Шърли Бъзби
Червенокосата дева (24)

ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА

Докато семейство Маркъм чакаше в преддверието с нарастващо раздразнение, Саймън седеше в едно кресло и се наслаждаваше на мислите за предстоящата среща. Туикъм се мотаеше из кабинета, мислейки си за щастието, предизвикано от завръщането на младия господар.

Горе, в тоалетната си стая Регина си мислеше същото. Завръщането на Кристофър беше направило чудо с брат й. Беше много благодарна, че Кристофър беше срещнал Лети.

Докато самата Регина предпочиташе да не се омъжва повторно, просто не понасяше мисълта един мъж да стои без съпруга. Дълги години се беше опитвала да подмами овдовелия си брат да се ожени, но той упорито отказваше. Когато почина полковник Игълстоун Регина просто засия от щастие. Надяваше се, че след необходимия траурен период Лети и Саймън ще се оженят. Но тогава тя изчезна и надеждите й рухнаха. Но сега всичко щеше да бъде наред. Щеше да се погрижи за това.

В момента липсата на съпруга при Кристофър не я тревожеше особено. Трябваше първо да ожени Саймън. Реши, че след като брат й бъде задомен, ще се погрижи и за Кристофър. И тъй като много бе обикнала Никол, съвсем логично бе да заключи, че тя щеше да бъде най-подходящата съпруга за Кристофър.

Никол, седнала в стаята си в много понижено настроение се взираше с празен поглед в пространството. Малко преди това бе позволила на Майо да я облече и когато мисис Игълстоун беше дошла да я покани да отидат до библиотеката, тя бе отказала. Дори новината, че Кристофър щеше да ги придружава не я накара да тръгне.

Малко разтревожено мисис Игълстоун уведоми Кристофър за отказа й, но той само сви рамене и двамата се отправиха към библиотеката.

Тъй като повече не можеше да понася самотата си тя тръгна към стълбището. Щеше да потърси Регина.

Никол, дълбоко замислена, беше стигнала до средата на стълбището, когато забеляза стоящите долу мъж и жена. Тя се спря изненадана. Не беше в стила на Туикъм да остави някого да стои. Тя огледа чакащата двойка с нараснало любопитство. Изведнъж ги позна.

Тя ахна от изненада и при този звук Уилям и Агата, които ядно си шепнеха, вдигнаха погледи.

На тях им отне повече време, за да осъзнаят, че високата, красива млада жена, облечена в стилна рокля от френска батиста в лавандулов цвят беше племенницата им. От нея се излъчваше грация и елегантност и това ги накара да замлъкнат. В този момент Никол разбра, че петте години не ги бяха променили. Агата беше още по-дебела, с още по-изрусена коса и отново бе облечена в неподходяща за нея рокля. Лицето на Уилям беше още по-червено, косата му оредяла, а коремът му още по-голям.

Като зяпаше елегантната млада жена на стълбището Уилям направо побесня. Той осъзна, че няма да е така лесно да я накарат да им се подчинява. Тя очевидно вече не беше дете и нямаше да позволи да правят с нея каквото си поискат. Мисълта, че щеше да се наложи проверка на състоянието на имотите и парите й, направо го влуди. В този пристъп на ярост той изпсува и се втурна по стълбите.

Сграбчил с все сила ръката на Никол, той се опита да я смъкне надолу по стълбите.

— Ти ще дойдеш с мене, мис! Веднага! Как си позволи да избягаш и да ни направиш за смях! Неблагодарно змийче! Обещавам ти, че ще съжаляваш за всичко. Тръгвай!

След като премина първоначалното й учудване, Никол побесня и като извиваше китката си в ръката му, се опита да се освободи. Изведнъж забравила всички предписания за добро държание, наливани в главата й от мисис Игълстоун, тя изсъска:

— Пусни ме, гаден червей, или ще ти насиня зъркелите!

Смаян от факта, че подобни думи излизат от устата на образец на благовъзпитана, млада дама, Уилям отпусна хватката си и Никол, без да се помайва му залепи един плесник и здраво го ритна в пищяла.

Уилям изрева от ярост и болка, сграбчи я за раменете и брутално я разтърси.

