Шърли Бъзби
Лилия в нощта (7)

ГЛАВА СЕДМА

Следващият ден беше хубав, топъл и слънчев, а и въздухът не беше толкова влажен както през лятото. Сабрина се присъедини към баща си и Брет, които след закуска се заеха да обсъждат възможността в ранчото дел Торес да се засади захарна тръстика.

Младото момиче с изненада установи, че именно тази беше причината за посещението на Брет, и това я ядоса. Защо Алехандро не бе споменал нито дума по този въпрос?

През последните години той обсъждаше с нея всяко по-важно решение и сега Сабрина не проумяваше защо този път не го беше направил. Обикновено й обясняваше всичко, защото я подготвяше един ден самостоятелно да ръководи ранчото. А сега ставаше въпрос за рискован проект, който щеше да погълне голяма част от земята, времето и парите им.

Сабрина хвърли недоумяващ поглед към баща си. Защо? Защо тази прикритост около захарната тръстика и посещението на Брет? Наистина беше странно. Може би Брет беше повлиял на баща й… Смръщи чело и изпитателно изгледа госта. Защо е дошъл тук? Накодочес нямаше с какво да го привлече. А може би е загубил богатството си и сега иска да разори баща й. Едва що й бе хрумнала тази мисъл и й се прииска да потъне в земята от срам. Как можа да си помисли такова нещо? Почувства се гузна и се постара да бъде особено мила и любезна, докато двамата е Алехандро развеждаха Брет из ранчото.

Семейство дел Торес бяха прочути с говедата и конете си и Брет видя в оборите много интересни неща. Противно на другите плантации, ранчото на дел Торес имаше много и различни лица. Поради богатството, което дядото на Сабрина донесе от Испания, членовете на семейството можеха да се ползват с доста свобода. Следваха наклонностите и интересите си, както пожелаят, и от деня, в който Енрике дел Торес стъпи в Новия свят, богатството непрекъснато нарастваше. Имаха складове и корабостроителници в Ню Орлиънс, плантации за памук в Луизиана, сребърни мини и земи в Мексико. Неизброимото богатство им позволяваше да водят коренно различен живот от повечето заселници, затова не беше за учудване, че в оборите им се намираха най-добрите расови испански кобили и жребци, които можеха да се намерят западно от Мисисипи. Говедата за разплод също идваха от Испания и Алехандро се гордееше особено, че му се беше удало да продаде някои от животните обратно в Испания. Брет остана много учуден, като чу, че в Тексас също се провеждат боеве с бикове, както в Мексико. Алехандро обеща да организира състезание в негова чест.

Ранчото беше обширно. Петдесетте хиляди десетини земя не можеха да се избродят за един ден. По-голямата част от имението представляваше девствен пущинак, обработена беше само най-близката околност на хасиендата. Стадата — коне и говеда — пасяха необезпокоявани по обширни ливади, пазени от безброй вакерос. Само отличените с награди най-ценни животни държаха в оградени пасища близо до господарския дом.

За Брет беше удоволствие най-после да раздвижи краката си след продължителната езда. По нареждане на Бонита ръката му все още беше в превръзката, но след няколко часа се почувства благодарен, че я имаше, защото раната продължаваше да го мъчи. Независимо от това денят премина много хармонично и преди всичко, без да се скарат със Сабрина.

След пет дни раната на Брет зарасна дотолкова, че той свали превръзката, и от тогава двамата с Алехандро бяха ежедневно на път. Сабрина се почувства пренебрегната. Баща й обсъждаше събитията на деня с Брет, двамата оглеждаха удобните места за засяване със захарна тръстика, а на нея възложиха да се занимава с домакински задължения. Алехандро не беше особено умел сватовник. От страх да не забележат колко държи да омъжи дъщеря си той се занимаваше само с Брет и дори не забелязваше, че по този начин променя обичайното ежедневие на дъщеря си и я лишава от компанията си.

