Мъри Лейнстър
Оръжието-мутант (6)

VI

„Съвършено неправилно е да се нарича «играч» човека използуващ вероятностните таблици. за да залага с цел най-благоприятен процент възвращаемост. Още по-неправилно е да се нарича измамник. Той, в точният смисъл на думата, въобще не е играч.

Истински играч се явява само този, който рискува, без да се съобразява със съотношението на вероятността печалба-загуба, който се осланя единствено на интуицията си, ползувайки здравите си размишления, но не взимайки под внимание законите на вероятностите. Той пренебрегва факта, че резултатът на всяка постъпка зависи от случайността. Погледнато от тази страна, престъпникът е истински играч. Той винаги смята, че случаят няма да му попречи да осъществи замисленото. Засега не притежаваме статистически анализ на престъпленията, на които би се решил човек със средна благоразумност. Ефектът на чистата случайност може да бъде просто зашеметяващ…“

„ВЕРОЯТНОСТ И ПОВЕДЕНИЕТО НА ЧОВЕКА“

ФИТЦДЖЕРАЛД

Нощните звуци на океана от живот на Марис-3 обкръжаваха мълчаливия остров на града, където улици и здания тънеха в безмълвие. Само откритата към небето и непритисната в клещите на изкуственото природа извън градежите, пееше обичайния си химн към звездите.

Келхъун намери подходящо място и започна да чака. До него помръдваше Мургатройд и едва се виждаха очертанията на безчувственото тяло на пирата. Не знаеше колко време ще трябва да престои така. Но беше сигурен, появяването на симптомите на чумата у човек, който не бива да боледува, ще даде необходимите резултати. И дежурният от пулта за връзка ще бъде пренесен именно на борда на кораба, където изглежда се намираше лабораторията и този, който я бе измислил.

Затова докторът търпеливо чакаше. И с готовия пират в състояние на имитирана кома, се бе притаил в сянката от решетките за кацане. Тормалчето се притискаше към стопанина си. Тези животинчета нормално са активни през деня, а тъмнината ги потиска. И ако наблизо не беше Келхъун, Мургатройд започваше да хленчи.

Над главите им бяха надвиснали просветващите арки на металната конструкция. Диспечерското здание се бе опнало на половин миля и се намираше съвсем близо до направената засада. Очите на Келхъун бързо свикнаха с тъмнината и сега виждаше петната слабо сияние, което се предизвикваше от прозорците на обратната страна. А на стотина метра стоеше големият кълбообразен кораб на престъпниците.

Освен непрекъснатия хор на нощните насекоми, огласящи небето с обичайната си серенада, нищо друго не се чуваше. Келхъун с наслада се вслушваше в ниските, басови и ритмични звуци, сякаш от орган. Сменяха ги трели, прозрачни като течаща бистра планинска вода. Интересно, кой ги издаваше — звяр, птица или гущерообразно?

Да се чака така бе лесно. Всичко, което ставаше на планетата бе на практика ясно. Парчетата мозайка заеха местата си. С малко въображение, той добре знаеше, не само това, което бе станало тук, но и което след време ще се извърши на други маста, ако операцията се окаже успешна.

В космоса, дори престъпленията имат преди всичко потребителски характер. И законите на природата се нарушават с цел да се извърши замисленото престъпление. Например, звездолет с крила. В космоса такива приспособления не са нужни никому. Но ако на някой е нужно тайно да влезе в атмосферата на нищо не подозираща планета…

Такъв кораб спокойно може да разпръсне над повърхността замразени капсули, които вятърът ще разнесе на хиляди мили растояние, а височината е така подбрана, че зоната на заразяване да бъде максимална. И тогава почвата растенията, въздуха и зданията ще пъкат от невидимите възбудители на болестта. И епидемията ще започне.

Така човек нарушава природните закони. Той е създал чумата, съставил е плана на епидемията, в безоблачното небе веднъж преминал гръм и хората започнали да умират. После пристига отрядът бандити да провери хода на операцията. Сега те чакат да пристигнат новите заселници и да заемат отнетата от законните и собственици планета. Ако дойде кораб от Детра, завоевателите няма да отстъпят заграбената плячка. А и за тях ще бъде безполезна, защото кацнат ли детрианците, ще започнат да измират. Само хора от планетата, която е родина на нашествениците биха могли да се възползуват. И затова на някого планът се е видял сигурен.

Келхъун се намръщи от болка и заскърца със зъби. Организаторите на това престъпление биха отишли и по-нататък…

В тъмнината на градската нощ припламна движещо се огънче. Докторът се стресна. Това бяха фарове на кола, която се носеше по шосето. Те изчезнаха закрити от високо здание и отново се появиха. Светлината се приближаваше и накрая удари право в лицето. Машината прошушна нещо на почвата около решетката и се спря пред зданието с пулта и трансформаторите. Фаровете останаха включени. От купето изкочиха няколко души и се спуснаха към вратата на зданието. Гласовете не им се чуваха. След известно време групата се изсипа обратно и наобиколи колата. Само секунда и тя се понесе към кораба.

