Сюзън Джонсън
Любов извън закона (5)

Глава пета

Малко по-късно Джони влезе в трапезарията. Той бе сменил дрехите си за езда с неофициално вечерно облекло. Косата му, все още мокра от дъжда, бе вързана на плитка. Горната му дреха от зелено кадифе бе разкопчана и откриваше красива бяла брокатова жилетка, която подчертаваше допълнително неговата изключителна мъжественост. Фльонгата на врата му бе леко отпусната и прикрепена с помощта на диамантена игла. Великолепните му тесни карирани панталони и чорапите бяха от тъмносин и зелен мъхест вълнен плат. Така облечен, той приличаше на млад принц-господар на огромния замък. Отсечените му мъжествени черти, мощта и непреклонността още повече изпъкваха на фона на фината копринена риза, украсена допълнително с дантелена яка и маншети.

— Скъпи, липсваше ми… — изгука Джанет, заела поза, която най-добре разкриваше изпод деколтето на изящната й рокля скритите прелести. Гърдите й се подаваха предизвикателно под дантеления корсет, който съзнателно не бе пристегнала.

— Чувствай се като у дома си — измърмори язвително Джони, ядосан от преднамерено предизвикателното и дори нахално поведение на Джанет. Докато се приближаваше към нея, Джони забеляза, че масата е подредена като за двама влюбени в близост до камината и че до лакътя й на сребърен поднос стои най-доброто рейнско вино, което той притежаваше. Това допълнително го подразни и графът почувства как в гърдите му се надига вълна от възмущение и неприязън към неканената гостенка.

Джони се отпусна в най-близкостоящия до виното стол, взе чаша и се пресегна към бутилката. Като прецени колко късо е разстоянието до малкото канапе, на което графиня Линдзи бе седнала, той каза с рязък тон:

— Никога повече не си позволявай да се разпореждаш в дома ми! Предпочитам сам да наредя как и кога да бъде сервирана вечерята. — Очите му бяха студени и враждебни като лед.

— Не бъди груб, скъпи! — отвърна му красивата графиня, като го погледна с открит жизнерадостен поглед, без да показва ни най-малко смущение от враждебното поведение на Джони. Джанет знаеше добре как да придумва мъжете, а освен това добре познаваше снизходителността на Джони. Затова тя невъзмутимо продължи:

— Накарах готвачите ти да приготвят всички твои любими ястия. Запасите от специалната изворна вода са близо до камината. Освен това наредих никой да не ни безпокои…

При тези думи тя грациозно отмести едното си рамо така, че роклята й се свлече още малко надолу и гърдите й се откриха, почти готови да изскочат от аленочервения копринен корсет. След това Джанет се усмихна съблазнително и подканващо.

— Джанет, аз не съм твоят съпруг на средна възраст — заяви Джони, като сърдито повдигна едната си вежда. — Случва ми се да виждам доста често подобни сочни, млади и тръпнещи от страст женски гърди.

При тези думи той си наля чаша вино, повдигна я бавно към устните си и я изпи на един дъх.

— Разбирам, че ще трябва доста да се потрудя тази вечер — отвърна му тъмнокосата красавица. Тя добре съзнаваше умението си да приласкава и привлича мъжете. — Както виждам, ще трябва да те спася от мрачното ти настроение.

— Моето мрачно настроение — възрази й с остър тон владетелят на Рейвънсби, докато отново се пресягаше към шишето с вино, — се дължи именно на твоето безочливо поведение и нахалството ти.

При това, ако трябваше да бъде честен пред себе си, нахалството и дързостта на Джанет в собствения му дом бяха нещо, което отдавна бе позволил и поощрил. Ако трябваше да направи точна преценка на чувствата си, Джони щеше да разбере, че точно дръзкото и самодоволно поведение на Джанет пред Елизабет Греъм го бе раздразнило повече от всичко.

