Шърли Бъзби
Червенокосата дева (17)

ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА

Ако Никол беше изведена от равновесие от събитията през изминалия ден, то с Кристофър се случи същото. Не беше очаквал, че ще изпита такова удоволствие при вида на стройната фигура в момчешки одежди, нито пък, че ще го обхване съжаление, заради евентуалната им раздяла. Това, че изпита тези две чувства го остави разкъсван от ярост.

Нямаше намерение да попада в същия капан, в който бе паднал преди години. Не и с дъщерята на онази кучка Анабел! Отървал се от гнева си, затръшвайки вратата на библиотеката, той нареди на Сандерсън да му сервира уиски в оръжейната. Чашите се изливаха една след друга в гърлото му, нещо, което рядко му се случваше, но точно сега не желаеше да мисли за нищо.

Каза си, че събитията се развиваха точно по план и ако изпитваше някакво съжаление, то беше защото още не се беше наситил на тялото на Никол.

На другата сутрин се събуди в лошо настроение.

Обут в удобни бричове и високи ботуши, той направи приготовления да прекара сутринта с управителя си, Ханс Бартел. Трябваше да разгледа счетоводните книги на плантацията и да подготви нещата за заминаването си.

След като си свърши работата с Ханс, той се върна в къщата в доста по-добро настроение. Надяваше се тайно да види Ник, облечена в някоя от фините одежди. Кристофър се насочи към стълбите, с цел да се преоблече за обяд тъкмо, когато Никол се канеше да слезе. Зърнали се един друг, те замръзнаха за около секунда. Никол, посред стълбището, а той стъпил с единия крак на най-долното стъпало.

Никол пребледня. Усети, че остава без дъх при внезапната им среща, а Кристофър не успя да прикрие светкавичния пламък, превърнал очите му в блестящо злато.

И двамата бързо се свестиха, въпреки че едно мускулче продължаваше да играе върху бузата на Кристофър, когато каза провлечено:

— Много красиво. Доставяш ми удоволствие, скъпа моя.

Забравила ролята си Никол каза троснато:

— Хич не ми пука! Хубавата перушина не прави непременно хубава птицата.

Кристофър само се ухили.

— В твоя случай е точно така.

— Я ме остави на мира. Да не съм ти някоя от прелетните птички!

Кристофър присви очи и тонът му стана по-остър.

— Достатъчно! Много добре знаеш, че този език е непристоен. Запомни го!

Никол бавно се спусна по стълбите и заставайки до него прошепна с усмивка:

— Чудя се, чия ли е заслугата за държанието ми? Кой поквари птичето?

Кристофър улови китката й и я дръпна към себе си. Сега и двамата бяха ядосани, а той се бореше и с желанието да я отведе в леглото си.

— Говори така пред някой друг и смятай, че с теб е свършено! — И понеже си спомни как тя целуна Алън в килията, му се прииска да я нарани. Затова добави: — И Алън ще умре!

— Копеле! — изсъска Никол със святкащи от яд очи.

Отвратен от себе си и от грозната сцена, той пусна ръката й.

— Достатъчно ли съм ясен?

— Напълно.

Кристофър се усмихна толкова хладно, че на Никол й се прииска да му залепи плесница.

— Тогава вярвам, че ще внимаваш с езика си за в бъдеще.

Без да му обръща повече внимание, тя се обърна и си тръгна, като държеше гърба си много изправен. Кристофър продължи да гледа след нея, възхищавайки се на лекото поклащане на полите й. Все още изпитваше желание да я грабне и да я отнесе в леглото си. После повдигна рамене и изкачи стълбите. Бързо се преоблече с бухнали бричове и прецизно скроено сако в испанскосиньо. Хигинс, в новата си роля на камериер, му подаде лъснати високи ботуши.

Кристофър го попита:

— Настани ли се? Имаш ли нужда от нещо?

Хигинс отвърна с усмивка:

— Всичко е наред, сър. Хубаво е, че няма да се връщаме в морето. Остарях вече за околосветски пътешествия.

Кристофър показа една усмивка, която малко хора бяха виждали.

