Шърли Бъзби
Лилия в нощта (11)

ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА

Празненството в чест на американския племенник на дон Алехандро беше чудесно. Въздухът беше топъл, звездите трепкаха по нощното небе, лек бриз разнасяше аромата на орлови нокти и люляк.

Патиото беше осветено от фенери и дамите в изискани тоалети и господата в елегантни костюми просто блестяха. Квартет от най-добри музиканти изпълняваше тихи серенади.

Алехандро беше много доволен от начина, по който гостите приемаха Брет. Всички сърдечно го поздравяваха. Господата оцениха умението му да води разговор, дамите бяха въодушевени от външния му вид. Само няколко души не споделяха общата радост.

Още в началото Франсиска се оплака на Сабрина, мятайки отровни погледи:

— Не разбирам защо баща ти вдига толкова шум около този гринго. В действителност той не е дори роднина с нас! Просто е срамота как Алехандро го гледа все в устата. Баща ти никога не се е отнасял с Карлос така, както със сеньор Дейнджърмънд!

Сабрина се усмихваше отегчено. Откакто беше пристигнала преди половин час с Карлос и Луис, леля й само мърмореше. Приемът бил лошо организиран, разхладителните напитки недостатъчни, хладният въздух вредял на здравето й и изобщо било глупаво да се организира празненство в патиото по това време на годината. Но Сабрина знаеше, че истинската причина за лошото настроение на леля й е доброто разбирателство между Брет и Алехандро.

Погледът на девойката се плъзна към Брет, застанал до шадравана със сеньора Моралес. Сърцето й а сви от болка, като видя как интимно се усмихва другата жена. От гърдите й се изтръгна въздишка.

Сърцето не искаше да се подчини и тя не можеше да забрави любовта си. Трябва ми време, казваше си с мъка, та аз го виждам всеки ден. Все по-често бягаше в гората. Там поне можеше да тъгува на спокойствие, без някой да й попречи.

През последните дни Брет се отнасяше към нея хладно и се държеше на разстояние. Това естествено й помагаше, но от друга страна, още повече я отчай ваше.

Сабрина смяташе, че вечер, когато Брет се извиняваше и потегляше към Накодочес, отиваше да пие в кръчмите и да играе на зарове, за да избегне присъствието й. Разбира се, дори през ум не й минаваше, че има друга жена. Ала Карлос се погрижи да й отвори очите. Видя я да наблюдава Брет и Констанца и побърза да се присъедини към нея и майка си.

— Красива двойка са двамата, нали? — процеди злобно той. — Почти толкова красива, колкото ние с теб.

Сабрина се усмихна насила, вдигна очи и се опита въпросът й да прозвучи колкото се може по-небрежно:

— Кои? Тази вечер има много красиви двойки.

— Вярно е, но мисля, че сеньор Дейнджърмънд и сеньора Моралес изглеждат особено добре заедно.

Франсиска презрително изкриви устни.

— Сеньора Моралес може да е красива, но лично аз я считам за алчна безсрамница! Много се радвам, че Карлос размисли и разбра каква е. Бедният Емилио нямаше този късмет, макар че на неговата възраст би трябвало да е наясно.

Любопитството на Сабрина веднага се събуди. Обърна се към Карлос и шеговито промърмори:

— Да не би да си ухажвал хубавата сеньора Моралес? — После се нацупи. — А аз ти вярвах! Нали каза, че обичаш само мен?

Карлос хвърли към майка си поглед, който не предвещаваше нищо добро, и гневно отговори:

— Естествено, че те обичам! Тогава беше още дете! Чаках да пораснеш, скъпа. Трябва да простиш някои дребни прегрешения на мъжа, щом сърцето му ти принадлежи. — Погледът му жадно се плъзна по златистата й кожа, подчертана още повече от наситеносинята вечерна рокля. Сабрина се наслади на възхищението му и се закиска, както винаги, когато Карлос говореше за любов. Най-после вечерта започна да й доставя удоволствие.

— Май наистина говориш с ангелски език — засмя се тя. Не искаше да възприеме сериозно любовните обяснения на братовчед си. Когато ритъмът на музиката се ускори, тя го хвана под ръка и каза весело: — Танцувай е мен. Сеньор Брет и сеньора Моралес може да са красива двойка, но ти и аз ще бъдем най-добрите танцьори.

Карлос зарадвано притисна ръката й и двамата се понесоха вихрено в буйния ритъм на фандангото.

