Мъри Лейнстър
Оръжието-мутант (8)

VIII

„Трябва да се признае, че човек е обществено същество, в подобен смисъл мравките и пчелите също са обществени, макар при хората обществеността да е друга. Процъфтяването на един мравешки град се дължи на естествените закони, опазващи този град от неблагоприятното въздействие на известна част от членовете на града. За предотвратяването на асоциалните постъпки е малко наличието на инстинктите. Те мутират, както и формата. И е недостатъчно да се спомене социалното въздействие на обществото — при мравките това ще бъде унищожаването на особите с неправилно поведение. Естествените закони на природата предпазват мравуняка от инстинктивното управление, което може да го разруши, а също така и от инстинктивното управление, необходимо за съществуването на града като цяло. Най-общо казано, има естествени закони и сили, които защитават обществото от собствените отделни членове. В човешкото общество…“

„ВЕРОЯТНОСТ И ПОВЕДЕНИЕТО НА ЧОВЕКА“

ФИТЦДЖЕРАЛД

Автострадата бе великолепна. Колата просто летеше. Радиото изригваше развълнувани гласове. Описани бяха начинът на отвличане на колана, самата кола, цвета и, посоката в която бе изчезнала. Гласовете настояваха да бъде настигнат, спрян, диверсанта унищожен!

Заговори друг човек и със ледено спокойствие започна да изстрелва заповеди.

В това време колата на Келхъун се изкачваше по някакво нанагорнище. Скоро се оказа между две кули, когато насреща му изкочи друга кола. Той взе с лявата си ръка бластера и в мига, когато машините се разминаваха, натисна спусъка. Избухна огън и се вдигна висок стълб дим. Огненото кълбо загуби управление, проби оградата и като космат метеор се хвърли в пропастта.

Радиото задърдори. Някой бе видял проблясването на взрива. Хладнокръвния глас на командира застави всички да млъкнат.

— Ей, ти — заповяда командирът. — Щом си го засякъл, долагай!

— Чхи! Чхи! Чхи! — развълнува се Мургатройд.

Но Келхъун нищо не започна да докладва.

— Следователно, той е ударил някой от нашите — направи извод хладнокръвният глас. — Догонете го и го изгорете!

Колата на Келхъун като стрела се пронесе по наклонената връзка към моста и на завоя се залюля на две колелета, заобиколи зданието… профуча между двата небостъргача… изкочи на страничното отклонение… стигна до разклонението и зави надясно… Но онези по радиото не млъкваха. На един от бандитите заповядаха да заеме на край най-високата кула, откъдето се виждаха всички пътища от долното ниво. Група от четири коли се захвана с гоненето. На всички бе заповядано да стрелят в самотния жълт беглец. Да бъдат непрекъснато в група и да стрелят по всяка единична кола! И непрекъснато да докладват!

— Подозирам — каза Келхъун на възбудения Мургатройд, — че това се нарича тактика на боя. Ако успеят да ни обкръжат… Въпреки че не са чак толкова много. Но ние трябва да излезем вън от града. Значи…

Възбуден глас докладва — колата на Келхъун бе засечена от ажурния мост, водещ към най-високия небостъргач на града. Насочва се към…

Келхъун веднага измени посоката. Досега бе срещнал само една машина. Сега се движише по празната автострада, между сгради с мъртви изцъклени прозорци, които втренчено наблюдаваха беглеца.

Сцената напомняше нощен кошмар. Колата на Келхъун се забиваше в пустотата между красиво извиващи се мостове, акведукти, прелези, надлези, детелинови листа на кръстовищата, край основните и второстепенните артерии на града и навсякъде се виждаше пълната неподвижност на празния град. Въздухът свиреше, колелата свистяха и поглъщаха разстоянието, светеше весело слънце и безгрижно плаваха облачета високо в небето. Никакъв признак на опасност не се забелязваше. Само чуващите се по радиото гласове. Бяха го видели на завоя на… после там и там… и само щастливата случайност го спаси от чакащата го засада, като зави на другата страна…

Вляво забеляза зелената трева и дървета. По дълъг спусък Келхъун се насочи към един от малките паркове.

Но едва се показа над каменния парапет и покривът на колата избухна и се изпари, като само по чудо не получи нараняване. Някой бе уцелил колата с бластер. Като зави наляво и спря в някакви гъсти храсти, Келхъун се изтърколи от купето, като не забрави да издърпа и Мургатройд. Двамата се мушнаха в зелената гъстота на младата гора. Докторът инстинктивно продължаваше да стиска пулверизатора.