Освен това беше зажаднял за мъжка компания. Той си беше испанец и въпреки любовта си към Сабрина винаги бе мечтал за син. Брет заемаше цялото му свободно време. Растящото недоволство и объркването на Сабрина бяха разбираеми, но Алехандро би се ужасил, ако можеше да забележи какво й причинява.

Този ден започна като всички други. Брет и Алехандро оживено обсъждаха нещата, които искаха да свършат през деня, а Сабрина седеше до тях и ядно скърцаше със зъби. Пак ли щяха да я оставят сама, за да търсят подходящо място за предвидената рафинерия? Вече й дойде до гуша. Използва една пауза в разговора и решително заяви:

— Ще дойда с вас. Ако ще произвеждаме захар, аз също трябва да науча нещо за това.

Алехандро забеляза упорито издадената напред брадичка и изведнъж осъзна колко много я беше пренебрегнал в последно време.

— Но разбира се, дете. Ще се радваме да ни придружиш. А и ти имаш право да знаеш какви са намеренията ни.

Сабрина се разгневи още повече, когато баща й се обърна към Брет, като че имаше нужда от съгласието му, и попита:

— Това е добра идея, нали?

Брет вдигна рамене.

— Естествено. Ще ида в обора и ще се погрижа да оседлаят коня на Сабрина. Да се срещнем ли след половин час пред вратата? — Изгледа девойката отстрани и подигравателно прибави: — Половин час би трябвало да ти е достатъчен, за да се приготвиш, нали? Жените все закъсняват.

— Някои жени — отговори Сабрина е крива усмивка.

Само петнадесет минути по-късно тя се появи, обута с дръзки ръждивокафяви панталони, буйните къдрици стегнати в дълга дебела плитка. Само на слепоочията и врата закачливо се виеха непокорни къдрички.

За нейна радост на масата до баща й я очакваше Карлос. Лошото настроение беше забравено и тя го дари е лъчезарна усмивка.

— Здравей, Карлос! Какво те води толкова рано насам?

Карлос се усмихна, черните му очи огледаха с възхищение стройната фигурка.

— За съжаление не само красотата ти. Тъкмо разказвах на баща ти, че наоколо пак обикалят бандити. Този път са извършили убийство.

— Не! — извика ужасена Сабрина. — Какво е станало? Кой е бил убит?

— Снощи са нападнали ранчото на Риос и убили сеньор и сеньора Риос — отговори намръщено Алехандро.

Сабрина стисна юмруци и ядно процеди:

— Проклети да са тези дяволи! Трябва да сложим край на безчинствата им.

— Да! — Карлос кимна. — Трябва да се предприеме нещо! Баща ми покани тази вечер всички съседи, за да обсъдим въпроса. За съжаление трябва веднага да тръгвам и да уведомя и другите за срещата. — Хвърли закачлив поглед към Сабрина. — Ще ме изпратиш ли до коня ми?

Сабрина се съгласи с готовност, защото така можеше да избегне укора на баща си заради неподходящото за млада дама облекло. Карлос беше вързал коня си за оградата и когато стигнаха там, каза:

— Вчера слугата ви донесе поканата за празненството по случай пристигането на сеньор Дейнджърмънд. С нетърпение очакваме да се запознаем е този американец.

Сабрина отговори учтиво, но нещо в гласа й накара Карлос да наостри уши.

— Кой е той? — попита младежът. — Не знаех, че леля ти София има голям син. Мама беше много изненадана — нямахме представа, че очаквате гости.

Сабрина вдигна рамене.

— Той е доведен син на леля София. Просто не помислихме да споменем за посещението му. — За нищо на света не можеше да му разкрие колко се е изненадала самата тя от появата му.

Любопитството на Карлос се събуди, но въпросът му прозвуча подчертано небрежно:

— А добре ли изглежда? Дамите ще го ухажват ли?

— Не знам.

Карлос смръщи чело.

