Джудит Макнот
Нещо прекрасно (25)

Двадесет и пета глава

Александра се събуди късно. Мари започна да разресва косата й до блясък, докато се чудеше дали да извади на господарката си муселинената рокля с цвят на лавандула или роклята на волани.

Алекс искаше да разбере как ще се държи с нея Джордан. Младата жена си внуши, че трябва да слезе бавно и спокойно по стълбите. Мина покрай кабинета на съпруга си и го зърна да говори с един от управителите на именията си. Джордан вдигна поглед тъкмо когато тя минаваше и погледите им се срещнаха. Кимна й рязко за поздрав, ала на нея й се стори, че той не одобрява поведението й.

Александра се изненада от отношението му, но все пак отвърна на любезния му поздрав и продължи към дневната. Когато се настани и й поднесоха закуската, тя беше мълчалива и угрижена през цялото време, докато се хранеше. Пенроуз и Филбърт се суетяха наоколо и тревожно се споглеждаха.

Младата жена взе решение, че следващите три месеца ще минат много по-бързо, ако се заеме с нещо. Затова сметна, че ще бъде най-добре, ако започне да посещава работниците, които работеха за семейството. Освен това й се стори разумно да поднови уроците, които бе давала преди отиването им в Лондон.

Александра се отби в конюшнята, за да си поиграе с Хенри, който бе станал много общителен и заради това предпочиташе да се върти там вместо в двора и градините на празното и самотно имение. Щастлива от свободата да управлява своя собствена карета, тя пришпори коня по живописната пътека, която водеше към конюшнята.

Когато стигна там, Смарт побърза да вземе юздите. Явно обзет от нетърпение да помири господарите, той щастливо рече:

— Негова светлост ви чака повече от час. Беше нетърпелив да ви види…

Изненадана и засрамена от вълнението си, Александра се усмихна на Джордан, който тъкмо излизаше от конюшнята, ала радостта й бързо се изпари, когато зърна лицето на съпруга си.

— Никога повече не излизай от дома, без да кажеш на някого къде отиваш и точно кога ще се върнеш — процеди той и грубо я прегърна през кръста, за да й помогне да слезе от каретата. — И още нещо, няма да напускаш границите на земите ми, без да бъдеш придружавана от някого. Олсън например… — добави и кимна към огромния мъж, който стоеше пред конюшнята, — ще ти бъде придружител.

Гневът и заповедите му й се сториха така несправедливи в сравнение с нежността му през нощта, че Александра се втренчи удивена в съпруга си. Тя изчака Смарт да се отдалечи достатъчно, сетне вбесена попита:

— Свърши ли вече?

— Не — отвърна той. Никога не го бе виждала толкова ядосан. — Има още нещо. Никога повече не се измъквай от спалнята ми през нощта, докато спя. Така правят проститутките.

— Как смееш! — разяри се тя и преди да осъзнае какво прави, вдигна ръка да го удари.

Джордан я стисна за китката и впи очи в красивата си съпруга. За миг Алекс си помисли, че ще я удари. Сетне той я пусна, обърна й гръб и се отправи към къщата.

— О, милейди — опита се да я успокои Смарт, — господарят сигурно има неприятности. През целия си живот не съм го виждал в толкова лошо настроение. — Лицето на Смарт обаче изразяваше объркване. Алекс само погледна възрастния мъж, който добави: — Всъщност досега не подозирах, че въобще е способен на такива чувства. Аз го качих за пръв път на кон и се грижа за него отдавна. Няма по-смел и по-добър…

— Стига! — избухна тя, ужасена, че ще трябва да изслуша още една от онези славни истории за съпруга си, които толкова много преди харесваше. — Престани да ме лъжеш. Пред мен не можеш да го изкараш нежен и мил. И сама мога да видя какъв е. Той е зло и безжалостно чудовище!

