Джудит Макнот
Нещо прекрасно (20)

Двадесета глава

Александра се лъжеше. Джордан не бе в леглото си и не се радваше на блажена почивка.

Напротив. Седеше в едно кресло в дневната стая в дома на баба си. Лицето му бе мрачно. Роди Карстеърс и трима други приятели бяха дошли да го поздравят за завръщането му и вече цял час му разказваха истории за лудориите на Александра.

След чутото той не бе раздразнен или ядосан… Беше направо бесен. Явно докато той бе лежал в тъмниците, докато бе прекарвал безсънни нощи в тревога дали милата му млада съпруга ще превъзмогне мъката от загубата му, тя се бе забавлявала и бе въртяла Лондон на малкото си пръстче. Докато той бе линял в затвора, Александра бе флиртувала с всички ергени в града. Докато той бе лежал, окован с вериги, Алекс се беше борила за победата в конното състезание в Грешам Грийн и бе участвала в приятелски дуел с лорд Мейбъри, облечена в тесни мъжки бричове, които явно така бяха разсеяли противника й, че прочутият фехтовчик бе загубил битката. И това не бе всичко!

Ако можеше да се вярва на Карстеърс, Тони бе получил поне шест-седем предложения за ръката й. Явно отхвърлените обожатели не само не се бяха отказали от нея, но някои дори се бяха опитали да я отвлекат. Някакво младо келешче бе написало поема за Александра, а старият Дилбек бе кръстил новата си роза Прелестната Алекс…

Изтегнат в креслото си, Джордан бавно отпи от брендито си. Изглеждаше само леко развеселен от приключенията на съпругата си.

Знаеше, че приятелите му очакват точно такава реакция от него. Във висшето общество бе прието, че съпрузите могат да вършат каквото си поискат, само и само да бъдат достатъчно дискретни. От друга страна, между приятелите джентълмени имаше неписан закон да се предупреждават, ако съпругите им заплашват да прекрачат границите на приетото и ако застрашат името и честта на мъжете си. Джордан подозираше, че това е причината приятелите му да оставят Роди да дърдори.

Ако Карстеърс не бе дошъл заедно с приятелите му, никога нямаше да го пусне в дома си. Двамата бяха само познати, а Роди бе нахален клюкар. Въпреки че останалите посетители многократно се бяха опитали да сменят темата, по израженията им се познаваше, че онова, което Карстеърс разказва, е истина.

Джордан погледна подозрително Роди и се запита защо ли е дошъл така неочаквано да го притеснява с разказите си. Всички в Лондон знаеха, че за херцога на Хоторн жените са нищо повече от забавление. Той бе последният мъж на света, от когото се очакваше да загуби присъствие на духа заради едно красиво лице и съблазнително тяло. Всички щяха да бъдат изумени, ако знаеха, че Джордан Таунсенд бе влюбен до полуда в тъмнокосото момиче много преди то да се превърне в ослепителна красавица.

Четиримата мъже щяха да бъдат потресени, ако знаеха, че докато слуша Карстеърс, той изгаря от гняв и възмущение. Ядосваше се на Тони, задето бе позволил на Александра да се държи така свободно, бе обиден на баба си, задето не бе контролирала съпругата му. Ала това, което го побъркваше, което изгаряше душата му, не бяха многобройните флиртове или лудориите на съпругата му. Кой знае защо Хоук беснееше заради това, че всички наричат жена му Алекс.

Очевидно всички от висшето общество бяха в толкова интимни отношения с нея, че си позволяваха да я наричат просто Алекс. Особено мъжката половина…

Икономът се появи и Джордан поклати глава в знак, че чашите на гостите му не трябва да бъдат пълнени отново. Джордан изчака Карстеърс да млъкне, за да си поеме дъх, и грубо рече:

— Знам, че ще ни извиниш, Роди, но с тези господа имаме да обсъждаме служебни дела.

Роди кимна и стана да си върви, но не и преди да каже онова, което си бе наумил:

— Радвам се, че се върна невредим, Хоук, но ми е мъчно за Тони. Той също е толкова влюбен в Алекс, колкото и Уилстън, Грешам, Фитс, и много други джентълмени…

— Сред които си и ти?

