Сандра Браун
Предизвикателството (4)

Четвърта глава

— Не мога, Мори. Не сега.

— Тогава кога?

— Не знам. Може би никога.

— Ех, Рейна, Рейна! — тежко въздъхна той. — Нали вече доказа, че си права?

— Говориш така, сякаш става дума за някакво детинско цупене. Уверявам те, че напуснах по много сериозни причини.

— Не съм казал, че нямаше причини. Да живее човек с майка ти е цяло наказание. — Рейна знаеше, че чувствата между майка й и Мори винаги са били напълно споделени. Сюзън от самото начало презираше агента й, но се примиряваше с него и го търпеше заради кариерата на дъщеря си. — Какво всъщност направи тя, че те накара да се махнеш? Сигурно е било нещо много сериозно.

Мори не би могъл да знае колко мъка и срам й навява този спомен.

— От тебе искам само да бъдеш мила с него, Рейна. Толкова си странна — отчаяно бе казала Сюзън Рамзи. — Всяко друго момиче би било на седмото небе от щастие, че господин Александър й е обърнал внимание.

— Тогава нека някое друго момиче се омъжи за него.

— Кой ти говори за женитба?

— Познавам те, мамо. Нямаше да ми натрапваш господин Александър, ако не си решила да ме омъжваш за него. И това няма нищо общо с морала. Просто си прекалено добра в сделките, за да се задоволиш с по-малко.

— Нима бракът ти със собственика на една от най-големите в света козметични компании би бил нещо лошо? — саркастично попита Сюзън. — Помисли си само какво бъдеще би ти осигурил подобен съюз.

— А също и на теб, мамо.

— Няма да търпя подобни намеци от твоя страна! Достатъчно. Господин Александър се обади, че ще изпрати колата си да те вземе в осем часа. Подари ти тази прекрасна диамантена огърлица и иска да бъдеш с нея довечера. Моля те, върви да се облечеш.

Огърлицата бе обидата, която преля чашата на търпението й.

— Аз не съм проститутка — заяви Рейна със спокоен студен глас. — Господин Александър може да си задържи огърлицата, а аз ще запазя достойнството си.

Вместо да се облече и да излезе с мъж, достатъчно възрастен да й бъде дядо, тя събра в една чанта малко лични вещи и напусна апартамента в Манхатън, без да каже и дума повече.

По време на дългото пътуване на юг с автобуса се опита да си припомни безбройните машинации на майка си, но това бе непосилна задача. Доколкото си спомняше, Сюзън Рамзи винаги бе подтиквала дъщеря си и бе направлявала живота й, без да се вслушва в мнението й. Рейна бе мразила конкурсите за красота за деца, уроците за манекени, снимките при различни фотографи и безбройните интервюта, които винаги я караха да се срамува и заради двете.

Сюзън бе неуморима в усилията си да направи от Рейна идеалното малко момиченце, после идеалната млада девойка, после идеалната жена жената, която самата Сюзън винаги е мечтала да бъде. Психолозите биха имали доста работа, докато анализират взаимоотношенията им. Това бе класически случай на родител, който изживява собствените си мечти, като използва детето си.

Рейна бе невинна жертва на амбициите на Сюзън. Баща й загинал при нещастен случай, когато тя е била още бебе. Не бе имала на кого друг да се опре в семейството си и безропотно бе следвала плановете на Сюзън. Бунтарските й изблици бяха редки и епизодични. Патрик — младежът, когото бе придумала да се ожени за нея — бе един от тях. Този случай на противопоставяне бе породил толкова болка и страдание, че не бе посмяла да рискува отново.

Сюзън й бе показала колко безскрупулна може да бъде и Рейна се бе примирила да я следва в живота. Докато се стигна до господин Александър. Дали майка й наистина щеше да я принуди да сключи брак по сметка? Това бе накарало Рейна да вземе живота си в свои ръце. Най-после бе разбрала, че Сюзън никога няма да се предаде. Ако искаше да промени живота си, трябваше да го стори сама. Напускането на майка й и на кариерата й в Ню Йорк бе най-доброто решение на проблемите й.