— Защо го направи, малка кучка? Ще те…

Саймън току-що беше махнал с ръка на Туикъм да ги доведе в кабинета му, когато яростния възглас на Уилям завибрира из въздуха.

Звукът подтикна Саймън към действие. Като се движеше с бързината на човек на половината на годините му, той отстрани безмълвния Туикъм и бързо закрачи по коридора. Като видя, че Никол се бори с човек, когото смяташе за най-долен червей, буйният му нрав експлодира.

— Как смееш! Пусни я веднага, мошенико! — изрева той с разтреперан от гняв глас. Очите му хвърляха златни искри, докато напредваше по коридора. — Как се осмеляваш! — прогърмя отново гласът му, разнасяйки се из цялата къща. Това накара слугите да притичат, а също и Регина.

Регина спря на горната площадка на стълбището и с един поглед схвана положението. Знаеше, че брат й не понася намеса и затова задържа езика зад зъбите си.

Уилям, разбрал, че е преминал всякакви граници, успя да изфабрикува мазна усмивка, докато Агата бързо изпадна в истерия. Тя стоеше по средата на фоайето и бръщолевеше извинения.

Ако Уилям беше по-умен и се бе опитал да се концентрира върху извиненията, които дължеше на Саймън, сцената можеше да има по-различен край. Но той направи фатална грешка. Потупа я по рамото и измрънка:

— Стига де, стига, нещата не стоят така, както изглеждат. Малката Никол и аз просто имахме дребно недоразумение, нали така, скъпа?

Никол, все още разгневена и истински ужасена от случилото се, беше готова да заглади нещата, като се съгласи с него, но Уилям стисна заплашително рамото й и я подкани:

— Нали така, скъпа?

Тя с отвращение тръсна рамо, за да се освободи от ръката му и произнесе ясно със студен тон:

— Моля, освободете рамото ми незабавно! Не, не сме имали дребно недоразумение! Ти ме нападна и се опитваше да ме принудиш да тръгна с вас!

Събралите се наоколо възкликнаха в хор, а Саймън, едва сдържащ яда си се насочи с решителни крачки към стълбите. Стъпил с един крак на първото стъпало, той заяви с опасен тон:

— Незабавно напуснете дома ми и никога повече не се появявайте тук! Ако сте толкова неразумни, та да го сторите, ще накарам да ви пребият пред вратата ми като побеснели кучета, каквито сте всъщност.

Побеснял от неприкритото презрение на Саймън, Уилям се нахвърли върху Никол:

— Цялата вина е твоя, малка скитнице! Но твоят настойник съм аз и ти ще дойдеш с мене! А вие се самозабравяте, милорд. Никол е моя племенница и аз съм законният й настойник. Нямате право да ме спирате да я преместя от тази къща!

Уилям продължи да усложнява и без това тежкото си положение. Още веднъж сграбчи ръката на Никол и каза през зъби:

— Тръгвай! Нещата ти могат да бъдат изпратени по-късно.

Като знаеше, че Саймън не би могъл да направи нищо, за да й помогне, ако тя не направи първата стъпка, Никол започна да мисли бързо. Саймън нямаше да позволи да я отведат против волята й, но нищо не можеше да направи, ако тя самата не се противопоставеше. Тя се изправи гордо и тихо каза:

— Нямам намерение да ходя където и да било с вас. — После бързо се дръпна, обърна се и се изкачи с две стъпала по-нагоре. Уилям изгуби контрол над себе си и пред очите на всички, грубо я обърна към себе си и я удари с все сила по бузата, крещейки:

— Сега ще се погрижим за това, мис! След като се заема с теб, ще научиш кой е господарят ти!

Колкото и да се беше опитвала да се въздържа, това я изкара от релси. С пламнала от шамара буза и изпълнен с гняв глас, тя изсъска:

— Защо го направи, тлъста жабо! — Тя отвърна на насилието му с изненадващо силен юмрук в лицето му.

Уилям се залюля и Никол, решила, че и така е прекалила, заби едно дясно круше в стомаха му.

Всичко стана толкова бързо, че наблюдателите се стъписаха за момент от изумление. Регина, на която й бяха дотегнали истериите на Агата, решително заслиза по стълбите. Саймън, вдигнал бастуна си се спусна към Уилям и му нанесе няколко доста солидни удара по раменете.