Златисточервените коси на Сабрина светеха като фар сред множеството тъмнокоси глави. Брет я следеше с поглед, не можейки да откъсне очи от зачервеното, усмихнато лице, което се въртеше в прегръдките на Карлос. Косата беше закрепена на висок кок и разкриваше грациозния врат и изключителната извивка на раменете. Брет внезапно осъзна, че жадува да я изтръгне насила от тези ръце, да я прегърне и да притисне устни в това съблазнително място между тила и раменете. Не можеше да понесе, че тя е в обятията на друг мъж. Очевидно Карлос не бе излъгал, когато описваше отношенията им, а това означаваше, че когато отговори така сладко и страстно на целувките му, Сабрина предаде мъжа, когото обичаше. Изглежда, Констанца беше по-честната от двете — тя не криеше, че го желае и с удоволствие се люби с него.

Обърна се към стоящата до него Констанца и промърмори:

— Да танцуваме ли?

Тя прие с въодушевление и двамата ритмично се плъзнаха по каменния под.

— За гринго танцуваш отлично фанданго — прошепна след известно време жената. — Как така?

— Първо, прабаба ми беше испанка, и второ, преди няколко години прекарах известно време в Испания. — В зелените очи се появи подигравателно изражение. — Тогава научих доста неща. Да ти покажа ли някои… по-късно?

Констанца задиша учестено и сведе скромно очи.

— Досега не ми беше дадено да посетя страната на дедите си и ме интересува всичко, което можеш да ми покажеш.

Брет се засмя, лошото настроение бе забравено.

— Ще го сторя с удоволствие — обеща тихо той. След фандангото Карлос отведе останалата без дъх Сабрина на бюфета. Взе й чаша сангрия и я заведе до група столове, поставени малко настрана под стряхата на хасиендата. Сабрина нямаше настроение да търпи ухажванията на Карлос, но той не и остави друг избор. Седна до нея и попита:

— Има ли нещо, мила? Толкова си мълчалива тази вечер.

Сабрина видя как Брет отведе сияещата Констанца от танцовата площадка и за първи път в живота си изпита ревност. С усилие откъсна поглед от веселата двойка и прошепна:

— Няма нищо. Просто днес не съм в настроение за сериозни разговори.

— Разбирам — прошепна Карлос. Насочи поглед към Констанца и Брет и продължи все така тихо: — И се радвам. Няма да понеса този гринго да ти причини болка.

Сабрина се насили да се усмихне.

— Моля ти се, не ставай смешен! Той не означава нищо за мен.

— Така е по-добре. Всеки знае, че е безумно влюбен в сеньора Моралес. Последните дни конят му често стоеше вързан зад къщата й — до късно през нощта.

Изведнъж гърлото на Сабрина пресъхна. Защо Карлос не си затваряше устата! Не искаше да слуша обясненията му. Искаше само да обхване с ръце главата си и да се моли сеньора Моралес да се провали вдън земя.

Ала гордо вдигна глава, погледна Карлос право в очите и заяви:

— А аз си мислех, че вече не се интересуваш от сеньора Моралес! Как смееш да я шпионираш!

Карлос се изчерви но се насили да се усмихне и взе ръката на Сабрина в своята.

— Хайде, нека не се караме! Констанца и сеньор Дейнджърмънд не означават нищо за нас, нека не говорим повече за тях.

— Аз не съм започвала, ти си този, който не млъква — произнесе укорително Сабрина.

Карлос е удоволствие би й зашлевил някой шамар, но положи усилия да се овладее.

— Имаш право. Най-добре да поговорим за нас двамата… и за нашата сватба, скъпа.

Сабрина рязко дръпна ръката си.

— Карлос, аз не те обичам и не искам да се омъжвам за теб — отговори сериозно тя и го изгледа с тъжни очи. Той беше толкова добър приятел и не биваше да храни напразни надежди. Погали го по бузата. — Потърси си някоя друга. Аз само бих те направила нещастен.

— Не искам друга! — запротестира ядосано Карлос. — Тази сватба е най-съкровеното желание на родителите ни!

За да разведри малко натегнатата атмосфера, Сабрина отговори е лека усмивка:

— Виждаш ли, аз наистина ще те направя нещастен. Ето че ми се сърдиш още отсега.

Карлос съзнаваше, че не бива да я насилва, затова отговори на усмивката и пусна ръката й.

— Добре, мила, печелиш. Засега поне.

