Джоана Линдзи
Покорителят (34)

Глава тридесет и четвърта

— Дори слепец би разбрал колко близки сте двамата!

Джорджина смръщи чело след хапливата забележка на Уорън, но заедно със смущението и дълго потискания гняв нарасна и поривът й да се защити.

— Какво всъщност целиш с тази забележка, Уорън? Все пак аз прекарах пет седмици на борда на „Мейдън Ан“. Джеймс вече ви осведоми за това с обичайната си деликатност.

— И в леглото му, нали?

— Аха, най-после стигнахме до същността на нещата. — Едната й вежда се вдигна в израз на възмущение, изключително успешна имитация на навика на Джеймс, а обичайното в благородните кръгове „ние“ също беше заето от него. Силата й не беше в сарказма, затова беше разбираемо, че копираше майстор в тази област. — Смятах, че думата на един пират ти е достатъчна. Нали затова се нахвърлихте върху него и се опитахте да го пребиете? Тогава вярваше на всяка дума. Поне веднъж не ти ли хрумна, че може да е излъгал?

Клинтън и Бойд се изчервиха засрамено. Дрю стоеше зад нея и не се виждаше. Само Уорън се чувстваше в правото си.

— Никой нормален човек няма да признае безчестни постъпки, ако не ги е извършил.

— Така ли? Ако го познаваше по-добре, щеше да знаеш, че той е в състояние да признае дори убийство, все едно дали го е извършил или не, само заради силата на въздействието. Не виждаш ли, че той с удоволствие сее раздори? Освен това кой ти каза, че е нормален?

— Протестирам най-решително срещу подобни обвинения, Джордж — обади се тихо Джеймс, който се бе отпуснал на дивана, за да облекчи болките си. — Все пак братята ти ме познаха.

— Да вриш в пъкъла, Джеймс! — изфуча Джорджина. — Защо поне за малко не затвориш проклетата си уста? Даде своя принос към разговора и той беше предостатъчен.

— Това не е разговор, Джорджи — намеси се Клинтън. — Поставихме ти ясен въпрос. Защо не отговаряш, а се отклоняваш от темата?

Джорджина вътрешно простена. Нямаше да избегне горчивата участ. Нямаше защо да се чувства така… виновна — но все пак те й бяха братя. Не можеше просто така да им заяви, че е спала с някого, без да е омъжена за него. За подобни неща трудно се разговаряше дори между женени хора.

За малко си поигра с мисълта да излъже — но доказателството скоро щеше да проличи. А и Джеймс надали щеше да й позволи тази лъжа, след като бе положил всички усилия да раздрънка на висок глас интимните им отношения и да успокои наранената си суетност.

Разочарована, притисната до стената, Джорджина се приготви за голямото признание:

— Как предпочитате да го кажа — буква по буква ли или просто да осведомя почитаемите господа, че в това отношение капитан Малъри каза истината?

— Джорджина! С един проклет пират!

— Откъде да знам, че е бил пират?

— Но той е англичанин! — изкрещя Дрю.

— Е, това поне не можеше да бъде отминато — отговори сухо сестра му.

— Само не ставай нахална, Джорджи — предупреди я Клинтън. — Повече от ясно е, че не умееш да си подбираш мъжете.

— Но поне е последователна в избора — подхвърли Уорън. — Първият беше мръсник, а за втория да не говорим.

— Имам чувството, че братята ти не ме харесват особено, Джордж — не можа да се удържи Джеймс.

Това вече беше много.

— А сега ме слушайте внимателно, всички. Признавам, че направих грешка. Сигурно не съм първата жена, на която това се случва, и със сигурност няма да бъда последната. Но не ме изкарвайте сляпа! Вече знам, че този мъж още от самото начало е имал за цел да ме прелъсти. Вие не правите ли същото? Ако сега сте решили да се правите на моралисти, значи сте жалки лицемери. Той си свърши работата толкова добре, че аз дори не забелязах какво ми се готви. За известно време дори помислих, че ме взема за момче — но много скоро осъзнах заблудата си. Аз имам причини да се гневя, не вие. Освен това съм сигурна, че ако бяхте на негово място, и вие щяхте да се държите по същия начин. Независимо от това аз ви заявявам, че се включих в играта доброволно, осъзнавайки напълно какво върша. Съвестта ми може да го потвърди.

— Твоята какво?

— Добре казано, Джордж — отбеляза от дивана Джеймс, развеселен от начина, по който едновременно го обвиняваше и защитаваше. — Но смятам, че братята ти биха предпочели да чуят нещо друго: че съм те взел насила или съм те принудил.

Джорджина се обърна като ужилена и го изгледа с присвити очи.

— Сериозно ли смяташ, че си упражнил натиск върху мен?

— Разбира се, че не, скъпа. Не бях аз човекът, който усети пръв пеперуди в корема.