— Не, милейди, той не е такъв. Грижа се за него от детството му. Също като за баща му…

— Убедена съм, че и баща му е бил такъв — извика тя. Бе толкова обидена и наранена, че не осъзнаваше какво говори. — Не се съмнявам, че крушата не пада по-далеч от дървото.

— Не, милейди! Не! Грешите. Правите огромна грешка, ако вярвате в това. Защо говорите така?

Потресена от страстта, с която старецът защитаваше Джордан, Алекс се овладя. Успя да се усмихне и вдигна рамене.

— Дядо ми винаги казваше, че ако искаш да разбереш какъв е един мъж, трябва просто да разбереш какъв е баща му.

— Дядо ви не е прав, поне що се отнася до господаря.

В този миг й хрумна, че Смарт може да бъде ценен източник на информация за Хоук. Само трябваше да накара възрастният човек да й каже самата истина. Сетне си каза, че не желае да знае нищо за Джордан Таунсенд, но въпреки това попита:

— След като не ми е позволено да излизам без придружител, ще се съгласиш ли да се поразходиш с мен. Искам да погледам жребчетата.

Смарт кимна. Когато застанаха край оградата, той неочаквано рече:

— Не трябваше да правите онзи залог срещу него, милейди. Простете, че ви го казвам.

— Как разбра за това?

— Вече всички знаят. Джон го е чул от камериера на лорд Хаксън в деня, в който залогът е бил записан в книгата на „Уайтис“.

— Разбирам.

— Това е грешка. Не трябваше да обявявате пред всички, че не изпитвате нищо към негова светлост. Това, че не си позволи да се тревожи или да се срамува от залога, само показва колко много държи на вас. Боже, дори майката на господаря нямаше да си позволи да… — Старецът внезапно млъкна и се изчерви притеснен.

— Никога не сам искала залогът да стане публично достояние — рече Александра, сетне с любопитство попита: — Каква беше тя? Майка му?

Смарт притеснено се заоглежда.

— Красива. Обичаше баловете и организираше много от тях тук…

— Значи е била весела и мила.

— Тя въобще не беше като вас! — избухна възрастният човек и тя го изгледа учудено. Сетне се досети, че всъщност той й прави комплимент. — Тя мислеше само за себе си.

— Колко странно. Какво имаш предвид?

— Трябва да се връщам на работа, милейди — рече Смарт. — Ала винаги когато желаете да чуете колко добър човек е господарят, елате при мен и ще ви разкажа някоя история.

Алекс осъзна, че не бива да настоява. Ала искаше да разбере.

Под претекст, че някаква врата се нуждае от смазване, тя повика Гибънс, лакея, който също бе предан на Джордан. Също като Смарт той се зарадва, когато я видя, и заразказва весели истории за детството на Хоук. Щом стана дума за родителите му обаче, и старият лакей също й напомни колко много работа го чака.

 

 

В девет вечерта, когато сервираха вечерята, Алекс излезе от покоите си, облечена в копринена дреха с цвят на праскова. Щеше да види съпруга си за пръв път след свадата пред конюшнята.

Хигинс я видя и бързо отвори вратата на дневната вместо на трапезарията. Объркана, тя го погледна неуверено.

— Негова светлост — уведоми я икономът — винаги пие чаша шери преди вечеря.

Когато Александра влезе, Джордан я погледна, сетне отиде и й наля питие. Тя го погледна крадешком — съпругът й бе прекрасен; беше пъргав, силен и мускулест, а сивите панталони и сакото с цвят бордо подчертаваха снажната му снага. Джордан мълчаливо подаде шерито на съпругата си.

Алекс пое чашата от ръката му. Първите му думи за малко да я накарат да излее шерито на главата му.

— Имам навика да изпивам чаша шери преди вечеря. За в бъдеще ще очаквам да ми правиш компания точно в осем и половина вечерта. Вечерята е в девет.

Гневни искрици блеснаха в очите на младата жена, ала тя заговори спокойно:

— Вече ми каза къде мога да спя, кой трябва да ме придружава и кога да вечерям. Ще бъдеш ли така добър да ми кажеш кога мога да дишам?