Сабрина облекчено се облегна назад и отпи от чашата си. Съжали, че не може също така лесно да се отърве от мисълта за Брет и хубавата вдовица. Неволно очите й се отправиха отново към двамата и тя промълви:

— Ако се оженят, ще ми е жал за нея. Като съпруг Брет положително ще бъде самият дявол.

Карлос се вцепени.

— Дявол! Девил Дейнджърмънд! — извика след малко той. Спомни си и щракна възбудено с пръсти.

— Естествено! Сега знам къде съм го виждал! Девил Дейнджърмънд! Телохранителя на контрабандиста Френчи!

Сабрина го изгледа объркано.

— За какво говориш, Карлос?

Младежът се обърна към нея, стисна двете й ръце и възбудено продължи:

— Знаех си, че вече съм го виждал, Сабрина. Той е лош, опасен човек! Питам се дали баща ти знае, що за долен негодник е приютил под покрива си. Телохранител на главатаря на контрабандистите, брутален убиец, това е в действителност почтеният сеньор Дейнджърмънд!

Сабрина загуби ума и дума.

— Сигурно се лъжеш! Той наистина има славата на див и буен, знам го от писмата на леля София, но никога не е вършил нещо незаконно или позорно!

— А аз ти казвам, че е бандит! Спомняш ли си, когато бях последния път в Ню Орлиънс, малко преди сватбата на Каталина? — Сабрина кимна. — Мама ме беше помолила да намеря възможно най-елегантния плат за роклята й, затова отидох при контрабандиста Френчи. Той има страшна слава, граби и убива, ала е толкова силен, че корабните капитани продължават да търгуват с него, макар да се страхуват за живота си. Отидох и аз, защото само при него има от прекрасните френски платове. Нали не можех да се върна в къщи с празни ръце! И така, попаднах в бърлогата на лъва, и точно там срещнах сеньор Дейнджърмънд! Докато преговарях с Френчи, той стоеше до нас с изваден нож и само чакаше сгоден случай да ми пререже гърлото.

Сабрина все още не искаше да повярва в тази чудовищна история и с надежда промълви:

— Ти сигурно се лъжеш! Не мога да повярвам, че говориш за Брет!

Карлос й хвърли състрадателен поглед.

— Сеньор Дейнджърмънд е човек, който не се забравя толкова лесно, а и името му е рядко. Да не искаш да ме убедиш, че има двама със същото име, еднакво високи и с тези дяволски зелени очи?

Сабрина поклати глава.

Карлос пожела да се наслади докрай на триумфа си.

— Сабрина, този мъж е убиец! За малко не уби едно беззащитно момиче, докато бях там — видях го със собствените си очи!

Сабрина изстена от ужас.

— Посегнал е на жена? — пошепна гневно тя.

— По-лошо! Нарани я е нож! Трябваше да го спра, макар че… — Той сведе засрамено очи. — Тя беше уличница, Сабрина. И се твърди, че той се е гаврил е нея безмилостно. — После бързо прибави: — Това научих едва по-късно, след като го издърпах от стаята й и го изхвърлих на улицата!

Ръцете на Сабрина се свиха в юмруци.

— Много добре, Карлос! Жалко, че не си го накарал да опита собствения си нож! Защо не бях на твое място…

Карлос промърмори скромно:

— Милимка, аз бях случайно там и тъкмо се канех да напусна това позорно място, когато чух сърцераздирателните викове на момичето. Веднага изтичах нагоре по стълбите и разбих вратата. За щастие то беше живо, но онзи я беше направо нашарил с ножа си. Крещеше, че искала да му открадне парите. Положих много усилия да се овладея, иначе този тип щеше да се намуши на острието ми. Задоволих се да го изхвърля. Ето това, скъпа, е историята на първата ми среща със сеньор Дейнджърмънд.

Шокирана и отвратена от разказа на Карлос, Сабрина погледна към Брет, който разговаряше със сеньора Моралес. Какво знаеше за този човек? Дори леля й София пишеше само лоши неща. Сабрина знаеше, че той се задържаше рядко в Начез, затова не беше за чудене, че е бил в Ню Орлиънс, търгувал е с контрабандни стоки и е изнасилвал млади жени. Сърцето й се разбунтува срещу тези ужасни мисли, но разумът ги прие. Тя повярва на Карлос.

— Трябва да разкажем на баща ми, да го предупредим! — извика възбудено Сабрина.