— Е, не свиквай така бързо с домашната обстановка, приятелю. Помни, че след около шест седмици заминаваме за Англия.

Хигинс кимна, но усмивката му се стопи и той изказа съмненията си.

— Мислите ли, че е разумно, сър? Все още сме във война с Англия, а ние на практика сме дезертьори. Съмнявам се, че чичо ви ще се зарадва, когато се появите.

— Наясно съм с опасността, която ме грози от страна на чичо ми, Хигинс, но сме длъжни да върнем мис Ашфорд в дома й. Колкото до войната, в Англия тя не е по-популярна, отколкото тук. Ще се промъкнем незабелязани. — Кристофър каза тези думи с лекота, доволен, че не беше споделил с Хигинс истинската причина за пътуването. Това, което Хигинс не знаеше, не можеше да го нарани, напротив, можеше да спаси живота му, ако истинската мисия на Кристофър бъдеше разгадана и той заловен.

— Както кажете, сър, но на мене не ми се нрави.

На Кристофър също не му харесваше и то по редица причини, но не желаеше да мисли за тях.

Никол бе успяла да укроти буйния си нрав и да потисне гнева си. Държеше се с ледена учтивост, когато се присъедини към него на масата. Хранеше се в абсолютно мълчание и отговорите й на забележките на Кристофър бяха едносрични. Докато приключваха с десерта Кристофър беше вече побеснял. Като избута стола си назад с ненужна сила, той се изправи на крака и каза отсечено:

— Искам да поговоря с теб — в библиотеката. Сега!

— О, много съжалявам — тихичко каза Никол, — но ние с мис Майо сме заети този следобед. Може би преди вечеря?

Кристофър стигна до нея само с две дълги крачки, издърпа я от стола и я повлече към библиотеката под учудения поглед на Сандерсън.

Тя го гледаше мрачно, а гърдите й се повдигаха от потисканите чувства. Борейки се да запази хладната си фасада тя попита:

— Това беше ли необходимо? Очакваш от мене да се държа като лейди, но твоите действия едва ли са присъщи на един джентълмен.

— Ако искаш да се държа като джентълмен, не се отнасяй с мене така, като че ли не съществувам. Не очаквам да си доволна от ситуацията, но трябва да се научиш да ми оказваш дължимото внимание като на настойник. Не очаквам да ми благодариш, но очаквам учтиви отговори, а не надути мърморения под носа.

Хапейки устни, за да се усмири, Никол му обърна гръб. Без да обръща внимание на грубите му думи тя каза стегнато:

— Съжалявам, ако не харесваш маниерите ми, но трябва да си припомниш, че от дълго време не съм била сред висшето общество.

— Маниерите ти са приемливи, скъпа. Отношението ти е това, което трябва да се промени — сухо изкоментира Кристофър.

Като чу тези думи Никол го изгледа. После мрачно каза:

— Отношението ми е по-добро, отколкото заслужаваш. Не съм забравила, че ме държиш в шах с живота на Алън, нито това, което се случи между нас.

Кристофър се приближи до нея и я хвана за раменете. Взирайки се в ядосаното й лице, бавно попита:

— Мислиш ли, че ми харесва да използвам Алън като оръжие срещу тебе?

Никол изведнъж остана без дъх и се уплаши от чувствата, които преминаха през нея при това докосване.

— Мислиш ли? — настоя той отново.

— Не знам! — извика тя.

Отговорът й му достави малко удоволствие.

— Не ми оставяш избор — горчиво призна той. — Трябва да ми се подчиняваш, без да задаваш въпроси, а Алън, изглежда е единственият човек, който означава нещо за тебе — добави той с обвиняващ тон. — Дори беше готова да развратничиш заради него!

Никол потрепери, но очите й срещнаха неговите.

— Не съм забравила и това, че ме подведе — тихо каза тя. — Мислиш ли, че някога ще забравя случилото се?

— Не — съгласи се той с безизразен тон. — Ти няма да забравиш, но — засмя се той с безрадостен смях, — аз също няма да забравя!

Пусна я и Никол веднага се дръпна настрани. Той я гледа около секунда с мрачно и замислено изражение. Накрая каза:

— Ще се помириш ли с мен или ще продължаваме тази непрекъсната война?

