице Рамзи.

— Имах нужда ли? — изумено повтори тя.

— Аха — потвърди той и се излегна, подпирайки се на лакти, без да осъзнава колко самодоволен изглежда. Беше си обул къси панталони, но те само подчертаваха мъжествеността му. В този миг бе истинско олицетворение на мъжкото самочувствие. — Мисля, че отдавна се нуждаеш от мъж, който да задоволи тайните ти желания.

— И ти си този мъж? — предпазливо попита тя.

Вместо да отговори, той просто сви рамене. Самодоволното изражение на лицето му бе достатъчно красноречиво.

Рейна скочи от леглото толкова бързо, че той не успя да реагира навреме и я настигна чак в коридора.

— Какво ти става? Къде отиваш?

Тя се извъртя и го стрелна с изпепеляващ поглед.

— Нямам нужда от никого, господин Гамблин. Още по-малко от мъж, който се люби с мен от съжаление.

— Съжаление! За какво, по дяволите, говориш?

— Ами сети се сам.

Тя влезе в стаята си, затръшна вратата и побърза да я заключи. Не можеше да понесе мисълта, че това, което бяха правили преди малко, бе акт на милосърдие от негова страна. Беше се прибрала самотна и отчаяна. Трент й бе предложил утеха и тя се бе вкопчила в него. Дали действията му не са били само начин да ободри горката госпожица Рамзи, да я измъкне от дълбините на отчаянието й?

Той ядосано заблъска с юмруци по вратата.

— Отвори!

— Махай се.

— Предупреждавам те!

— Казах ти да се махаш!

— Ако не отвориш проклетата врата, ще я разбия и после ще трябва да обясняваш на Руби какво се е случило.

— Не се страхувам от грубите ти заплахи.

Това май не бе много разумно от нейна страна. Следващото нещо, което чу, бе трясъкът от разбиването на вратата. Тя се сви инстинктивно и вдигна ръце да предпази главата си. Той я сграбчи за раменете и я вдигна така, че краката й едва докосваха пода. Разтърси я.

— Ти си най-упоритата жена, която някога съм срещал. Съжаление! — изръмжа той. — Скъпа, никой не стига толкова далеч, воден от съжаление. Не можеш ли да разпознаеш любовта, когато я срещнеш?

Досега бе стояла сковано в ръцете му. При тези думи цялото й тяло отмаля.

— Любов? — неуверено повтори тя.

— Да, любов — упорито вирна глава той. — Чувала ли си някога за нея? Обичам те и знаеш ли какво? Това ме плаши до смърт. Никога през живота си не съм се страхувал толкова. По-лошо е от която и да било контузия, получена на терена. Вече не знам откъде идвам и накъде отивам. Никога не съм се чувствал така, толкова объркан. Никога не съм бил по-нещастен, нито пък по-щастлив от сега. Направо е ужасно.

Показа й точно колко ужасно е, като я целуна. Без да я пуска от прегръдките си, я заведе до дивана и се стовари върху него. Разкъса ризата й и страстно зацелува гърдите й. Също така нетърпеливо се отърва и от късите си панталони.

Сливането им бе бързо. Проникна дълбоко в нея и за миг застина неподвижно, докато цялото му тяло гореше от страст. Нежно долепи устни до ухото й и прошепна:

— В случай че все още не съм се изразил достатъчно ясно, обичам те. Толкова много!

И започна да се движи в нея.

Тя го прие в себе си, в сърцето си. Когато достигнаха върха, сякаш ги разтърси експлозия. Трябваше им доста време да дойдат отново на себе си.

Рейна затвори очи и се пъхна под струята на душа. Изкъпа се много внимателно, като се сапунисваше повече от обикновено и усещаше тялото си като ново. Сетивата й бяха необичайно изострени. Какво ли усещаше Трент, когато я докосваше? Опита се да си го представи и се усмихна при спомена за изпълнените му с обожание думи, които й бе шепнал, докато правеха любов.

Той бе останал разочарован, когато му бе предложила да се върне в собствената си стая.

