Джоана Линдзи
Обичай само веднъж (40)

Глава четиридесета

Тази вечер на задната тераса бе сервирана студена вечеря за състезателите по крокет. Реджи донесе Томас долу, за да се порадва на късното следобедно слънце. Легнал на едно голямо одеяло, той се радваше да надига главичка към звуците, които представляваха интерес за него. Всички гости се отбиха, за да се запознаят с новия наследник Монтиът.

Само неколцина от гостите на Мириам щяха да прекарат още една нощ в Силвърли. Повечето от тях си бяха тръгнали този следобед, включително и Силина Едингтън. Реджи не разбра дали Никълъс бе говорил с нея, или тя самата бе сметнала за благоразумно да си тръгне.

Памела Ричи се приближи, за да погледне Томас. Нещастна жена беше тя. Ако не внимаваше, тези бръчки на недоволство щяха да се задълбочат.

Реджи изобщо не се разтревожи, когато Никълъс и Ан Хенслоу се включиха заедно в мач по крокет. Двамата стояха един до друг, изчаквайки реда си и се смееха, но Реджи нямаше нищо против. Тя чувстваше, че отношението й трябва да се съобрази единствено с безбройните намигания и усмивчици, които този следобед й хвърляше Никълъс. Сякаш си имаха своя шега, но не си бяха казали нито дума, след като обядваха един срещу друг. И въпреки това той трябваше само да я погледне, за да започне да се подсмихва.

Никълъс беше щастлив. Реджи мислеше, че знае защо и догадките й я правеха също толкова щастлива.

Слънцето беше започнало да залязва, обагряйки всичко наоколо в разкошни цветове. Томас прекара достатъчно време навън и се въртеше върху одеялото с удвоена енергия — знак, че е огладнял.

— Толкова е спокойно тук по това време на деня — рече тихо Елинор. — Ще ми липсвате — ти и малкият.

— Нали не смяташ вече да си тръгваш? — попита изненадана Реджи.

— Скъпа, вече не съм ти необходима тук. — И двете знаеха, че Елинор остана само, за да помогне на Реджи през първите месеци на брака й. — Дикън ми каза, че Ребека продължава да си е все същата стара вещица откакто не съм там. Той също има нужда от мен. А и да ти кажа истината, това дълго отсъствие от Корнуол ми отвори очите.

— Защо, Елинор, ти и Дикън да не сте…? — рече зарадвана Реджи.

Елинор се усмихна.

— Много пъти през последните четири години ме е молил да се омъжа за него. Смятам, че най-сетне съм готова да го обмисля сериозно.

— Страхотно! Ще позволиш ли на мен и Никълъс да подготвим сватбеното тържество или Ребека ще иска да го стори?

— Боя се, че Ребека ще настоява — засмя се Елинор. — Тя цяла вечност тласка Дикън към мен. — Томас се обади, молейки за внимание. — Искаш ли да го взема, скъпа?

— Не и ако не можеш да го нахраниш — усмихна се дяволито Реджи.

— Побързай. Ники цял ден те наблюдава толкова изкъсо, че виждам как ще започне да те търси, ако се забавиш.

— Но аз знам къде е — каза Никълъс, като приближи към тях отзад. Той взе Томас на ръце. — Значи разбойникът е гладен, така ли? Мили боже, освен това е вир-вода! — Той бързо отдалечи детето от себе си и жените се разсмяха.

Реджи уви Томас с едно по-малко одеяло.

— Това е нещо, което бебетата правят доста често. Дай да го взема.

— Не, аз ще го нося вместо теб. — Никълъс се наведе към Реджи и зашепна нещо само за нейните уши. — След като свършиш с него, може би ще останем за малко сами?

— О, каква мила картинка са тези тримата! — неприятният глас на Мириам се намеси. — Бащата, който душа дава за копелето си. Вие, мъжете от семейство Идън, ставате чудесни бащи, Никълъс. Твърде жалко, че като съпрузи толкова не ви бива.

Никълъс се обърна рязко.

— Аз няма да правя изключение, мадам. Ти естествено си разстроена, че добре изкованият ти план се провали и не мина, както очакваше.

— Не знам за какво говориш — отвърна тя презрително.

— Така ли? Нека сега ти благодаря, преди да съм забравил. Ако не беше блестящият ти списък от гости, аз и съпругата ми можехме все още да сме отчуждени. Но сега вече не сме. И на теб трябва да благодарим за това, че се сдобрихме, майко.

Лицето на Мириам се сгърчи от гняв, който не успя да прикрие.

— Гади ми се до смърт, като те чувам да ме наричаш така. А и, Никълъс, ти не знаеш всъщност колко блестящ е моят списък на гостите — засмя се тя. — Имам чудесна изненада за теб. Виждаш ли, истинската ти майка е тук! Не е ли чудесно? Защо не се направиш на глупак и не вземеш да разпиташ всяка от дамите тук, дали тя не е кучката, която те е родила? Ще бъде толкова забавно!

