Сюзън Джонсън
Любов извън закона (9)

Глава девета

Празненствата по повод завръщането на Роби в Голдихаус продължиха три дни, през които всички танцуваха, пиеха, пееха и се веселяха. Тържеството може би щеше да продължи и по-дълго, ако не бе пристигнало едно съобщение от Беруик с новини за закъснелия кораб от Макао. „Гарванът“ — така се казваше търговският кораб — току-що бе хвърлил котва на брега на Беруик и очакваше всеки момент да разтоварят трюмовете му, пълни с всякакви източни деликатеси и изненади.

— Твоето завръщане вкъщи ни донесе късмет — каза Джони, зарадван от добрите новини. Той вдигна чаша за поздрав към брат си и след като махна с ръка към един от слугите за нова бутилка вино, покани вестоносеца, донесъл радостното съобщение: — Седни при нас, Джервис. Пийни една чаша за нашата обща радост. Роби се завърна благополучно и затова празнуваме. — Говорът му бе леко забавен от омаята на виното. — В момента онова магаре Годфри ближе раните си, огорчен от поражението. Сега, когато Англия е лишена от богатствата, предназначени за армията й, след три месеца очакване на „Гарванът“, вече имаме нови надежди, че всичко ще се подреди.

— Пия за тези надежди — обади се нечий пиянски глас.

— А аз — за честта и славата на непобедимия меч на рода Кари! — добави друг.

Дузина мъже се изправиха и гласовете им прокънтяха в огромната зала. Чашите бяха изпити до дъно и по лицата на всички засия видимо задоволство и гордост.

— Та аз винаги съм носил добър късмет — обади се шеговито Роби, който имаше предвид не само добрата новина от Беруик, а и трите дни веселие и пиянство с най-добрите вина от избата на Голдихаус.

— Е, вече смея да се надявам — отвърна му Джони, докато наливаше вино в чашата на Джервис, — че за разлика от други твои несполуки, сега наистина си ни донесъл късмет. Ако не бяхме взели мерки, този път щяхме да плащаме огромен откуп за теб.

— Хората на Годфри бяха навлезли в наша територия, Джони, кълна се, това е самата истина. Нима бих се осмелил да яздя сам на английска земя!

— Дори ако целта ти е била Емили Ланкастър?

— Не и след последната сесия на парламента — честна дума!

Бяха обсъждали случая със залавянето на Роби поне стотина пъти. Английските войни се бяха осмелили да навлязат в територията на Роксбърг незаконно. Какви са били целите им, все още не бе ясно.

— Изпрати шпиони в Харботъл да узнаят за намеренията им — предложи Кинмънт.

— А също и да разберат какво се е случило с хубавата Елизабет — добави един от младите воини. — Аз лично нямам нищо против да я заловим повторно. Какво ще кажеш да се отправим на юг тази вечер, а, Джони?

— Върнала се е в Редсдейл — отвърна Джони.

Въпреки че нямаше нито един трезвен сред присъстващите, всички разбраха какво означаваха думите на Джони.

— Джони, ще бъдеш ли така добър да ни изясниш откъде имаш тази точна информация? — запита Манроу с престорено драматичен тон.

Дузина погледи се отправиха към Джони, изпълнени с любопитство и нетърпение да чуят отговора на този въпрос.

— Платих на информатор да разбере къде се намира Елизабет.

— Ти си платил на някой да проследи къде се намира Елизабет Греъм?! — Манроу изглеждаше поразен от току-що чутото.

— Чувствах някаква отговорност за нейната безопасност.

— Но никога не си правил това за друга жена! — възкликна Манроу и постави чашата си встрани.

— Баща й е опасен човек.

— А не си ли чул случайно дали Редмънд я е посрещнал при завръщането й в Харботъл? — попита закачливо Роби. — Онзи телохранител, дето носи нож, с който може да те разпори жив.

Елизабет бе станала доста честа тема на разговор след размяната на заложниците при Раундтри.

