Айзък Азимов
Звезди като прах (22)

ГЛАВА XXII
Ето го!

Нищо от философията му не можеше да прогони чувството на съжаление, което изпълваше Аратап. От известно време бе заживял с мисълта, че продължава борбата на баща си. И той като него бе повел флотилия от кораби срещу враговете на Хана.

Но тези изпълнени с надежда дни бяха отминали и дори да е имало някакъв бунтовнически свят, сега вече го нямаше. Нямаше и врагове на Хана, нито нови светове за завладяване. А Аратап си бе останал само един Комисар, обкръжен от дребни житейски проблеми. Нищо повече.

И все пак от съжалението нямаше никаква полза. Нищо не можеше да постигне с него.

Младежът отсреща го разглеждаше уморено и Аратап с изненада си спомни, че двамата се бяха срещнали за пръв път едва преди месец. Момчето изглеждаше пораснало за този кратък период и сякаш се бе отърсило от страховете си. Не се ли беше прокраднала симпатия в сърцето му към него през тези последни дни?

— Реших да освободя Управителя и дъщеря му — заговори Аратап. — От политическа гледна точка това е най-разумното решение. Всъщност нямам голям избор. Ще ги освободя и ще ги изпратя на „Безжалостни“. Искате ли да пилотирате техния кораб?

— Освобождавате ли ме? — учуди се Байрън.

— Да.

— Защо?

— Вие спасихте моя кораб, а също и живота ми.

— Съмнявам се, че когато става дума за въпроси от държавнически характер, позволявате да ви командват чувствата.

Аратап едва не избухна в смях. Наистина харесваше това момче!

— Добре, ще изтъкна друга причина. Докато вървях по следите на опасна конспирация срещу Хана, за мен вие представлявахте заплаха. Но след като тя се оказа сапунен мехур и аз останах само с дребен лингейнски заговор, чийто лидер вече е мъртъв, вече не виждам във вас опасност. Всъщност дори е рисковано да държа вас и останалите затворени без видима причина. Ако процесът се проведе в лингейнско съдилище, той няма да е под пълния ни контрол. Неминуемо ще стане дума и за бунтовническия свят. И макар той да не съществува, мълвата ще се разпространи сред покорените от Тирани народи, защото хората ще сметнат, че няма дим без огън. Така сами ще създадем претекст за нови размирици, ще вдъхнем излишни надежди за бъдещето. А след това столетия наред ще трябва да се справяме с тези бунтове.

— Значи ще освободите всички ни?

— Не бих го нарекъл освобождаване, защото нито един от вас не е напълно лоялен към Тирани. Ще постъпим с Лингейн, както ние сметнем за добре, и следващият Монарх ще бъде обвързан далеч по-здраво с нашето Ханство. Лингейн ще изгуби статута си на равнопоставена държава, а съдебните процеси срещу лингейци няма да са изключителен приоритет на лингейнските съдилища. Така например, когато става дума за разкрита конспирация, както е сега, подсъдимите ще бъдат изпращани в изгнание на планетите в близост до Тирани, където ще са на сигурно място. Вие, Байрън, също трябва да забравите всякакви надежди, че ще се завърнете на Нефелос и ще възстановите своето Фермерство. Ще останете на Родиа заедно с полковник Рицет.

— И на това съм съгласен — кимна Байрън. — Но какво ще стане с брака на лейди Артемизия?

— Желаете той да бъде отложен?

— Вероятно се досещате, че двамата искаме да се оженим. Преди време споменахте, че имало възможност да се отложи предвиденият политически брак.

— Да, но тогава се надявах да получа нещо в замяна. Как беше онази стара поговорка: „Простени ще бъдат лъжите на влюбените и дипломатите.“

— Има един начин, сър. Достатъчно е да бъде намекнато на Хана, че когато висш дворцов чиновник се жени за представител на знатна фамилия, зад това се крият определени политически амбиции. Един бунт може да бъде оглавен не само от непокорен лингеец, но и от прекалено амбициозен тираниец.

Този път Аратап не се засмя.

— Логиката ви е почти като нашата. Но няма да се получи! Искате ли да чуете моя съвет?

— И какъв е той?

— Оженете се за нея колкото се може по-скоро. Поставете другите пред свършен факт. Ще намерим друга жена за Поханг.