Никол предпазливо отстъпи:

— Ще се опитам да се отнасям с тебе като с мой покровител, но не очаквай да те харесвам!

Кристофър кимна.

— Това ще свърши работа — каза ведро той. — Повече би те изтощило много.

През останалата част от деня Никол плуваше в мъглата на объркването. Не можеше да го разбере — в една минута беше жесток и брутален, в следващата взискателен, после я питаше за мнението й, като че ли имаше значение за него. Кристофър трябваше да замине за Ню Орлианс в сряда и те прекараха следващите два дни, отнасяйки се един към друг с педантична учтивост.

Сутринта преди заминаването му, след като закусиха, Никол зададе един въпрос, който беше в ума й от известно време.

— Какво знае за мене мисис Игълстоун? Как си й обяснил присъствието ми тук?

— Не съм й обяснявал.

Изненадана Никол впи поглед в неговия.

— Имаш предвид, че тя не знае, че съм тук?

— Все още не. Но ще научи преди да пристигне. Възнамерявам да й кажа малко от истината — че си се била дегизирала като момче и си ми била прислужник, докато съвсем скоро съм открил тайната ти. Естествено — каза той с шеговита нотка, — след като съм разбрал коя си, веднага съм се заел да уредя нещата.

Никол го гледаше объркана.

— Но-но — взе да заеква тя, — какво ще стане с историята, която ми разказа — че съм живяла с нея в Канада?

— Хммм. Не се безпокой. Мисис Игълстоун ще поддържа цялата измислица, но в момента трябва да знае само това, което искам аз. Да се надяваме, че ще стане така.

Кристофър прекара остатъка от деня, зает с работите на Тибодю Хауз. Умишлено прогонваше от съзнанието си мислите за Никол, принуждаваше се да отрича колко много я желае.

Когато слезе за вечеря, Никол вече беше в столовата. Беше облечена във великолепна рокля от ефирна, светлозелена коприна, която толкова подхождаше на кожата й. Роклята беше с модно ниско деколте и Кристофър срещаше доста трудности при опитите си да откъсне поглед от разкритата сатененогладка плът. Косата й падаше на меки спирали около лицето. Докато оценяваше гледката бе обхванат от силно желание да съдере роклята и да развали прическата й като я люби. Докато вървеше насреща й чувстваше, че тялото му го предава, втвърдявайки се от желание. Уханието на парфюма й беше омайващ и той с усилие устоя на първичните си инстинкти. Вбесен от себе си и ядосан на нея, че го възбужда, той хладно сигнализира на Сандерсън да сервира. По време на вечерята постоянно усещаше издуването в бричовете си. Учтивите опити на Никол да завърже разговор бяха посрещани с такава ненужна грубост, че тя се отказа да се прави на разговорчива.

След като се нахраниха тя стана и с облекчение напусна стаята. Чувстваше се странно депресирана. Кристофър едва изчака излизането й. Няколко минути след това той успя да стане от масата и отново овладя тялото си. Ядосан и неспокоен излезе навън с намерението да се разходи, за да му олекне. За нещастие отново заваля и след като измина няколко ярда, се върна обратно в още по-мрачно настроение. Качи се в стаята си, облече халат и си сипа уиски. Беше толкова кисел, че Хигинс, който обикновено си бъбреше вечер с него, с облекчение се измъкна от стаята. Лекият дъждец се беше превърнал в истинска гръмотевична буря.

Застанал до отворените двойни врати, водещи към верандата, той гледаше набразденото от светкавици черно небе. Не му се спеше и бурята го накара да си представи, че отново плува на „Ла Бел Гарс“. Като в сън той се улови, че върви по верандата по посока на стаята на Никол.

 

 

Бурята я беше събудила и тя лежеше загледана в проблясващите като огнени камшици светкавици. Седна в леглото и усети студения въздух. Независимо от факта, че много харесваше новите нощници, тя предпочиташе да усеща допира на сатенените чаршафи до кожата си. Затова спеше гола. Сви колене до брадичката си и придърпа завивките.