— Защо? — бе запитал, като се притисна още по-силно в нея. — Тук ми харесва. И това ми харесва. И това. — Погали всяка любима част от тялото й.

Тя отблъсна ръцете му, преди отново да загуби ума си.

— Руби може да се върне всеки миг. Какво ще стане, ако се качи горе и ни завари заедно?

— Какво толкова? Вече съм голям.

— О-о, и още как — въздъхна тя и го погали. Неговата въздишка премина в стон на възбуда.

— Скъпа, това не е най-правилният начин да ме придумаш да си тръгна. Или си променила решението си? — Обърна я по гръб и целуна топлите й устни.

— Не, не съм го променила — отблъсна го тя и той трябваше да скочи на крака, за да не падне от дивана.

— Какво ще кажеш за един душ набързо? — предложи Трент, докато тя го избутваше към вратата.

— А какво ще кажеш да не бързаме?

— Сериозно ли говориш? — попита той със светнало лице.

— Да, но всеки сам, под собствения си душ.

— О-о! — възкликна той и усмивката му бързо помръкна. — А не искаш ли първо да потичаме?

— Без мен. Нямам сили.

Това го накара отново да се засмее.

— А аз имам желание да изкача Еверест или да убия някой дракон.

Целуна я леко и си тръгна.

Сега, излизайки от душа, Рейна отново си спомни тази сцена, както и всеки безценен миг, откакто Трент я бе взел в прегръдките си тази нощ. Съкровено пазеше спомена за всяка дума, всяко докосване, защото никога досега не бе срещала такава любов.

И защо да не си признае? Тя също обичаше Трент Гамблин.

Вгледа се внимателно в замъгленото от пара огледало в банята, чудейки се дали любовта блести в очите й. Тези екзотични очи, които толкова се стараеше да скрие, преливаха от чувства. Какво ли би си помислил Трент, ако можеше да ги види? Дали и той би се съгласил с онези, които ги намираха за тайнствени и привлекателни? Дали щеше да ги хареса?

Отвори шкафчето и извади тъмен молив за очи. Повъртя го между пръстите си така, както бившият пушач си играе със забранената цигара. Само няколко леки докосвания с молива тук и лека извивка отдолу. Дали да не опита? Само мъничко, колкото да подчертае издължената им форма? Малко руж точно под скулите? Малко гланц за устни?

Спомни си за всички онези бели дрехи, които бе оставила в Ню Йорк. Контрастът с бялото правеше кожата и косата й изумително красиви. Пристегнатите колани, дълбоките деколтета, свободно падащите поли и панталони бяха най-подходящи за фигурата й. За миг й се прииска да бъде много красива. Как ли щеше да реагира Трент тогава?

— Ти не ме обичаш наистина — бе му прошепнала тя, когато страстта им се бе поуталожила.

— Обичам те.

— Знам с какъв тип жени излизаш обикновено. Аз не съм от тях.

— Може би затова те обичам толкова много. Излизал съм с много красиви жени, но всички те са толкова повърхностни в сравнение с теб. Ти си различна. Имаш сърце. Харесвам тялото ти. Харесва ми начинът, по който се допълваме физически. Но аз се влюбих най-напред в това, което не се вижда с очите. Ти не си просто красива обвивка. Ти си истинска жена.

Рейна върна молива за очи обратно в шкафчето и здраво затвори вратичката му. Покри лицето си с ръце и се опита да се успокои, вдишвайки дълбоко. Женската суета я подтикваше да бъде красива заради него. Но щеше ли да я обича, ако разбереше, че е била също като онези жени, които сега презираше?

Не си правеше никакви илюзии за бъдещето им. Нямаше такова. Не би могло да има щастлив край. Скоро Трент щеше да замине за тренировъчния си лагер. И тогава тя щеше да го загуби завинаги.

Но сега, докато беше с него, щеше да се наслаждава на уверенията му в любов. В живота си бе имала толкова малко пълноценни емоционални връзки. Майка й не познаваше истинската любов. Мори я бе обичал, но поради някаква причина не й се бе доверявал напълно.