— В такъв случай ще трябва да поправя грешката си, задето си позволих да организирам вечерята — нежно му отвърна графинята и се усмихна. — Ще се опитам да ти прислужвам, да те разсмивам и да бъда твоя робиня. — При тези думи Джанет се усмихна закачливо като малко дете и намигайки на Джони недвусмислено, продължи: — Мога да ти бъда лична прислужница тази вечер и да те храня хапка по хапка като малко момченце… После мога да ти измия ръцете и да се погрижа да се почувстваш добре след вечеря. Бих могла да бъда най-покорната и послушна твоя прислужница… като едно младо невинно момиче. А когато пожелаеш от изворната вода, ще я налея в кана, ще ти я донеса и ще приседна тихо на земята до краката ти…

Очите им се срещнаха, но Джанет бързо и престорено срамежливо сведе поглед, сякаш да подчертае готовността си да му се подчини. После тя добави:

— А ако не успея да ти доставя удоволствие и да те накарам да се чувстваш доволен, можеш да ме накажеш, да бъдеш груб с мен, колкото пожелаеш. — Гласът й бе съблазнителен и примамлив, а очите й блестяха от страст. — Можеш също да ми причиниш болка и да искаш от мен всичко, което ти хрумне…

Джони я погледна над ръба на чашата си, пълна догоре с вино.

— Продължавай все така, скъпа — измърмори той. — Струва ми се, че няма да имаш нужда от мен, за да стигнеш до върховното изживяване.

При тези думи той погълна част от съдържанието в чашата си и усети как превъзходната течност изпълни тялото му. Питаше се как изобщо тази графиня, облечена в толкова скъпа и изящна рокля, би могла да му прислужва.

— Но, Джони, аз наистина имам нужда от теб — прошепна Джанет, като се престори, че не е чула подигравателната му забележка. Беше се вживяла напълно в ролята си и изцяло я владееше мисълта, че Джони би могъл да пожелае тя да му прислужва и да го глези. Това още повече я възбуди.

— Моля те, Джони, позволи ми да бъда твоя прислужница… наистина бих искала… моля те! Ще видиш колко покорна мога да бъда!

Джони усети колко възбудена е Джанет и как гърдите й се напрягат от вълнение в копринения корсет. За момент собственото му тяло откликна на подканата й. Но ироничната му усмивка и сънливостта отново надделяха.

— Боя се, че едва ли осъзнаваш истинското значение на думата „покорна“, котенце… — заяви той.

— Тогава можеш да провериш, Джони — увери го Джанет и отмести част от тежките дипли на полата си така, че да се забележат изящните й крака, обути в аленочервени копринени чорапи. Очертаха се закръглените й бедра, леко прикрити под нежната копринена тъкан. — Ще сторя всичко, което се иска от мен — прошепна тя.

Само монах би устоял на такова предизвикателство. А може би и божи служител не би издържал. Джони Кари обаче нямаше никакви религиозни подбуди, нещо повече — той не можеше да се оплаче от липса на постоянно желание за секс. Но не можеше и да предотврати възбудата, а женствеността и предизвикателното поведение на Джанет още повече го подтикваха да се възползва от готовността й да му се отдаде. Въпреки това той все още чувстваше недоволство от властния й собственически нрав и обноски към него. Не му допадаха такъв тип жени. Ненавиждаше всяка, макар и най-дребната проява на собственически наклонности у която и да е жена в неговия живот. Сега това чувство го накара да потисне дори нормалната физиологична реакция на организма си.

— Искам само да те предупредя за едно-единствено нещо — каза Джони с категоричен тон.

— На твоите услуги съм — заяви Джанет, която трудно сдържаше възбудата си.

Джони придоби сериозен вид, остави чашата си встрани и каза:

— Това не е част от играта.

Джанет си пое дълбоко въздух и повдигна очи към неговите, стараейки се да изглежда напълно сериозна.

— Разбирам.

— Ако още веднъж се опиташ да ми диктуваш какво да правя в собствения си дом, ще те смажа, независимо пред кого.

Макар че тонът бе доста мек, заплахата, която прозвуча в думите му, отекна в ушите на Джанет като плесница.

