Мери Джо Пътни
Защото вярваш в любовта (22)

21

Безкрайно благодарна за присъствието на Майкъл, Катрин влезе в спалнята на дядо си. Две лампи осветяваха строгото лице на старец, облегнат на безброй възглавници в масивното легло с балдахин. Тя затаи дъх, смаяна от чувството, че дългото, набраздено от бръчки лице и гъстата сребърносива коса й изглеждат толкова добре познати. Ако баща й беше доживял тази възраст, щеше да изглежда по същия начин.

Явно нейната външност също го изненада, защото костеливите ръце се вкопчиха в одеялото.

— Приличаш много на баба си.

— Съжалявам, че не съм имала възможност да се запозная с нея, но се радвам да те видя. — Тя пристъпи към леглото и взе ръката му. Костите под старческата кожа изглеждаха крехки, но очите горяха с непоколебима воля за живот. Аквамаринови островни очи. Тя стисна ръката му и отстъпи крачка назад. — Дядо, това е съпругът ми, капитан Мелбърн.

Майкъл се поклони с искрено уважение.

— За мен е чест да се запозная с вас, сър.

Лердът го изгледа с присвити очи.

— Не съм сигурен дали чувствата са взаимни. Чух, че сте безотговорен негодник.

— В думите ви има голяма доза истина — отговори меко Майкъл. — Един наистина отговорен мъж не би допуснал съпругата и детето му да го придружат в опасния поход в Испания. — Той се усмихна нежно на Катрин. — Но бих предизвикал всеки мъж на света да се противопостави на съпругата ми, когато е взела някакво решение.

Гласът му беше толкова топъл, толкова интимен. Гърлото й се сви. Защо наистина не му беше жена…

— Къде е правнучката ми? — попита лердът.

— Оставих я при приятели в Лондон — отговори Катрин. Той я погледна мрачно и махна към столовете до леглото.

— Трябваше да я доведеш.

— Пътуването е дълго и уморително, а и не знаех как ще ме посрещне Скоул.

— Явно не е било толкова страшно — отвърна язвително той. — Щом чу за наследството, долетя като птичка.

Тонът му я накара да се почувства като алчна измамница. Това беше истината.

— Признавам, че се зарадвах на тази възможност, но главното беше желанието ми да се запозная с теб, дядо. Мистър Харуел каза, че не си добре със здравето, и реших, че трябва да побързам.

Старецът начумери заплашително рунтавите си вежди.

— Да не мислиш, че автоматично ще ти завещая острова си само защото имаш красиво личице! Братовчед ти Клайв е роден на острова и го познава добре. Много по-добре от теб.

Катрин предположи, че дядото нарочно я предизвиква.

— Ти ще решиш. Знам, че не е лесно да предадеш другиму отговорността за толкова много хора.

— Права си. — Погледът му се премести върху Майкъл.

— От вас зависи много. Не съм сигурен, че трябва да поверя острова си на войник. Синът ми Уилям беше луд по армията. Егоист и непокорен. Неспособен да управлява и обор с крави.

Катрин усети как в гърдите й се надига яд.

— Не искам да говориш по такъв начин за баща ми. Той и мама бяха смели, великодушни, най-добрите родители.

— Ще говоря за тях, както си искам — отговори грубо лердът. — Той ми беше син, но предпочете да избяга с една дебелобуза селянка. Майка ти направи всичко, за да хване богатата плячка, и успя. Разруши живота му.

Изпълнена с убийствен гняв, Катрин стана.

— Ти си си у дома и аз не мога да ти забраня да говориш, каквото си искаш, но не съм длъжна да те слушам. Сега разбирам защо баща ми е избягал от теб и защо никога не говореше за острова. — Тя се запъти решително към вратата.

— Ако напуснеш спалнята ми, никога няма да станеш господарка на Скоул — изсъска подире й лердът.

Катрин спря. Не биваше да забравя ужасното си финансово положение. Но след миг разтърси глава. Никога нямаше да се разбере с дядо си, ако продължаваше да говори с такава злоба за родителите й.

— Цената е твърде висока. — Тя хвърли бърз поглед към Майкъл. — Ела, мили. За съжаление е твърде късно и не можем да си тръгнем още тази вечер. Ще се опитаме да намерим подслон в някоя селска къща.