Джордан се намръщи и въздъхна. После потри врата си и рече:

— Александра, исках да ти се извиня за държанието си пред конюшнята. Но ти се върна с час по-късно и аз се притесних, не исках да ти натяквам правилата на къщата и сега не съм чудовище… — добави и млъкна, когато Хигинс почука дискретно на вратата и влезе със сребърен поднос, върху който имаше писмо.

Поуспокоена от извинението му, Алекс седна на един от тапицираните в кадифе столове. Джордан взе плика от подноса и се настани срещу съпругата си, разчупи печата и прочете написаното.

— От Тони е — рече и в сивите му очи блесна гняв. — Явно е решил да напусне Лондон по средата на сезона и вече е пристигнал, и се е настанил в дома си.

Новината за пристигането на приятеля й зарадва Алекс. Усмихната, тя каза:

— Смятах утре да посетя майка му и брат му…

— Забранявам ти да ходиш там. Ще изпратя писмо на Тони, в което ще му съобщя, че следващите няколко седмица двамата с теб желаем да бъдем сами. — Алекс веднага го погледна ядосано и предизвикателно, поради което той повтори думите си бавно и отчетливо: — Разбра ли ме, Александра? Забранявам ти.

Алекс бавно се изправи и той я последва.

— Знаеш ли — раздразнено се втренчи в него тя, — мисля, че си се побъркал.

Неочаквано Джордан се усмихна.

— В това съмнение няма. — Все още не можеше да й каже за подозренията на Фокс и за това, че животът й може да е в опасност. Алекс беше заплаха за Тони, защото можеше да дари Джордан с наследник. — Но въпреки това очаквам да ми се подчиниш.

Александра понечи да отвърне нещо, но той я изпревари:

— Облогът, Александра! Обеща да бъдеш моя покорна съпруга. Нали не искаш да загубиш още в началото?

Тя го погледна презрително.

— Няма такава опасност, милорд. Вие вече загубихте.

— Какво искаш да кажеш?

— Вие обещахте да се съгласявате с мен, за да не желая да ви напускам.

— И?

— И се провалихте.

Очакваше Джордан да пренебрегне думите й с присъщата си арогантност, но вместо това той сложи ръце на раменете й и я обърна към себе си.

— В такъв случай ще се наложи да положа повече усилия, нали?

Объркана от мрачното му изражение и нежните му думи, тя му позволи да я целуне, опитвайки се да запази разсъдъка си, докато той я прегръщаше и притискаше към себе си.

Когато най-сетне я пусна, тя се вгледа в него безмълвна и удивена. Възможно ли бе да е толкова груб в един миг и толкова нежен в следващия?

— Наистина ми се иска да можех да те разбера — прошепна.

— Какво не разбираш?

— Искам да знам истинската причина за поведението ти днес.

За нейна изненада Джордан честно отвърна:

— Аз още тогава ти казах причината.

— Коя е тя?

— Гордостта ми беше наранена, задето ме остави сам в леглото.

— Твоята гордост? — зяпна го невярващо Алекс. — Ти ме нарече п… с лоша дума…

— Да, така направих. Нали не очакваш един силен и смел мъж, който е водил кървави битки в две войни, да намери кураж да погледне жена си в очите и просто да я попита защо не е пожелала да остане в леглото му?

— Но защо не? — зачуди се тя и после се засмя, досетила се за истинската причина.

— Мъжката гордост. Боя се, че ние, мъжете, сме готови на всичко заради гордостта си.

— Благодаря, че ми каза истината — нежно рече Александра.

— Ето заради това ти се нахвърлих днес. По има нещо в тази къща, което винаги ме кара да се чувствам нещастен.

— Но ти си израсъл тук!

— И тъкмо заради това — рече той, хвана я за ръката и я поведе към трапезарията — не я харесвам.

— Какво имаш предвид?

Джордан се усмихна и поклати глава.