— Да, господарю мой! — отвърна тя, почувствала за пръв път в живота си някой да я заплашва жестоко. Играта и реалността този път се бяха преплели и Джанет потръпна от страх и вълнение.

— Значи добре разбра какво имам предвид — заяви Джони все още ядосан, докато чувстваше как го обладава непреодолимо желание да се възползва не от друго, а точно от невинността и чистотата на Елизабет Греъм. Тя му приличаше на забранен плод и Джони усети как тръпне от изгарящо желание да вкуси от него.

— Безспорно разбирам добре всичко, господарю — отвърна смирено Джанет. Лека руменина изби по щръкналите й гърди и по шията, при което нежната й бяла кожа придоби розов оттенък. Дългите тъмни мигли се сведоха срамежливо надолу. — Най-смирено се прекланям пред вашите желания.

— Няма нужда да се чувстваш задължена да играеш тази игра, скъпа — високомерно заяви Джони с отмерен тон, докато наблюдаваше майсторските актьорски усилия на своята съседка. — И бездруго тази вечер ще се забавлявам с теб.

Графинята сякаш се стресна за миг, не толкова заради циничния му израз, колкото, за да оспори възможността за мигновено задоволяване на страстите им и да се възпротиви на похотливите намерения на Джони. След като реши да отстоява собствените си желания, тя леко повдигна ресници и посрещна погледа на любовника си с тлеещо в очите желание.

— Но аз наистина искам да продължа играта.

— Ами ако аз не се съглася? — каза Джони, но гласът му издаваше възбудата от вида на сладострастното й тяло, а очите му вече не бяха така студени.

— Ще те накарам да промениш намерението си — каза Джанет. В погледа й пролича увереността в магическите способности на жената още от времето на Ева… Още повече, че сигурността в способностите й се базираше на предишните им отношения.

— Ти си една похотлива изкусителка, скъпа — каза той тихо. — Трябвало е да се омъжиш за по-млад мъж.

— Нима ми проповядваш вярност към съпруга? — Джанет учудено го погледна с невинни очи.

Джони въздъхна като си спомни за неизменната реалност на аристократичните женитби и собствените си снизходителни възгледи за морала.

— Моля да ме извиниш, че си позволих такъв наивитет — измърмори той.

— При това невероятен наивитет — добави Джанет, — и то проявен тъкмо от теб… — При тези думи тя повдигна учудено едната си вежда и продължи: — Навярно, след като си ощастливил повечето жени в тази околност, били те омъжени или не, няма да храниш никакви заблуждения по отношение на съпружеската вярност.

— Разбирам какво имаш предвид — съгласи се бързо Джони, който нямаше никакви намерения да обсъжда въпросите на женитбата и съпружеската вярност с графиня Линдзи. В същото време се запита дали младата Елизабет Греъм е била вярна на своя възрастен съпруг и ако това бе така, как ли щеше да откликне на мъж като него? Как би реагирала на неговото докосване? Дали кожата й е хладна? Дали щеше да бъде студена, или напротив, би изгаряла от страст след години сексуална неудовлетвореност.

— Ами тогава… да започваме?

Отнесен от мислите си за Елизабет Греъм в леглото, Джони изобщо не чу какво точно го бе попитала Джанет. Той се отърси от фантазиите си, в които главен герой бе очарователната лейди Греъм. Усмихна се на Джанет и леко въздъхна:

— Днес бе един доста тежък и продължителен ден…

— Чудех се дали бихте искали още вино, господарю мой? — попита Джанет, положила максимално усилие да прозвучи като най-покорната слугиня в целия свят.

Докато възприемаше думите й и тона, с който ги бе изрекла, Джони направи неволно сравнение между нейната престореност и порочност, и откритата сдържана натура на Елизабет Греъм. Само че привлекателната лейди Греъм бе доста далеч от него в този момент, а сладострастната и тръпнеща в очакване Джанет Линдзи — само на няколко сантиметра. Джони се усмихна и лениво измърка:

— Защо не? Може да пийна още от великолепното вино.