— Не беше само заради майка ми. А заради самата мен — обясни на агента си. — Съжалявам, че това обърка и твоите планове, Мори. Моля те да ме разбереш. Трябваше да се махна. Сега се чувствам прекрасно. Тази сутрин тичах по плажа. Само да ме беше видял — с анцуг и бейзболна шапка. Изглеждах ужасно, но се чувствам толкова добре. Спокойна съм. Свободна. За пръв път в живота си правя това, което искам.

— Но защо трябва да зарязваш всичко, скъпа? Не можеш ли просто да кажеш на Сюзън да те остави на мира?

— Наистина ли мислиш, че би ме послушала?

Той не отговори на този въпрос, а й зададе друг:

— Видя ли рекламата на бельото?

— Да, съвсем случайно. Беше ужасен шок за мен.

— Ръководителите на компанията-производител също са шокирани. Не могат да повярват, че рекламният им отдел толкова е забавил промоцията. Те са във възторг, Рейна. Продажбите им са се вдигнали до небесата само за една седмица след излизане на рекламата. Снимката ти вече е върху всички рекламни табла из страната. Искат да направят и серия телевизионни реклами с теб.

— Искат да използват мен?

— Разбира се, че искат теб. За да могат да свържат телевизионната реклама с тази в списанията и по рекламните табла. Напълно съм съгласен с тях, че ти можеш да направиш за обикновеното памучно бельо това, което направи Брук Шийлдс за сините джинси.

— Радвам се, че рекламата е толкова успешна, Мори, но не искам да се връщам обратно към тази работа.

— Дори и за двеста и петдесет хиляди долара и двегодишен договор?

— Сигурно се шегуваш. — Краката й се подкосиха и тя седна на пода.

— Разбирам, че най-сетне съм привлякъл вниманието ти. Не казах, че ще приемем тези двеста и петдесет хиляди. Ще предложа триста и петдесет и мисля, че в крайна сметка ще получим триста хиляди. Как ти звучи това?

— Абсурдно.

Той се засмя.

— Не е чак толкова абсурдно. Малко пари ще ми дойдат добре.

Тя присви разтревожено устни.

— Пак ли си залагал? Много ли загуби?

— Остави на мира пороците ми. Звучиш като бившата ми жена. Кога ще се качиш на самолета и ще се върнеш в Ню Йорк?

Тя мерна за миг образа си във високото огледало в ъгъла. Жената, седнала по турски на пода в спретнатия скромен апартамент, въобще не приличаше на модела от рекламата в списанието. В сравнение с нея бе направо закръглена. Тъмната й махагонова коса не бе подстригвана от месеци. Ръцете й изглеждаха ужасно, с къси нокти и изцапани с боя пръсти. Поизкривените й предни зъби бяха далеч от идеалната усмивка.

— Няма да се върна, Мори — отвърна тихо, като се надяваше той да приеме удара леко. — Не съм във форма. Няма да ме искат такава. Качила съм девет килограма, откакто те видях за последен път. Не мога да рекламирам бельо дори и да исках.

— Тогава ще те изпратим на „почивка“ за няколко седмици. Къде предпочиташ — Зелената къща или Златната врата? По-близо си до Зелената къща. Искаш ли да ти направя резервация?

— Мори, изобщо не ме слушаш. Няма да се върна. Не искам.

Последвалата тишина бе тягостна и продължителна.

— Поне ще си помислиш ли за това? — каза й най-после. — Предлагат ни страхотен договор, който не е за изпускане. Ако искаш, ще започнем по-бавно. Няма да поемаш нищо друго освен този ангажимент. Триста хиляди долара са страшно много пари, Рейна.

— Знам — със съжаление каза тя. Не искаше Мори да страда финансово заради решението й. — Недей да мислиш, че не съм поласкана или не съм благодарна. Напротив. Но тук имам свой живот. И той ми харесва.

Погледна към вратата и изведнъж се сети за мъжа в отсрещния апартамент. Разстрои се, че си мисли за него в такъв момент. Той със сигурност нямаше нищо общо с решението й да остане в Галвстоун.

— Е, те бързат, но аз ги задържам. Обясних им, че си във ваканция, както казвам и на другите ни клиенти. Ще те оставя да размислиш няколко дни и ще ти се обадя в петък.

— Добре — мрачно поклати глава Рейна. Отговорът й щеше да е същият след няколко дни, както и след няколко седмици, но вероятно бе по-добре да не му отказва направо. Забележките му за парите я накараха да се почувства неловко. Мори постоянно залагаше на някое спортно състезание. — Какво всъщност става с теб?