— Преди много време в градината на баба ти ме попита какво чувствам и какво мисля. В момента се опитвам да ти отговоря на този въпрос. Но не съм свикнал да си разголвам душата. Не ме притискай. Някой ден ще отговоря на въпроса ти.

По време на вечерята Джордан наистина се опита да спази своята част от облога и Александра съвсем се обърка.

Когато се ожениха, на Алекс й се струваше, че той се опитва да й угоди, но сегашните му усилия въобще не можеха да се сравняват с тогава. Тази вечер Джордан приложи чара си, забавляваше я и я развеселяваше е малките тайни на хората, с които тя общуваше в Лондон.

А след вечеря я отведе в спалнята си и я люби дълго и страстно. После я притисна към гърдите си и двамата заспаха един до друг.

 

 

Алекс взе кошницата със сладкиши, които бе поръчала на готвача да приготви, и се качи в каретата си. Беше твърдо решена да навести Тони въпреки заповедите на Джордан. Опита се да се убеди, че не се влюбва в съпруга си, че просто е любопитна да узнае нещо повече за родителите му. Малко оставаше отново да му позволи да разбие сърцето й. Единствено Тони можеше да отговори на всичките й въпроси.

След като уведоми Олсън, че не се нуждае от присъствието му в дома на семейство Уилкинсън, Александра се отправи към дома им. Когато приключи с кратката си визита при Уилкинсън, тя се отправи към имението на Тони. Александра дори не подозираше, че Олсън я следи. Тя препусна в галоп и се опита да се движи в гората, за да не бъде видяна от някого.

— Александра! — възкликна Тони, усмихна се и протегна ръце към нея, докато слизаше по стълбите пред къщата, за да я посрещне. — От бележката, която Джордан ми изпрати сутринта, останах с впечатление, че възнамерява да те запази само за себе си тези дни.

— Той не знае, че съм тук — рече Алекс и прегърна приятеля си. — Заклеваш ли се да пазиш тайната ми?

— Разбира се. Давам ти думата си. Ела да видиш майка ми и Бърти, те много ще ти се зарадват. Няма да те издадат — добави Тони, след като видя колебанието й.

— След като ги посетим — рече бързо Алекс, — може ли да се поразходим навън? Искам да те питам нещо.

— Разбира се, че може — отговори засмяно той. Младата жена се запъти към входната врата на къщата.

— Предполагам, че си напуснал Лондон заради клюките около нас.

— Отчасти, но и защото исках да разбера как си. Има и още една причина — призна той с усмивка. — Сали Франсуърт ми прати бележка вчера в Лондон с молба да се видим.

Александра веднага разпозна името на момичето, което Антъни й бе признал, че обича.

— И дойде ли да те види? — попита развълнувано младата жена, изучавайки красивото му лице.

— Да.

— Ти какво й каза?… Тя какво направи?… — не се сдържа Алекс.

— Предложи ми — призна Тони. Тя се засмя изумена и очарована.

— И?

— И мисля по въпроса — подразни я той. — Не, тя ще дойде на гости другата седмица. Искам лично да види точно какво мога да й предложа като дом и семейство. Вече не съм херцог, както знаеш. Когато бях, не можех да повярвам, че тя ме иска по друга причина. Но сега знам. Не мога да й предложа много. Но не казвай на майка ми. Искам внимателно да и поднеса новината за посещението на Сали. Майка ми няма високо мнение за нея заради случилото се… преди.

Александра му намигна и двамата влязоха вътре.

— Скъпа моя, толкова се радвам да те видя! — възкликна лейди Таунсенд, докато Тони съпровождаше Александра в уютния, малък салон, където майката на Антъни седеше с Бърти, по-малкия брат на Тони. — Скъпият ни Джордан ни изненада, връщайки се от смъртта.

Александра притеснено забеляза колко бледа и слаба бе белокосата майка на Тони. Шокът от завръщането на Джордан очевидно се бе отразил на крехкото й здраве.

Лейди Таунсенд хвърли към вратата поглед, изпълнен с надежда.

