Шърли Бъзби
Червенокосата дева (10)

СЕДМА ГЛАВА

Думите му я връхлетяха като леден вятър. Смразена, тя го наблюдаваше с потъмнели от вълнение очи. Той застана до нея за момент и я погледна в лицето. Очите му леко се плъзнаха но възбуденото й лице. Бляскавата, като тъмен огън коса се спускаше над раменете, обрамчваше лицето й и й придаваше вид на някакво горско създание — диво същество, недокоснато от човек. Очите му бавно обходиха тази полуотворена уста, после се спуснаха към нежно изпъкналия бюст, взирайки се като омагьосан в учестеното повдигане и спускане на гръдта под ефирния, зелен воал на дрехата й.

Никол никога не беше усещала тялото си така чувствително, но не беше и носила такова прозрачно подобие на дреха. Имаше чувството, че това се случва с някой друг. Дори, когато той я притегли в прегръдките си усещането продължи. Не нея целуваше той с горещи и страстни устни. Не нея, а някое друго момиче притискаше той до високото си, мускулесто тяло. Тя, Никол беше само страничен наблюдател.

Сейбър, усетил липсата на отговор от нейна страна, вдигна устни от нея. Тя беше така далечна. Той я огледа подозрително с присвити очи. Може би беше, както твърдеше, девствена. Той се съмняваше. И понеже смяташе, че се опитва да го подведе, не губи много време с прелюдии. Сграбчи деколтето на дрехата й и я смъкна само с едно движение.

Никол остана гола и неподвижна пред него. Стройното й тяло се къпеше в светлината на свещите. Впил поглед в елегантната й красота — висока гръд с нежни, коралови връхчета, тесен гръден кош, разположен над тънка талия, плосък стомах и тъмен, красив триъгълник между дългите й крака. Сейбър остана без дъх. Желанието му експлодира като изригващ вулкан. Грабна я на ръце и я отнесе до леглото.

Той се плъзна до неподвижното тяло на Никол, която лежеше в уханните чаршафи с коса, разпръсната като огнена пелерина около раменете й. Легнал на една страна, едва докосващ се до нея той се наведе и лениво я целуна, потискайки желанието си. Отново не получи отговор. Недоволно намръщен, той се повдигна на една ръка и втренчено я погледна.

Тя мрачно огледа суровото, покрито с брада лице. От него се излъчваше животинско желание, което наруши спокойствието й.

— Погледни ме, Ник — тихо нареди той. Улови брадичката й и я принуди да го погледне в очите. Гласът му издаваше надигащия се яд, когато каза троснато: — Когато те целувам, дявол да го вземе, искам да знам, че целувам жена, а не скована стара мома.

Той притисна устата й със своята и я принуди да я отвори. Нахлу с език вътре, започна да изследва и да проучва. Стискаше здраво брадичката й, без да й позволява да се откопчи от жадното му нападение. Разтърсена от настоятелната му целувка Никол беше безпомощна срещу внезапно породилото се, плашещо я желание. Неспособна да се овладее тя остави устните си да се размекнат под неговите и да му отговарят. Усетил, че се предава, Сейбър пусна брадичката й и пръстите му нежно започнаха да галят челюстта и шията й, преди ръката му да се плъзне към раменете и гърба, събуждайки тялото й и карайки го да тръпне.

Никол се почувства като завладяна от зъл дух, като друго същество, като чувствено животно с гореща кръв. Ръцете и се вдигнаха по собствена воля, за да прегърнат Сейбър. Пръстите й, подтиквани от собствената й нужда започнаха да галят тъмнокосата глава и после се осмелиха да се плъзнат и да проучат дългото, жилаво тяло, широкия му гръб и рамене с железни мускули. Ръцете му бяха като огнени езици, увиващи се деликатно около нея, устата му вече не беше нападателна, въпреки че продължаваше да бъде гладна и настоятелна. Никол потъваше в море от нови усещания. Не разсъждаваше, само чувстваше как някакво диво желание се надига в нея със все по-голяма сила след всяко негово докосване. Твърдото му тяло сякаш я водеше в този копнеж за притежание — финото докосване на косъмчетата на гърдите му до бюста й, дългите му крака, притискащи нейните и символът на самата му мъжественост между тях, топъл и пулсиращ.

Тъй като нарастващото му желание оформяше една-единствена мисъл, Сейбър повече не можеше да контролира чувствата си. Повече не можеше само леко да докосва и проучва плътта като коприна, която беше толкова близо до неговата. Забравил за възможността да е девствена, ръката му сляпо потърси сатенената мекота между краката й. Пръстите му се вмъкнаха в нея без предупреждение.