Споменът за преживяното я накара да се изчерви и всички я видяха. О, господи, нима ще им каже и това?

— Какво каза той? — попита Дрю, който единствен усети смущението й.

— Нищо… само една глупава шега — пошепна тя и помоли с поглед Джеймс най-после да млъкне.

Той, разбира се, не го направи.

— Шега ли, Джордж? И ти наричаш това…

— Ще те убия, Джеймс Малъри, кълна се!

— Но първо ще се омъжиш за него.

— Какво? — простена Джорджина и изгледа смаяно Клинтън, който бе произнесъл тези думи. — Това не може да бъде вярно! Сериозно ли говориш? Как ще приемеш в семейството човек като него?

— Не е точно така, мила моя. Ти си го избра…

— Не съм! А той никога няма да се ожени за мен… — Тя се прекъсна, обърна се към Джеймс и в погледа й се изписа нерешителност. — Ти искаш ли?

— Разбира се, че не — отговори мрачно мъжът, после се поколеба и попита: — А ти?

— Разбира се, че не — повтори думите му Джорджина, подтикната от наранената си гордост. После отново се обърна към братята си и заключи: — Мисля, че всичко е изяснено.

— Точно така. Ние вече уредихме въпроса, Джорджи, още докато ти и капитанът лежахте в безсъзнание — обясни Томас. — Ще се венчаете още тази нощ.

— Ти си в дъното на всичко, нали? — изсъска Джорджина, припомнила си тазсутрешния им разговор.

— Правим го само за твое добро.

— Кое му е доброто, Томас? Не мога да се омъжа за човек, който не ме иска.

— Никога не съм твърдял противното, мила — отбеляза сухо Джеймс и в гласа му прозвуча трудно потискан гняв. — Макар че, беше прекрасна любовница…

Джорджина пое дълбоко въздух, а братята й се нахвърлиха върху Джеймс.

— Проклета свиня!

— Ще се ожениш за нея или…

— Да, да, вече знам — прекъсна пороя от думи Джеймс — … или ще ме застреляте.

— Ще направим нещо много по-добро — изръмжа Уорън. — Ще вдигнем кораба ти във въздуха.

Джеймс скочи от дивана. Клинтън невъзмутимо обясни:

— Вече изпратихме човек да открие „Мейдън Ан“. Очевидно не си хвърлил котва в пристанището, иначе щяхме да го знаем.

Джеймс не каза нищо и Уорън продължи с обясненията:

— Ще задържим целия екипаж. Така ще предадем на палача всички проклети пирати.

След тази забележка се възцари потискащо мълчание, прекъснато от Бойд:

— Мислиш ли, че е редно да го обесим, след като е станал съпруг на Джорджина? Не е много почтено да пратиш на бесилката собствения си зет.

— Да го обесите! — изкрещя ужасено Джорджина и едва не припадна отново. — Да не сте полудели!

— Той призна пиратството си, Джорджи. Освен това съм сигурен, че „Скайларк“ не е единствената му жертва. Не можем да отминем деянията му с лека ръка, нали?

— Разбира се, че не. Той ще ви обезщети. Хайде, Джеймс, кажи им, че ще платиш! — Джорджина го изгледа заклинателно, но мъжът само поклати глава и от устата му не се отрони нито дума. Направо се пръскаше от гордост. — Томас! — изплака Джорджина, готова да изпадне в паника. — Отивате твърде далеч. Говорим за престъпления, станали толкова… толкова отдавна.

— Преди седем или осем години — обясни брат й и безгрижно сви рамене. — Понякога паметта ми изневерява, но капитан Малъри се погрижи да я освежи.

Джеймс се засмя на последната забележка, но в смеха му нямаше и капчица хумор.

— Изнудване, а? Шантаж? Заплаха с насилие и нанасяне на телесни повреди? Вие ли, нещастни провинциалисти, ще ме наричате пират?

— Ние ще те предадем на съда. А тъй като Бойд и аз сме единствените свидетели…

Томас не се доизказа, но всички разбраха за какво намеква. Ако Джеймс дадеше съгласието си за женитба, нямаше да има съд, поради липса на свидетели. Джорджина усети как напрежението й отслабна, но в този миг се обади друг брат:

— Твоята памет може и да е отслабнала поради силните чувства, Томас — заговори Уорън, — но аз чух ясно всяка дума от признанието му. И ще дам показания пред съда, бъди уверен.

— Вече нищо не разбирам, приятели. Какво все пак възнамерявате? Да спасите честта си или да си отмъстите? А може би искате да убедите сами себе си, че едното е свързано с другото?

Хапливият хумор на Джеймс вбеси Уорън.