— Нима ще допуснете жена ви да захвърли такова богатство, Мелбърн? — попита подигравателно лердът. — Как, по дяволите, сте заповядвали на цяла рота, след като не можете да се справите със собствената си жена?

— Само Катрин има право да вземе решение — отговори твърдо Майкъл. — Никога не бих поискал от нея да понася обиди и клевети по адрес на родителите си, само за да получи наследство. Ние нямаме нужда от вас и от парите ви. Аз съм напълно в състояние да издържам семейството си. — Той отиде при нея и сложи ръка на гърба й. Лекото докосване я накара да забрави умората и горчивото разочарование.

Преди да излязат, лердът избухна в скърцащ смях.

— Върни се до леглото ми, момиче. Исках да видя как ще реагираш. Вече съм твърдо убеден, че си от семейство Пенроуз. Ако беше започнала да се умилкваш като котка около мен заради парите, нямаше да те погледна повече.

— Нали няма да говориш лошо за родителите ми? — попита упорито Катрин.

— Не повече, отколкото заслужават. Не можеш да отречеш, че майка ти избяга със сина ми и остана през целия си живот в армията, нито че баща ти беше упорит като магаре. Наследила си целия им инат.

Катрин се усмихна примирено и се върна на стола си.

— Наистина не мога да го отрека. Макар че съм свикнала да се смятам за разумна жена.

— Освен когато защитаваш хората, които обичаш — намеси се спокойно Майкъл. — Тогава си лъвица.

Погледите им се срещнаха и се потопиха един в друг. Ритъмът на сърцето й се ускори. Той беше отличен артист. Всички зрители щяха да повярват, че е лудо влюбен в жена си.

Гласът на лерда наруши очарованието на мига.

— Вие също ми дължите някои отговори, Мелбърн. Дванадесет години брак и само една дъщеря? Сигурен съм, че можете още.

Лицето на Катрин пламна, но Майкъл остана напълно спокоен.

— Войната не е най-добрата предпоставка за увеличаване на семейството, сър. Но дори да нямаме друго дете, аз не го смятам за грешка. Ейми е най-интелигентното и най-смелото дете на света, мечта за всеки баща.

Ако Катрин не го обичаше и преди това, тази забележка щеше да спечели завинаги сърцето й. По-добре да сменят темата.

— Не знам нищо за семейство Пенроуз. Би ли ми разказал за роднините ни?

Дядото се отпусна във възглавниците и погледът му угасна.

— Баба ти почина преди две години. Произхождаше от Девоншир, дъщеря на лорд Трайнър, но обичаше острова като свое родно място. Големият ми син Харалд… — Той замлъкна и преглътна тежко. — Миналата есен излезе в морето с жена си и единствения си син. Познаваше теченията и скалите не по-зле от всеки местен рибар, но изведнъж се извила силна буря и запратила лодката към скалите. И тримата се удавиха съвсем близо до острова.

Катрин задиша тежко.

— Много съжалявам. С удоволствие бих се запознала с тях.

— Защо? Смъртта им те направи богата наследница. — В очите му блещукаха сълзи и тя разбра, че грубите думи не идваха от сърцето.

Нищо чудно, че дядо й боледуваше, след като за кратко време бе загубил цялото си семейство.

— Предпочитам близките хора пред парите — обясни меко тя.

— Значи си пълна глупачка.

— С всички ли се отнасяте така грубо или само с роднините си, лорд Скоул? — попита любезно Майкъл.

Лицето на лерда се зачерви.

— Вие сте не само безотговорен, но и безсрамен.

— Нито жена ми, нито аз желаем да обиждат в наше присъствие хора, на които държим — отговори все така спокойно Майкъл. — Катрин е най-безкористната, най-любящата личност, която съм познавал. Дори да сте неспособен да я обичате, тя заслужава вашата учтивост и уважение.

— Каква упорита двойка. — Тонът на стареца беше остър, но и развеселен.

Катрин се умори от словесни сблъсъци и стана.

— Пътувахме два дни без прекъсване. Имам нужда от почивка и топла баня. Уверена съм, че утре ще гледам на света с други очи.

— Наредих да поднесат вечерята в осем и половина Искам да се запознаеш с най-важните хора на острова, включително братовчед ти Клайв. — Лердът се усмихна мрачно. — Сигурен съм, че с нетърпение очакваш да видиш конкурента си.