— Какво знаеш въобще за него? — попита накрая. Никой от двамата не забелязваше високия мъж, който пристъпи бавно към тях и се спря само на няколко крачки. Преди да успее да издаде присъствието си, Сабрина започна да говори. Очевидната ревност на Карлос се изля като балсам върху наранената й душа. Усмихна се необичайно кокетно и промълви:

— Ти изглеждаш много по-добре от него. — Всъщност това не беше лъжа. Карлос отговаряше много повече на общоприетия идеал за красота. Но у Брет имаше нещо…

Карлос беше видимо облекчен от този отговор. Очите му не се откъсваха от меките й устни.

— И… — започна той.

Обикновено Сабрина не флиртуваше е Карлос, но Брет бе събудил в сърцето й чувства, които тепърва трябваше да се научи да контролира. Все още дори не ги проумяваше истински. Вдигна очи и огледа преценяващо братовчед си. Той изглеждаше наистина добре, освен това много я обичаше. Дали и Карлос ще я целуне така, както я целуна Брет? — запита се внезапно тя. Дали целувката му ще предизвика у нея същите луди, объркани чувства, както целувката на Брет? И преди да успее да размисли, изтърси:

— Искаш ли да ме целунеш?

Карлос не изчака да му повторят.

— С удоволствие, скъпа! — засмя се той. — С удоволствие!

Устата му беше топла и нежна, ръцете силни и настойчиви, прегръдката страстна. И той миришеше на тютюн и коне като Брет, но докосването му я остави равнодушна. Очевидно умееше да прегръща, но Сабрина се откъсна от ръцете му, преди целувката да стане още по-страстна.

Карлос се задъхваше, бузите му се обагриха в розово.

— Скъпа! Нали знаеш какво изпитвам към теб? — промълви той, но Сабрина бързо постави пръст на устните му. Засрами се, защото просто го беше използвала, и се учуди, че не изпита нищо при целувката му.

— Не казвай нищо, приятелю — прошепна тя. — Не биваше да искам такова нещо от теб. Постъпих зле и те моля да ми простиш.

 

 

Карлос се накани да протестира, но забеляза, че сега не е време за обяснение, затова само каза:

— По-късно ще поговорим пак.

Сабрина поклати глава.

— Не! Забрави моята глупост. Това, което се случи, няма да промени нищо между нас.

Карлос остана за миг вгледан в нея, после се метна на коня и огорчено отвърна:

— В момента се подчинявам на желанията ти, но няма да оставя нещата така. Не забравяй това!

Сабрина съкрушено се загледа след гневно препускащия ездач. Карлос беше приятел. Как можа да се отнесе така с него? Ако Брет не я беше целунал, това никога нямаше да се случи. За всичко беше виновен той!

Обърна се рязко и се озова лице в лице с Брет, облегнат небрежно на ствола на едно голямо дърво. Замръзна на мястото си, питайки се откога ли стоеше там.

Мъжът пристъпи към нея и подигравателно промълви:

— Малък спор с любимия ли?

— Това не те засяга — сопна се Сабрина. — Ако беше джентълмен, щеше да се обадиш. Откога си тук?

— От доста време — отговори сухо Брет. — Кой беше този, дете? Сигурно не харесва на баща ти, нали? Затова ли се срещна тайно е него в обора?

Това вече беше прекалено и Сабрина избухна:

— Как смееш! — изсъска тя. — Това беше братовчед ми Карлос! Нямаше никаква тайна среща! Той посети баща ми, а аз просто се сбогувах с него! — Очите й святкаха като златни звезди. — А що се отнася до съгласието на баща ми, семейството на Карлос много отдавна подготвя сватбата ни.

Изразът по лицето на Брет не издаваше бушуващите в душата му чувства. Той пъхна палци в широкия си кожен колан и каза:

— Сватба? Не си ли малко млада за това?

Ръцете й се свиха в юмруци, но тя успя да се овладее и високомерно отговори:

— След около четири месеца ще стана на осемнадесет.

— Респектираща възраст — подразни я той и с нежна усмивка погали бузата й. — Не избързвай, дете — осемнадесет не значи, че си ужасно стара. Та ти си същинско бебе.

Кехлибарено-златистите й очи засвяткаха предизвикателно.