Допълнителната атака напълно го извади от равновесие. Бълващ псувни и простотии, той много неграциозно се затъркаля надолу по стъпалата и се приземи в краката на жена си.

— Ха! — доволно изръмжа Саймън с блеснали от възбуда очи.

Никол го погледна и неочакваното му намигване едва не я накара да избухне в смях. Тя бързо погледна настрани, за да не се разсмее на факта, че Саймън беше така доволен от обединените им усилия. Видя как Регина се носеше покрай бълващия змии и гущери Уилям, за да грабне една ваза с рози и сръчно да изхвърли съдържанието й в лицето на Агата.

Шокът от водата, която продължаваше да се стича по носа й я накара да онемее и дори Уилям замлъкна. Във фоайето на Кавендиш Скуеър се възцари тишина.

Тогава находчивата Регина каза спокойно:

— Туикъм, погрижете се тези посетители да бъдат отстранени, веднага! — Поглеждайки уж строго, но с весело пламъче в очите, към двамата виновници, все още стоящи на стълбите, тя изкомандва: — Никол, върви в стаята си! Ще обсъдим това по-късно. Саймън, уверена съм, че ти също трябва да се оттеглиш. Припомни си какво каза докторът. Вълненията са вредни за здравето ти.

Схванал идеята й, Саймън измърмори:

— Да, да, абсолютно права си.

Той и Никол бързо се изнесоха нагоре по стълбите и се скриха от погледите.

Като видя, че жертвата му се измъква, Уилям скочи на крака и изкрещя с дрезгав глас:

— Не! Никол идва с нас.

Регина му хвърли презрителен поглед и каза студено:

— Аз едва ли мисля така, сър! Вие влязохте в дома на брат ми неканени, обидихте гостенката ни, самата мене третирахте с такъв език, какъвто се надявам никога повече да не чуят ушите ми, а жена ви почти ме накара да оглушея с бръщолевенията си, показващи лошо възпитание и ниска култура. При тези обстоятелства, които така ясно демонстрирахте, мога да ви уверя, че Никол Ашфорд никога няма да бъде оставена в ръцете ви. Още повече, възнамерявам да предявя обвинения срещу вас и съпругата ви. Ще постъпите мъдро, ако си тръгнете, преди да съм оформила решението си!

За първи път неспособен да каже нито дума Уилям я гледаше с отворена уста и преди още да е осъзнал казаното, Туикъм с помощта на втория иконом, умело насочи двамата членове на семейство Маркъм към масивната входна врата като я заключиха след тях.

Покланяйки се с дълбоко уважение към Регина Туикъм каза тържествено:

— Ако ми позволите да споделя, мадам, това беше много добре направено!

— Е, да и аз си мисля така! — съгласи се Регина с присъщата й скромност. — Саймън, къде си? — извика тя. — Знам, че сигурно висиш на перилата и надничаш като някоя прислужница. Слез долу!

— Ха! — изръмжа Саймън, появил се така внезапно. Нелюбезното обвинение на Регина се оказа вярно. Той продължи с раздразнен тон: — Какво друго можех да направя, когато ти ми нареди така? И то в собствения ми дом! Казвам ти, Регина, няма да се примиря с властните ти методи. — За нещастие провали цялата тирада, като се закиска. — Много хитро ги изгони — призна той. — Винаги съм казвал, че си много умна за жена!

Сестра му само изсумтя, по не много пристоен за една дама начин и попита?

— Къде е Никол?

— Тук съм — извика Никол и последва Саймън във фоайето.

Наясно с любопитните погледи на прислугата Саймън поведе дамите към кабинета си. Въпреки, че беше доволен от преживяването, знаеше, че нещата бяха много по-сериозни.

Никол също преценяваше държанието си като неприлично и се срамуваше от ролята, която бе изиграла в този фарс. Тя каза тихо:

— Трябва да се извиня за дяла, който имам в тази унизителна сцена. Не трябваше да губя контрол и не трябваше да удрям чичо си. Ако решите да ме изхвърлите на улицата, напълно ще съм го заслужила.