Роди невъзмутимо вдигна вежди.

— Разбира се.

Когато той си отиде, двама от посетителите също се наканиха да си вървят. Лорд Хастингс и лорд Феърфакс погледнаха приятеля си извинително и позасрамено. За да разсее напрежението, Хастингс смени темата:

— Ще се състезаваш ли с жребеца си през септември на състезанието на кралицата?

— Ще участвам с някой от конете си, да.

— Знаех си. Ще заложа на теб, ако решиш да яздиш Сатен.

— Защо, ти няма ли да участваш? — попита с безразличие Джордан.

— Разбира се, че ще участвам, но ако яздиш онази хала, ще заложа на теб, не на себе си. Той е най-бързият кон, който някога съм виждал.

Джордан повдигна вежди изумено. Когато преди една година го бяха отвлекли, Сатен бе зъл, буен жребец на три години.

— Нима си го виждал в състезание?

— Разбира се! Виждал съм съпругата ти да се състезава с него… — Хастингс млъкна ужасен, когато зърна каменното изражение на приятеля си.

— Тя… ъ-ъ… се справя доста добре с него, не го притиска — добави отчаяно Феърфакс.

— Убеден съм, че младата херцогиня просто има буен темперамент и излишна енергия, Хоук — рече лорд Хастингс и потупа Джордан по рамото.

— Темперамент. Само това е — веднага потвърди Феърфакс. — Само й стегни юздите малко и ще стане кротка като агънце.

— Като агънце! — повтори глупаво Хастингс. Когато си тръгнаха, Хастингс се усмихна накриво:

— Кротка като агънце ли? Ако й стегне юздите?

Феърфакс се засмя:

— Разбира се, но първо ще му се наложи да се поопари. Ще му се наложи да се поизпоти с нея. Тя ще се опълчи, когато се опита да я смири, запомни ми думите. Много е темпераментна и е горда.

Хастингс не бе съгласен.

— Забравяш невероятния ефект, който Хоук има върху жените. Само след няколко седмици тя ще го следва по петите. В деня на състезанието на кралицата Алекс ще завързва на ръкава му панделка за късмет. Уилсън и Феърчайлд вече са се обзаложили. Според тефтерчето на „Уайтис“ залозите са три към едно в полза на Хоук.

— Грешиш, приятелю. Тя направо ще го побърка тези дни.

— Нищо подобно. Когато дойде в града, тя бе луда за него. Да не си забравил как се изложи преди месец. Откакто Хоук влезе в църквата сутринта, всички говорят само за това.

— Знам, но съм сигурен, че и тя помни какво се случи тогава. Познавам херцогинята и повярвай ми, дамата има достойнство, което няма да й позволи да се хвърли в обятията му.

Предизвикан, Хастингс вдигна вежди и обяви:

— Обзалагам се на хиляда лири, че тя ще върже панделка на ръкава на Хоук на състезанието на кралицата.

— Съгласен — отсече Феърфакс без колебание. Сетне двамата се отправиха към „Уайтис“, известен и изискан клуб, за да се повеселят. Приятелите обаче нямаше да запишат в тефтера на заведението облога си. Уважаваха Хоторн и щяха да запазят тайната за себе си.

Когато двамата си отидоха. Джордан си наля още бренди. Гневът, който досега умело бе прикривал, се изписа на лицето му. Той бе сам с най-близкия си приятел Джон Камдън и не се притесняваше от чувствата си.

— Искрено се надявам — рече херцогът, — че не остана тук, за да ми съобщаваш още подробности за приключенията на Александра — рече той с горчива ирония в гласа.

Лорд Камдън остро се изсмя.

— Едва ли. Когато Карстеърс говореше за дуела и конното състезание, не случайно спомена името на Мелъни. Вероятно намекваше, че Мелъни е насърчавала твоята херцогиня в приключенията й.

Джордан отпи от питието си и попита кратко:

— Е, и?

— Мелъни е моя съпруга.