— Да, всъщност той наистина я е посрещнал — отвърна Джони с напълно спокоен и сериозен тон. По всичко личеше, че не му е до шеги. Онези, които не бяха толкова пияни, забелязаха нещо ново в интонацията и вида му.

— Без да ме засяга очевидно огромното ви любопитство — каза Джони с провлачен глас, — нямам какво повече да добавя за лейди Елизабет Греъм.

Въпреки че тонът му бе доста ленив и уклончив, студеният поглед, с който удостои присъстващите, даде на всички да разберат, че смята темата за приключена.

— И така, кажи, Джервис — намеси се дипломатично Адам Кари, — жените в Макао все така гостоприемни ли са, както и преди?

 

 

Завръщането на „Гарванът“ раздвижи търговията и през следващите няколко седмици още два от корабите на Кари потеглиха на път. Двамата братя лично посетиха складовете си в Ротердам, Веер, Бордо и Остенд и доставиха от новите източни стоки. Чаят от Кантон, подправките от Източна Индия, японската коприна от Макао, китайският порцелан, бяха луксозни стоки, чиито продажби носеха високи приходи, а войната на Континента ги правеше още по-скъпи и търсени. Шотландците пък закупуваха предимно френски вина; търговци от Лондон пристигаха в Единбург^[1], специално за да купят най-добрата реколта от гроздобера.

Докато приключваха сделките си в един от своите складове, Джони каза на по-малкия си брат:

— Ако тази война продължи още година-две, накрая ще се окажем невероятно богати. Тогава ще можеш да прекарваш дните си в твоето имение в Източен Лотиян, без да си помръдваш пръстчето.

— Не казвай на никого за това. И бездруго цяла армия от млади госпожички и копнеещите им майки са по петите ми. Предпочитам да бъда скромно живеещ господар на Грейдън.

— Лесно можеш да се отървеш от досадните им майки — каза Джони с усмивка.

— Лесно ти е на теб, защото ти доставя огромно удоволствие да казваш шокиращи неща на омъжените благоразумни госпожи. Но сам трябва да признаеш, че това не помага да отдалечиш решителните майки. Тези, които са по-упорити, продължават да те подготвят за жених и да пресмятат колко голяма трябва да е спалнята. Богатството на Кари е в състояние да прикрие дори твоето скандално поведение и маниери.

Като погледна брат си хитро, Джони му напомни:

— Съпругата на Атол се отказа от преследването сама и оттегли натрапчивата си дъщеря.

— Защото дъщерята бе готова да скочи в леглото ти, дори да е венчана за теб. На всичкото отгоре я изпратиха в най-отдалеченото си имение, само и само да не поддаде на твоите изкушения.

— Наистина ли?

— Ти, разбира се, даже не си забелязал!

— Тя не беше ли една висока брюнетка, с нос като клюн на гарван?

— Не, така изглеждаше дъщерята на Талбот. Колкото дъщерята на Атол, тя има истински късмет, че не прилича на никого от членовете на семейството си. Като те няма, ще могат лесно и бързо да й намерят подходящ съпруг, макар че, каквато е разгорещена и страстна, сама ще може да си намери партньор в северната част на Шотландия.

Джони отдавна бе престанал да слуша брат си и когато Роби за миг направи пауза, той най-безцеремонно заяви:

— Знаеш ли, тази тема никак не ми допада. Стига сме разговаряли за тези млади моми, очакващи своя избраник. Всички те са глупачки до една. Разбра ли какъв е планът на Хатън? Дали ще се появи рано в парламента?

— Той, Дънстън и Феншоу ще пристигнат две седмици по-рано. Как мислиш, дали Манроу ще присъства на забавлението?