— Няма да има спасение на честта, не и докато из имам думата тук. Освен това нямам основание да обсъждам темата с вас, Хоуки. — Той изстреля името с такова презрение, сякаш произнасяше най-страшна ругатня. — Остават корабът и екипажът. От вас зависи дали ще привлечем хората ви под отговорност или не.

Обикновено Джеймс не излизаше лесно от кожата си, още по-малко забравяше изисканите си маниери. Отдавна бе овладял буйния темперамент на младостта си и макар че от време на време се разгневяваше, човек трябваше да го познава много добре, за да забележи в какво състояние е. Но никой не можеше да заплашва семейството му и да си въобразява, че ще се отърве ненаказан — а екипажът беше част от това семейство.

Той изпъна рамене и бавно закрачи към Уорън. Джорджина не откъсваше очи от него, защото инстинктивно бе усетила, че брат й е отишъл твърде далеч. За съжаление Уорън не забелязваше, че има насреща си опасен звяр, макар и умеещ да се контролира. И Мак, и тя самата го бяха разбрали още първата вечер в пристанищната кръчма.

Гласът на Джеймс прозвуча измамно меко, но предупреждението беше недвусмислено:

— Твърде много превишаваш правата си, като въвличаш кораба и екипажа ми в тази афера.

Уорън презрително изпухтя.

— Английски кораб, промъкнал се тайно в наши води? На всичкото отгоре пиратски! Мога само да се изсмея. Разбира се, че имаме право.

— Аз също.

После всичко стана много бързо. Всички в помещението гледаха като замаяни, особено Уорън, който внезапно усети как две силни ръце се сключиха като клещи около шията му. Той също не можеше да се нарече слаб, но никой не беше в състояние да се изплъзне от такава хватка. Клинтън и Дрю, които скочиха едновременно и сграбчиха Джеймс от двете страни, също не успява да го отдръпнат. Пръстите на англичанина стискаха бавно, но безмилостно.

Лицето на Уорън се оцвети в тъмночервено. Томас потърси някакъв тежък предмет, за да го удари изотзад, но не се стигна дотам. Джорджина събра цялата си смелост, скочи на гърба на любимия си и изплака в ухото му:

— Джеймс, моля те, той ми е брат! — И смъртоносната хватка се разхлаби.

Клинтън и Дрю веднага го пуснаха, за да поемат Уорън, който заплашваше да се строполи на пода. Настаниха го на най-близкия стол, прегледаха врата му, но не намериха сериозни наранявания. Уорън се закашля с изцъклени очи.

Джорджина скочи от гърба на Джеймс, треперейки с цялото си тяло. Гневът й се беше изпарил, но когато Джеймс се обърна и я погледна в лицето, тя разбра, че англичанинът е на края на самообладанието си.

— Само след секунди щях да го удуша, не разбираш ли!

Джорджина се сви под гневното му избухване.

— Да… всички видяхме.

В продължение на един безкраен миг очите му я измерваха с гневен поглед. Джорджина беше сигурна, че яростта му не се е уталожила, че голяма част е запазена за нея; зелените очи пръскаха искри, мъжкото тяло вибрираше от напрежение.

Внезапно всичко свърши.

— Доведете по-скоро свещеника, преди да съм размислил — изръмжа Джеймс и всички присъстващи се вкамениха от изненада.

След по-малко от пет минути доведоха добрия отец Тийл, който също беше гост на приема. Впрочем, забавлението продължаваше с пълна сила. Малко по-късно Джорджина и Джеймс Малъри, виконт Райдинг, бивш пират и кой знае още какъв, станаха семейство. Всъщност младата жена си бе представяла другояче сватбата си — през всичките тези години, през които търпеливо чакаше Малкълм. Търпеливо? Не, по-скоро равнодушно. Този път обаче нямаше и следа от равнодушие.

Джеймс се бе примирил с неизбежното, макар и с крайна неохота. Недоволството и гневът бяха само две от крайно неподходящите чувства, които се четяха по лицето му по време на венчавката. Братята на Джорджина в никой случай не бяха по-добри. Твърдо решени да я видят омъжена, те чакаха с нетърпение края на церемонията и не се свеняха да го показват. Самата тя разбираше, че не бива да прояви обичайната си упоритост и да сложи край на комедията, не и с детето, което носеше под сърцето си. Трябваше да мисли за нероденото. То щеше да има полза от името на баща си.

През цялото време Джорджина се питаше дали присъстващите щяха да се държат другояче, ако знаеха за бебето. Надали. Джеймс бе принуден да я вземе за жена и този унижаващ гордостта му факт не можеше да бъде отречен. По-късно… Някой ден щеше да му признае и да облекчи малко позора… Ами ако Уорън продължеше да настоява упорито на своето?

Точно в мига, когато отецът ги обяви за мъж и жена, брат й се обади:

— А сега го затворете. Вече е изпълнил съпружеските си задължения.