Бурята й напомни за морето. Припомни си вкуса на дъжда по устните, вятъра в косите, когато стоеше на люлеещата се палуба. Стана бързо от леглото, грабна един от халатите и затича боса към френските прозорци, водещи към верандата. Тъкмо ги отваряше, когато се разнесе много силен гръм, последван от гигантска светкавица. Тя озари цялото небе и ясно очерта застаналия до перилата, с гръб към нея, Кристофър. Като го видя, тя замръзна. Силата на бурята вдигна халата й и го развя. Шокът от присъствието му я накара да отпусне прозорците, които стискаше здраво. Вятърът ги подхвана с такава сила, че ги хлопна с трясък в стената. При този шум Кристофър се обърна и те дълго останаха така, впили погледи един в друг. Никой не проговори. Никол почувства как стомахът й се стегна и дъхът и спря. Уплашена от събудените емоции тя тихичко извика и се запрепъва обратно към стаята си. Но Кристофър се придвижи като светкавица и с едно приглушено „Ник!“ я притегли в прегръдките си. Като се бореше със себе си, а и с Кристофър тя се опита да избяга. Не можеше да се избяга, не и от устните му, топли и настойчиви, движещи се бясно и нежно върху нейните. Тялото й се огъна под силата на неговото. Усети толкова неща — сладкия му вкус, дългите му, мускулести крака до своите и най-вече голотата им, тъй като и двамата бяха останали без халати. Дъхът й спря, когато се докосна до слабините му. Усещаше го твърд и натежал от желание.

А Кристофър, изгубен в собствения си ад, нямаше желание да се бори със себе си. Ник беше в прегръдките му и той не мислеше за нищо друго, освен за болката и удоволствието, което му доставяше тялото й. Тя изпълваше ръцете му така, както никоя досега. Високото й, стройно тяло му прилягаше така добре, като че ли беше създадено за него. Сега единственото нещо, което искаше беше да утоли копнежа си, навлизайки между бедрата й. Направо го болеше от този копнеж и изглежда Ник бе единствената жена, която можеше да излекува болката. И докато продължаваше да я целува, Никол престана да се съпротивлява. Остави обхваналия я глад да я завладее, глад, който само Кристофър можеше да породи. Усетил как тя се разтапя в ръцете му, той вдигна глава и настоятелно се вгледа в тъмните очи. Неговите блестяха от страст и съзирайки собствените си желания, отразени в нея прошепна едва чуто:

— О, господи! Искам те… болен съм по теб, Ник! Излекувай ме!

Без да го е грижа какво щяха да разкрият думите му, ако Никол ги чуеше, той я взе на ръце и я занесе до леглото. Това, което последва не можеше да се сравнява с нищо от преди. Те се движеха с бавни, чувствени движения, като изпаднали в транс. За първи път в живота си Никол разбра какво означава да се прави любов. Защото те наистина правеха любов, не задоволяваха просто едни животински страсти. Тяхната страст беше изразена по възможно най-естествен и красив начин.

Пръстите й бавно опипваха топлата, кадифена плът на Кристофър. Ръцете й се плъзгаха като на сън по лицето, носа му, устата, набъбнали от страст, по покритите с черни, странно меки, косъмчета гърди, по гърба и тъмната твърда коприна на косите. Тя беше тази, която поднесе устни, обхванала с ръце лицето му и ги задвижи с омайващо предизвикателство.

При първото й, изкусително докосване Кристофър беше останал неподвижен, уловен в чувствената й паяжина. Разтреперан от силата на желанието си той я остави да се наслади на опасното удоволствие да го възбужда. Издържа на това изключително удоволствие толкова дълго, колкото можа, но когато гърдите й леко докоснаха неговите и тя накрая го намери той изстена, обърна се и я привлече под себе си. Улавяйки долната й устна със зъби той прошепна:

— Изтезаваш ме, нали?