— Добре съм. Не се тревожи за мен.

— Добре ли върви работата?

— Шегуваш ли се? След като Рейна е мой клиент, всички искат аз да ги представлявам.

Тя се успокои. Агенцията на Мори се занимаваше с модели за каталози, когато Рейна и Сюзън се появиха там. Щом кариерата на Рейна потръгна, Мори се премести в центъра на града. Той се прочу и скоро имаше повече клиенти, отколкото можеше да поеме, поради което нае няколко помощника. Рейна винаги изпитваше задоволство от факта, че нейният успех е допринесъл за това.

— Ами дочуване тогава. Грижи се за себе си. Внимавай с кръвното налягане. Не забравяй да си вземаш лекарството.

— Добре, добре. Дочуване. И си помисли за договора, Рейна. Сериозно си помисли.

— Ще помисля. Обещавам.

Замислено остави слушалката. Нещо не беше наред. Усещаше го. Дали Мори се грижеше добре за здравето си? Страхуваше се, че не го прави сега, когато я няма наоколо да го гълчи, че пуши прекалено много и не се храни здравословно. Надяваше се, че не е много разстроен от решението й да напусне бизнеса.

Тези мисли я тревожеха и тя се зарадва, когато бяха прекъснати от почукване на вратата. Скочи да я отвори, като се укоряваше наум, задето пулсът й се бе ускорил в очакване да види Трент. Почти бе стигнала до вратата, когато се сети, че не носи очилата си и припряно ги сложи, преди да отвори.

— Ще излезеш ли да поиграем навън?

Не би могъл да изглежда по-очарователно. Разрошената му коса бе все още мокра от душа. Беше облечен със спортни гащета и размъкната тениска. Беше бос и лепенката лейкопласт все още бе на малкия му пръст.

Внезапно Рейна бе обзета от същото умиление, което Руби изпитваше към него, и й се прииска да го ощипе по бузите. Беше толкова сладък! И прекалено голямо изкушение. Като фунийка сладолед за човек на диета. Едно близване и диетата отиваше по дяволите.

— Не, не мога — твърдо отказа тя.

— Хайде, моля те.

Засмя се на умолителния му тон.

— Не мога. Трябва да работя. Няма ли какво да правиш?

— Бих могъл да отида до гимнастическия салон и да се позанимавам малко с тежестите. Или пък мога да направя услуга на Руби и да измета оранжерията й, както ме помоли. Иска да засади малко цветя там. — Намигна й. — Но това може да навреди на рамото ми.

— Е, на моето пък няма да му навреди, ако поработя, така че довиждане.

— Ама и ти се оказа един приятел! — промърмори той и й обърна гръб.

Рейна се усмихваше, докато затваряше вратата. Каза си, че доброто й настроение се дължи на радостта й от живота. Но не бе съвсем сигурна дали Трент Гамблин няма нещо общо с това.

Всеки следващ ден от седмицата преминаваше по същия начин. Сутрин тичаха заедно. Руби ги чакаше със закуската, която Рейна хапваше набързо, преди да се качи в стаята си и да поработи на утринна светлина.

Трент като цяло се пречкаше в краката й, но Рейна бе в прекалено добро настроение, за да се заяжда. Беше почти невъзможно да му се ядоса. През деня той поправяше разни неща из къщата на Руби. Вечерите обикновено прекарваха в гостната, като гледаха телевизия или играеха на карти. Една вечер тримата се поразходиха из квартала. Руби им разказваше интересни истории за почти всяко семейство наоколо. Изглежда, никой нямаше тайни от нея.

Веднъж Трент извади стария ръчен миксер за сладолед, който помнеше от детството си. Почисти го и помоли Руби да направи малко ванилов сладолед. Няколко часа по-късно тримата се наслаждаваха на домашно приготвеното лакомство под сянката на дърветата в задния двор.

Рейна сравняваше тези спокойни вечери с бурните нощи, които бе прекарвала в обикаляне на клубовете в Ню Йорк. Не би се върнала отново там.

Трент не си спомняше някога да е бил толкова отпуснат и доволен в компанията на жена.

