Джоана Линдзи
Обичай само веднъж (14)

Глава четиринадесета

Тържеството по случай годежа, организирано от Едуард и Шарлот Малъри, имаше голям успех. Присъства цялото семейство и всички техни близки приятели. Бяха успели да убедят дори съпругата на Джейсън да дойде за събитието от баните в Бат. Бабата на Никълъс и леля му Елинор се забавляваха много и Реджи доби впечатлението, че са се били отчаяли, че Никълъс никога няма да се ожени. Майка му, за която той никога не говореше, очевидно отсъстваше.

Никълъс се държеше чудесно и всичко вървеше много добре. Бяха необходими две седмици, за да се подготви тържеството и сега се оказваше, че усилията и педантичното оглеждане на всяка подробност не бяха отишли напразно.

Уви, нещата вървяха гладко не за дълго. Два месеца след това тържество Реджина Малъри беше потънала в отчаяние. Не й помагаше фактът, че бе стигнала дотам лека-полека.

Всичко беше напразно.

Тя не би повярвала, че всичко това е възможно, не и след като се бяха любили с Никълъс. Беше толкова уверена, че той ще е щастлив да се оженят след онази нощ. Той бе толкова прекрасен, така невероятно търпелив и нежен с нея тогава. Със сигурност беше пил много, но нима това бе достатъчно, за да изличи от паметта му техните прегръдки?

О, те все пак щяха да се оженят. И той винаги й съобщаваше, когато имаше намерение да напусне за известно време града. Отиваше в Саутхамптън за по няколко седмици, като твърдеше, че има работа. Винаги й съобщаваше кога ще се върне в Лондон, но през последните два месеца го беше виждала не повече от пет пъти. И всичките тези пет пъти бяха ужасни.

Никълъс никога не закъсняваше, когато я придружаваше на някое тържество, но я беше довеждал в къщи само три пъти. Останалите два пъти Реджи си беше позволила да изпусне нервите си и си бе тръгнала без него. Не че Никълъс я изоставяше и прекарваше цялата вечер в стаята за карти или се посвещаваше на политически дискусии, но често пъти прекарваше повече време със Силина Едингтън, отколкото с нея.

Всичко това се правеше нарочно. Тя знаеше много добре, че той се преструва на мръсник заради нея. Точно това я нараняваше толкова много. Ако само за минута си помислеше, че той се показва в истинската си светлина, тя щеше да позволи на Тони да се разправи с него. Но той не беше мръсник. Разиграваше безпощаден театър само за да я накара да се откаже. Точно както той беше принуден да се сгоди за нея, така искаше да я принуди да се откаже от годежа.

Най-лошото беше, че колкото и да я болеше, Реджи не можеше да скъса с него. Вече трябваше да мисли не само за себе си.

Никълъс свали нейната къса пелерина от черна дантела и я подаде на лакея заедно със своето тъмно наметало, подплатено с червено, и цилиндъра си. Реджи беше облечена с бяла рокля с къси ръкави, поръбена със златисти пискюли. Деколтето й беше доста отворено по модата, като едва прикриваше гърдите й и поради това тя се чувстваше неудобно в тази рокля, както и поради факта, че бялото бе цветът на непорочните девойки.

Реджи беше успяла да придума своя вуйчо Едуард да й се довери и този път да я пусне без придружител. Между нея и Никълъс не се случваше нищо приятно след тържеството по случай техния годеж.

На каквото и да се бе надявала, тя вече беше разочарована. По време на краткото пътуване двамата бяха сами в неговата затворена карета, но той не се бе опитал да се приближи до нея, дори не й беше казал нито дума.

Реджи го погледна крадешком, докато влизаха в стаята за музика, където една млада двойка, приятели на Никълъс, забавляваха около двайсетина души гости за вечеря. Тази вечер Никълъс изглеждаше изключително добре в издължения си тъмнозелен фрак, бродираната кремава жилетка и ризата с жабо. Връзката му беше вързана хлабаво и беше обул дълги панталони, въпреки че за вечерно облекло суетните мъже предпочитаха панталоните до коляното и копринените чорапи. Материята прилепваше по дългите му крака и разкриваше мощните му бедра и прасци. Само като погледнеше силното му и грациозно тяло, Реджи се чувстваше смутена.

Косата на Никълъс беше смесица от къси тъмнокестеняви къдри, сред които имаше толкова много златисти кичури, че понякога изглеждаше медена, дори руса. Реджи знаеше, че е мека на докосване, знаеше, че и устните му са меки, а не като неумолимата, твърда черта, в която се бяха превърнали напоследък. О, защо не искаше да разговаря с нея?