— Карлос не ме счита за бебе… а и ти също, когато ме целуна.

Един мускул трепна по лицето му и усмивката изчезна.

— Така беше — призна е нежелание той. Изведнъж очите му се присвиха. — Нима стори това, за да го сравниш с мен? Опитваш се да разбереш дали той също не те смята за дете?

Сабрина поруменя от срам, защото осъзна, че беше направила точно това. Може би не нарочно, но много й се дощя да узнае дали реагира на целувката на Карлос, както на тази на Брет. Опита се да прикрие смущението си с нахалство.

— И какво от това?

След целувката Брет съзнателно странеше от Сабрина, за да овладява страстта и желанието, които тя събуждаше у него. Като я видя в обятията на друг мъж, кръвта му кипна, а дръзкият й отговор преля чашата. Сграбчи я, притисна я към себе си и изсъска:

— Щом си решила да правиш сравнения, ще повторим опита!

Устата му се сведе безмилостно към нейната и въвлече цялото й същество във водовъртеж от объркани, преливащи чувства. Прекрасно беше да го целуне отново, да усети пак настойчивите му, търсещи ръце и тези примамливи устни. Внезапно проумя, че е копняла за него. Притисна стройното си тяло плътно до неговото, поиска нещо повече от тази полунежна, полудива атака. Инстинктивно обви врата му с ръце, отметна глава назад и се предложи с цялата си невинност. При тази внезапна капитулация гневът на Брет в миг се изпари, той забрави света около себе си, забрави всичко, освен подлудяващото меко тяло в ръцете си. Отново го връхлетя мъчително потисканата страст. Прегърна я още по-силно, притисна я до себе си. Устата му стана настойчива, а когато тя се поколеба, заповяда пресипнало:

— Отвори устните си, искам да усетя вкуса им.

При тези думи Сабрина потръпна от блаженство, а когато езикът му проникна в дълбините на устата й, цялата се разтрепери. Мъжкият език се плъзна навътре, изпълни я цялата, бавно и чувствено вкуси вътрешната й топлина.

Сабрина беше шокирана и същевременно разтърсена от нахлулата в тялото й страст. Светът се разлюля. Какво прави той с мен? — питаше се безпомощно тя. Коленете й омекнаха, зави й се свят и по слабините й бавно се разля топла вълна. Зърната на гърдите й станаха непоносимо чувствителни и тя тихо изстена. Плътта й жадуваше да усети ласката на опитните мъжки ръце.

Брет от седмици не беше спал с жена и тялото му пламтеше от жажда. Членът му беше твърд и пулсираше болезнено, кръвта бучеше в главата му, а наивната девическа реакция на милувките му едва не отне и последните остатъци от разума му. Беше на път да забрави коя е тя и защо е неприлично да я целува така. Макар да се отнасяше зле и с пренебрежение към жените, преди години се беше заклел никога да не нрави нещастно някое непорочно младо момиче. И без това предпочиташе по-стари, опитни жени.

Когато разбра, че беше на ръба да забрави всички скрупули, побърза да я отблъсне от себе си. Дишайки тежко, запита цинично:

— Е, достатъчно ли беше?

На Сабрина бяха необходими няколко мига, за да се върне в действителността и да напусне света на страстите, завесата на който леко се бе повдигнала пред очите й. Огледа се безпомощно, с устни, леко подути от целувката му, очите полузатворени от удоволствие, после изведнъж проумя значението на думите му.

Замахна и го удари с всички сили по мургавото лице.

— Мръсник такъв! — изсъска гневно.

Брет опипа предпазливо бузата си и каза подигравателно:

— Доста добре се справяш, макар че си още дете.

— Не ме наричай дете! — процеди през стиснати зъби Сабрина.

Той се ухили и отговори:

— Признавам, че не целуваш като невинно дете. Сабрина потисна яда си, врътна се на токове и се втурна през желязната врата в двора. Избяга в стаята си, питайки се как ще понася занапред присъствието на Брет, без да го убие.