— Правилно решение — подметна с шеговит тон Джанет. — За миг си помислих, че ще ми се наложи да те завържа и насила да те разсъбличам.

— Може би по-късно… — отвърна Джони.

— Нима не си уморен? — За пръв път тази вечер Джанет истински се бе заинтересувала от състоянието на Джони, но това отново бе продиктувано от чисто егоистичните й интереси.

— Смяташ ли, че би се справила на мое място, ако бе яздила през целия ден до Харботъл и обратно? — дръзко й отвърна Джони.

— Скъпи, ти никога не се изморяваш! — заяви Джанет с глас на дете, което отстоява своята правота.

В интерес на истината Джони не беше уморен. Сега, когато бе извоювал самостоятелността и независимостта си, като постави графинята на мястото й, настроението му значително се бе подобрило. Още на другата сутрин можеха да започнат преговорите за освобождаването на Роби срещу заложницата лейди Греъм. Само след седмица брат му щеше да си бъде отново вкъщи.

— Е, добре тогава, щом държиш да знаеш, не съм изморен — призна Джони, — но за сметка на това съм ужасно гладен. А освен всичко считам, че ако си решила да ми прислужваш тази вечер, имаш прекалено много дрехи на себе си.

Той стана от стола си и без да поглежда към Джанет се приближи към камината. После се изправи до масата в очакване на нещо, след което тихо каза:

— Стола ми, Джанет, придвижи стола ми насам.

Тъй като не очакваше командата му, а и не бе привикнала нито с такъв тон, нито да реагира адекватно на подобно нареждане, Джанет се забави за момент, докато се съвземе и реши как да постъпи. В следващия миг той дочу шума от копринената й дреха и стъпките й по килима. След като приближи толкова близо, че гърдите й се опряха до ръката на Джони, графинята повдигна лицето си към него и каза със съблазнителен, самоуверен тон:

— Целуни ме.

Джони изобщо не се обърна. Дори не показа, че е чул думите й. Вместо това той тихо повтори:

— Придърпай стола ми насам така, че да мога да седна.

Джанет усещаше дъхавия аромат на влажната му коса и сгорещеното му тяло.

— Първо ме целуни — прошепна тя, притиснала тялото си към неговото. Откакто бе станала жена, никой мъж никога не й бе отказвал каквото и да е.

— Столът — отсече непоколебимо Джони, чийто глас накара Джанет да почувства още по-силна възбуда.

Тя се пресегна и постави едната си ръка на рамото му, а мускулестото му тяло я караше да потръпва още повече.

— Моля те… — каза тя тихо.

Силните пръсти обхванаха ръката й и я отместиха от рамото му, след което, извръщайки се леко към нея, Джони каза:

— Нима не разбираш? Аз се разпореждам, а ти изпълняваш заповедите ми.

Джанет се пресегна да вземе стола. Той я накара да го мести няколко пъти, докато най-после се настани удобно на необходимото разстояние от масата. Нарежданията му бяха кратки и ясни:

— По-близо!… Не, малко назад!… Сега малко наляво!… Ето така.

След като Джанет се изпълни с напрежение и яд, Джони й махна леко с грациозно, величествено движение на ръката, присъщо на истински граф, да му напълни чашата с вино.

— Да си съблека ли първо роклята? — попита Джанет, а целта й бе да предизвика у него същата възбуда, която беше обхванала и самата нея.

— Не — отвърна Джони и се облегна назад в стола си. — Първо ми налей виното.

Изведнъж Джанет почувства някакво раздразнение. Нима бе само една незабележима невзрачна слугиня? Без всякакво значение. Нещо като мебелите наоколо?! От яд тя повдигна високо вежди и се намръщи. В същия момент владетелят на Рейвънсби разтвори леко крака и Джанет бързо забеляза явно нарасналата възбуда. Това донякъде я поуспокои.

Наведе се грациозно и докато наливаше виното, се постара да разкрие прелестите на полуизскочилите от деколтето гърди. Кокетка до безкрайност, тя много добре знаеше как да изкушава мъжете.