Той побягна, а със свободната си ръка заизтръсква капчиците метал от дрехите и кожата си. Изгорените места боляха адски. Но този, който бе стрелял, реши, че е уцелил Келхъун, още повече, че след попадението кората се блъсна в гъстия храсталак. Човекът първа доложи за успеха си и после се отправи да погледне трупа на жертвата. Появиха се първите машини. Докторът трябваше колкото се може по-далеч да се изтегли от това място.

Чу се шумът на идващите коли. Те ще стрелят по всяка единична машина! Спирачките заскърцаха, разнесоха се гласове. Келхъун не си губеше напразно времето и беше вече накрая на парка. Видя пред себе си път, а зад него ниска каменна стена, която веднага позна. Служебните магистрали частично се закриваха от подобни стени. По една от тези магистрали той бе проникнал в града. Побърза да се прехвърли през стената. Мургатройд не закъсня да го последва.

Оградата се оказа от тази страна доста висока и Келхъун при приземяването едва не падна. И веднага чу характерния шум на гуми — през мястото, където бе минал преди миг профучаха две коли.

Тръгна и започна да куца от болката. През желязна врата проникна в най-близкия вход на зданието. Изгарянията по кожата просто го пареха, а удареният крак започна да изтръпва. Заизкачва се по стълбите. Мургатройд подскачаше след него. Като се изкачи достатъчно високо, погледна навън. Колата му стоеше на границата на пътя и парка и около нея сновяха преследвачите. Очевидно те предполагаха, че той е някъде там, сред храстите и се разпръснаха във верига. Енергичен човек изричаше заповеди.

Двадесетимата бандити започнаха да прочесват парка. А остен това пристигна и подкрепление. И веригата с изстрели от бластерите безмилостно изгаряше храстите по пътя си.

Келхъун мълчаливо наблюдаваше. И изведнъж премина ужастна мисъл. Преди два дни той бе споменал за мощен стълб дим. Щом бегълците видят дима, те ще тръгнат на помощ, а той нямаше никакво желание да ги вика. Но те спокойно могат да изтълкуват вдигналия си дим именно като сигнала!

— По дяволите! — мрачно сподели с Мургатройд. — В края на краищата всяка поредица благоприятни случайности си има граница. Нужно е да се почне нова последователност на събития. И така, започваме отначало! Нова политика!

Той огледа помещението и направи необходимите приготовления. После се върна при прозореца и го отвори.

Започна да стреля с бластера. Растоянието бе голямо, но при минимално разширяване на лъча, той успя да порази достатъчно бандити, преди те да се устемят като тълпа към зданието. Прикриваха се с плътен заслон бластерен огън. Фасадата задимя. Изсипаха се стъкла на ситни парчета.

— Сега — каза Келхъун, — ние трябва да превърнем преимуществото им в жива сила и огнева мощ в неблагоприятно обстоятелство.

Те са много и затова няма особено да се страхуват. На работа!

* * *

Като видя четирите коли с въоръжените бежанци, Келхъун изкочи на пътя и размаха високо празните си ръце. Не му се искаше своите да го застрелят по грешка. Обкръжиха го измършавяли, но оздравяли хора. Той побърза да каже на Ким:

— Всичко е наред. Събрал съм цяла колекция от пленници, но засега не е нужно да ги захранваме венозно. Откъде имате тези коли?

— От ловците — изплю се Ким небрежно. — Ние ги убихме и взехме колите им. Същевременно намерихме други бежанци, излекувахме ги и скоро те ще се изправят на крака. Половината от нас имат оръжие.

— Сега оръжие имаме достатъчно и дори ще остане. Всички бандити мирно спят, или почти всички… Някои от тях ударих с бластера и те никога няма да се събудят. Повечето започна щурм на едно здание. Известно време не ги пусках въпре, а после подсигурих декстретил за системата на вентилация. Заедно с Мургатройд изчакахме нужното време и с помощта на полисулфата разтеглихме периода на безсъзнанието. Нови неприятности не очаквам от тези убийци. Но трябва веднага да се върна на кораба им. Погрижих се да не могат да стартират. Но на орбита около планетата се намира транспорт със заселници, който иска разрешение за кацане. Единственият космофон е в кабината на кораба. Ако на орбитата не получат отговор… Аз искам вие да говорите с тях.

