Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The High Crusade, 1960 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Любомир Николов, 1993 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Галактически империи
- Космическа фантастика
- Научна фантастика
- Рицарски приключенски роман
- Хумористичен роман
- Характеристика
-
- Алтернативно време
- Борба за власт
- Друга планета
- Екранизирано
- Извънземен (разум)
- Награда „Хюго“
- Средновековие
- Черен хумор
- Четиво за възрастни
- Оценка
- 4,8 (× 17 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Допълнителна корекция
- cattiva2511 (2020 г.)
Издание:
Автор: Пол Андерсън
Заглавие: Кръстоносци в космоса
Преводач: Любен Николов
Година на превод: 1993
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Издателство „Аргус“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1993
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Образование и наука“ ЕАД — София
Редактор: Димитър Ленгечев
Художник: Джеймс Уорхоула
Коректор: Цвета Бакърджиева
ISBN: 954-570-004-1
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13933
История
- — Корекция
- — Добавяне
- — Допълнителна корекция
Пролог
Когато командирът на космическия кораб погледна навън, настолната лампа плисна върху лицето му сноп светлина, който преряза тъмните контрастни сенки наоколо. Един люк зееше отворен към чуждоземната лятна нощ.
— Е, какво става? — запита той.
— Завърших превода, сър — отговори социотехникът. — Отне ми доста време, защото се наложи да търся етимологична аналогия със съвременните езици. Докато превеждах обаче, успях да науча достатъчно, така че мога да говоря с тези… същества.
— Добре — промърмори командирът. — Сега може би ще разберем какво е всичко това. Гръм и мълнии! Очаквах какво ли не тук, но не и такива неща!
— Разбирам как се чувствате, сър. Макар всичко да изглежда толкова очевидно, на мен ми е трудно да повярвам, че то е станало така, както е описано.
— Много добре, веднага ще го прочета. Уви, няма покой за блуждаещите души.
Командирът кимна с глава на социотехника, че е свободен, и той напусна кабината. После за миг остана неподвижен, отправил невиждащ поглед към документа пред себе си. Книгата беше респектиращо древна — старинен пергаментов манускрипт между масивни корици. Самият превод представляваше най-прозаичен машинописен текст. Но въпреки това той почти изпитваше страх да разгърне страниците: боеше се от това, което би могъл да открие. Разказваше се за някаква невероятна катастрофа преди повече от хиляда години, а последиците от нея се усещаха и до ден-днешен.
Капитанът се почувства много нищожен и самотен. До дома беше далече-далече. Нямаше как… Той започна да чете.