В четвъртък Рейна забеляза, че са й свършили материалите и отиде до магазина да зареди. Когато се върна, носеше толкова голям и тежък пакет, че едва виждаше над него. Щом го остави на работната си маса, пред нея се разкри невероятна гледка.

На пода в банята й лежеше мъж. Не можеше да види главата и раменете му, защото бяха напъхани под мивката й. Но затова пък веднага разпозна мускулестите крака.

— Ако си крадец, смятам честно да те предупредя, че не крия скъпоценните си камъни във водопроводните тръби.

— Умница.

— Какво каза? — закачливо го попита и се облегна с рамо на вратата на банята.

— Нищо, нищо.

— Сигурна съм, че има логично обяснение, задето си се проснал на пода на банята ми с глава под мивката.

— Руби каза, че си се оплаквала от теч тук.

— Така е, но очаквах да повика водопроводчик да го оправи.

Той подаде глава само колкото да я погледне навъсено.

— Казвал ли ти е някой, че си много претенциозна? Аз ти поправям мивката, нали? — Отново пъхна главата си отдолу.

— Е, надявам се да е така. Този теч съсипа пакет памучни тампони.

— Да, намерих няколко прогизнали остатъци.

— Каква е тази миризма?

— Спомняш ли си за бутилката със спирт, която бе прибрала тук отдолу?

— Ти нали не си?

— Да, но вината не беше моя, защото капачката не беше завита добре. И от какво се оплакваш? Нали ти не си тук, долу, да вдишваш проклетото нещо!

Тъй като не можеше да я види, Рейна се позволи да се наслаждава на тялото му. Той отново носеше отрязани до коленете джинси, които, изглежда, бяха обичайното му облекло през лятото. Ризата му някога е била спортна, но райетата й бяха избледнели и изглеждаше на петна. Ръкавите отдавна бяха отрязани. Сега там висяха разни конци, които полепваха по потните му бицепси. Не беше закопчал ризата и тя се бе разтворила, разкривайки голите му гърди.

Рейна преглътна трудно. Ръцете му бяха протегнати над главата. При всяко движение мускулите на гръдния му кош изпъкваха. Стомахът му бе гладък и стегнат. Около пъпа му имаше изкусителни тъмни косъмчета.

Цели пет сантиметра по-надолу бе коланът на отрязаните му джинси. Бяха избелели и окъсани и плътно очертаваха формите на тялото му. Рейна не можеше да откъсне очи оттам. Коленете му бяха свити. В скута му лежеше гаечен ключ.

— Ейна?

Тя виновно подскочи и извърна очи към мивката.

— Да?

— Какво има?

— Нищо.

Дали бе доловил накъсаното й дишане? А защо не можеше да си поеме въздух? Беше виждала полуголи мъже. Спомни си снимките за реклама на бански костюми, които направиха за списание „Базар“ в Ямайка. Добре помнеше онези дългокраки, загорели от слънцето прекрасни модели, с които се снимаше в толкова интимни пози. Но никой от тях, никое мъжко тяло досега не бе провокирало чувствеността й така, както Трент Гамблин.

— Би ли ми подала гаечния ключ, моля те?

— Гаечния ключ?

— Да, и двете ми ръце са заети. Виждаш ли го къде е?

Много добре го виждаше — точно върху ципа на джинсите му.

— Ейна?

— Моля?

— Да не би спиртните изпарения да те замаяха?

— Не, аз… ъъъ… ами…

Коленичи до него и протегна ръка. Цялата трепереше. Стисна юмрук. „Просто вземи проклетия ключ, подай му го и престани да се правиш на глупачка,“ смъмри самата себе си. Протегна ръка напред, но миг преди да сграбчи ключа, затвори очи.

Това се оказа голяма грешка. Не бе преценила правилно разстоянието и докосна голата кожа на корема му, като пропусна ключа. След известно опипване успя да го намери.

Трент замръзна, но тялото му потръпна. Рейна сграбчи ключа и му го подаде под мивката.

— Ето, вземи.

Бавно го взе от нея. Тя отдръпна ръката си така бързо, сякаш я измъкваше от челюстите на лъва.

— Благодаря. — Гласът му бе дрезгав.

— Няма защо. — Нейният — също.

— Ще свърша след секунда.

— Не бързай. — Тя едва успя да се изправи на крака. — Аз трябва… ъъъ… имам някои неща… ходих… магазина.