— Ние ще помогнем на кораба им да кацне — каза широкоплещестият брадат мъж, — а после ще ги застреляме, когато си покажат носа навън.

Келхъун поклати глава.

— Напротив — усмихна се той. — Вие ще наденете формата на пленените. Нека радостните гости ви видят на екрана. Ще играете ролята на тези, които сега спят мирно. И ще кажете, че чумата отначало е действувала прекрасно, унищожила е населението на планетата, но после е мутирала и се е превърнала в няколко нови разновидности бактерии. И доста хора от командата са заболели и загинали. Вие, петимата оцелели засега, ще ги молите да кацнат и да ви спасят. И ще опишете Марис-3 като свят на който повече няма да има никога живот. Мутиралите бактерии започнали да убиват дори животните, а птиците падали мъртви от небето. И ще се молите да ви върнат обратно в къщи.

Брадатият погледна Келхъун и после каза:

— Но те няма да кацнат!

— Разбира се — съгласи се Келхъун. — Така ще бъде, те няма да кацнат. Ще бързат да се върнат в къщи. И да съобщат какво е станало. Те ще бъдат умрели от страх, ами ако ваксинациите също започнат да мутират? И каво ще стане на тяхната планета, когато се върнат?

— Те ще избият властниците си — яростно изрече Ким. — И ще се постараят да го направят преди да умрат сами от въображаемата чума. Те ще вдигнат въстание. Ако някой го заболи корем, от страх ще бъде готов да къса със зъби и нокти правителството си по единично и заедно. така ще отмъщава за въображаемата си скора смърт. Защото ще смята, че правителството ще го е убило.

Ким дълбоко въздъхна, усмихна се, но в очите му нямаше веселие.

— Това ми харесва — произнесе с ледено спокойствие. — Много ми харесва.

— Как смяташ — запита Келхъун, — ако би възникнала империя, държаща се на страха от епидемии, колко дълго би просъществувала свободата на основната планета? Населението й би било покорено по същия начин. Изобщо, изплашете ги, както следва. Видът ви е достатъчно жалък, да предизвика нужното впечатление. Медицинската Служба ще се заеме с тяхната планета, но мисля, че тази планета не заплашва здравето на Галактиката.

— Така е — съгласи се Ким, понечи да тръгне, но се спря. — Какво ще правим с пленниците?

Келхъун вдигна рамене.

— Нека спят, докато не поправим решетката. В тази работа те могат да ни помогнат.

— Но те до един са убийци — изръмжа брадатият.

— Вярно е — съгласи се Келхъун. — Но да ги линчуваме е недостойно и ще възникне вероятност за неблагоприятни реакции-случайности. Нека първоначално се заемем с тези, които са на орбита горе.

Така направиха. Странно нещо, но изглежда, създавайки видимост на катастрофа по-сериозна от тази, която бяха преживели, те го извършваха с детско удоволствие. Очите им радостно пробляскваха.

Транспортът с неудачните заселници се върна обратно. И пътят им не е бил приятен. След приземяването те побързали да напуснат космодрума и разказвали навсякъде историята си. Започнала неконтролируема паника. Хората били убедени, че чумата е заработила против тях.

Нивото на смъртност рязко се повиши, особено сред управляващите слоеве и почти съответствувало на тези, които биха загинали в случай на истинска пандемия.

А на Марис-3 нещата тръгнаха по мед и масло. Около осемдесет граждани бяха открити и излекувани. Те подготвиха наказанието на още мирно спящите бандити. Без никакво съмнение операцията достави на оцелялите истинско удоволствие. Решетката за кацене бе ремонтирана и приведена в работно положение. После се заеха с кораба на бандитите — разглобиха двигателя, извадиха от строя приборите, източиха горивото от планетарните двигатели — то сега щеше да послужи на корабчето на Келхъун. И естествено, бяха извлечени от гнездата им всички спасителни лодки.

После престъпниците бяха събудени един след друг и ги натовариха на черупката в която се бе превърнал кораба им. Сега той се беше в състояние нито да мине в свръхпространството, нито да се движи с ракети, нито да изпраща сигнали. Екраните бяха мъртви, част от тях отиде за ремонта на медицинския кораб.