Байрън го погледна разколебан. Сетне протегна ръка и каза:

— Благодаря ви, сър.

Аратап пое протегнатата ръка.

— Да си призная, никак не харесвам Поханг. Но запомнете едно от мен. Не позволявайте на собствените си амбиции да ви подведат. Макар че ще се ожените за дъщерята на Управителя, вие никога няма да станете Управител. Такъв като вас не ни е нужен.

Аратап изпроводи с поглед смаляващия се на видеопанела „Безжалостни“. Чувстваше се доволен от взетото решение. Младежът беше свободен и посланието вече беше изпратено чрез субефирната връзка на Тирани. Майор Андрос положително щеше да се пръсне от яд и в двора нямаше да остане никой, който да настоява за освобождаването му от поста Комисар.

Ако се наложи, ще отпътува лично за Тирани. Все някак ще успее да се срещне с Хана и да го убеди в правотата си. Достатъчно ще е да го запознае с всички факти и кралят на кралете сам ще се убеди, че не е било възможно да постъпи по друг начин, и с това ще обезоръжи всякакви действия, предприети от вероятните врагове на Аратап.

„Безжалостни“ вече беше само една блестяща точка, трудно различима от околните звезди.

Рицет също не откъсваше очи от смаляващия се тиранийски флагман.

— Аратап наистина ни освободи! — проговори той. — Знаеш ли, ако всички тиранийци бяха като него, проклет да съм, ако не бих се присъединил към флота им незабавно! Чувствам се странно потиснат. Имах ясна представа що за хора са тиранийците, а ето че сега тя е разколебана. Как мислиш, той чува ли какво си говорим?

Байрън превключи на автоматично управление и се завъртя в креслото.

— Не. Разбира се, че не. Би могъл да ни проследи в хиперпространството, както направи преди, но съмнявам се, че е в състояние да ни подслушва. Не помниш ли, че когато ни залови, всичко, което му бе известно, беше от подслушания на четвъртата планета разговор. И нищо повече.

Артемизия влезе в пилотската кабина, поставила пръст на устните си.

— Не говорете толкова високо — предупреди ги тя. — Мисля, че е заспал. Скоро ще стигнем Родиа, нали, Байрън?

— Ще го направим само с един Скок, Арта. Аратап накара да ни изчислят параметрите.

— Отивам да си измия ръцете — подхвърли тактично Рицет.

Едва излязъл и девойката се озова в прегръдките на Байрън. Той я целуна нежно по челото, след това устните му откриха нейните и прегръдката му стана по-страстна. Втората целувка сякаш продължи безкрайно. Най-сетне двамата се спогледаха задъхани.

— Обичам те повече от всичко — рече тя. А той отвърна:

— Обичам те повече, отколкото бих могъл да го изразя с думи.

И по-нататъшният разговор не се отличаваше с особена оригиналност.

— Ще ни ожени ли, преди да кацнем? — попита след известно време Байрън.

Артемизия сбърчи чело.

— Опитах се да му обясня, че той е Управител и капитан на кораба и че на борда няма никакви тиранийци. Но да си призная честно — не знам дали ще го направи. Толкова е объркан! Байрън, той не е на себе си. След като се наспи, ще опитам отново.

Байрън се засмя тихичко.

— Не се тревожи. Ще го убедим.

В коридора се разнесоха шумните стъпки на Рицет.

— Жалко, че не разполагаме с модул — каза той след като влезе. — Тук човек няма къде да си поеме дъх.

— Само след часове ще бъдем на Родиа — успокои го Байрън. — Скокът е съвсем скоро.

— Знам — кимна Рицет. — Знам и че ще останем на Родиа, докато умрем. Не искам да се оплаквам, доволен съм, че се отървах жив. Но все пак това е краят на всичко.

— Няма да има никакъв край — произнесе едва чуто Байрън.

Рицет вдигна глава.

— Искаш да кажеш, че започваме всичко отначало? Ти може и да започнеш, но аз — не. Твърде стар съм за подобни работи. Сега вече и Лингейн ще се нареди под знамената на Тирани и никога повече не ще я видя. Това ме безпокои повече от всичко. Родих се на тази планета и прекарах на нея по-голямата част от живота си. Никъде другаде нямаше да постигна това, което постигнах там. Ти си млад и ще забравиш Нефелос.