— Съгласна съм. Държа се като продавачка на риба — каза с нежност Регина. — Но трябва да призная, че в този случай изобщо не те виня. Какви отвратителни същества са тези твои роднини. Но нещата са сериозни. Саймън, какво ще правим сега?

Лицето на Саймън беше строго и замислено и Никол реши, че има намерение да я изгони от дома си. До този момент не бе разбрала колко се беше привързала към лорд Саксън и сестра му. Ако се разделеше с тях, щеше да бъде като повторна загуба на семейството си. Тя понечи отново да изкаже съжалението си, но Саймън вдигна ръка и я спря. Измери я с поглед и й се усмихна.

— Аха! — изсумтя той. — Какво ще правим, а? Е, ще се бием! — Хвърли на Никол изпитателен поглед. — Нали, момиче?

Никол се отпусна и се усмихна щастливо.

— Щом така казвате, сър.

— Разбира се, че така казвам! Защо да позволявам на тази… а… тлъста жаба, мисля, че така го нарече, да издевателства над нас? — Той замислено добави: — Наистина прилича на такава, нали?

Регина въздъхна отчаяно.

— Тлъста жаба или не — решително започна тя, — той е законният настойник на Никол. Не бих искала да те нараня, мила моя, но откъде накъде имаш такива роднини?

— Те не са ми истински роднини — искрено отговори тя. — Леля Агата е доведена сестра на майка ми и когато родителите ми починаха, нямаше кой друг да бъде избран за настойник.

— Разбирам — каза Регина. — Това значи, че можем да оспорваме настойничеството им. Особено, ако някой като Саймън поеме тези задължения. Ще го направиш ли, Саймън?

— Ама, разбира се! Не казах ли тъкмо това? — изръмжа той. — Ще посетя приятеля си, съдията Уайт на Ръсел Скуеър. Не се съмнявам, че той ще намери някакво решение. Освен това Маркъм няма да направи нищо. Имам подозрението, че чичо ти е грабил с пълни шепи от богатството ти и се обзалагам, че не желае да се проверят нещата. И ние просто ще си траем.

— За първи път съм съгласна с тебе. Ако има нещо незаконно, свързано с управлението на именията, той няма да потърси съда. Освен това днешното им поведение ще ги представи в лоша светлина. Има няколко свидетели, които ще потвърдят, че е ударил Никол. Мисля, че фактът, че не й е роднина също ще наклони везните в наша полза. Друго доказателство е фактът, че живеят доста разкошно и то благодарение на богатството на Никол. Нали така, скъпа?

— Така мисля — отговори неуверено Никол.

— Точно така е — сухо каза Саймън. — Уилям Маркъм е един фермер. Собственото му състояние би осигурило на семейството му нормално съществуване, нищо повече. Бащата на Никол беше богат човек. Той би могъл да купи и продаде дузина пъти някой като Маркъм, без дори да го забележи. Както виждам, всичко, което трябва да правим е да ги изчакаме. Никол ще стане пълнолетна след по-малко от три години и, ако преди това се омъжи ще сложи ръка на състоянието си дори по-рано.

— Но аз не мога да ви вися на главата три години — възкликна Никол, почувствала, че Саймън е направил вече достатъчно за нея.

— Защо не? — изръмжа Саймън. — Не виждам нищо лошо в това. Вие с Летиция оставате при мене и няма да търпя възражения. Знаете, че няма да ме разорите.

Саймън говореше на Никол ту на ти, ту на вие, но в последно време предпочиташе по-близката форма на обръщение, тъй като много харесваше девойката.

— Не мога да ви позволя да направите такова нещо. Сигурно има по-прост начин.

— Ти ли не можеш да ми позволиш? — разярено избълва Саймън. — Я ме чуй, госпожичке, или ми го позволяваш или отиваш при чичо си. Избирай!

Никол се изчерви. Буйният й темперамент напираше да се прояви. Тя каза сковано:

— Знаете, че изобщо не може да става въпрос за избор! Но настоявам да си водите точно сметка какво харчите за нас и когато богатството ми отново бъде в ръцете ми, ще ви се издължа до пени. — Отново забравила, че младите дами от висшето общество едва ли държат такъв език, тя ядосано скочи на крака и излезе от стаята.