— Каза, че възнамерява да дойде, но като се знае каква битка ще бъде за местата, едва ли ще го допуснат вътре. Туидейл е получил нареждане от Лондон да допусне само членовете на парламента и никой друг. — Джони се протегна в удобния стол и добави: — Доволен съм, че Хатън успя. Неговите жестоки мерки спрямо англичаните и начинът, по който ги примамва, ме изпълва със задоволство и е в съгласие със собствената ми неприязън към железния юмрук в Лондон. Смятам, че Манроу ще тръгне обратно заедно с мен. Трябва да се придвижа навреме и да уведомя в Голдихаус за последните решения и постижения. Не вярвам да пожелаеш да пътуваш с мен.

— Може би следващия път.

— Може би, след като госпожа Барет се завърне при съпруга си в Инвернъс? — попита закачливо Джони.

Роби кимна и леко се изчерви.

— Да, след това наистина ще те придружа с удоволствие — призна той и като си помисли за последната си любов, не успя да сдържи усмивката си.

— Мисля, че няма нужда да те уча на дискретност — подхвърли Джони. — Барет може да е стара, но не е грохнала.

— Защо пък да не приема един твой урок по дискретност? — съгласи се Роби. — Какво предлагаш? Предполагам, че нямаш предвид да преспя със съпругата на канцлера посред бял ден?

— Имах предвид нещо по-сериозно — отвърна Джони с умерен тон. — Да държиш меча си винаги под ръка и кортика наблизо. Може и под възглавницата. Барет напоследък е престанал да се сражава и хората, които наема, за да му разчистват сметките, не са от най-достойните и благородните.

— Ще внимавам — обеща Роби с безгрижен тон, свойствен за възрастта и натурата му.

— Защо не вземеш неколцина бойци от нашите да те охраняват по време на нощните ти похождения при госпожа Барет?

Роби изведнъж стана сериозен.

— Наистина ли мислиш, че трябва?

— Миналата година, когато твоята сегашна възлюбена се забавляваше с Глендейл Армстронг, тебе те нямаше, за да видиш какво му се случи на излизане от дома й. Беше нападнат от банда диваци, наети да отмъстят.

— Уат Армстронг ли?

— Да, същият. След този случай вече никога няма да може да използва дясната си ръка. Беше на косъм от смъртта цели няколко седмици. — Джони затвори търговската книга пред себе си и погледна брат си доста загрижено. — Нямам предвид, че госпожа Барет е опасна, но трябва да знаеш, че нейният съпруг не е за пренебрегване и е доста обидчив.

През прозореца зад Джони се виждаше забързаното ежедневие на пристанището. Роби проследи погледа на брат си и каза:

— Мислиш ли, че това е част от забавлението? — За миг погледът му бе доста отнесен, но после той отново се вторачи в лицето на Джони. — Възможността за насилие… — добави той с умислен вид. — Случвало ли ти се е някога да се възбудиш при вида на недостижима, забранена жена, която тръпне под теб в леглото, а гърбът ти е изложен на риск откъм вратата?

— Никога — отвърна Джони.

— Правилно. Затова значи през последните няколко години си участвал в дуели точно шест пъти.

Джони се размърда леко в стола си заради неловкото положение, в което по-малкият му брат го бе поставил.

— Е, не ти препоръчвам дуелите все пак. По-добре си наеми телохранител. Моля те! — И като понижи леко глас. Джони уточни: — Поне заради мен.

Роби размисли за миг. В него бушуваха напиращите страсти и гласът на разума, но кимна в знак на съгласие.

Джони явно бе доволен.

— Добре — каза с тон на облекчение. — Това означава, че още дълго ще можеш да се наслаждаваш на прелестите на госпожа Барет. Ще ти оставя половината от мъжете си, когато тръгна утре сутринта.

— Тя е била една година във Версайския дворец. Знаеше ли за това? — попита Роби, а мислите му очевидно бяха насочени към прелестната госпожа Барет.