— Бъди така добра да прикриваш гърдите си, докато ме обслужваш — нареди Джони. — Бих искал прислугата ми да е по-дискретна.

— Много си груб! — възпротиви се Джанет, докато оставяше с трясък каната обратно на масата.

Владетелят на Рейвънсби рязко реагира на този жест.

— Мнението на моите слуги ни най-малко не ме интересува. Ако не те попитам за нещо, предпочитам да мълчиш!

Джони повдигна леко чашата си към светлината, идваща от свещника, и започна да се наслаждава мълчаливо на искрящата течност, сякаш забрави, че не е сам в стаята.

С пресипнал глас Джанет добави:

— Даже си ми омразен.

Безразличието му бе обидно и предизвикателно… Графинята се изпъна пред него като току-що порицана слугиня.

— Дали съм ти омразен, или не — измърмори Джони, като най-после благоволи да погледне към нея, а тя изтръпна от пронизващия му поглед, — или „властен и изискващ“, както самата ти бе казала преди малко, това всъщност едва ли има някакво значение за твоето… положение.

След тези думи Джони я изгледа в продължение на няколко секунди така, че тя ясно разбра точно какво положение й е отредил.

— И дори да реша да те задоволя тази вечер, след като ме нахраниш, все още има вероятност да изгубиш работата си като слугиня в моя дом. Ясно ли ти е това?

— Да, Ваша Милост — прошепна графинята, изгаряща от вълнение и тревога. В същото време бързо придърпа разтворените краища на деколтето според нареждането на господаря си за по-голяма дискретност.

Джони отмести ръката й от деколтето и надникна в него.

— Не съм казвал, че не харесвам гърдите ти. — И той промуши пръста си надълбоко, търсейки зърното на едната й гръд, което ясно бе изпъкнало под копринения корсет. — Но докато се храня, те просто не ме интересуват. — След това бавно се отпусна назад в стола си. — А сега можеш да се съблечеш, за да видим дали ставаш и за нещо друго, освен да ми сервираш храната.

Въпреки думите си, Джони продължаваше да я гледа със същото безразличие.

Джанет потрепери от вълнение и бързо посегна към телените копчета на роклята си. Трудно й бе да се съсредоточи, тъй като цялото й тяло тръпнеше от възбуда и мислите й бяха насочени в съвсем друга посока. Тя все пак успя бързо да се разкопчае и само след минута сребристата рокля се свлече тихо на пода. Подобно на скъпо платена проститутка, тя остана невъзмутимо гола пред господаря си, обута в червени копринени чорапи с пъстри жартиери и виолетови кадифени чехли. Гърдите й бяха примамливо изскочили от стегнатия в кръста корсет.

— Колко срамно големи са гърдите ти — каза със сънлив и безразличен тон Джони. — Предпочитам по-дребните жени. Може би трябва да те отпратя.

— Не! Моля те, господарю мой! — промълви Джанет с паникьосан глас.

От вълнение пулсът й се ускори, ушите й забучаха, а сърцето й заби лудо.

— Съжалявам — прошепна тя и виновно притисна ръката си към гърдите, сякаш за да прикрие пищния си бюст. — Мога да си сложа шемизета, Ваша Милост, и по този начин няма да дразня погледа ви.

Джони сякаш потъна в размисъл, докато се излежаваше като източен владетел и безцелно прокарваше пръста си по столчето на чашата с вино. В следващия миг той хвърли поглед към стенния часовник в ъгъла, като че ли преценяваше дали има време.

— Късно е вече — каза той накрая, — ти си подръка и независимо от огромните ти гърди аз имам нужда от прислужница. Бих искал да ме обслужваш тихомълком. Съблечи си корсета, остани по чорапи и чехли. Харесват ми червените копринени чорапи — разпореди се той с безразличие.