При това първо, не нежно докосване между бедрата цялото тяло на Никол се стегна от шока. Внезапно в съзнанието й нахлуха спомени за Сейбър и други жени и тя разбра, че нямаше да може да го направи. Мислите й прогониха доскоро завладялата я страст и откъсвайки устни от тези на Сейбър, тя се извъртя, успявайки да избегне ръцете му. Полулегнала на леглото и полуколеничила на пода тя се обърна и впи поглед в смръщеното му лице. Очите му горяха от желание. Опитвайки се искрено да му обясни мотивите си за внезапното отдръпване, тя започна да заеква.

— Н-не мога! Моля те, разбери!

Думите й изглежда озадачиха Сейбър и той дълго я гледа, неспособен да схване какво му казва. После си спомни за възможността да е девствена и цялото му поведение се промени. Очите му, спрели се на лицето й, изведнъж станаха топли и пълни с разбиране.

— Тихо, любима. Ела при мен и ми позволи да те науча. Няма да те нараня… обещавам. О, господи, Никол, позволи ми да те обичам — глухо каза той и обезоръжавайки я с нежност, притегли неспокойното й тяло. Няколко секунди лежаха един до друг. Никол го усещаше до голото си тяло и, когато я целуна с устни, движещи се в нежен, чувствен ритъм върху нейните, тя усети, че отново потъва главоломно в опияняващото желание. Ръцете му обхождаха елегантните извивки и хлътнали места. Този път бавно, влудяващо, галейки, докосвайки нежно. Тя замаяно се опита да се измъкне от паяжината, в която той я оплиташе, но тялото й вече беше в капана на събуденото желание, заложен с такава вещина.

От устните й се изтръгна слаб стон, когато устата му изостави нейната и бавно се спусна към втвърдените зърна на гърдите й. Тя не беше подготвена за неописуемото удоволствие, което предизвикаха зъбите му, леко захапали нежната плът. Те изпращаха тръпка на чисто животинско желание по целия й гръб. Ръцете му с чувствена сила се придвижиха по кожата й, внимателно напипаха основата на шията й, после продължиха надолу по бедрата й, запращайки съзнанието й извън обсега на рационалната мисъл. Притегли я до себе си така, че легнаха един до друг. Гърдите й докосваха коприната върху неговите и той умишлено я накара да почувства, че е напълно готов за нея. Бързо улови ръката й и без да обръща внимание на изненадания й протест, я насочи към себе си.

Никол инстинктивно разбра какво искаше той и усети топла вълна от нежност. Когато почувства как дъхът му спира и той се стяга от неумелия допир на ръцете й. Тя продължи. Той изстена тихо, чувствайки как гладът му за нея расте до мига, в който разбра, че скоро трябваше да я има или да се опозори!

Бавно я обърна да легне по гръб, като устните му не спираха да изучават нейните с нарастващо нетърпение. Никол не можеше да мисли, обхваната от толкова много нови, физически усещания. Когато ръката му нежно се промъкна между бедрата й тя подскочи от страх и от удоволствие. Сейбър я успокои и промълви до самите й устни:

— Не се движи, любов моя… не се съпротивлявай, любима. Всичко ще бъде наред… обещавам.

Никол потръпна и се разтопи под него, а той леко се премести, оставил пръстите си вещо да проправят път към владението му. Настани се между бедрата й, разтваряйки ги с колене, като изостави устните й за секунда само, за да промълви:

— Нека да вляза, любов моя, позволи ми да те изпълня и да се изгубя в теб.

Замаяна и в плен на такъв силен копнеж Никол едва го чу. Усети повдигането на бедрата си и първият натиск от навлизането му. Той я взе нежно, толкова нежно, че имаше само миг на болка. После се плъзна с цялата си дължина в мекотата между бедрата й. Обхваната от шок и възбуда тя усети как тялото й се устреми да го поеме, да улесни нашествието му. Целувайки я той нежно прошепна:

— Малката ми, ти наистина се оказа девствена.

Но после тази почти галеща забележка изчезна и той каза гърлено, почти като стон:

— О, господи, не знам дали ще мога да се удържа. Прекалено силно те желая.