Странно, отначало Карлос се поколеба, но след кратко обмисляне се съгласи.

— Естествено. Предлагам обаче да почакаме, докато мине празненството. Нека не предизвикваме скандал. Щом баща ти научи историята, ще изгони тихомълком този мръсник и никой освен нас няма да знае за това.

Сабрина замислено кимна. Карлос, разбира се, беше прав. Баща й щеше скоро да научи как е бил заблуждаван. А той се отнасяше към този безсъвестен престъпник като към собствен син!

Тя би предпочела да го изобличи незабавно пред всички, защото кипеше от гняв. Защо не му пронизах гърлото още при първата ни среща! — каза си ядосано. Не проумяваше, че зад гнева прикрива истинските си чувства. Прекрасно беше да мрази, след като бе страдала дни наред. Празненството продължи безкрайно и тя едва дочака момента, в който щеше да разобличи Брет Дейнджърмънд като подлец. Ала когато мигът най-после настъпи, й се дощя да не посвещава баща си в тайната. Не искаше да преживее разочарованието му, не искаше да присъства, когато Брет ще се опита да отрече историята на Карлос.

Но братовчед й настоя и остана до нея, докато тя не каза на Алехандро:

— Татко, като си идат гостите, Карлос и аз имаме да обсъдим нещо важно с теб.

Алехандро не беше много въодушевен, защото сметна, че Карлос е придумал Сабрина да се съгласи с женитбата, и колебливо отговори:

— Трябва ли да го направим точно тази вечер?

Карлос също настоя:

— Чичо, работата не търпи отлагане.

— Е, добре — въздъхна Алехандро. — Щом гостите се разотидат, ще се срещнем в библиотеката.

Когато най-после се стигна дотам, обяснението съвсем не протече така, както си го бе представяла Сабрина.

Баща й очевидно им беше сърдит. Ала когато Карлос започна сериозно:

— Чичо, трябва да поговорим за племенника ви, сеньор Дейнджърмънд! — Алехандро въздъхна с облекчение.

— О! — усмихна се той. — Какво пак е направил този млад дявол?

А след драматичното разкритие на Карлос, че е срещнал „Девил“ Дейнджърмънд при контрабандиста Френчи, Алехандро небрежно заяви:

— Това отдавна го знам.

Сабрина зяпна баща си е отворена уста.

— Как? Ти си знаел? — Гласът й пресекваше от вълнение.

Алехандро кимна.

— Естествено. През лятото бях в Ню Орлиънс и се срещнах с Брет. Той ми разказа всичко по време на една вечеря.

Някой почука на вратата и Сабрина изтича да отвори. Очите й станаха студени, като видя пред себе си Брет.

— Какво търсиш тук? — попита възмутено тя. Брет вдигна вежди и подигравателно промълви:

— Лошо настроение ли, съкровище?

— Влез вътре, Брет! Разговорът ни сигурно ще те заинтересува — извика весело Алехандро.

Брет влезе и когато забеляза Карлос, веднага му стана ясно за какво са разговаряли тримата. Алехандро се усмихна и се зае да обяснява:

— Тъкмо ми заявиха, че си бил контрабандист.

— О, наистина ли? — промълви Брет, без да сваля очи от Карлос.

Сабрина застана до братовчед си и ядосано попита баща си:

— Нима това ти е безразлично? Та той е търгувал с незаконно внесени стоки! И е служил като телохранител на един от най-прочутите контрабандисти в Ню Орлиънс!

Алехандро беше в отлично настроение, защото опасенията му, че Карлос иска да обяви годежа си със Сабрина, бяха излезли напразни.

— Виж какво, момичето ми, тази неща наистина не ме впечатляват особено. Освен това Брет сам ми разказа всичко и в историята нямаше нищо нечестно и непочтено. Тъкмо обратното, той е действал много смело и благородно.

— Благородно! — Сабрина просто изплю думата и хвърли унищожителен поглед към Брет. — И ти наричаш това благородно! — изфуча тя, обърна се отново към баща си и попита: — А какво би казал, ако узнаеш…

Карлос стремително улови ръката й, за да я принуди да млъкне.

— Както виждам, страхът ни е бил напълно неоснователен. Съжалявам, че ти отнехме толкова време, чичо. Ще ни извиниш ли? Ще се сбогувам със Сабрина и ще се прибера в къщи.

Алехандро благосклонно кимна и двамата излязоха от библиотеката.