— Джордан не дойде ли с теб? — попита тя с неприкрито разочарование.

— Не, аз… аз съжалявам, но не дойде. Той…

— Работи като дявол, както винаги. Не се съмнявам — каза Бърти усмихнато, изправяйки се неуверено на крака, облягайки се на бастуна. — И е решен да те запази само за себе си след дългото си отсъствие.

— Наистина работи упорито — отвърна Александра, благодарна на Бърти, че се бе намесил. С ръст метър и осемдесет и пет, той бе малко по-висок от Тони, имаше пясъчноруса коса и лешникови очи. Въпреки че притежаваше чара на Таунсенд, постоянната болка бе оставила следа върху лицето му. Около устата му се бяха образували бръчки от напрежение, придавайки му мрачно изражение.

— Той искаше Алекс да почака, преди да ни дойде на гости, така де, да дойде заедно с нея — намеси се Тони, обръщайки се към майка си и брат си. — Обещах й, че няма да разваляме удоволствието на Джордан, като му кажем, че Алекс вече ни е навестила и ни е казала как се справя той.

— А как се справя той? — настоя лейди Таунсенд. Чувствайки се неловко от лъжата, Александра с радост прекара следващите десет минути, разказвайки за залавянето и пленничеството на Джордан. Когато най-накрая свърши да отговаря на притеснените въпроси на лейди Таунсенд за здравето на племенника й, Тони се изправи и покани Александра да го придружи на кратка разходка из полята.

— По тези бръчици на челото ти разбирам, че нещо не е наред. Какво има? — попита я той, докато се отправяха към градините.

— Не съм сигурна — призна унило Алекс. — От момента, в който се върнахме в имението, Джордан се промени. Снощи ми каза, че е израснал в Хоторн и че мястото го потиска. Но когато го попитах защо, не пожела да сподели. А вчера Смарт ми разказа много странни неща за родителите на Джордан… — продължи тя, наричайки съпруга си с рожденото му име за пръв път откакто се бе върнал. После попита: — Какви бяха неговите родители? А детството му?

Тони се усмихна, но явно се чувстваше неловко.

— Какво значение има?

— Нямаше да има никакво значение — отчаяно проговори Алекс, — но всеки път, когато задам този въпрос, всички стават напрегнати.

— Кого си питала?

— Ами, Гибънс и Смарт.

— Мили Боже! — Тони смаяно се вгледа в нея. — Гледай Джордан да не научи. Той не одобрява фамилиарно отношение с прислугата. Това не е непозволено — добави, — но не и в моя клон от семейството. Ние имаме само шестима прислужници и е почти невъзможно да се отнасяме с тях като с подчинени.

Тони се наведе, за да откъсне една роза от градината.

— Трябва да зададеш въпросите си на Джордан.

— Той не иска да ми отговори. Преди много време му казах, че предпочитам истината пред баналностите. Снощи, когато го попитах защо не харесва Хоторн, той ми отговори, че се опитва да се научи да изразява мислите и чувствата си, но че не е свикнал да го прави и да не го насилвам — добави с лека усмивка. — Обеща някой ден да отговори на въпроса ми.

— Мили Боже! — пророни удивено Тони, гледайки я втренчено. — Джордан ли каза всичко това? Казал е, че е готов някой ден да си излее душата пред теб? Сигурно много държи на теб.

— Това се превърна в загадка, която трябва да разреша — рече Александра, щом разбра, че Тони не е склонен да й каже нищо повече.

— Защото отново се влюбваш в него?

— Защото съм ужасно, безкрайно любопитна — поправи го Алекс, но когато и това не убеди Антъни, жално въздъхна. — Добре тогава. Страх ме е да се влюбя в непознат човек, а той не бърза да ме допусне до себе си.

Тони се поколеба, но се смили над нея.

— Е, добре, след като не е само от любопитство, ще се опитам да ти отговоря. Какво искаш да знаеш?