Устата му улови нейната и тялото му, независимо от думите, се задвижи над нея докато повече не можеше да се сдържа. Нахлу в нея жадно, почти болезнено. Въпреки, че се стараеше да не я нарани Никол не беше напълно готова за внезапните, почти брутални движения на тялото му и извика от болка. Чувайки вика Сейбър положи усилия да забави движенията си, но мекото тяло под него го подтикваше да я изпълни, да я вземе, както никога до сега не беше взимал жена. Воден от нещо, което не разбираше, той искаше да я заклейми като своя собственост, да я обладае с такава сила, че завинаги да бъде негова. И Никол, незаинтересована от нищо друго, освен от силното тяло, съединено с нейното, внезапно, трескаво се присъедини към него. Повдигаше се да посрещне тласъците му, а ръцете й го притискаха, като че ли не можеше да има достатъчно от него. И, когато най-накрая невероятната емоция се прояви като див порив на изключително удоволствие, Сейбър притисна в ръце нейното разтърсващо се тяло. Тя беше изтощена от бурята, която той бе предизвикал и беше объркана от факта, че толкова лесно се беше приспособила към правенето на любов. Нито веднъж не си беше помислила за Алън и сега виновно си припомни, че отдаването й на Сейбър беше уж заради него.

Тя лежеше в прегръдките на капитана, изпитвайки известен дискомфорт между краката си. Внезапно сърцето й се изпълни с тъга. Сейбър се беше държал нежно, не можеше да го отрече, но все още не можеше да отхвърли чувството, че никога няма да се гордее със случилото се. Казваше си, че го беше направила заради Алън и това беше ниска цена, която можеше да плати, тъй като му дължеше живота си. Но една натрапчива мисъл не й даваше покой — наистина ли го беше направила само заради Алън? Не можеше да даде отговор и не искаше да застане лице в лице с вероятната истина. Тя неспокойно се отдръпна от отпуснатото тяло на Сейбър и за няколко минути се унесе в дрямка. Не можа да заспи. След около двадесетина минути, задавена от сълзи тя седна сковано, без да обръща внимание на Сейбър.

— Къде отиваш? — попита той.

— Н-не знам. Получи това, което искаше. Нищо друго не можеш да вземеш от мен.

Сейбър само се усмихна. Очите му, златни и топли обхождаха лицето й.

— О, не. Ще те искам отново и отново известно време. Знаеш ли, че отново те желая и то с такава сила?

Тя го погледна, после бързо отмести поглед от нарастващото доказателство за думите му. Седнала там, до него тя стигна до решението, че Алън щеше да я ненавижда заради направената сделка. Вече беше дарила невинността си на този мъж. Повече не можеше да даде и не искаше нищо друго, страхувайки се от това, което би могла да разбере за себе си.

Усетил неспокойствието й Сейбър нежно погали гърба й, а устните му се плъзнаха по рамото й.

— Ела при мен, Никол — каза той с дрезгав глас.

— Не, никога! — ядно извика Никол и скочи с потъмнели от срам очи. — Сделката беше глупава. Не мога да ти бъда любовница. Мислех си, че бих могла, но дори заради Алън няма да се превърна в уличница… най-вече в една от твоите уличници!

Устата на Сейбър се стегна и той усети как яростта го стиска за гърлото при мисълта, че това можеше така лесно да приключи.

— Не се притеснявай за сделката си! — каза той през зъби. — Нямам никакво намерение да освобождавам Алън Балард и ти нищо не можеш да направиш, за да промениш мнението ми. Никога не съм ти казвал, че ще го пусна, нали?

— Но т-ти, ти… — Не намираше думи, докато отчаяно се мъчеше да си спомни какво беше казал той.

— Казах, „Защо не?“ Признавам, че в тези думи съществува намек. Но, момиче, ти трябваше първо да се увериш, преди да се съгласиш.

Част от яростта му се стопи, като видя смаяното й лице и добави почти нежно:

— В момента той не е в ръцете на американците в Ню Орлианс, така че можеш да смяташ, че държа на сделката. Чуй ме, Никол, няма да освободя Алън, поне не веднага. Ще го направя, когато реша, че не би могъл да причини повече неприятности.

— Но ти обеща! — разгорещено запротестира Никол, без наистина да схваща какво й говори Сейбър.

— Ти също! — дръпна се той. — Обеща да ми бъдеш любовница толкова дълго, колкото пожелая, а сега биеш отбой, нали?

— Това е различно!

— Боя се, че разликата ми убягва. Като оставим настрана факта, че събитията не вървят по твоя план, аз спазвам уговорката. Алън е още жив и не е в затвора в Ню Орлианс.