Спряха на сто метра от засадата на Келхъун. Фаровете караха огромния сребъран мехур на корпуса да искри. Един глас от машината се провикна:

— Отваряйте! Отваряйте де! Нещо лошо се случи! Наш човек е болен. Прилича на чумата!

Никакви признаци, че са го чули. Друг мъж изкочи от колата и заудря с юмруци по люка. Из външния високоговорител се изсипа въпрос:

— Какво става? Какъв е този шум?

Отговори му хор на объркани гласове, но рязко го прекъснаха и започнаха да се чуват поредица заповеди, които Келхъун бе предвидил с абсолютна точност.

— Глупости! Внесете болния вътре!

Люкът се отвори шуммно с грухо поскърцване, като едновременно се образува отвора и започна да се охормя стълбата. Хората измъкнаха неподвижното тяло на другаря си от колата и почти влечейки го изчезнаха във вътрешността на кораба.

Но скоро излязоха навън. Един направо трепереше от страх. А ръмжащ глас произнесе свирепо:

— Нужно му било време да разбере, казва! НЕ МОЖЕ ДА Е ЧУМА! Нали сме ваксинирани! Това е просто припадък или нещо подобно. Стига паника! Още не сме умрели. Вървете по местата си и се заемете със задълженията си! За всеки случай ще извърша обща проверка.

Келхъун със задоволство изслуша този разговор. Вътрешният люк се затвори, но външният остана спуснат. Стълбата бе до самата почва. Колата, като се задържа за миг до диспечерското здание и свали няколко пътника, с най-голямата бързина на която бе способна през нощта, изчезна в същата посока откъто се бе появила.

— Това бе първата лястовичка, която обработихме — обясни сухо Келхъун на Мургатройд. — Впечатлението е неблагоприятно. Но още се надяват, че е просто случайност. Да видим, какво ще последва. Шефът им се кани да извърши проверка. Скоро ще открие нещо наистина вълнуващо.

— Чхи! Чхи! — записка с тъничкия си гласец тормалът.

Отново настана продължително спокойствие и тишина, ако не се смята нощното пеене отвъд чертата на града. Но сега се чуваше и нещо ново — басовити удари като от барабани.

Измина половин час и край зданието за контрол се появи светлина. Отвориха се невидими врати. Минута по-късно фаровете се плъзнаха по шосето.

— Аха! — изпита задоволство Келхъун. — Намерили са типа на паважа. Възможно е да са докладвали и за другите двама, които са изчезнали. Единият от тях е до теб, скъпи Мургатройд. Сега ще изпитат нещо по-силно от простото безпокойство.

Колата пресече кръга на решетката за кацане и спря с рязко скърцане на спирачките. Вече ги чакаха тъмни фигури. Няколко мига и хората излязоха от купето. Ръмжащият глас изпя дрезгаво:

— Още един! Сега ще го внесем!

Гласът от говорителя каза, но не така уверено:

— Добре, но първият няма чума. Обмяната на веществата протича нормално. Просто е изгубил съзнание!

— Но ние намерихме и друг! И с него е станало същото!

Тъмните силуети завлякоха тялото по стълбата и част от тях след известно време се върнаха обратно.

— Той не успя да върне в съзнание първия — каза някой нерешително. — Това не ми харесва.

— Но той каза, че това не било чума?

— Щом го е казал, значи е така! — добави глас на човек, който бе свикнал да му се подчиняват. — Той най-добре знае. Нали сам е измислил тази чума.

Келхъун се поусмихна едва-едва в сянката на гигантската подпора и си каза: „Аха!“

— Но… слушай — заговори отново изплашеният. — Тук в града имаше лекари, когато кацнахме. Ами ако някой от тях е избягал и се е спасил и е измислил някакъв микроб… и сега си отмъщава…

Решителният глас прекъсна съмняващия се. Хората заговориха вкупом, като се прекъсваха един друг и нищо не можеше да се разбере. Престъпниците явно бяха загубили покой и самоувереност. И се бяха изплашили. На тях не би им минало през главата, че някой може да води биовойна против тях, ако сам не е участник в такава. Те не се бояха от микробите, докато работата бе в тяхна полза и загиваха хора от другата страна. Но сега изглежда някой бе обърнал против тях собственото им оръжие и имунитета против чумата не бе повече гарантиран. И на някои започнаха да треперят мартинките.

