Джоана Линдзи
Покорителят (35)

Глава тридесет и пета

— Сериозно ли смяташ, че можеш повторно да ни изиграеш този номер, Джорджи?

Джорджина, която тъкмо разбиваше ключалката на едно чекмедже стреснато подаде глава иззад бюрото на Клинтън. Дрю поклати глава, а застаналият до него Бойд очевидно не разбра въпроса.

Джорджина се надигна, побесняла от факта, че я завариха на местопрестъплението. По дяволите, а беше сигурна, че всички са си легнали! Дрю веднага бе отгатнал намеренията й, но тя се опълчи безстрашно срещу него.

— Нямам понятие за какво говориш.

— Хайде, хайде, много добре знаеш, миличка — ухили се Дрю. — Даже ако беше успяла да се докопаш до вазата, уверявам те, че тя е нищо в сравнение с онова, което ти стори англичанинът. Уорън ще я пожертва без колебание, преди да пусне капитан Хоук да си отиде.

— Трябва ли да го наричаш така? — изхленчи Джорджина и изтощено се отпусна в едно кресло.

— Добре ли чух? — осведоми се Бойд. — Искаш да освободим нещастника, така ли, Джорджи?

Сестра му предизвикателно вирна брадичка.

— И какво, ако е така? Вие пропускате решаващия факт, че Джеймс дойде тук заради мен. Ако не се беше появил, нямаше да го познаете и сега нямаше да седи затворен в избата. Как мислиш, съвестта ми ще понесе ли да го видя осъден и обесен?

— Може да го освободят, ако се намеси Томас — напомни й Бойд.

— Не съм склонна да поема този риск.

Дрю недоверчиво вдигна вежди.

— Ти наистина ли го обичаш, Джорджи?

— Говориш глупости! — изсъска тя.

— Слава богу — простена измъчено брат й.

— И така да е — раздразни се Джорджина. — За щастие възвърнах разума си. Няма да допусна Уорън и Клинтън да наложат волята си.

— На Клинтън му е безразлично, че съпругът ти е скандално известният Хоук — отбеляза Дрю. — Но не отдава особено значение на компанията му. Гризе го, че не успя да го надвие.

— И вие не постигнахте повече, въпреки това не ви чух да викате палача.

— Ти май се шегуваш — ухили се Бойд. — Той е много по-добър от нас. Няма смисъл да се борим с него. И не е никакъв позор да загубиш от толкова добър боксьор.

— Бойд е прав — ухили се и Дрю. — Бих могъл дори да му се възхитя, ако не беше толкова… толкова…

— Нагъл и отвратително циничен — допълни спокойно Джорджина. — Съжалявам, че го казвам, но винаги е такъв, дори с най-близките си приятели.

— Това би ме подлудило — провикна се Бойд. — Ти как го понасяш?

Джорджина само сви рамене.

— Щом свикнеш, ти става дори забавно. Но навиците могат да станат опасни. Джеймс ни най-малко не се интересува дали поведението му обижда другите хора или не. Точно както тази вечер. Като не вземем предвид поведението му, безславното минало и всичко останало, аз съм на мнение, че не се отнесохме почтено към него.

— Бяхме достатъчно почтени — заяви невъзмутимо Бойд. — Сама си помисли какво ти е сторил.

— Не намесвайте и мен. Не можете да обесите един мъж само защото е прелъстил някоя жена, нали? В такъв случай вие и двамата сте за бесилката. — Бойд поне се изчерви, ала Дрю продължи невъзмутимо да се хили. — Ще се изразя другояче — продължи Джорджина и удостои брат си с унищожителен поглед. — Все ми е едно бил ли е пират или не. Но не искам да го видя да се люлее на въжето. Нямахте право да замесвате екипажа му. В това отношение беше напълно прав.

— Може би, но какво ще направиш, за да ни попречиш? — възрази Бойд. — Уорън няма да се впечатли ни най-малко от думите ти.

— Той е прав — прибави Дрю. — Можеш само да си легнеш и да се молиш.

— Няма да го направя — заяви рязко Джорджина и отново се отпусна в креслото.

Внезапно я обзе същото онова коварно чувство на страх, което я подтикна към безнадеждния опит да отвори чекмеджето на писалището. Опита се да го прогони. Само без паника, имаше нужда от ясна глава. Погледна към двамата си братя, които тъкмо отваряха шкафа с питиетата — причината, поради която бяха дошли в библиотеката, — и я осени страхотна идея.

Първо трябваше да си изясни положението:

— Сега Джеймс ви е зет. Всички се погрижихте за това. Ще ми помогнете ли?

— Да не искаш да откраднем от Уорън ключа за мазето? — изсмя се Дрю. — Приемам с удоволствие.

Бойд едва не се задави с уискито си.

— И дума не може да става!

— Нямах предвид това — обясни Джорджина. — Би било глупаво да си навлечете гнева му. Най-добре е Уорън да не узнае нищо.

— Бравата на мазето е стара и лесно ще я разбием — предложи Дрю.

— Не, това не е достатъчно — махна с ръка Джорджина. — Джеймс никога няма да изостави кораба и екипажа си и да замине. От друга страна, няма как да ги освободи сам. Може би си мисли, че ще успее, но…

— Искаш от нас да му помогнем, така ли?

— Точно това имах предвид. Той е толкова разгневен, че непременно ще отклони помощта ви и ще действа на своя глава, а това означава скоро да го заловят. Ако обаче освободим кораба и екипажа му, моряците с лекота ще го измъкнат от мазето и ще го върнат на борда. Утре сутринта вече ще бъдат далеч и Уорън ще остане с илюзията, че хората му са пропуснали един или двама от моряците на „Мейдън Ан“, които са помогнали на другарите си да избягат.

— Ами пазача, който Уорън остави на палубата на кораба? Той веднага ще му съобщи какво е станало.

— Той не ги познава и нищо няма да разбере — заяви уверено Джорджина. — Тръгваме към кораба. По пътя ще обсъдим подробно плана си. Трябва само да се преоблека и ще сляза.

На излизане Дрю я задържа и тихо се осведоми:

— Ще заминеш ли с него?

Отговорът дойде без всякакво вълнение или колебание:

— Не. Той не ме иска.

— Стори ми се, че каза нещо друго?

Джорджина изпъна гръб, припомнила си обидната забележка на Джеймс, че е била превъзходна любовница.

— Нека ти го кажа по друг начин: той не иска съпруга.

— Пък и няма смисъл да говорим за това, защото Клинтън и Уорън никога няма да те пуснат. Омъжиха те, но нито за миг не помислят да ти разрешат да заживееш с него.

Джорджина също нямаше желание да говори на тази тема. И дума не можеше да става да живее с Джеймс. Когато заяви, че не го обича, се усъмни в думите си, но сега вече го вярваше. Наистина. Трябваше само да си го повтаря достатъчно често и щеше да стане действителност…