— Първо, имаше ли нещо нередно в имението, докато Джордан е расъл тук. Какво е било детството му?

— Сред благородническите семейства — започна Тони — наследникът обикновено получава специално внимание от родителите си. В случая на Джордан бе още по-специално, понеже бе единствено дете. Докато на мен ми бе позволено да се катеря по дърветата, той трябваше да е наясно с положението си през цялото време. Трябваше да бъде чист, подреден, точен, официален и по всяко време да съзнава важността си.

Родителите му бяха единодушни за едно нещо обаче и това бе превъзходството на техния ранг. За разлика от синовете на други благородници, на които им е позволена компанията на останалите деца на тяхната възраст, дори и ако тези деца са синове на коняри, леля ми и чичо ми смятаха за крайно неподходящо Джордан да общува с други деца с по-ниско обществено положение. И тъй като няма много малки херцози и графове, особено в тази част на страната, той израсна в пълна изолация. — Тони се загледа в короните на дърветата и въздъхна: — Навремето се чудех как понася самотата си.

— Но със сигурност родителите на Джордан не са намирали твоето присъствие за неприемливо?

— Така е, но рядко го посещавах в Хоторн, и то само когато леля и чичо отсъстваха. Когато те бяха в имението, не можех да понасям потискащата атмосфера в къщата — побиваха ме тръпки. Освен това чичо ми ясно ни даде да разберем, на мен и на родителите ми, че присъствието ми не е желано в Хоторн. Казаха, че преча на учението на Джордан и го разсейвам от важни дейности. Когато имаше свободно време, той предпочиташе да идва тук, вместо да ме вика в Хоторн, защото обожаваше майка ми и му харесваше да бъде с нас. — И довърши с тъжна, снизходителна усмивка: — Когато бе на осем години, се опита да размени наследството си за моето семейство. Щеше доброволно да ми позволи да бъда херцог, ако аз отидех да живея в Хоторн.

— Въобще не си представях така живота му — отбеляза Алекс, когато Тони замълча. — Когато бях малка, си мислех, че сигурно е невероятно да си богат. — Припомни си детството си, игрите с приятелите си, безгрижните и приятни моменти, приятелството й с Мери-Елън и семейството й. Натъжи се, като разбра, че Джордан очевидно е пропуснал своето детство.

— Не всички деца от благороднически семейства са отгледани толкова строго.

— Ами родителите му, какви хора бяха те? Александра го гледаше с такава загриженост, че Тони я прегърна през раменете и продължи:

— За да го кажа най-кратко и ясно, майката на Джордан бе кокетка, а любовните й афери бяха всеизвестни. Чичо ми очевидно не го бе грижа. Той смяташе жените за слаби, аморални същества, които не могат да контролират страстите си — или поне така твърдеше. Но що се отнасяше до Джордан, бе изключително строг. Никога не го оставяше да забрави, че е Таунсенд и бъдещ херцог на Хоторн. Никога не го оставяше да се отпусне. Настояваше Хоук да бъде по-умен, по-смел, по-горд и по-достоен за името Таунсенд, отколкото всеки друг Таунсенд преди него и колкото повече Джордан се опитваше да му угоди, толкова по-взискателен ставаше баща му.

Ако Хоук не се справяше добре с уроците, на учителя му бяха дадени нареждания да го бие с пръчка. Ако не дойдеше за вечеря на секундата — нито миг по-рано или по-късно не му бе позволявало да се храни чак до следващата вечер. Когато беше на осем или девет, той вече бе по-добър ездач от повечето мъже, но по време на един лов конят му отказа да направи един скок. Може би защото Хоук бе прекалено малък, за да го застави, или защото се бе уплашил. Никога няма да забравя този ден. Нито един от другите ездачи не бе опитвал да прескочи това препятствие, но чичо ми препусна напред и прекъсна лова. Той се подигра на Джордан за страха му, след което го накара да скочи.

— А навремето — каза Алекс — си мислех, че всички деца, които живеят с бащите си, са по-щастливи от мен. А той… той направи ли скока?