Никълъс не можеше да помръдне. Беше толкова смаян, че дори не успя да се пресегне и да спре Мириам, която си тръгна. Сърцето на Реджи се сви, когато взе Томас от ръцете му, а той сякаш не забеляза това.

— О, Никълъс, не й позволявай да те разстройва — каза нежно Реджи. — Тя го каза само от злоба.

— Така ли? — Очите, които погледнаха Реджи, бяха пълни с болка. — Така ли? Ами ако е казала истината?

Отчаяно търсейки помощ, Реджи погледна към Елинор. По-възрастната жена беше пребледняла. Реджи разбра, че никога не бе имала по-голяма нужда от помощ.

— Кажи му — каза тихо тя и Ели ахна.

— Реджина!

— Не разбираш ли? Крайно време е. — Тя притисна Томас по-силно и зачака.

Никълъс гледаше от Реджи към Елинор, а по лицето му се смесваха отчаяние и объркване.

— О, Ники, недей да ме мразиш — започна Елинор с умоляващ тон. — Мириам се държа грозно, но… но тя също така каза истината.

— Не! — Думата се откъсна от него. — Не ти. Ти би ми казала, ако…

— Не можех — Елинор се разплака. — Дадох дума на Мириам, че никога няма да предявявам права върху теб, когато тя ми даде своята дума, че ще те отгледа като свое дете.

— Това ли мислиш, че направи тя? — попита Никълъс с болка. — Тя никога не беше майка за мен, Ели, дори когато бях дете. Тогава ти беше тук. Знаеш го.

— Да, и аз бършех сълзите ти и те успокоявах, и всеки път умирах по малко. Баща ти не искаше да ти лепнат етикета „копеле“, и аз не го исках. Мириам удържа думата си, че никога няма да ме издаде, затова и аз трябваше да държа на своята дума.

— Тя е казала на жена ми. И направи живота ми черен — изсъска той насреща й.

— Мириам правилно е преценила Реджина. Знаела е, че няма да каже на никой друг и така стана.

— Винаги ме е заплашвала, че ще разгласи това.

— Само заплахи, Ники.

— Но аз живях с нейните заплахи. Те управляваха живота ми. И въпреки това щях с радост да приема етикета, ако можех да имам истинска майка. Не го ли разбра, когато през всичките тези години изливах сърцето си пред теб? Защо не ми каза?

Петното на незаконното му раждане не беше толкова важно, колкото тази война. И двамата го знаеха. Елинор изхлипа:

— Прости ми — и побягна към къщата.

Реджи постави ръка на рамото на Никълъс.

— Тя се боеше да ти каже, боеше се, че ще я намразиш. Последвай я, Никълъс. Изслушай я спокойно и й дай възможност да ти разкаже това, което разказа на мен. И на нея не й е било лесно през всичките тези години.

— Ти си знаела? — попита той недоумяващ.

— Откакто родих Томас — отвърна тихо тя. — Тя беше при мен, докато раждах и искаше да разбера истинските причини, поради които не си тук. Боя се, че не повярвах как някой може да е толкова глупав, та да позволи подобен факт да развали женитбата му. — Реджи му се усмихна. — Съжалявам, но така и не разбрах колко много е означавало това за теб.

— Вече не значи нищо — отвърна той.

— Тогава не я съди толкова строго, Никълъс, и я изслушай, без да я прекъсваш. Моля те.

Никълъс стоеше и гледаше към къщата, а Реджи продължи:

— Не всяка жена има смелостта да отгледа незаконно дете. Виж само как самият ти се отнесе към това в края на краищата. Решил си никога да не се ожениш, тъй като не си искал съпругата ти да носи подобно бреме. Не мислиш ли, че това е още по-лошо за майката? И не забравяй колко млада е била Елинор тогава!

— Ти би го направила, нали?

Тя сви рамене.

— Да, но не забравяй, че ние от семейство Малъри сме свикнали да имаме незаконородени в рода.

Никълъс въздъхна тежко.

— Върви, Никълъс. Поговори с нея. Ще видиш, че тя си е все същата жена, която винаги е била — най-добрата ти приятелка. Та тя през цялото време ти е била майка. Сега е твой ред да изслушаш мъката й.

Никълъс нежно улови лицето й с ръка. Томас се въртеше в ръцете й и той рече:

— Върви да нахраниш сина ми, мадам.

Реджи се усмихна, когато той се отдалечи в посока към къщата. През поляната тя срещна погледа на Мириам и тръсна глава, когато графинята се обърна рязко. Щеше ли някога да се промени Мириам?

Реджи потърка буза о главичката на Томас и тръгна към къщи.

— Не се тревожи, ангелче, толкова много ще те обичаме, че никога няма да ти липсва нейната любов. Почакай само да пораснеш достатъчно, та да чуеш за твоите правуйчовци. Ами, единият от тях беше за известно време пират, и…