Всеки път, щом се сетеше за смъртта му, се чувстваше опустошена. Дали бе посегнал сам на живота си? Тази мисъл не й даваше мира, но любовта на Трент бе приглушила болката.

Дните, които щяха да прекарат заедно, бяха преброени, но тя щеше да изживее всеки миг, без да съжалява. Щеше да бъде Ейна Рамзи, защото това й бе нужно.

Тъкмо бе навлякла чифт джинси и широка карирана риза, когато той почука на вратата.

— Отвори.

— Идвам. Моля те, недей отново да разбиваш вратата.

Отвори му и го попита:

— Ще поправиш ли бравата, преди Руби да я види?

— А ти ще ми дадеш ли целувка?

— Целият си мокър от пот!

— Не и устните ми. — Тя се приближи към него и леко целуна издадените му напред устни. — Предполагам, че това е всичко, с което ще трябва да се задоволя за момента — промърмори той.

Рейна се засмя.

— Гладен ли си?

— Закусвахме в четири часа сутринта. В такъв случай какво яде човек в девет?

— Какво ще кажеш за тостери с шунка и сирене?

— Звучи чудесно.

— Аз ще ги приготвя, а ти иди да си вземеш душ, моля те — каза тя и размаха ръка пред носа си.

Десет минути по-късно той се присъедини към нея в кухнята.

— Сега със сигурност миришеш по-добре — похвали го Рейна. — Нарязах малко плодове за салата и…

Трент я прекъсна, като я придърпа към себе си, притисна я в прегръдките си и горещо я целуна по устните. Докосна с език леко кривите й зъби.

— Обичам да те вкусвам. — Устните му се плъзнаха надолу по шията й. — Цялата — добави и отново я целуна страстно по устата.

— Тостерът ти изстина — промърмори тя, когато най-сетне успя да си поеме въздух.

— Аз пък се сгорещих. — Гамблин се притисна плътно до нея, за да й покаже.

Рейна се измъкна от прегръдката му и се прокашля.

— Нямаш никакво чувство за благоприличие. Хайде, сядай да ядеш.

— Опитваш се да ме командваш — също като леля Руби.

Закусваха дълго, тъй като често се заглеждаха един в друг. Той отново подметна за очилата й и я помоли да ги свали.

— Но тогава няма да мога да те виждам — обясни тя и отвлече вниманието му от темата, като покри лицето му с целувки и накрая се спря на устните му.

— Здравейте. Има ли някой вкъщи? — извика от преддверието Руби.

Те веднага се разделиха. Рейна се притесни и бузите й се зачервиха. Трент бе доволен като котарак, който току-що е облизал сметаната, и лениво се усмихваше.

— Насам, лельо Руби. Тъкмо си хапвах нещо много вкусно.

Рейна го изгледа укорително, докато Руби влизаше в кухнята.

— И какво е то, скъпи? О, колко мило! Госпожица Рамзи те храни.

— Аха.

Рейна скочи от мястото си и предложи на Руби да седне.

— Заповядай при нас. Добре ли е приятелят ти?

— Да, да, много по-добре. Нуждаеше се най-вече от малко компания. А как мина твоето пътуване? Кога се върна?

Рейна я осведоми набързо за по-важните неща, като пропусна подробностите.

— Извинявай, че тръгнах така набързо, без никакви обяснения.

— Разбирам те, при тези обстоятелства — отговори Руби и съчувствено стисна ръката на младата жена. — Трент каза ли ти, че поправи колата ти, докато те нямаше?

— Не — отвърна той вместо нея. — Прекарахме доста време заедно, откакто тя се върна, но така и не стигнахме до обсъждането на коли.

Рейна отново му хвърли унищожителен поглед, но за щастие Руби бе прекалено разсеяна, за да усети подтекста в думите му.

— Искаш ли да ти направя сандвич, Руби? — попита Рейна. — Още не съм прибрала продуктите, а ти изглеждаш уморена.