Колата зафуча към контролния пункт, където заседна за дълго. Започна горещ спор и възбудените гласове се донасяха до Келхъун независимо от голямото растояние. После машината си тръгна.

Келхъун изчака двадесет минути, които му се сториха прекалено дълги. Наведе се над човека, който бяха донесли със себе си. От третият бандит докторът бе смъкнал униформата. Сега бе облечен с нея. Неподвижното тяло се оказа на рамото на доктора.

— Сега ще опитаме да получим покана да се качим на борда на кораба и в лабораторията му. Да вървим, Мургатройд!

Той се запъти към неподвижното и мълчаливо сребристо кълбо, което скоро надвисна над главата му. Външният люк още беше спуснат във вид на стълба. Подметките му затропаха по металната плоча. Влезе в шлюзовата камера и заудря по вътрешния люк.

— Оше един! — завика с пълно гърло. — Също е в безсъзнание, като другите. Какво да правя с него?

Вътре в шлюза би трябвало също да има микрофони, подобни на тези вън, но оттук няма да го чуят в диспечерската сграда. Келхъун се постара да придаде на гласа си достатъчно паника и недоумение:

— Това е третия който намерихме в безсъзнание! Какво да правя?

— Изчакай! — металният глас бе изпълнен с недоволство.

Трябваше да чака. Зад вътрешния люк се чуха стъпки, той се отвори и някакъв глас произнесе:

— Вмъквай го вътре!

Човекът, който му отвори се обърна с гръб към него и закрачи по коридора във вътрешността на кораба. Келхъун го последва, а Мургатройд ситнеше плахо зад тях. Люкът щракна и се затвори. Човекът в бяла манта крачеше напред. Той бе нисък и куцаше слабо. Едва ли можеше да се каже, че изглежда добре.

Келхъун прикриваше с тялото на бандита пистолета-пулверизатор и внимателно се услушваше — няма ли да се чуят стъпки или друг страничен звук? Няма ли на борда друг човек? Очевидно, тук няма дори лаборант, ако се съди по началника на тази чудовищна операция. Въпреки че досега бе видял само гърба му.

Този слабичък и прегърбен човечец в бял халат бе отделено особено място в социалната система и си имаше собствена социална екологическа ниша. Намират се хора, които стават личности заради физическата си недъгавост. Прекалено много мъже и жени се стараят само да имат привлекателен вид. И завинаги си остават никакви. А някои с уродлива външност мъжествено приемат нещата такива, каквито са и стават хора. Но част от тях започва да се бунтува.

Сега, знаейки, че този човек бе използувал таланта си и изгубил неизброими часове уморителен и усърден труд, да изготви ново и чудовищно оръжие за изтребление, Келхъун можеше почти точно да опише жизнения му път. Той бе урод и обект на насмешки. И ненавиждаше тези, които му се присмиваха. Въображението му бе градило грандиозни фантазии за световно господство, където ще накаже всички, които мразеше. И в замисъла за мъст бе вложил цялата си бясна енергия. Той си бе изработил поразителна издръжливост и сила на волята, с които бе издигал план след план, интрига след интрига, крачка по крачка се бе приближавал към целта…

Келхъун познаваше няколко души с подобна съдба. Но те бяха тръгнали по друг път. Един от най-ценните работници в щаба на Службата имаше, меко казано, не съвсем обикновена външност. Но пет минути разговор с него и вие нямаше дори да си спомняте за това. И още президента на планета в съзвездието Лебед, учителят от Алфата на Кита, музиканта от… Можеше да си спомни още много такива хора. Но този прегърбен дребосък бе тръгнал по друг път, противоположен на мъжеството в природата. Избрал бе ненавистта и поражението в случая бе неотвратимо.

Те влязоха в лабораторията. Мургатройд се съживи — обстановката му бе позната: ярка светлина и блясъка на покритите с хром прибори и инструменти. Дори миризмата бе приятна и напомняща за дома. Той весело изрече:

— Чхи! Чхи!

Джуджето трепна и мигновено се обърна. Тъмните и блестящи очи се разтвориха широко. Келхъун даде възможност на безчувствения бандит да се плъзне от рамото му на пода, като се погрижи той да не се удари зле. Под униформата се показа якето на Медицинската Служба — Онзи в безсъзнанието бе закачил и дръпнал ципа.

— Моля за извинение — вежливо каза Келхъун, — но трябва да ви арестувам. Вие се обвинявате в нарушение на основните принципи на общественото здраве. Вие сте създали и разпространили епидемия с летален характер.

Дребосъкът се стрелна надясно и сграбчи нещо от масата. После се хвърли към доктора и се опита да го намуши с единственото оръжие, което се оказа под ръка.

Келхъун натисна спусъка на пулверизатора, който вместо с боя бе зареден с декстретилова упойваща смес.