— Ти, лъжливо, гадно чудовище! Нарочно ме подведе! Знаеше, че си мислех, че ще го освободиш след тази нощ! — извика побеснялата Никол с искрящи от яд топазени очи.

— И ти щеше да си отидеш на сутринта, нали така? — опасно изръмжа той. — Щеше да се присъединиш към съмишленика си, след като така хитро си изиграла капитана.

Никол замлъкна, ужасена от мисълта, че той я смяташе за способна на такава двойна игра.

— Не можем ли да забравим за Алън и сделката? Не можем ли просто да приемем, че съм променила решението си? Не искам да ти бъда метреса, Сейбър… и Алън няма нищо общо с това.

— Но ти се отричаш от думата си! Обеща ми, спомни си! — хладно я сряза Сейбър.

— Ти също — и също така не я удържа!

— Не съвсем! — каза той с ледена усмивка. — Никога не съм ти давал дума. Ти го направи и ти си тази, която не държи на нея! Добре, нека ти кажа, девойче, че не ми харесва хората да не плащат дълговете си към мен! Ще забравим за сделката ти и ще се отнасям с тебе така, както трябваше да направя още първия път, когато открих дребната ти измама! — Той злобно протегна ръце да я улови. Преди да скочи от леглото главата му бе изпълнена само от една мисъл — че всички жени са еднакви — лъжкини, фалшиви, предателки. И тази жена не беше по-различна от онази, която беше причина да бъде унизен и продаден на Британския флот. Кучки — всички до една!

Никол видя очите му да се присвиват и предугади намерението му секунда преди да се е придвижил. Тя скочи и застана зад масата, на която бяха вечеряли. Докато той напредваше към нея по гърба й полази студена тръпка. Усети, че го подтиква някакво странно чувство, от което тя беше само частица и с все по-голямо смайване наблюдаваше приближаването му.

Черната коса, която беше разрошила с пръстите си, осветена от свещта, хвърляше сенки по обраслото с брада лице. Очите му бяха ледени и нещо й подсказваше, че можеше да я убие.

Те бавно започнаха да обикалят около масата. Търсейки начин да избяга или да го спре Никол съгледа чашата, с която той беше пил. Тя я сграбчи със светкавична бързина за столчето и разби горната й част в масата.

Той се усмихна мрачно.

— Мислиш ли, че това ще ме спре?

Никол буйно закима. Очите й решително блестяха.

— Искам те — хладно заяви той. — Ще те имам и нищо няма да ме спре!

Той прескочи масата и Никол остана безпомощна. Между голите им тела беше единствено счупената чаша. Тя я държеше като нож и внимателно се отдръпваше. Сърцето й биеше лудо и се чувстваше полузамаяна. Насреща й очите му излъчваха леден блясък, а устата му беше решително стисната. Никол се препъна и неспособна да запази равновесие се залюля. Сейбър сграбчи ръката с чашата и я изви зад гърба й. Преведе я през стаята и я принуди да легне по очи на леглото.

— Хвърли я, Ник! — нареди той, но тя продължи да я стиска още по-силно.

— Няма! — изстена тя, извивайки фината си китка в желязната му ръка. — Няма!

Сейбър стисна още по-силно и тя разбра, че щеше да счупи китката й, ако не го послушаше. Натискът беше почти непоносим и накрая двамата чуха изпукване на кост. След това чашата се изплъзна от безчувствените й пръсти.

Откъм Сейбър долетя въздишка на облекчение, след като усети, че тя се отпусна. Той нежно взе на ръце тялото на победената Никол и я положи на леглото. Китката я болеше с тъпа, пулсираща болка и докато лежеше усети сълзи в очите си. Няма да плача, ядосано си помисли тя. И без това унижението й беше огромно, та да го подсилва с поток от сълзи. Тя легна на страни, без да му обръща внимание и се сви, трогателно потънала в нещастието си.

Сейбър я гледаше с безизразно лице и се молеше да не издаде чувствата си. Объркано откри, че я желае — отново, сега! Заедно с желанието имаше и проблясък на нежност, както и огромно съжаление за отношението му към нея. Колкото и невероятно да беше, той призна пред себе си, че чувстваше странно задоволство, понеже тя беше казала истината за своята девственост. Дълбоко раздразнен от противоречивите си мисли той й обърна гръб.