Херцогът онемя.

— Какво?

— Женен съм.

— Защо?

Лордът се усмихна.

— Не можах да се спра.

— В такъв случай позволи ми да те поздравя, макар и със закъснение — саркастично рече Джордан. — Извини грубостта ми, Джон, но в момента бракът не е най-любимото ми нещо. Познавам ли твоята Мелъни? Срещал ли съм я?

— Надявам се, че не си! — весело възкликна Джон. — Тя се появи в обществото тъкмо след като ги изчезна. И слава Богу, защото щеше да ти се стори неустоима.

— Твоята репутация не беше по-добра от моята.

— Въобще не можех да се меря с теб.

— Не си спомням да съм съблазнявал невинни момичета.

— Не си. Но ако нашите съпруги са станали приятелки, значи имат много общо, а от това следва да те предупредя, че те очаква труден живот.

— Защо?

— Защото никога няма да знаеш какво й се върти в главата, а ако случайно откриеш, ще те изплаши до смърт. Днес разбрах, че е бременна, и вече се ужасявам от мисълта за това как ще възпита детето.

— Защо, разсеяна ли е? — попита Джордан.

— Предполагам. Поне така мисля, иначе, когато днес се върнах от Шотландия, нямаше да забрави да ми каже, че двете със съпругата на най-добрия ми приятел, която още не познавам, са забъркали страшни каши. — Осъзнал, че няма да развесели Джордан, Джон мрачно попита: — Какво смяташ да правиш с Александра?

— Имам няколко възможности и в момента всички са невероятно привлекателни. Мога да й извия врата, мога да я заключа или да я изпратя в Девон и да я държа там, далеч от хорските очи и уши.

— Мили Боже, Хоук, не можеш да постъпиш така. След онова, което стана в църквата днес, хората ще си помислят…

— Не ме интересува какво мислят хората — прекъсна го грубо той, но и двамата знаеха, че в този случай това не е така. Херцогът на Хоторн все повече и повече се ядосваше от мисълта, че съпругата му може да го превърне в посмешище.

— Може би наистина е прекалено темпераментна — рече лорд Камдън. — Мелъни я познава добре и много я обича. — Стана да си върви и добави: — Ако имаш настроение, ела утре в „Уайтис“. Ще почерпя всички, нали ще ставам баща.

— Ще бъда там — отвърна Джордан.

Когато Камдън си тръгна, се втренчи в картината над камината и се зачуди колко ли мъже е приемала в леглото си Александра. Докато бяха сами в салона, бе разбрал, че Александра е така обезсърчена, както бе и той. Преди време красивите й очи излъчваха топлина и нежност, когато тя отправяше взор към него. Сега съпругата му го гледаше хладно и враждебно.

Изгаряща ярост го връхлетя, когато осъзна защо го бе посрещнала така студено. Защото съжаляваше, че не е мъртъв. Ведрото, любвеобилно момиче, за което се бе оженил, сега бе сърдито, защото той е жив! Чаровната девойка, която стана негова съпруга, се бе превърнала в студена, пресметлива, красива… негодница.

Няколко минути обмисля мисълта за развод, ала после отхвърли идеята. Мъжете от семейство Таунсенд явно бяха прокълнати да имат кратък живот и дори и Александра да бе лишена от морал, както му се струваше в момента, тя все пак можеше да роди и да отгледа децата му. Той трябваше само да се погрижи децата да са негови.

Джордан се облегна в креслото и въздъхна дълбоко, опитвайки се да се успокои. Когато най-сетне успя, изведнъж му хрумна, че осъжда Александра и решава бъдещето й, повлиян от хорските клюки. Той й дължеше живота си. Дължеше й правото да се защити.

Реши, че на сутринта ще говори с нея и ще я попита за всичко онова, което бе чул от Роди. Александра имаше правото да се изкаже, а и не бе достатъчно глупава, че да го лъже. Но ако се окажеше, че наистина му е изневерявала и че е кроила планове без него, тогава щеше да я накаже строго.

Щеше да я научи да се държи като добра и вярна съпруга.