Джанет бе толкова превъзбудена и напрегната, че бе готова да се съгласи с всичко, което той поискаше от нея. Затова бързо се залови да разкопчава и развързва корсета, докато Джони лениво отпиваше вино от чашата си. Обикновено при свалянето на корсет бе нужна помощта на прислужница или на някой нежен кавалер-любовник. Досега Джанет никога не бе сваляла корсета си сама.

След няколко дълги, изтощителни минути тя най-после се справи с него и остана гола, разгорещена и зачервена от напрежението. Косата й бе разрошена, а желанието да се люби с него бе станало непреодолимо и очевидно.

Когато графинята се изправи пред владетеля на Рейвънсби, той невъзмутимо заяви:

— А сега можеш да ме нахраниш.

При тези думи Джони посочи към малка чиния с кифлички.

— По-късно! — каза неочаквано твърдо и решително Джанет, която вече бе забравила за подчинението си и покорността. Аристократичната й природа заговори и тя пожела незабавно да получи онова, за което копнееше. — Искам да ме любиш, и то сега! — заяви Джанет и се приближи до облечения мъж, чийто спокоен вид напълно контрастираше на нейното разпалено, жадуващо тяло. Безчувственият и безразличен вид на Джони още повече я подразни и изопна и бездруго обтегнатите й нерви. Джони бе нещо като мечтания десерт, до който все не можеше да стигне.

— Но аз не искам да се храня по-късно! — възпротиви се той с остър тон. — Искам да вечерям сега.

— За бога, Джони — прошепна Джанет, дишайки учестено. Тя трепереше. — Не мога повече…

Джони погледна строго към нея.

— Прави, каквото ти се казва.

Джанет въздъхна дълбоко и се пресегна да отчупи едно парче от крехката кифличка.

— Приближи се — нареди Джони с нисък тон.

Графинята се подчини, като притвори очи, за да не усеща изкушението, което я бе обзело до крайност. Тя усети как ръката му поглади бедрото й.

— Гладна ли си? — попита той с глас на вежлив домакин и с такова изражение на лицето, сякаш ръката му, която се прокрадваше между краката й към мястото, изтръпнало от възбуда и желание, извършваше просто галантно движение на кавалер и нищо повече.

Джанет поклати глава, без да може да каже нито дума от вълнение.

— Отвори очите си — нареди Джони и след това тя се подчини. Той добави. — А сега разтвори краката си.

Джанет леко простена, когато усети как топлата му ръка се промъква нагоре към влажното и сгорещено място. Тя леко се придвижи в унисон с неговото движение, за да му подскаже, че изгаря от нетърпение.

— Стой мирно — нареди Джони.

Тя леко измърка от недоволство, но се подчини.

— Отлично — обобщи Джони, докато деликатно опипваше срамните й устни и проверяваше влажността им. Напълно задоволен от резултата, той прокара леко пръст навътре.

— А сега можеш най-после да ме нахраниш с това, което държиш в ръката си. — Джони кимна към парчето кифла в ръката на Джанет, докато пръстите му продължаваха да я галят и да проникват все по-навътре. Това предизвикваше нейните въздишки и леки простенвания.

— Хайде, нахрани ме — повтори той и бързо пъхна пръстите си още по-навътре, от което дъхът на Джанет спря. — Трябва да се грижиш за мен или иначе ще трябва да те отпратя.

Това, разбира се, бе немислимо и Джанет бързо се подчини, макар че не можеше да спре треперенето на ръката си, докато поднасяше парчето кифла към устата на Джони.

— Искам да ме гледаш, докато се храня. Отвори си очите и ме наблюдавай, защото когато преглътна, ще искам още. — След това Джони отвори уста и бавно задъвка късчетата кифла, докато пръстите му продължаваха да се движат. Докосването и движенията му бяха доста обиграни, като на човек, свикнал да върши това майсторски.

Джанет едва успяваше да задържи очите си отворени, страхуваше се от заплахата на Джони да я изгони, ако не му се подчинява. Още повече я измъчваше нейното напрегнато състояние.