Джони добре знаеше това. Той дори беше запознат и с някои по-фрапиращи прояви на госпожа Барет от последната година, но вместо да сподели това с брат си, се усмихна вежливо и като повдигна учудено вежди, подхвърли:

— Версай ли каза? Това вече ми дава обяснение защо точно тя те е заинтересувала. Дворът на Версайския дворец няма равен на себе си по порочност. Колко благороден трябва да е господин Барет, като споделя прелестната си съпруга с целия свят!

— Късметлията сега съм аз — каза Роби. — Защо не дойдеш да вечеряш с нас тази вечер? Тя говори френски, като при това много сладко фъфли.

— Благодаря — вежливо отвърна Джони, — но вече съм ангажиран.

Възможността да прекарат една вечер в приятелски разговор с госпожа Барет направо го ужасяваше, още повече при спомена за последния им разговор, когато тя през цялото време се преструваше на сърдито глезено котенце. Освен това Джони се бе опитвал да й намекне, че няма нищо против щедрите подаръци, които малкият му брат й правеше, но все пак Роби не бе изтънчен и обигран като кавалерите от Версай, според които честността можеше да се счита единствено за недостатък. Ако Барет се опиташе да го изнудва, подобно на един свой предишен ухажор, на име Толиер, Джони бе обещал, че ще се погрижи тя да прекара остатъка от живота си в Инвернъс заедно с ужасния си съпруг.

— Ще се виждаш ли с Рокси тази вечер?

Джони кимна.

— Тя поне може да води разговори — поясни той.

— Между другото…

— Да, разбира се — съгласи се Джони и като се усмихна, повтори. — Между другото…

Рокси бе една от най-красивите жени в Единбург и Джони обичаше да се наслаждава не само на нейната божествена красота, а също и на невероятния й интелект. Тя обикновено знаеше всички последни новини, клюки и слухове от Континента. Беше се омъжвала два пъти и двата пъти бе оставала вдовица с няколко деца и извоювана независимост. Рокси изобщо не се предлагаше за трета женитба. Джони знаеше това и затова двамата станаха добри приятели.

— Значи ще се видим, когато започне заседанието на парламента.

— А може би и две седмици по-рано, ако работите в Голдихаус вървят добре.

И като посочи предупредително с пръст към брат си, Джони му напомни:

— Да не забравиш за телохранителите. Досега никога не съм ти се бъркал в живота, но този път ще го направя, защото се отнася за твоята безопасност.

— Добре, обещавам да не забравя — отвърна Роби. — Бъди спокоен. Предпочитам да мога да си служа меча, а това означава, че дясната ръка ще ми трябва. А ако нямаш други съвети към мен — каза Роби, докато се пресягаше, за да вземе кожените си ръкавици от малката масичка, — предпочитам да започна да се забавлявам.

— Приятна вечер — пожела му Джони, докато оглеждаше красивите му черти. — Нямам други съвети.

— Ако случайно не се засечем на някоя вечеринка, предай една целувка на Рокси от мен — закачливо поръча Роби.

Джони се усмихна и отвърна:

— Ще й предам две. Тя те намира твърде привлекателен.

Роби изръмжа от удоволствие.

— Боя се, че не ме разбра добре — поясни бързо Джони. — Нейните думи бяха само комплимент и нищо повече. Всъщност, ако не ме лъже паметта, тя каза също, че си пада по мъже с рижа коса. — При тези думи лицето на Роби се озари. — Така че, когато изгубиш интерес към своята госпожа Барет, опитай да се запознаеш с Рокси — подхвърли му Джони.

Роби очевидно бе въодушевен от всичко, което току-що бе чул.

— Нали няма да имаш нищо против?

— Защо ще имам нещо против?

— Ами… аз си помислих, че… Нали се срещате толкова отдавна с нея? — заекна Роби и вдигна безпомощно рамене. — О, по дяволите! — възкликна той, когато си спомни какъв отговор обикновено му даваше по-големият брат в такива случаи. — Добре, значи ще се видим след две седмици.

Развълнуван и объркан, той махна с ръка и излезе от стаята.