— Напротив, радвам се. — Тя се изненада, че и дядо й щеше да присъства на вечерята. Може би черпеше сили от перспективата да тиранизира близките си. — До скоро, дядо.

Двамата с Майкъл напуснаха спалнята и се натъкнаха на мисис Трегарон, която търпеливо чакаше в коридора.

— Желаете ли да ви отведа в стаята ви?

Майкъл хвърли бърз поглед към Катрин. Изражението му беше неразгадаемо.

— Предпочитаме две съседни стаи. Аз спя много неспокойно и не бих искал да смущавам жена си.

Мисис Трегарон поклати глава.

— Лердът е на мнение, че съпрузите трябва да спят заедно. Изрично ми нареди да ви приготвя една стая. Твърди, че отделните спални са неестествени.

Катрин не посмя да се възпротиви, макар че цялата трепереше. След ужасния поход в Испания двамата трябваше да са свикнали с тесните квартири. Тя събра сили и се усмихна успокоително на „съпруга“ си.

— Няма нищо, скъпи. Уверена съм, че няма да ми пречиш.

Мисис Трегарон се засмя облекчено и ги поведе по витата стълба.

— Стаята ви е на следващия етаж — обясни през рамо тя, — а ако продължите по стълбата, ще излезете на зъберите. Гледката е зашеметяваща.

Те я последваха по широкия коридор, докато отвори вратата към голяма спалня, облицована с кестеново дърво и обзаведена с тежки якобински мебели.

— Багажът ви е вече тук. Тъй като не водите слуги, позволих си да ви пратя едно момиче. Обикновено преди вечеря членовете на домакинството се събират в малкия салон. Малко преди осем и половина ще ви изпратя слуга да ви покаже пътя. Желаете ли още нещо?

— Бих се радвала на една топла баня.

— Веднага ще ви изпратя топла вода.

— А аз искам ключ за стаята. — Майкъл хвърли пламенен поглед към Катрин. — Не понасям да смущават личния ми живот, нали разбирате.

Икономката го погледна с весело възмущение.

— На острова почти няма ключове, но за вас ще се опитам да намеря.

Щом мисис Трегарон излезе, Катрин се отпусна в най-близкото кресло.

— Дядо ми явно държеше да проведе тази важна среща, преди да ни е дал възможност да си отпочинем. Как ти се видя?

Майкъл вдигна рамене.

— Без съмнение е тиран, но компенсира лошите си качества с приливи на хумор и почтеност. — Той пристъпи към прозореца. Мускулестото му тяло беше напрегнато. — Напомня ми за дук Ашбъртън, но не мисля, че е студен като него.

— Аз смятам, че зад хапливостта му се крие самота.

— Не се изненадвам, тъй като очевидно тиранизира всеки срещнат и си е създал достатъчно неприятели — ухили се Майкъл. — Ако наследникът му не беше загинал, сигурно никога нямаше да поиска да те види. Щеше да легне в гроба, без да се е срещнал с внучката си.

— Може би. Въпреки това го съжалявам. — Тя извади фуркетите от косата си и уморено потърка слепоочията си. — Сигурно е страшно да си толкова слаб, след като цял живот си бил силен и могъщ.

— Ти си по-снизходителна, отколкото той заслужава — укори я нежно Майкъл. — Все още нашата Света Катерина.

Тя сведе поглед и облекчението отстъпи място на неловкост. Как щяха да споделят една стая и едно легло? Най-добре да заговори направо.

— Странно е — заговори сериозно тя. — Израснах в армията. Цял живот съм била заобиколена от мъже и съм омъжена повече от десет години. Въпреки това се чувствам ужасно смутена.

Майкъл изкриви уста.

— Обстоятелствата не могат да се нарекат нормални. Би било изненадващо, ако не се чувствахме неловко. Ще спя на пода. Ще заключваме вратата, за да попречим на слугините да открият тайната ни. Ще се справим.

— Не искам да ти е неудобно. — Катрин хвърли нервен поглед към огромното легло. — Там има достатъчно място за двама.

— В леглото ще се чувствам много по-неудобно. — Той я погледна втренчено. — Намеренията ми са почтени, но аз съм само един обикновен мъж, Катрин.

