Читателски коментари (за „Звезди като прах “ от Айзък Азимов)

  • 1. нт (13 февруари 2012 в 08:53)

    Хм… Книгата е четивна, като че ли малко по-добре написана от типичното за Азимов.

    През цялото време се чудех каква е идеята, понеже той винаги има някаква и всичко е подчинено на нея.

    Е, накрая стана ясно. Няма да издавам.

    Но и да не кажете че не съм ви предупредил: Лошо, безвкусно и дразнещо. Не знаех че и той е правил така. Най-добре е да прескочите и да четете друго от същия автор.

  • 2. 4etets (29 юли 2016 в 14:29)

    Както и за „Камъче в небето“ тук мнението ми е същото — това е вторият роман на Азимов и има известен

    напредък в „опипването“ на почвата, но пак нещо липсва…Започва доста добре и обещаващо, но после

    нещо се случва и книгата става тегава. Като предистория на Фондациите — нещо не ми се връзва, те са доста,

    доста по-добри…Като цяло препоръчвам по-късните произведения на маестрото.

  • 3. Mariela Kolarova (8 декември 2016 в 22:51), оценка: 4 от 6

    Обожавам да чета този автор, харесва ми всичко което той е написал. Но за най-голямо съжаление, не мога да кажа същото и за Звезди като прах. Книгата като цяло ми харесва, но краят е едно много голямо разочарование за мен. Може и да е така щото съм пристрастна към неща от съвременния живот( пристрастна или по-скоро отегчена), а като се чете Азимов трябва да се абстрактираш и са се пренесеш в чудния му свят. А дали пък не е той този, който е пристрастия?!

    • 4. dehumanizer (9 декември 2016 в 00:58)

      „…абстрактираш и са се пренесеш в чудния му свят. А дали пък не е той този, който е пристрастия?“

      Моля, поканете ме при вашата абстракция и пристрастия. Отдавна мечтая да се включа в тези процедури, ако е възможно в ролята на абстрактен. Ако последната е заета, ще се задоволя и с пренасяне в чуден свят като пристрастен.

      • 5. Мечето Кода (9 декември 2016 в 15:47)

        Май нещо не сте разбрали. Не е абстракция, а абстракТция. \m/

        Да помогна?

        Абстрактираш са се … са се абстрактираш (сега ще се абстрахираш!?). Сленг вероятно. Турско-цигански. Кавър-версия на Издислав. Ай ай ай, Издислав, ай ай. Днес сутринта му се чудех кой е. Стоплих с помощта на гугъля. После един час с Килмистър, Адамс и Дикинсън, та да ми се изчисти мозайката от Издислав. Кофти.

        „А дали пък не е той този, който е пристрастия?“

        Предположение — А дали пък не е той този, който е пристрастНия?

        Ако все пак не ви поканят там, предлагам ви алтернатива = паралелният свят на Издислав. Пригответе си все пак обезболяващо. Помага всичко от траш метъла и нагоре. Успех! \m/

        пп

        Is This Love на Whitesnake няма нищо общо с Издислав. ;)) Но и нея можете да си я вмъкнете сред обезболяващите.

        пп2

        Иначе точно този роман на Азимов не е сред прочетените от мен и тъй като много се заинтригувах от въпросното абстракТиране, смятам да си го дръпна на четеца. Кой знае, може и да чатна кой е Пристраст(н?)ия?

  • 6. анони-бот (10 декември 2016 в 01:07)

    de-humanizer и М. Кода,

    Искам да ви предложа едно обяснение, което би ви освободило от нуждата да саркастничите, а и от искреното учудване на грамотния пред космическата безграничност на глупостта:

    Из читанка се разхожда чат бот, който поства коментари под различни произведения, с цел да поддържа впечатление за читателска активност.

    Ботските мнения са почти смислени и почти по темата. В повечето случаи могат да минат за написани от полу-грамотна овца с претенции.

    Слушайте си метъла със здраве и не се ловете на тия кукички.

    Денят на шарана за тази година отмина.

  • 7. dehumanizer (10 декември 2016 в 15:09)

    „анони-бот“, благодаря за информацията. Така ще да е. Това обяснява наличието на някои доста неадекватни коментари за някои книги, писани сякаш от не съвсем грамотен, но затова пък подпийнал човек.

  • 8. Mariela Kolarova (23 декември 2016 в 20:02)

    Леле мале, ами че вие сме ме изяли хахаха. Благодаря за забележките по правописа. А що се отнася до книгата, наистина не ми хареса точно защото ми се стори доста пристрастна. Във всеки случай, финалът ме разочарова. Но вие ще прочетете и съм сигурна че ще ме разберете, дори да не сте съгласни с мен. Току що завърших " Космически течения" и е много по-добро четиво, всъщност е шедьовър като всичко което съм чела от Айзък Азимов. Приятно губене на времето със " Звезди като прах".

  • 9. Dimityr Borisov (19 септември 2020 в 22:16), оценка: 5 от 6

    И този роман от трилогията е много добър. Единственото, което не ми допадна е, че на финала авторът превръща една съвременна държава в пример за държавите на бъдещето.

    Но мисля че А. Азимов е един от най-добрите писатели на научна фантастика и ще продължа да му чета произведенията. Поздрави на всички, четящи този жанр.

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.