Стаята беше в безредие от двубоя им и като дръпна въжето на звънеца, той повика прислугата. После облече халата си и нежно придърпа завивките върху Никол. Когато Сандерсън се позова в отговор на повикването, Сейбър рязко нареди да му бъдат донесени някои неща и стаята да бъде приведена в порядък. Лицето на Сандерсън с нищо не издаде мислите му. Той бързо и тихо подреди наоколо и помете счупените стъкла. После се върна с огромен сребърен поднос с бренди и другите, поръчани от Сейбър неща. След като ги постави на масата той попита формално:

— Това ли е всичко, сър?

Сейбър го освободи с рязко кимване, наля си бренди и запали пура. Известно време стоя, наблюдавайки замислено неподвижното тяло на Никол.

Самата Никол беше изпразнена емоционално. В момента й се искаше да е мъртва! Не, внезапно си помисли, искаше Сейбър да беше мъртъв! Бавно се обърна на другата страна — най-добре е, напомни си тя, винаги да държиш врага си под око.

Сейбър озадачено я погледна, като че ли питаше разумно ли е така открито да показва, това, което чувства. Без да бърза взе кана с топла вода и купа, както и кърпите, които бе наредил да донесат, после тръгна към нея. Като сведе поглед към момичето, тя му напомни за лисицата, която веднъж беше видял с почти разкъсан на две крак, следствие усилията й да се освободи от железните зъби на капана. Създанието беше погледнало приближаващия се бракониер по същия начин — полууплашено, но въпреки това готово да се бори за живота си. Развълнуван от вида й той се поколеба. Накрая каза:

— Нямам намерение отново да те наранявам. — После добави безцеремонно: — Освен, ако не ме принудиш.

Никол потръпна. Нежните й устни се свиха в знак на протест. Топазените очи го проклинаха.

Без да се засяга от враждебността й той махна завивките и откри голото й тяло. Никол си наложи да стои неподвижно, докато ръката му леко се придвижи по бедрото й. Но Сейбър, с въздишка на съжаление прогони желанието и нежно взе наранената й китка. Тя изстена, макар и тихо и Сейбър се усмихна съчувствено.

— Съжалявам, малката. Не бих те наранил нарочно, но нямах никакво желание да прекарам остатъка от живота си писукайки като момиче, след като ме ръгнеш в гърлото.

При други обстоятелства Никол би се посмяла на думите му, но сега не й беше до това. Тя не можеше да отрече, че беше привлечена от него. Гледаше го и се чудеше защо все още го намира за привлекателен. Със суровите си черти, със златистожълтите очи, искрящи върху брадатото лице и с коса, толкова черна, че синееше, той беше така отвратително поразителен.

Докосването на Сейбър беше нежно. Беше сигурен, че китката й не е счупена, понеже с точност знаеше колко силно бе стиснал. Само беше доста подута и очевидно я болеше. Той я превърза с професионално умение, като използва ленените превръзки, които бе наредил да донесат. Нямаше да я боли повече от ден-два, а за болката имаше лауданум. Изсипа малко в една чаша, добави бренди и й го подаде.

— А сега ме упояваш? — присмя се тя.

Той леко се усмихна.

— Точно така лисичката ми. За твое собствено добро. Бъди добро дете и го изпий.

С гримаса на отвращение тя взе чашата и изпи съдържанието й на един дъх. Отпусна се на възглавницата и зачака. Предишното й отчаяние беше изчезнало. Брендито разнесе топлина по вените й, болката в китката намаля и тя си помисли, че може да посрещне бъдещето по-възторжено, отколкото бе смятала преди.

Сейбър постави на масата празната чаша и за нейна изненада се зае да мие тялото й. По лицето му нямаше и следа от желание, докато наведен над нея нежно отстраняваше следите от изгубената й девственост и собствената му, брутална страст. Колко странно, че след такива насилствени действия можеше да бъде толкова нежен. Неочакваната му любезност я разтревожи. Лауданумът я правеше сънлива и й се искаше той да я остави на спокойствие. Нали беше взел това, което искаше? Тя се размърда неспокойно под ръцете му, доволна, когато най-после той захвърли кърпите в купата.

Но изглежда Сейбър не беше свършил. Тя наблюдаваше с широко отворени очи как той съблече халата си и легна до нея. Лауданумът беше забавил рефлексите й, но тя вдигна юмруци и ги опря в гърдите му. Той се засмя и улови двете й ръце. Когато Сейбър се надвеси над нея, мрачен и решителен, тя избълва:

— Не отново! Дори ти няма да си позволиш да бъдеш такова животно!

Устните му се изкривиха в подигравателна усмивка. После притискайки я със своето снажно и топло тяло раздели краката й със своите. Той промълви до устните й:

— Ще откриеш, че има много неща, които ще си позволя.