— Три пъти — отвърна сухо Тони. — На четвъртия път конят му се спъна и падна върху Джордан, счупвайки ръката му. Джордан не плака. Не му бе позволено да плаче дори и когато бе малко момче. Според чичо не било мъжествено да се плаче. Беше доста тесногръд за тези неща.

Александра погледна към слънцето и започна да примигва, за да прогони сълзите в очите си.

— И какво по-точно?

— Той вярваше, че един мъж трябва да бъде суров и самонадеян, за да бъде истински мъж, и точно по този начин възпита Джордан. Емоциите не бяха мъжествени. В това число и любовта, и привързаността. Всичко, което правеше един мъж уязвим, не бе мъжествено. Чичо ми не одобряваше и лекомислието, изключение правеше флиртуването с противоположния пол, което за него бе образец за мъжественост. Не мисля, че някога съм го виждал да се смее — поне не с искрен смях. И като заговорихме, доста рядко съм виждал и Джордан да се смее. Работата и превъзходството над другите бе най-важно за чичо ми — доста странно поведение за благородник, както си се досетила.

— Аз го разсмивам — изрече Алекс със смесица от гордост и тъга.

Тони се ухили.

— Твоята усмивка би развеселила душата на всеки мъж.

— Нищо чудно, че не искаше да говори за детството си.

— От желанието на чичо ми да накара Джордан да бъде пръв във всичко, което върши, излезе и нещо добро.

— И какво е това нещо?

— Ами, например Джордан трябваше да се отличава в ученето и когато ни приеха в университета, той бе толкова по-напреднал от всички останали, че му бяха давани отделни предмети, които останалите от нас не биха разбрали. И още повече, той очевидно успяваше блестящо да приложи всичко научено. Когато почина баща му, Джордан бе само на двайсет. Наследи единайсет имения заедно с титлата, но хазната на Таунсенд никога не е била много пълна и Хоторн бе единственото добре поддържано имение. След три години всяко едно от именията на Хоук вече процъфтяваше, а той бе на път да се превърне в един от най-богатите мъже в Европа. Никак не беше лошо за младеж на двайсет и три години. Освен това не мога да ти кажа нещо повече за него.

Изпълнена с благодарност, Алекс прегърна Тони. Облегна се на него и се усмихна неуверено.

— Благодаря ти — каза просто тя, а очите й блестяха топло, после хвърли поглед към слънцето. — Не мога да остана повече. Казах, че ще отсъствам само час, а вече мина много повече.

— Какво ще стане, ако се забавиш? — подразни я Тони, но изглеждаше озадачен.

— Ще бъда разкрита.

— И?

— И ще изгубя облога, който направих с Джордан.

— Какъв облог.

Алекс понечи да му обясни, но водена от лоялността и нежността, които започваше да изпитва към съпруга си, не посмя да посрами Джордан, казвайки, че единствената причина да се върне с него в Хоторн, е, че той практически я бе подкупил да го направи.

— Ами… просто един глупав облог — изрече, докато Антъни й помагаше да се качи в каретата си.

Замислена, Алекс подмина лакея, който бе дотичал да поеме юздите, и продължи към конюшнята, която бе малко встрани и зад имението. Разкритията на Тони за детството на Джордан в Хоторн изпълваха сърцето й с тъга и състрадание. Сега разбираше толкова неща, които я бяха озадачавали и наранявали, включително промяната на настроението му, откакто бяха пристигнали тук. Спомни си, че като момиче наистина бе вярвала, че човек е щастлив, когато живее и с двамата си родители. Дядо й отново се бе оказал прав, осъзна тя, защото непрекъснато бе повтарял, че никой не е такъв, какъвто изглежда.

Бе толкова погълната от тези мисли, че не каза нищо на Смарт, когато спря пред конюшнята и той се втурна да й помогне да слезе от каретата. Погледна го, сякаш не съществуваше, после се обърна и се запъти към къщата.