Побърза да избяга от банята, преди да се е изложила съвсем.

Непохватно извади покупките от пакета. Той щеше да си помисли… щеше да си помисли… само Бог знаеше какво щеше да си помисли.

Толкова е… голям.

Дали щеше да си помисли, че нарочно го е докоснала?

Може би е докоснала нещо друго.

Беше случайно.

Не, това не би могло да бъде нищо друго. Бе докоснала… О, боже!

Можеше да се случи на всеки.

Дори и когато го чу да влиза в стаята, остана с гръб към него.

— Всичко е готово — каза той.

— Добре. Благодаря ти.

— Ейна?

— Какво?

Усети, че той се приближава към нея. Затвори очи, мъчейки се да не усеща болезнено познатия му мирис и топлината, идваща от него. Почувства ръката му върху рамото си, колеблива в началото, а после по-уверена.

— Ейна? — прошепна й тихо и дъхът му погали ухото й.

Беше толкова лесно. Толкова лесно да се поддаде на настойчивата му ръка и да се облегне на него. Да положи глава на гърдите му. Да се обърне към него и да обгърне раменете му с ръце. Да срещне с устни неговите.

Толкова лесно и… толкова безразсъдно.

Веднага потисна желанието, надигащо се у нея, и се обърна към него.

— Оценявам помощта ти, Трент — рязко каза тя, — но както виждаш, ужасно съм заета.

Той се вгледа в нея, поразен от официалния тон и студеното й лице. Как би могла да не?… Цялото му тяло изгаряше. А тя се преструваше, че нищо не се е случило. Какво, по дяволите, беше това? Въображението му работеше доста, но не чак толкова, дявол да го вземе!

Беше почувствал докосването на нежната й ръка и почти бе експлодирал. Желаеше я. Страшно много. Но ако тя бе решила да се преструва, че нищо не се е случило, тогава и той щеше Да постъпи така.

— Много съжалявам, че ви обезпокоих, госпожице Рамзи. Следващия път, когато прекарам целия следобед в поправяне на мивката ви, ще се постарая да съм свършил и да съм се махнал, преди да се върнете вкъщи.

Стигна до вратата с три крачки и гневно я затръшна след себе си.

 

 

Вечерята бе доста тягостна. Трент се бе страхувал от нея и за малко не каза на леля си, че ще излезе навън. Бе уморен от това самоналожено заточение. Мечтаеше си за шумните и весели гуляи в Хюстън — добра храна, много пиене и една сексапилна жена, която да го утеши.

Имаше нужда от жена в най-буквалния смисъл. Жена, която не го кара да мисли, а го глези и докосва нежно, без да отрича след това, че го е направила. Жена, която да го ласкае и да му шепне неимоверно възбуждащи неща в ухото. Не искаше интелектуална компания или — боже опази! — приятелство. Искаше секс. Просто и ясно.

Но Руби му бе казала, че ще готви любимото му ястие — пълнени свински пържоли — и би било ужасно грубо от негова страна, ако се измъкнеше от вечеря. И ето че седеше в малката трапезария, огряла от светлината на свещите, и се взираше в седналата отсреща Ейна, която бе толкова хладна и далечна, докато той гореше от възмущение.

Руби усещаше враждебността помежду им, макар да нямаше и най-бегла представа какво би могло да се е случило. Когато най-сетне приключиха с вечерята, тя бе много разтревожена и отчаяно се нуждаеше от чаша „билков“ чай. За да задържи госпожица Рамзи, помоли я да запари чая вместо нея. А за да ангажира Трент, му се оплака от термостата на климатичната инсталация и го помоли да го погледне.

После тримата се събраха отново в гостната и седнаха да погледат телевизия. Трент малко се интересуваше от филма. Непрекъснато поглеждаше към жената, която се бе свила на фотьойла и се взираше в телевизионния екран през синкавите стъкла на очилата, които той толкова мразеше. Защо, по дяволите, не носеше обикновени очила като нормалните хора? Или, още по-добре — контактни лещи?