— Толкова си покорна — промърмори Джони, докато наблюдаваше реакцията на организма й. — А сега ми дай от ябълковия пай, който се намира ей там. Отвори си очите и ме гледай, както ти наредих… Добро момиче! Ето, вземи ножа и ми отрежи едно парче. Ако спазваш нарежданията ми както трябва, ще те любя цялата нощ… Случвало ли ти се е някога досега?

Да. Това й се бе случвало единствено с него. При спомена за щастливите мигове, които бяха изпитали заедно, тя изтръпна и простена.

Джони бавно приведе глава към гърдите й и страстно всмука втвърдените й зърна. Доволен от ефекта на своите действия, той се отдръпна, посегна към една ленена салфетка и изтри пръстите си.

В тишината се дочуваше само напрегнатото шумно дишане на разгонената като дива котка Джанет. Тя повдигна тежките си тъмни мигли и го погледна.

— Проклет да си! Толкова си опитен! Мразя те! — След което се изви грациозно към него и замахна.

Джони ловко хвана ръката й и я стисна. Рефлексите му ни най-малко не бяха притъпени.

— Така ли? — каза той с усмивка, докато леко стискаше ръката й. — А на мен ми се стори, че ти се забавляваш от всичко.

— Да не би да се пазиш за някоя друга? — почти изсъска тя, отблъсна ръката му и се отпусна немощно на отсрещния стол. Видът й беше повече от буреносен.

Разбира се, че мисълта за друга жена бе минала през главата на Джони вече няколко пъти, откакто се беше запознал с прекрасната лейди Греъм. Но при положение, че животът на Роби бе на косъм…

— Не и тази вечер — каза той с усмивка, а в очите му се четеше невероятно удоволствие. — Нали ти си тук при мен.

— Трябваше да те накарам да чакаш и да се надяваш — промърмори тя с нацупен вид.

— Можеш да го сториш, ако самата ти имаш търпението…

— Очевидно на теб търпението ти стига и за двама ни!

— Какъв късмет! Означава ли това, че си свършила с играта, която сама започна? Или искаш да продължа с ролята на безмилостния господар?

— Която толкова много ти приляга! — изсъска Джанет, вече наистина изнервена до крайност. — Мразя да се чувствам така незадоволена.

— Много си нетърпелива, котенце! Не може наведнъж да получиш всичко, което си поискаш.

Студеният враждебен поглед на графинята го прониза.

Без да трепне, Джони продължи да я гледа с най-невинния ангелски поглед на сините си очи.

— Разбирам… — За него не бе трудно да прочете какво точно таяха очите й. — Трябва да се предприеме нещо. Защо не ми кажеш как точно искаш да го направим.

Този път гласът му бе приятелски и сладострастен, като на любовник, а не надменен и горделив като на властелин.

— По дяволите! Сякаш не знаеш! — изсъска пак графинята.

Отпусната грациозно върху червената дамаска, тялото й бе придобило невероятен порцеланов отблясък. Тя се протегна като ленива котка. Знаеше, че Джони Кари умее да й достави максимално удоволствие.

— Като гледам колко си възбуден, не мога да продължа да ти се сърдя — каза тя.

— Да, права си — съгласи се Джони, като се усмихваше нежно. Усмивката му тази вечер в уединената стая на Голдихаус бе специално за нея.

 

 

На следващата сутрин, преди да я изпрати, Джони се постара най-дипломатично и деликатно да уведоми Джанет, че не би искал повече да му гостува, поне докато Роби не се върне читав в дома им. Обясни й, че иска да избегне всяка възможност преговорите да вземат погрешна насока. Трябваше да съсредоточи цялото си внимание в тази мисия и да извоюва освобождението на Роби. Не се поколеба да й признае, че не му се иска някакви съблазнителни дами да отклонят вниманието му от тази първостепенна задача. Трябваше да положи наистина огромни усилия и упоритост, за да убеди графинята да не му се мярка наоколо през следващите дни. Накрая Джони заспа удовлетворен, че е успял все пак да постигне целта си. Само след няколко часа щеше да се освободи от присъствието на графиня Линдзи, като в дома му щеше да остане единствено лейди Греъм.