Смарт обаче грешно предположи, че господарката му не го е погледнала, защото бе предал доверието и обичта й, отказвайки да говори за господаря си е нея.

— Милейди! — рече. Александра се обърна и го погледна, но виждаше само малко момче, на което му бе забранено да бъде дете. — Моля ви, милейди — каза нещастно Смарт, — не ме гледайте, сякаш съм ви наранил жестоко. — Понижавайки глас, той кимна към оградата, където два жребеца цвилеха и ритаха. — Ако желаете да отидете до онази ограда с мен, имам да ви кажа някои неща.

Тя се помъчи да се съсредоточи, докато изпълняваше молбата му.

Заглеждайки се в конете, Смарт отново понижи глас и пророни:

— Ние с Гибънс си поприказвахме и решихме, че имате право да знаете защо господарят е такъв. Той не е суров човек, милейди, но от това, което чувам, че се случва между двама ви, откак се върна господарят, със сигурност ще останете с впечатлението, че е твърд като скала.

Алекс понечи да увери загрижения слуга, че не е нужно да й казва това, което вече знае, но следващите му думи я зашеметиха:

— Другата причина, поради която решихме да ви го кажем, е, защото чухме, че ще останете тук и ще му бъдете съпруга само за три месеца.

— Как, за Бога… — избухна тя.

— Слугите клюкарстват, милейди — отвърна Смарт. — В това отношение слугите в Хоторн са най-добрите в пяла Англия, кълна ви се. Цялото домакинство знае за някое събитие двайсет минути след като се е случило — освен, разбира се, ако първи за него чуят господин Хигинс или госпожа Бримли — икономката. Техните усти са като запечатани… Не казват нищо на никого — добави, изчервявайки се.

— Това сигурно много те дразни — сухо изрече Александра, а Смарт се изчерви още повече. Пристъпи от крак на крак, пъхна ръце в джобовете си и я загледа безпомощно.

— Искахте да ви разкажа за родителите на негова светлост и двамата с Гибънс решихме, че не можем да ви откажем. Имате право да знаете. — И започна тихо и неспокойно да разказва горе-долу същата история, която й бе разказал и Тони.

— Е, сега вече знаете какво е ставало през всичките тези години — довърши Смарт, — ние с Гибънс се надяваме, че ще останете тук и ще изпълните туй място със смях, както беше, докато живеехте тук. — Истински смях — поясни той. — Не този, който иде от устата, а този дето идва от сърцето и дето вие преди ни давахте. Господарят никела не е чувал такъв смях в Хоторн, а ще му се отрази много добре, особено ако успеете да го накарате да се присъедини към вас.

 

 

Всичко, което Алекс бе научила днес, се въртеше в главата й като картини от калейдоскоп, въртеше се и променяше формата си дълго след като Джордан бе заспал.

Небето вече просветляваше, но тя все още бе будна, гледаше втренчено тавана, колебаейки се да поеме в една посока, която отново щеше да я направи уязвима пред Джордан. До този момент целта й бе да напусне това място. А за да стане това, бе държала чувствата и действията си под контрол.

Тя се обърна и ръката на Джордан се стегна около нея, привличайки я обратно към гърдите му. Той зарови лицето в косата й. Ръката му се повдигна и покри гърдата й в сънена милувка и изпрати тръпка на удоволствие по цялото й тяло.

Тя го желаеше, осъзна Алекс. Независимо че беше женкар, флиртаджия и несговорчив съпруг тя го желаеше. Вече можеше съвсем спокойно да го признае пред себе си, защото знаеше, че той не е само един разглезен аристократ.

Тя искаше да й се доверява, да я обича и искаше деца от него. Искаше да изпълни къщата със смях за него и да я направи красива. Искаше да направи целия свят красив за него.

Тони, старата херцогиня и дори Мелъни вярваха, че тя може да накара Джордан да се влюби в нея. Не можеше да се отказва, без дори да опита, вече го знаеше.

Но не знаеше как щеше да го понесе, ако се провали.