Но пък Ейна Рамзи въобще не постъпваше като обикновените хора. Сякаш нарочно избираше дрехи, които най-малко подхождаха на високата й фигура — широки панталони, свободно падащи ризи, безформени поли. Отношението й към външния вид го дразнеше, понеже би могла да бъде доста привлекателна, ако поне малко се постараеше. Защо не направеше нещо с косата си? Искаше му се да я среше назад и поне веднъж да открие лицето си.

— Чаят ми има нужда от още малко захар — промърмори Руби, като стана от дивана и се отправи към кухнята.

Трент продължи да се взира в Рейна, без да помръдне от отсрещния фотьойл. Бе навел глава и очите му не се виждаха, но би могъл да се закълне, че тя усеща погледа му. Рейна също го поглеждаше от време на време. Беше доволен, че тя се чувства неловко. Така й се падаше. Той също страдаше цял следобед, и то заради нея.

Руби се върна, ухаеща на малцово уиски. Махалото на стенния часовник се поклащаше ритмично. Смехът от телевизионната комедия нарушаваше тишината, обгърнала тримата.

Трент не забелязваше нищо. Мъчеше се да разбере с какво толкова го привлича Рейна. Жените, които познаваше, се деляха на две групи: такива, с които би желал да прави секс, и такива, с които вече го бе правил. Като тези от първата група неизменно преминаваха във втората.

Обикновено не отблъскваха ухажването му. И винаги той прекратяваше връзката. Независимо дали бе висока или дребничка, блондинка или брюнетка, богата или бедна, той зарязваше всяка жена, когато му омръзнеше. Повечето от тях така и не разбираха причината за неочакваната раздяла.

Ейна Рамзи не приличаше на никоя от жените, които някога бе срещал. Не можеше да разбере какво, за бога, го караше да я желае. Нежното й докосване този следобед бе съвсем случайно. Беше сигурен в това. Но се бе случило. Е, добре, това я притесняваше. Защо се държеше толкова дръпнато? Защо просто не се оставеше на течението?

Ако някоя жена някога бе имала нужда да се повъргаля в леглото, то това определено бе Ейна Рамзи. А що се отнася до него, цялото му тяло — от главата до петите — настояваше, че прекалено дълго е бил без жена под себе си. Така както виждаше нещата, двамата бяха идеалните кандидати за часове наред палуване в спалнята.

Поне със сигурност бе научил нещо, което отдавна подозираше за себе си. Не би могъл да бъде приятел с една жена. По дяволите дружбата! Тя не беше за него. Бе се опитал, но нищо не излезе. Докато гледаше студената госпожица Рамзи тази вечер, единственото, за което можеше да мисли, бе как ли изглежда гола.

— Мислиш ли, че е добре?

— Какво? — Отърси се от мислите си при звука на гласа й. Да не би търпението му да бе възнаградено в крайна сметка? Най-после бе благоволила да го погледне открито и да му проговори — нещо, което не бе правила цяла вечер.

— Мислиш ли, че Руби е добре? — повтори тя и кимна към леля му.

Трент я погледна. От колко ли време главата й бе приведена върху гърдите по този начин? И защо досега не бе забелязал шумното й похъркване? Защото умът му бе изцяло зает с Ейна, затова.

Той се усмихна.

— Мисля, че просто е прекалила с „чая“.

Рейна се усмихна в отговор. Усмивката й бе прекрасна, въпреки леко кривите предни зъби. Той вече почти не забелязваше този недостатък.

— Дали да не я събудим? — попита тя.

— Може да се почувства засрамена.

— Прав си.

Тя стана и изключи телевизора. Без синкавото сияние на екрана в стаята бе много по-тъмно. Рейна внимателно отиде до канапето, където седеше заспалата Руби. Трент също се изправи.

— Мислиш ли, че можеш да я занесеш до стаята й? — Тя леко повдигна глава, за да го погледне в очите.

— Мисля, че ще се справя.

За миг и двамата останаха неподвижни. Просто се взираха един в друг в мрака. Похъркването на Руби бе в абсолютен синхрон с тиктакането на часовника. Стаята сякаш изведнъж стана по-тясна. Бе трудно да се диша.

И двамата бяха напрегнати.

Първа се раздвижи Рейна и развали магията:

— Можеш ли да я вдигнеш?

— Разбира се.

Трент се радваше, че има за какво да изразходва енергията си. Ако продължаваше да я трупа в себе си, скоро щеше да експлодира. Наведе се и пъхна едната си ръка под коленете на леля си, а другата — под гърба й. Вдигна я без видимо усилие. После се намръщи.