Регина и Саймън мълчаливо се спогледаха. Накрая Саймън тъжно се усмихна:

— Тази млада кобилка има дух! Не беше нужно да бъда толкова рязък, а?

— Точно така! — отговори направо Регина. — Саймън, ти наистина ме тревожиш понякога. Няма нужда да бъдеш толкова нетактичен.

Моментното му разкаяние веднага изчезна и Саймън сгълча сестра си:

— Ба! Я недей да започваш прочутите си скандали. Тази сутрин беше достатъчно драматична.

— Съгласна съм — каза тя и стана на крака. — Не се бави много с посещението на съдията Уайт.

— Ще отида още този следобед. Доволна ли си?

Регина си позволи една усмивка и напусна стаята. Но докато се изкачваше по стълбите усмивката й се стопи. Ситуацията беше неприятна. Ако Маркъмови изискаха Никол по законен път, не се и съмняваше, че животът й щеше да бъде нещастен. И тя предполагаше, че са заграбили доста от парите й. Ако наистина имаха малко мозък в главите щяха да мълчат. Цяло нещастие беше, че още три години трябваше да чакат до пълнолетието на Никол… освен ако Никол не се омъжеше.

Регина изведнъж спря с много доволно изражение на лицето. Да. Ето решението! Имаше и жених. Цялата история щеше да има много приятен завършек.

След около час тя се отби в стаята на Никол, но Майо я информира, че момичето е слязло в оранжерията. Наблюдавайки замислено камериерката й, тя попита:

— Как е тя?

Майо се поколеба и после призна:

— Бузата й ще бъде подута няколко дни, където я е ударило онова чудовище. Не каза нищо за това.

Намръщена Регина излезе от стаята. Решила да остави Никол сама известно време, тя се упъти към утринния салон. Но преди да е имала възможността да се замисли много дълбоко или да се отегчи Кристофър и мисис Игълстоун се завърнаха.

Мисис Игълстоун беше зачервила бузи от ентусиазъм, тъй като бе попаднала на няколко редки книги. Тя разпалено започна да обяснява на Регина за съвременните автори, чиито живот познаваше. От своя страна Регина сподели доста клюки, касаещи същите млади творци. Кристофър, установил, че двете можеха да си седят и да бръщолевят дълго време се усмихна и каза:

— Дами, бихте ли ме извинили? Имам среща с агента си, който ми търси жилище.

Мисис Игълстоун се усмихна и му благодари за приятните часове, готова да го освободи, но Регина каза:

— Първо искам да си разменим няколко думи, Кристофър. Летиция, моля те да ни извиниш за момент.

Озадачена, но решила, че Регина имаше какво да каже на внука си насаме, мисис Игълстоун се извини.

Настъпи неловко мълчание. Накрая, изцяло на щрек, Кристофър попита:

— Е, какво има?

Регина се поколеба. Знаеше, че би трябвало Саймън да му разкаже за събитията от тази сутрин, но тя сама искаше да види как Кристофър ще реагира на поведението на Маркъм и плесницата. Разказа му всичко от игла до конец. Реакцията му беше такава, че по-добре да не си беше хабила думите. Единственото, което забеляза беше едно мускулче, което затрепка върху дясната му буза и особен блясък, светнал за секунда в очите му. Регина се беше надявала на много повече. Когато спря да говори, той само каза провлечено:

— И къде е сега Никол?

Вбесена от липсата му на чувства Регина мислеше да не му казва, но после му заяви троснато:

— Сигурна съм, че е в оранжерията.

При този тон Кристофър повдигна едната си вежда и добави още към разочарованието й, казвайки с безизразен глас:

— Е, щом Никол се чувства достатъчно добре, за да излезе от стаята си, значи не е толкова притеснена от визитата на семейство Маркъм. — После добави с вбесяващо подигравателна усмивка: — И, ако добре познавам Никол, вероятно добре се е забавлявала. А сега би ли ме извинила?

Регина го изгледа кръвнишки, като изгаряше от желание да може да прочете мислите му. Но не можеше и затова се успокои с дребните признаци на заинтересованост, които бе забелязала.