— Планетата, макар и родната, не е всичко в един живот, Теодор. Неразбирането на тази факт е било основният недостатък на човечеството през отминалите векове. Всички планети са наши родни планети.

— Може би. Може би. Така щеше да е, ако наистина съществуваше бунтовнически свят.

— Бунтовническият свят съществува, Теодор.

— Сега не ми е до шеги, Байрън.

— Не се шегувам. Наистина има такава планета и аз знам къде се намира тя. Бих могъл да го разбера преди седмици, и то не само аз, а всички членове на групата. Фактите бяха пред очите ни. Всичко беше от ясно по-ясно, само дето не му обръщахме внимание, докато не се озовахме на четвъртата планета, където с твоя помощ победих Джонти. Помниш ли, когато той се изправи на ръба на пропастта и заяви, че никога не ще открием петата планета без негова помощ? Спомняш ли си думите му?

— Дословно ли? Не.

— Е, аз пък ги помня. Той каза: „На всяка звезда се падат средно по седемдесет кубически светлинни години. Ако се захванете да търсите бунтовническия свят, без да знаете точните му координати, шансовете ви ще са двеста и петдесет квадрилиона към едно, че ще се доближите дори на милиард километра от която и да било звезда. Която и да било!“ Точно в този момент, мисля, научих най-важния факт. Във всеки случай нещо прещрака в главата ми.

— В моята нищо не прещрака — отвърна Рицет. — Би ли ми обяснил по-подробно?

— Не разбирам за какво говориш, Байрън — обади се и Артемизия.

— Не виждате ли, че тъкмо този нищожен шанс се е случил на Джилбрет? Помните добре историята му. Сблъскали са се с метеор, корабът променил курса си и в края на поредицата от Скокове се озовал вътре в звездна система. Възможността да се случи това е толкова незначителна, че няма смисъл да говорим за нея.

— То още повече доказва, че твърденията му са налудничави и че няма никакъв бунтовнически свят.

— Освен ако не съществува някакво друго обяснение, което да създава условия за подобна възможност. И такова наистина има. По-точно налице е поредица от обстоятелства, която не само е увеличила шансовете му да попадне в тази система, но и е направила неизбежна тази възможност.

— Каква е тя?

— Спомнете си заключенията на Монарха. Двигателите на кораба, на който се е намирал Джилбрет, не са били засегнати от удара, следователно мощността на хиператомната тяга, или, с други думи, обхватът на Скока е останал непроменен. Изменила се е само посоката на полета, и то по такъв начин, че корабът се е насочил право към една от петте звезди сред иначе невъобразимо просторната мъглявина. Тази интерпретация на случилото се най-малкото звучи невероятно.

— А каква друга възможност има?

— Ами например, че не са били променени нито посоката, нито скоростта. Няма никакви причини посоката на полета да е била повлияна. Това е наше предположение. А защо да не сметнем, че корабът просто е продължил своя първоначален курс? Бил е насочен към някаква звездна система и тъкмо там е пристигнал. Тогава отпада всякаква възможност за съвпадение.

— Но тази звезда система…

— … е Родиа. И той е пристигнал на Родиа. Толкова ли е трудно да разбереш очевидното?

— Искаш да кажеш, че бунтовническият свят се намира на моята родна планета? Това е невъзможно!

— Защо да е невъзможно? Разположен е някъде в родианската система. Има два начина да се скрие някакъв обект. Можеш да го поставиш там, където никой не би го открил — например в мъглявината Конска глава. Или да го пъхнеш на място, където никой не би се сетил да го търси — точно пред очите ти, на открито. Спомнете си какво се е случило с Джилбрет, след като се е приземил на бунтовническия свят. Върнал се е на Родиа жив и здрав. Според неговата теория постъпили са така, за да предотвратят евентуалното издирване на изчезналия близо до бунтовническия свят тиранийски кораб. Но защо тогава са го оставили жив? Биха могли да постигнат същия ефект, ако върнат кораба с мъртвия Джилбрет на борда, и тогава няма да има опасност единственият свидетел да се разприказва. Както и стана впоследствие.

И така, единственото обяснение е, че бунтовническият свят се намира вътре в родианската система. Джилбрет е Хинриад, а къде другаде биха тачили това име повече, отколкото на самата Родиа?