Тя потрепери. Не искаше той да я желае. Ситуацията и без това беше достатъчно сложна.

— Значи на пода. — За да увеличи емоционалното разстояние, тя продължи: — Не искам да бъда любопитна, но не мога да се сдържа. Ан Моубри ми каза, че вестниците намеквали за скорошния ти годеж. Постигна ли успех в търсенето на съпруга?

Тя се поколеба дали да спомене момичето в парка, но той беше твърде много джентълмен, за да говори за една жена зад гърба й.

— Изненадан съм, че Ан чете подобни глупости.

Катрин се усмихна и отговори с неговите думи:

— Тя е само една обикновена жена. Впрочем, аз също. Жените винаги се интересуват от женитби. Знам, че е неприятно чужди хора да се месят в личните ти дела, но такива са вестниците.

— Права си. — Майкъл огледа спалнята. — Е, поне ваната в ъгъла е закрита с параван. Това ни дава малко лична сфера за къпане и обличане. А и мисля, че няма да останем дълго тук. Ако продължаваме да се държим по този начин, лердът непременно ще ни изхвърли.

Катрин избухна в смях.

— Това би опростило нещата, но не вярвам да го направи. Изглежда му харесва да го предизвикват.

— Права си. — Майкъл изглеждаше напълно овладян. — Макар че е болен, дядо ти съвсем не е толкова близо до смъртта, както намекна адвокатът. Но това не може да продължи вечно, нали разбираш? Ако станеш наследница и доведеш Колин на острова, трябва да ти хрумне някоя много добра лъжа.

Не беше чак толкова сложно. Щеше да каже истината — че Колин внезапно е загинал. Опасността беше другаде.

— Може би няма да се наложи да лъжа. Дядо ми може да предпочете непознатия братовчед. Кой ли е този мистериозен Клайв? Мистър Харуел не каза нищо лошо, но останах с впечатлението, че съвсем не е въодушевен от тази перспектива.

На вратата се почука. Влязоха две момичета с ведра гореща вода.

— Ще се кача на зъберите да взема малко чист въздух — каза спокойно Майкъл. — Ще се върна след половин час, за да имам достатъчно време да се изкъпя преди вечеря.

Катрин кимна, скривайки облекчението си. При мисълта да остане гола в едно помещение с Майкъл кръвта й закипя, макар че щеше да бъде зад сигурната защита на паравана.

Сигурна ли? Не можеше да има сигурност, докато тази лъжа не приключи.

 

 

Мисис Трегарон беше напълно права за гледката от зъберите. Вече беше тъмно, но Майкъл гледаше запленен. Виждаха се разпръснати светлинки, повечето в близкото село. Замъкът беше построен на най-високата точка на острова и той виждаше смълчаните поля, а зад тях безкрайното, потопено в лунна светлина море. Вълните се разбиваха в брега с глух шум. Ревът на океана се чуваше от всяко местенце на острова.

Въздухът беше приятно хладен и отне част от напрежението му. Той въздъхна и се опря на каменната стена. Обща спалня. Прекрасно. Само това му липсваше.

Макар Катрин да вярваше, че дядо й е склонен да направи братовчед й наследник, Майкъл беше на друго мнение. Нито един мъж не можеше да се мери с нейната сърдечност и интелигентност и лердът беше омекнал много скоро. Тя щеше да получи наследството, но съпругът й трябваше да бъде много внимателен, за да не направи лерда свой враг. Старецът явно харесваше хората с характер, но истинската опозиция вероятно го гневеше.

Загледан в далечното море, той се опита да не мисли за Катрин, която в момента седеше във ваната. Сапунът се плъзгаше по гладката, бледа кожа. Топлата вода капеше между пълните гърди.

Тялото му се напрегна, фантазията му рисуваше примамливи образи. По дяволите, защо не беше спал с жена толкова отдавна!

В известно отношение обаче не беше важно колко време е минало. Даже ако през пролетта беше преспал с всички куртизанки на Лондон, пак щеше да желае Катрин с болезнена сила.

Когато мина половин час, той слезе в спалнята им. Намери Катрин дълбоко заспала, свита в единия ъгъл на леглото. Беше изкъпана, облечена в синя вечерна рокля, но косата падаше свободно по раменете. Изглеждаше изтощена и той реши да я остави да почива до вечерята.