Пусна устата й и устните му бавно прокараха огнена диря по шията и гърдите й. Ръцете му нежно галеха Никол и тя усети как цялото й тяло започва да трепери, когато устните му поеха втвърдените й зърна, а дъхът й спря, когато ръцете му нежно се плъзнаха между бедрата й. Докосването му, деликатно, но настоятелно, предизвика пронизваща, сладка агония на копнеж и тялото й само започна да се движи в ритъма на пръстите му. Този път тя не се задоволи с пасивна роля. Ръката й улови косата му и привлече устните му към своите, а другата отиде там, където Кристофър най-много я желаеше. Щом пръстите й докоснаха тази твърда, гореща и пулсираща част от него той изстена. Бързо я покри с тялото си и двамата се стопиха един в друг. Той я изпълни и се изтегна в деликатната мекота, докато от Никол излезе слаб стон на удоволствие и болка. Но, когато при този полуживотински звук той се поколеба, тя стегна крака около него и прошепна с дрезгав глас:

— Не! Не ме напускай… не още, моля те!

Тялото му конвулсивно се разтърси от думите й и той започна да се тласка в нея бавно, почти лениво, подпомаган от нетърпеливо вдигащите й се бедра. Устните му продължаваха да се движат трескаво по лицето й.

Никол му се беше отдала напълно, с всяка фибра на тялото си. Тя като че ли го поглъщаше. Поглъщаше уханието му с лек намек на тютюн, уиски и нещо, което беше самият Кристофър. Въртеше се като в чувствен сън, опиянена от вкуса му, с отворена уста, спускаща се към врата му, с език, облизващ соленото от пот рамо. Правеше това само, за да се върне отново гладна и дивашки да се нахвърли на устните му, предлагащи й опияняващо вино.

Ръцете на Кристофър бързо се спуснаха към бедрата й, повдигнаха ги в отчаяната нужда да намери облекчение. И двамата бяха погълнати от изгарящия пламък на желанието и телата им се сливаха с трескава бързина.

Болката в слабините й растеше, докато се превърна в сладка, пронизваща агония, която внезапно експлодира в прилив на удоволствие — толкова силно, че тя несъзнателно заби нокти в гърба му и изстена, произнасяйки името му. Тялото й беше мокро и треперещо от изключителния, поразяващ екстаз, предизвикан от Кристофър. Омаяна от изпитаното удоволствие тя остана да лежи в леглото, споделяйки изживяването му, тласъка на тялото му, когато накрая той не издържал повече се изля дълбоко в нея.

След това между тях нямаше думи. Само тишина и онова опияняващо чувство, което следва след такова огромно удоволствие. Удовлетворена и щастлива Никол скри глава в рамото на Кристофър и заспа като дете, притиснала тяло до неговото.

При Кристофър сънят не идваше толкова лесно. И понеже имаше опит с физическите изживявания, той знаеше, че тази нощ беше изключителна. Загледа се в лицето на спящата Никол. В съня чертите й бяха приели сладката невинност на младостта, тъмните мигли падаха като плътни ветрила върху кожата й, устата й беше мека и нежно извита, а прекрасната й коса се спускаше върху едната й буза. В този миг той почувства нещо странно — почуда от противоречивите емоции, които тя събуждаше у него и собственическото му чувство. Тя беше негова! И тези странни чувства изпитваше мъж, за когото жените бяха играчки. Някъде дълбоко в душата му съществуваше обич — ако не към Никол Ашфорд, то към Ник. Дори сега ясно си спомняше как преди пет години слабичкото тяло се беше притиснало до него в онази нощ. Той се усмихна в тъмното, спомнил си и яростното й нападение над конярчето. Каква дива котка беше тя! И ако имаше нещо, на което се възхищаваше, това беше духът. Без съмнение Ник беше едно от най-буйните малки дяволчета, които познаваше. Внезапно, неочаквано, при мисълта за опасностите, който я бяха грозяли през всичките тези години на „Ла Бел Гарс“, ръцете му инстинктивно се стегнаха около нея. После се усмихна на себе си. Бедната Ник, тя беше предпазена от всички други, но не и от самия него. Той сънливо отпусна буза върху косите й. Жените бяха забавни същества, с които да прекараш нощ-две. Никога не събуждай у себе си нежност към някоя от тях, сънено си помисли той. В това се крие някаква лудост.