— Благодаря ти, скъпа. Ако никой от вас не се нуждае от мен този следобед, мисля да си остана в стаята и да подремна. С приятеля ми разговаряхме до зори. Бедничкият, няма с кого да си поговори. Децата му рядко го посещават.

Рейна приготви още един сандвич. Трент си по-хапваше от нарязаните пъпеш и диня, без да откъсва очи от младата жена. Погледът му бе твърде многозначителен.

— Беше много вкусно — каза Руби, когато свърши със сандвича. — Искате ли нещо от мен?

— Не, лельо — отвърна Трент и услужливо й помогна да стане от стола. — Иди да си починеш. Ние с госпожица Рамзи можем да се грижим прекрасно за себе си. Искаш ли да те изведа на вечеря довечера?

Руби майчински го потупа по бузата:

— Нали е много мило момче?

— Да, наистина — засмя се Рейна.

— Наистина ли мислиш така? — попита я Трент малко по-късно, след като Руби се бе оттеглила в стаята си и двамата отново бяха сами.

— За кое? — Тя миеше съдовете в мивката. След като поспориха малко, най-накрая Руби се съгласи да я остави да свърши това.

— Ами че съм мило момче? — Застана зад нея и я прегърна. Ръцете му веднага намериха гърдите й и започнаха да ги масажират. — Защо ги криеш под тези широки дрехи? Имаш красиви, изкусителни гърди. Нямаш ли нещо по-прилепнало по тялото?

Тя се опита да се освободи от ръцете му, но без да се напрегне особено.

— Не, харесвам свободните дрехи. Теб какво те засяга?

— Искам да ги виждам. — Продължи да гали гърдите й и скоро зърната им настръхнаха. — Ето какво имам предвид. Мразя да пропускам подобна гледка.

— Престани, Трент. Руби може да влезе.

— Тя спи — прошепна в ухото й. — Искаш ли да си поиграем в оранжерията?

— В оранжерията ли? — Тялото й бе тъй сластно отпуснато, че нямаше никакви сили да протестира.

— Да-а. Малко горещ секс с теб точно сега би ми се отразил чудесно.

— Нямаш никакъв срам.

— Не, просто много те желая — прошепна той и я извърна с лице към себе си.

— Още ли?

— Тостерите с шунка и сирене винаги предизвикват такава реакция у мен. — Тя обви ръце около врата му. — Особено когато са приготвени от някоя сексапилна дама. — Прегърна я през кръста и пъхна ръце в задните джобове на джинсите й, за да я привлече към себе си. — Имаш страхотно тяло.

Последвалата целувка бе гореща и страстна. Рейна разтвори устни и езикът му срещна нейния. Притисна я до барплота и разкопча ризата й, колкото да успее да пъхне вътре ръката си.

— Желая те — дрезгаво каза той. — Оранжерията или спалнята?

— Трент, не можем — опита се да протестира тя.

— Защо?

— Посред бял ден е.

— И какво от това?

— Трябва да рисувам. Имам работа. Четири нови поръчки.

— Добре — тежко въздъхна той. — Ще те оставя да работиш, ако ми позволиш да чета книга в твоя апартамент.

Тя внимателно го изгледа, като се мъчеше да разбере дали не се опитва да хитрува. Накрая се съгласи.

— Добре. Но само ако обещаеш да се държиш прилично.

— Обещавам.

Качиха се в апартамента й и дори положиха усилия да удържат на обещанията си. Но както се оказа, прекараха следобеда, като се любиха бавно и продължително.

Беше прекрасно, но Трент остана леко разочарован от настояването на Ейна да остави тежките завеси спуснати, така че стаята тънеше в полумрак.

Искаше му се да види тялото й, обляно от слънчевите лъчи. Изтегнат на леглото до нея, той я наблюдаваше, докато тя спеше. Не можеше да разбере как е могъл да я смята за невзрачна.

Тя бе красива. Не приличаше на никоя от жените, които бе срещал. Запълваше някаква празнина в живота му, за която не бе и подозирал, че съществува. И сега, когато най-после я бе открил, нямаше да я остави да си отиде.