Рейна го докосна по ръката.

— Рамото сигурно те боли?

— Нищо му няма. — Погледна към ръката й и тя бързо я отдръпна.

— Съвсем забравих за рамото ти. Иначе нямаше да ти предлагам да я вдигаш.

— Защо не избързаш напред да оправиш леглото й?

Рейна направи, както я помоли. Стаите на Руби заемаха задната част на къщата. Те бяха претъпкани с безброй вещи, напомнящи за преживяното от нея. До спалнята й имаше малка баня. Всъщност тя живееше доста по-натясно от наемателите си. Рейна отметна плетената на една кука покривка за легло и завивките. Трент внимателно сложи леля си да легне. Тя не се събуди.

— Благодаря ти. Аз ще я съблека — предложи Рейна.

Той бе изненадан. Не би могъл да си представи никоя от жените, които познаваше, да направи подобно нещо — Засрами се от себе си. Цял следобед и цяла вечер се сърдеше на тази жена, като я обвиняваше наум, че е безчувствена и безсърдечна кокетка.

Ако той бе толкова възбуден от неволното й докосване този следобед, то какво ли бе изпитала тя самата? Най-малкото — бе сподавила плътските си желания. И ето че сега предлагаше да преоблече подпийналата стара дама просто от добро сърце.

Ново чувство изпълни гърдите му. То бе толкова силно, че не можеше да го изрази с думи. Просто кимна и излезе от стаята.

Когато го последва няколко минути по-късно, Рейна бе изненадана, че я чака в коридора.

— Наред ли е всичко?

— Да. Продължава да похърква тихичко.

Докато минаваха през стаите, той гасеше лампите. Стъпките им отекнаха по стълбите. Когато всеки стигна до вратата на апартамента си, спряха и неловко се вгледаха един в друг. Огряваше ги слабата светлинка на една лампа в края на коридора.

Искаше му се да я докосне. Господи, как му се искаше! Да допре длан до бузата й само за да разбере дали е толкова мека, колкото изглеждаше. Да прокара пръсти през гъстата й коса и да я отметне назад, разкривайки лицето й, за да не се чувства така, сякаш я гледа през някакво покривало. Да свали очилата й и да надникне в очите й, да види цвета им, да разгадае тайната им. Да пъхне ръцете си под твърде широките й дрехи и да намери гърдите й, които измъчваха въображението му. Да погали с език изкусителните й предни зъби.

А тялото му издаваше, че би желал да бъде далеч по-интимен с нея, отколкото си позволяваше да си представя.

— Лека нощ, Ейна — задавено промълви той.

— Лека нощ, Трент.

Останала сама в стаята си, Рейна веднага се пъхна в леглото. Цялото й тяло трепереше. Толкова много й се искаше той да я докосне. „Докосни ме!“ — Почти бе извикала думите на глас.

Но Ейна Рамзи не бе красива, а Трент Гамблин бе свикнал да се люби с красиви жени.

Да се люби? Смъмри се. Нали точно тя бе искала приятелство? Нима сега, след като го имаше, желаеше нещо повече?

Трябваше честно да си признае, че не знаеше. Когато бе близо до Трент, се чувстваше или много нещастна, или много щастлива. Защо? Коленете й омекваха само като го видеше. Звукът на гласа му предизвикваше невероятно вълнение у нея.

А най-лошото бе, че прекарваше прекалено много време в мисли за него. Това бе и опасно, и глупаво. В някой близък ден той щеше да замине за летния си тренировъчен лагер. И тогава какво? Отново щеше да се върне към обичайния си живот на известен спортист. Щеше да я забрави.

Сякаш си нямаше достатъчно проблеми за решаване. На другия ден щеше да се обади Мори, за да му даде отговор относно договора, който им бе предложен. Искаше ли да се върне към живота си в Ню Йорк? Искаше ли отново да се превърне в предишната Рейна? Дали това не бе по-безопасно, отколкото да се влюби в Трент? Разумно ли бе да заменя един вид проблеми с друг? По колко различни начина можеше да бъде разбито едно сърце?

Независимо от крайното й решение, едно нещо бе сигурно — трябваше да стои надалеч от Трент. И то още от утре.