Във ваната го чакаше гореща вода. Той се окъпа бързо, облече вечерен костюм и отиде да я събуди.

Застана до леглото и се вгледа в лицето й. Нищо не беше в състояние да затъмни красотата й, макар че под очите се бяха вдълбали сенки. Тази жена носеше смело отговорността за семейството си, а това беше повече от изтощително. Колин не й помагаше с нищо.

Погледът му се плъзна надолу. Скромната вечерна рокля не можеше да скрие разкошната фигура. Мекото вдигане и спускане на гърдите го омагьосваше. А нежната извивка на ухото, скрито под тъмната копринена коса…

Той пое дълбоко дъх.

— Катрин, време е за вечеря.

Тя въздъхна и се обърна по гръб, но не се събуди. Майкъл сложи ръка на рамото й и повтори по-високо:

— Катрин, скоро ще поднесат вечерята.

— О! — Тя се усмихна и зарови лице в ръката му. Очите й все още бяха затворени. Устата й се притисна в дланта му и той потръпна.

Желанието заплаши да го надвие. Той дръпна ръката си като опарен. По дяволите, тя беше омъжена жена!

— Събуди се, Катрин! — потрети с необичайна острота той. — Време е за вечеря.

Катрин отвори очи и в очите й блесна уплаха. Майкъл предположи, че е сънувала нещо, и обясни:

— Намираме се на остров Скоул и трябва да вечеряме с ужасния ти дядо.

Очите й се проясниха и тя се надигна.

— Исках да полегна само за няколко минути, но съм заспала веднага.

— Денят беше дълъг. За нещастие още не е свършил.

— Дядо ми сигурно си мисли, че ще му покажем истинските си лица, ако сме достатъчно изтощени. — Тя скочи от леглото и грабна четката за коса. Разреса я бързо и я нави на тила. Скромната прическа подчерта още повече очарователната линия на шията.

На вратата се почука и женски глас повика плахо:

— Сър, мадам, дойдох да ви отведа в салона.

— Готова ли си за следващото действие? — попита спокойно Майкъл.

Катрин вирна брадичка.

— Разбира се.

Той отвори вратата и я изведе в коридора. Действителността беше много по-трудна от очакванията му.

 

 

Положила ръка върху лакътя на Майкъл, Катрин вървеше със сведена глава. Беше нервна от мига, в който се събуди и видя лицето му над своето. Беше сънувала, че Майкъл й е съпруг и двамата очакват първото си дете. Сънят премина внезапно в действителност и остави само страдание и съжаление.

Салонът, беше в новата част на къщата. Когато Катрин и Майкъл влязоха, към тях се устремиха пет любопитни двойки очи. Лердът седеше в стол на колелца. Краката му бяха покрити с одеяло. Около него стояха Дейвин Пенроуз и красива блондинка, вероятно съпругата му, и още една възрастна двойка.

Лердът реагира на поздрава с кратко кимване.

— Вече познавате констейбъла. Това е жена му Глинис, а другите двама са местният свещеник и съпругата му. Мистър и мисис Матюс. — Той се изкиска дрезгаво. — Както виждате, компанията на Скоул съвсем не е впечатляваща.

— Какво щастие. Установила съм, че красивата външност не може да замени нито острия ум, нито доброто сърце. — Катрин дари гостите на баща си със сърдечна усмивка и забеляза, че я наблюдаваха с известна предпазливост.

Решена да се държи добре с хората, които може би щяха да й станат съседи и приятели, но и подчинени, тя взе чаша шери и се чукна с всички. Разговорът се оживи. Къде ли беше мистериозният Клайв?

Чашите бяха почти празни, когато вратата отново се отвори.

— Прощавай за закъснението, чичо Торквил — проговори дълбок мъжки глас и Катрин трепна. — Къде е изненадата, която ми обеща?

Космите на тила й настръхнаха. Невъзможно… В очите на лерда блесна злобно задоволство.

— Моментът настъпи, Клайв. Ела да се запознаеш с внучката ми Катрин и със съпруга й, капитан Мелбърн.

Катрин се овладя и се обърна към новодошлия. Гласът наистина й беше познат. Лорд Халдоран, скучаещият, неразгадаем джентълмен, който беше флиртувал с нея през онази трескава пролет в Брюксел, беше неин братовчед.