След като напусна стаята, незаинтересованото изражение на Кристофър моментално изчезна. Лицето му изведнъж стана сурово и безмилостно. Като изкачваше стъпалата по две наведнъж, той бързо стигна до стаята си. С помощта на Хигинс бързо се преоблече, като обу кожени бричове и ботуши за езда. Отне му само секунда и устремен към вратата, нареди с твърд глас:

— Открий къде са отседнали семейство Маркъм. Веднага, след като видя Никол ще им направя визита!

Оранжерията се намираше в задната част на къщата и беше гордостта на главния градинар на лорд Саксън. Целият покрив беше от стъкло, а изобилието от зеленина и редки растения омайваше очите и сетивата. В един от ъглите на огромното помещение имаше езерце с декоративни рибки, около което изкусно бяха подредени каменни пейки.

Кристофър я намери седнала на една от тях. Тя не усети приближаването му и той се спря да я погледа. Очевидно бе погълната от оранжевите и златисти рибки, които се гмуркаха в синята вода. Косата й беше разпусната и понеже се беше навела, част от лицето й беше скрито.

Той тихо произнесе името й и тя подскочи от изненада. Очите й се впиха в неговите и веднага разбра, че бе уведомен за сутрешното събитие. Не можеше да разбере как е приел нещата. Изражението на лицето му беше доста добре контролирано. Кристофър перфектно се владееше във всяка ситуация, помисли си тя с горчивина. Нищо не можеше да го накара да покаже чувствата си, дяволите да го вземат!

Тя го поздрави хладно, като собствените й чувства бяха под строг контрол. Трябваше й още една сцена, помисли си тя, за да хукне крещейки към някоя лудница.

Но Кристофър нямаше намерение да прави сцени. Очите му внимателно разглеждаха вдигнатото й лице. Без да коментира, той забеляза побледнялото й лице и стиснатите, обикновено така нежно извити устни. После протегна ръка, бавно повдигна брадичката й и се втренчи в зачервената й, перфектно изваяна буза. Ръката му докосна удареното място невероятно нежно и когато тя потръпна очите му гневно засвяткаха. Но Никол не можа да понесе нито тишината, нито докосването му. Беше прекалено обсебена от собствените си чувства, за да забележи неговите. Тя отблъсна ръката му, заявявайки ядосано:

— Тази сутрин вече бях малтретирана. Да нямаш намерение да я подкараш в същия стил?

Лицето на Кристофър не промени изражението си, освен че стана по-сурово. Никол отново изпита познатото негодуване срещу способността му да се владее. Той й каза хладно:

— Не си спомням някога да съм те малтретирал, Ник. Заслужаваш да ти издърпам ушите за злобните ти думи.

— Направи го, де! Удрял си ме, защо и Уилям да не го направи.

— Не си спомням да съм те удрял толкова силно, че да ти посинее лицето.

— Не, не си, но вместо това ме прелъсти.

Мускулчето отново заигра на бузата му и Никол се зарадва, че е успяла да му влезе под кожата. Но радостта й беше кратка, тъй като Кристофър продължи спокойно.

— Да, направих го. Но мисля, че много повече съжалявам от самата тебе. Как можех да знам, че си само една малка непослушница, избягала от къщи, а не любовница на Алън? Направих това, което би направил всеки друг мъж на мое място. И — добави той с жестокост, тъй като собственият му темперамент вече се отвързваше, — май си спомням, че ти хареса!

Никол побледня и без да мисли скочи и удари Кристофър с всичка сила през устата.

Той инстинктивно затвори очи и отстъпи назад от изненада — изненада и яд. Когато отвори очи след секунда, гневът му беше много явен.

Никол смело очакваше реакцията му, мразейки себе си и него, че я принуждава да изпада в такива състояния. Кристофър дълго я гледа с лека усмивка на уста. Накрая каза:

— Нищо чудно, че чичо ти те е ударил. Ако си се държала с него, както се държиш с мен, мисля, че трябва да му поднеса поздравленията не покана за дуел!

Никол разтревожено го огледа. Беше добре запозната с действията му, за да знае, че независимо от незаинтересования му вид, вътрешно беше бесен и нямаше да й се размине за този влудяващ удар.