Артемизия неволно стисна юмручета.

— Но ако твоето твърдение е истина, тогава татко е в страшна опасност!

— И то от близо двадесет години — съгласи се Байрън. — Но може би не както ти си я представяш. Джилбрет веднъж ми се оплака колко е трудно да се преструваш на дилетант и некадърник, още повече пред най-близките си приятели и роднини. Разбира се, за него това е било само поза. Той никога не се вживяваше докрай в ролята си. Не беше трудно дори за теб, Арта, да прозреш истинската му същност. Нито пък за Монарха, който не го скри и от мен, докато все още бяхме в приятелски отношения. Но напълно възможно е да водиш подобен живот, ако причините, които те карат да го правиш, са наистина съдбоносни. Човек би могъл да мами дори дъщеря си, да позволи да бъде омъжена насила, само за да не изложи на опасност делото на своя живот, което е в пряка зависимост от пълното доверие на тиранийците. Той ще се преструва на побъркан…

Едва сега Артемизия намери сили да заговори.

— Това, което твърдиш, е невъзможно! — произнесе дрезгаво тя.

— То е единственото възможно обяснение, Арта. Той е Управител от двадесет години. През този период Родиа постоянно е увеличавала териториите си с помощта на тиранийците, защото те не са чувствали никаква заплаха от страна на нейния Управител. И през всичките тези двадесет години той е организирал бунтовническите сили без каквито и да било пречки от тяхна страна, защото са го смятали за напълно безвреден.

— Това са само предположения, Байрън — обади се Рицет. — Те са също толкова опасни, както и онези, на които повярвахме преди.

— Това не са никакви предположения — възрази Байрън. — Казах на Джонти по време на последния ни разговор, че той, а не Управителят е предал и погубил баща ми, защото моят баща никога не би допуснал глупавата грешка да се довери на Управителя. Но истината е — и уверен съм, времето ще покаже моята правота, — че той е постъпил тъкмо по този начин. Джилбрет е научил за конспиративната роля на Джонти от подслушания разговор между баща ми и Управителя. Няма откъде другаде. Ала всяка пръчка си има два края. Ние смятахме, че баща ми е работел за Джонти и се е опитвал да спечели подкрепата на Управителя. Докато далеч по-вероятно е той да е работел за Управителя и да се е свързал с организацията на Джонти, опитвайки се да спре един преждевременен бунт на Лингейн, който би унищожил близо двадесетгодишна грижлива подготовка.

Защо според вас смятах, че е толкова важно да спася кораба на Комисаря, след като Джилбрет бе повредил двигателите? Не заради себе си. В онзи момент не хранех илюзии, че Аратап може да ме освободи. Не го сторих и заради теб, Арта. Направих го, за да спася Управителя. Той беше най-важният човек на борда. Бедният Джилбрет така и не разбра това.

Рицет поклати глава.

— Съжалявам, но просто не мога да повярвам на думите ти.

Ала след него заговори нечий друг глас:

— А би трябвало. Защото е вярно.

На прага бе застанал самият Управител, в цял ръст и с ясен поглед. Това беше неговият глас и същевременно не приличаше на него. Той звучеше отривисто и самоуверено.

— Татко! — извика Артемизия. — Байрън твърди…

— Чух какво каза Байрън. — Той вдигна ръка и я погали с нежно движение. — Всичко е истина. Дори че бях готов да те омъжа въпреки волята ти.

Тя отстъпи назад и го погледна объркано.

— Изглеждаш толкова променен! И гласът ти е сякаш…

— Сякаш не съм баща ти — добави тъжно той. — Няма да е задълго, Арта. Когато се върнем на Родиа, отново ще бъда такъв, какъвто ме познаваш, и ти ще трябва да ме приемеш.

Рицет го гледаше с облещени очи, а червендалестото му лице бе посивяло като косата му. Байрън затаи дъх.

— Ела тук, Байрън — нареди Хинрик.

Той постави ръка върху рамото на младежа.

— Преди години, млади човече, бях готов да пожертвам живота си. Такъв момент може да дойде отново, в бъдеще. Но докато настъпи определеният ден, не мога да защитавам дори вас. Не мога да бъда нищо друго освен това, което бях и винаги съм бил. Разбирате ли защо?

Останалите кимнаха.