А после с помощта на решетката, Келхъун сам се убеди в правилността на изчисленията, бандитите бяха изхвърлени на орбита, където да чакат пристигането на съдебните власти. Всеки опит за бягство бе сигурен начин на самоубийство.

— А сега — каза Келхъун, — когато планетата е изчистена от бандитите, аз трябва да прехвърля на решетката корабчето си. Ние ще презаредим акумулаторите на Духън. До града мога да прелитам и на ракети, но до щаба на Службата пътя е къде по-дълъг. Там ще подам рапорт. И тук ще изпратят специален отряд, който ще се захване с планетата и бандитите на орбита. Това не е вече моя работа. Може би ще ги съдят на Детра-2. А през това време нека си помислят над това, дали им е останала още съвест.

Ким се намръщи.

— Ти нещо криеш от нас. Ние забравихме, че на борда е и главатарят им, микробиолога. За него трябва специално наказание!

Келхъун каза спокойно:

— Отмъщението влече след себе си неблагоприятни случайни последствия. Наказанието има смисъл, ако съществува надежда да се изправи поведението на човека. А този тип нищо не може да го оправи, след маниакалните му планове за вселенско господство начело на империя от роби.

— Той е убиец — изхриптя Ким. — Това тук е дело на неговите ръце! Заслужил е…

— Смърно наказание ли? — завърши Келхъун думите му. — Ние нямаме право на такава присъда. Освен това спомнете си, къде се намира сега.

— На орбитата — развесели се лицето на Ким. — И с него е цялата група касапи. Нищо друго не им остава, освен…

— Вие не сте създали тази ситуация — студено произнесе Келхъун. — Сам се е набутал в нея. Вие просто сте му намерили безопасен и сигурен затвор. По-добре да забравим за него.

Ким имаше вид на зашеметен. Тръсна глава и така се опита да си проясни мислите. постара се да изхвърли от главата си мисълта за човека, който превърна живота им на планетата в един кошмар. После бавно каза:

— Ние бихме искали да направим нещо за вас.

— Ако ми поставите паметник — каза докторът, — след двадесет години, никой няма да помни, защо е издигнат. Вие с Хелън се каните да се ожените, нали? — Ким кимна и Келхъун продължи. — Тогава, ако сметнете за възможно, наречете ваше дете на моето име. То ще пита, защо има такова име и така паметта за мен няма да умре цяло поколение.

— Много по-дълго — обеща Ким. — Тук никой няма да ви забрави!

Келхъун само се усмихна.

След три дни, шест повече от срока на санитарната инспекция, решетката изхвърли кораба в пространството. Прекрасният град-столица бързо изчезна от погледа. Келхъун насочи траекторията на пътя право в съзвездието Кит, където се намираше щаба на Сектора. После премина в режим на подпространствен скок.

Вселената се завъртя като пумпал. Стомахът на Келхъун два пъти сякаш се преобръща и изпитвайки неприятното чувство на плъзгане по конуса, запреглъща мъчително. Мургатройд хълцаше непрекъснато. Сега край кораба нямаше физическа вселена. Пълна тишина. Но след няколко секунди кабината се изпълни с различни шумове, случайни звуци, така необходими за поддържането на психиката на човека в нормално състояние през дългата самота на полета, когато корабът се носи тридесет пъти по-бързо от лъча на светлината.

Настъпи време за безделие. В подпространството нищо друго не остава, освен да си почиваш.

Мургатройд започна да чисти дългите си мустачки с дясната си лапичка. И същевременно затърси по-меки места, където да се изтегне удобно и да заспи.

— Мургатройд — строго каза Келхъун. — Трябва да ти направя сериозна бележка. Ти прекалено старателно ни имитираш! Ким забеляза, как се опитваш да инжектираш на пленниците допълнителна доза полисулфат. Бива ли така! И откъде отмъкна спринцовката? Нали така можеш да ги убиеш. Аз лично смятам, че това не би било чак толкова лошо, но от гледна точка на Медицинската Служба постъпката ти е неетична. Професионалистите трябва да потискат чувствата си!

— Чхи! — каза Мургатройд, сви се на кълбо, покри с опашката си носа и се накани да подремне.

Келхъун удобно се настани на леглото, взе книгата, която така и не успя досега да прочете. Това бе „Вероятност и поведението на човека“ на Фитцджералд.

Започна да чете, а корабът се носеше през пустотата.