— Какво имаш предвид? — попита тя, мръщейки се.

Той отговори тихо:

— Нали не смяташ, че на Уилям ще му се размине едва ли не само с едно нахокване от страна на дядо ми?

С пресъхнали уста от скрития смисъл на думите му, тя прошепна с широко отворени очи:

— Няма да го предизвикаш на дуел, нали?

Устните на Кристофър се усмихваха, но очите му останаха студени. Тя прочете отговора там. Мигновено забравила за собствените им разпри, тя умолително постави ръка на рамото му и каза едва чуто:

— О, Кристофър, недей! Той е опасен човек и няма да се срещне с тебе, преди да си осигури победата. Ще те убие! Това беше само удар — не смъртна обида. Остави го!

Кристофър махна ръката й.

— Мисля, че аз решавам дали е било смъртна обида или не.

— О, но…

С потъмняло от ярост лице, изгубил вече контрол, Кристофър прекъсна протеста й, като я сграбчи за раменете и каза през зъби:

— Млъкни, Ник! Ти може и да си склонна да забравиш за деянията му, но аз не съм! Докато си под моя протекция никой няма да те удря! Аз може и да го направя, ако ме предизвикаш, но тази гадина не може да си го позволи!

Тя объркано гледаше ядосаното му лице и отчаяно желаеше да можеше да го разбере. Тя не можеше да направи нищо, за да овладее страха, който изпитваше за него и тихо каза:

— Внимавай, Кристофър.

Ръцете му болезнено я стиснаха и той каза:

— Нима си загрижена за мене? Трудно ми е да го повярвам!

Ядът й отново се върна и се опита да се измъкне от ръцете му.

— Ти си абсолютен звяр! Пусни ме!

— О, не, скъпа моя! Дължа ти нещо за показаните преди минута лоши обноски. — В гласа му се промъкна нотка на забавление, докато гледаше ядосаното й лице.

Никол замръзна, но упорито вирна брадичка.

— Хайде, удари ме! Очевидно има много малко разлика между тебе и чичо ми! — процеди през зъби тя.

— О, има, лисичке моя — нежно обеща той. — Огромна разлика. — И дръпвайки я към себе си, устата му улови нейната, за да я накаже с целувка.

Никол се бореше като луда да потисне лудия изблик на удоволствие, преминало през цялото й тяло. Въпреки че знаеше, че я целува с цел да я нарани, тя цялата се разтопи в ръцете му. Тялото на Кристофър незабавно отвърна на нежното й предаване. Докато телата им се вкопчваха едно в друго, ръката му омайващо се спусна по гърба й, по бедрата й, притискаше я още по-плътно, ако това бе възможно. Тъпата болка от страст в слабините й стана почти непоносима, когато езикът му заопипва и пробва сладкото вино на устата й. Тя знаеше, че ако той я желаеше, нямаше да го спре.

Той вдигна глава и от желанието, което гореше в очите му, Никол разбра, че той изпитваше същите луди, безумни чувства. Някъде дълбоко в мозъка на Кристофър едно предупреждение не преставаше да тръби. Предупреждение, че можеха да бъдат открити всеки момент. Но той беше преминал точката, откъдето можеше да се върне назад. Със стон притисна Никол, без да го интересува, дори и самият крал да ги видеше. Устата му намери нейната с плашеща настойчивост и изгубили всякаква ясна мисъл, те бавно се свлякоха до тихото езерце.

Никол само измърмори нещо, когато той вдигна роклята й и отстрани дантеленото бельо. Той напипа като слепец деликатния триъгълник и при докосването му всяка капка разум напусна и двамата, като остана само нуждата да се съединят.

Той я взе бързо. Мъжеството му, влязло в приветстващата го плът заля Никол с удоволствие и изпълни силното й желание. Телата им се задвижиха с чувствен ритъм, всяко устремено да посрещне тласъка или да се тласне към другото. Нямаха представа от нищо друго, освен от изгарящия пламък на страстта, който ги поглъщаше. Имаше и изключително удоволствие и горчиво терзание в това, водено от безумието желание, което гореше в тях. Нито един от двамата не беше склонен да признае, че корените му се криеха в нещо по-дълбоко, по-фино и по-трайно от животинската похот.