— За нещастие — продължи Хинрик — допуснах груба грешка. В онзи съдбовен миг, преди двадесет години, не проявих необходимата твърдост. Трябваше да наредя да убият Джилбрет, но не го сторих. И тъкмо по тази причина сега вие знаете, че съществува бунтовнически свят и че аз съм неговият водач.

— Но само ние го знаем! — възкликна Байрън.

Хинрик се усмихна горчиво.

— Твърдиш го, защото си още млад. А нима смяташ, че Аратап е по-глупав от теб? Фактите, които ти помогнаха да се досетиш за съществуването и местонахождението на бунтовническия свят, са известни и на него, а той също е способен да разсъждава логично. Разликата е само в това, че е по-възрастен, по-предпазлив и носи по-голяма отговорност. Ето защо трябва да е сигурен в заключенията си. Все още ли вярваш, че те е освободил от сантиментални подбуди? Уверен съм, че те пусна на свобода по същата причина, както предишния път — за да го отведеш при мен.

Лицето на Байрън беше пребледняло.

— Значи трябва да напусна Родиа?

— Не. Това ще е фатална грешка. Няма никаква друга причина да я напуснеш, освен истинската. Но останеш ли при мен, ще объркаш очакванията им. Моят план е почти завършен. Остава не повече от година.

— Но има още някои фактори, които струва ми се, убягнаха вашето внимание. Например въпросът с документа…

— Който търсеше и баща ти?

— Да.

— Баща ти, момчето ми, не знаеше всички факти. Както е известно, това не е съвсем безопасно. Старият Фермер се натъкна на сведения за този документ, докато се ровеше в библиотеката ми. Бях му позволил да го прави. Той оцени значението му, но ако се беше посъветвал с мен, щях да му кажа, че той вече не е на Земята.

— Точно така, сър. Сигурен съм, че е попаднал в ръцете на тиранийците.

— Разбира се, че не. Аз го взех. Разполагам с него от двадесет години. Тъкмо този документ даде тласък за създаването на бунтовническия свят, защото след като сложих ръка на него, си дадох сметка, че шансовете за победа са на наша страна.

— Значи в него наистина става дума за оръжие?

— За най-силното оръжие във Вселената. То ще унищожи Тирани и нас, но ще спаси кралствата от мъглявината. И без него може би ще съумеем да победим тиранийците, ала с това само ще заменим една феодална система с друга и точно както ние заговорничим срещу тиранийците, някой ден ще заговорничат срещу нас. Мястото ни, нашето и тяхното, е в урната на остарелите политически системи. Настъпи периодът на съзряване, също както е настъпил някога на Земята, и той ще завърши с появата на съвършено ново правителство, каквото досега в галактиката не е имало. Дойде краят на всякакви Ханове, Монарси, Управители и Фермери.

— В името на Космоса! — изрева внезапно Рицет. — И кой ще управлява тогава?

— Народът.

— Народът? Как може народът да управлява? Трябва да има някой, който да взема решения.

— Има такъв начин. Копието, с което разполагам, се отнася до една малка планета, но може да се приложи в цялата галактика. — Управителят се усмихна. — Елате, деца, тъкмо ще ви бракосъчетая. Сега вече това няма да навреди никому.

Байрън стисна ръката на Артемизия, а тя му отвърна с усмивка. И двамата почувстваха вътрешно сътресение, когато „Безжалостни“ направи своя предварително изчислен Скок.

— Преди да започнете, сър — заговори Байрън, — не бихте ли задоволили още малко любопитството ми, що се отнася до споменатия документ? Така после ще мога изцяло да съсредоточа вниманието си върху Арта.

Артемизия се засмя и добави:

— Направи го, татко, защото не бих желала годеникът ми да е разсеян.

Хинрик също се усмихна.

— Зная този документ наизуст. Слушайте.

И тъкмо когато родианското слънце озари екрана на видеопанела, Хинрик поде древните слова — много по-древни от която и да било планета в галактиката, освен една:

„Ние, народът на Съединените щати, целейки да образуваме по-съвършен Съюз, да утвърдим справедливостта, да осигурим вътрешното спокойствие, да обезпечим съвместната отбрана, да повишим всеобщото благосъстояние и да осигурим благата на свободата за самите нас и за нашите потомци, съставяме и приемаме тази Конституция на Съединените американски щати…“^[1]