В този момент за Кристофър съществуваше само нежното, извиващо се тяло под неговото, а за нея — единствено силните мускули, които я притискаха. Когато я заля изключителното удоволствие, стонът й от екстаза беше приглушен от жадната уста на Кристофър. Потънала в доволство, тя лежеше неподвижно, изпълнена от странна нежност, когато желанието на Кристофър експлодира. Те останаха така дълго време, вкопчени един в друг. Устните им не преставаха да се докосват.

Най-накрая Кристофър се повдигна малко и дълго се вглежда в лицето й. Притеснен и несигурен, той каза:

— Никол, аз… — Но после, осъзнал ситуацията, в която се намираха се дръпна. Изправи се и след като бързо въведе в ред дрехите си, се наведе и разсеяно оправи смачканата й рокля. Помогна й да стане на крака, без да каже нито дума. Лицето му пак се бе превърнало в маска.

След като страстта си беше отишла, Никол изведнъж се почувства засрамена и вбесена от себе си. В този момент мразеше себе си и Кристофър повече от когато и да било. Тя рязко се зае да оправя роклята си. Изобщо не го поглеждаше от страх лицето му да не е приело обичайното си язвително изражение. И, когато най-после го погледна, това, което видя я изпълни с яд и отчаяние.

Лицето му беше студено и безизразно. Очите му бяха далечни и празни. Дори гласът му, когато заговори беше безжизнен, като че ли беше водил ужасна битка и беше загубил.

— Извинявам се за случилото се. Не трябва да се боиш, че ще се случи отново. Обещавам ти, че няма да стане.

Думите му с нищо не допринесоха за успокояване на яда и срама, които бушуваха в душата й. Тя искаше от него нещо повече от извинение. С бликнали в очите сълзи тя каза рязко:

— Няма да приема това! Изглежда вярваш, че можеш да правиш каквото си поискаш и после с няколко думи да оправиш нещата. Е, няма да стане! — Чувствата й бяха толкова силни, че не помисли за неговите. Тя не разбра, че той беше не по-малко ядосан на себе си и засрамен.

Въпреки това думите й го жегнаха и с жесток блясък в очите той процеди:

— А ти, скъпа? Не забелязах да се бориш много упорито! Дяволите да го вземат, Ник, аз съм само един мъж! Съжалявам. Не исках това да се случи. Можеш да бъдеш сигурна, че съжалявам толкова много, колкото не можеш да си представиш. Дадох клетва, че няма да те докосвам и я наруших. Как си мислиш, че се чувствам? — Той горчиво добави: — Ти си последната жена, с която бих искал да се ангажирам!

Те се гледаха с яд, без да мислят какво говорят или какво вършат. Наранена и смаяна от факта, че той я мразеше толкова много, Никол внезапно обзета от ярост му удари плесница.

Кристофър не помръдна, но челюстта му се стегна и очите му станаха като лед.

— Мисля, че това ще бъде достатъчно! Признавам, че беше провокирана, но не разчитай толкова на късмета си! — тихо каза той.

Ужасена от грозната си постъпка, Никол му даде гръб.

— Остави ме, Кристофър. Изглежда не сме способни да се държим като нормални хора, когато сме сами. Или се бием, или — тя се изсмя истерично — се занимаваме с нещо, което прилича на правене на любов. — Тя се обърна да го погледне и каза тъжно: — Но не го правим, нали? Сътворяваме омраза.

Мрачен, Кристофър не направи опит да опровергае думите й. Той кимна леко, дали в знак на съгласие или за сбогом тя не разбра. После я остави, крачейки с котешка грация към изхода на помещението.

Но той не забрави това, което се беше случило между тях. Остана в душата му и нямаше отдих от гротескната война, бушуваща в гърдите му. Тя беше като Анабел. Беше. Тя беше нейна дъщеря. „Каквато майката, такава и дъщерята“ гърмеше в ума му. И чувствата на любов и омраза бяха вплетени като две могъщи змии, извиващи се в битка в душата му. Така се бяха оплели, че Кристофър беше сляп за действителността, неспособен да разграничи едното чувство от другото, любовта от омразата, настоящето от миналото.