В погледа й блесна пламъче. Тя спря насред коридора, като леко извика и принуди Никълъс също да спре. Той се обърна към нея, а тя се наведе, за да оправи обувката си. Загуби равновесие и се олюля към него. Никълъс я хвана под мишниците, ръцете й сграбчиха раменете му, за да се изправи, а гърдите й се притиснаха в неговите. Той въздъхна така, сякаш го бяха ритнали силно в стомаха. Това наистина беше силен удар. През тялото му преминаха горещи вълни, а очите му пламнаха като въглени.

Тъмносините очи на Реджи също го изгаряха.

— Благодаря ти, Никълъс.

Тя го пусна и тръгна напред, сякаш не се беше случило нищо, докато той стоеше там със затворени очи и стиснати зъби, като се опитваше да се окопити. Как стана така, че подобен малък инцидент успя да го извади от строгия самоконтрол, който си беше наложил? Достатъчно лошо бе това, че я виждаше, чуваше и усещаше парфюма й, но да го докосва… това беше оръжието, което напълно разгромяваше защитата му.

— О, погледни, Никълъс, вуйчо Тони е тук!

Реджи се усмихна на Антъни Малъри, който беше в другия край на стаята, но усмивката й беше отправена колкото към него, толкова и към нея самата. Тя беше чула въздишката на Никълъс, беше усетила как потръпна, беше видяла желанието в златистите му очи. Измамник. Той все още я желаеше. Но не искаше тя да разбере. Сега обаче тя го знаеше. И това я стопли, накара я да прости голяма част от неговото ужасяващо поведение.

Никълъс настигна Реджи при вратата на музикалната стая, като погледът му веднага падна върху Антъни Малъри, наведен над дамата, която седеше до него.

— По дяволите, какво прави той тук?

Реджи едва не се изсмя от тона му, но успя да се сдържи.

— Не мога да знам. Домакинята е твоя позната, не моя.

Той я фиксира с поглед.

— Той рядко посещава подобни сбирки, независимо дали е поканен или не. Дошъл е, за да може да те държи под око.

— О, не си справедлив, Никълъс — обади се тя. — Това е първият път, в който се натъкваме на него.

— Забравяш за Воксхол!

— Е, това беше случайно. Не вярвам онзи ден вниманието му да е било насочено към това, да ме държи под око.

— Точно обратното. И двамата знаем върху какво беше съсредоточено вниманието му тогава.

— Олеле, ама ти се разсърди! — промълви Реджи и сетне изостави темата. Знаеше защо е тук вуйчо й. Беше чул, че са виждали Никълъс с други жени и беше побеснял. Очевидно бе решил, че присъствието му ще бъде от полза.

Младата двойка на пианото завърши дуета и някои от гостите започнаха да стават от местата си, за да се поразтъпчат, преди да започне следващата песен. Модерните мъже се бяха облекли с ярки сака от сатен и подходящи панталони до коляното. Омъжените жени се отличаваха по смелите тонове на тоалетите си, тъй като девойките носеха пастелни тонове или бяло.

Реджи познаваше всички, освен домакинята, госпожа Харгрийвс. Тук беше и Джордж Фаулър със сестра си и по-малкия си брат. Тя наскоро беше срещнала лорд Пърсивал Олдън, който беше добър приятел на Никълъс. Познаваше дори приятелката на Тони, която седеше до него. И за нейно огромно раздразнение беше и Силина Едингтън, придружена от един стар приятел на Тони.

— Никълъс — Реджи го докосна нежно по ръката. — Трябва да ме запознаеш с нашата домакиня, преди да е започнал рециталът на сестрата на Джордж.

Реджи усети как той се стяга под пръстите й и се усмихна, когато тръгна пред него към госпожа Харгрийвс. Ами тя трябваше май по-често да го докосва, това беше истинският подход.

Вечерта не минаваше така, както беше желала. На вечерята я сложиха доста далеч от Никълъс край дългата маса. Той седна до домакинята, една доста привлекателна жена, и направи необходимото, за да бъде очарователен и да омагьоса нея и всички останали дами наоколо.

Реджи разговаряше колкото се може по-благовъзпитано с Джордж, но й беше трудно да бърбори, когато се чувстваше толкова тъжна. Мръсникът лорд Пърсивал, седнал от дясната й страна, изобщо не й помогна, като постоянно коментираше Никълъс и я караше да отклонява поглед към него отново и отново, принудена да разпознае всичките признаци, които беше виждала и преди. Никълъс не се държеше просто очарователно с госпожа Харгрийвс, той имаше вид на мъж, заел се да покори тази жена.

С напредването на вечерта Реджи забрави за предишния си триумф от объркването на Никълъс. По време на вечерята той не я погледна нито веднъж. Тя откри, че й е трудно да се усмихне дори за малко на компаньоните си и благодари на бога, че Тони не е наблизо. Ако точно сега трябваше да изтърпи фалшивите му коментари, щеше да се разплаче.

С огромно облекчение Реджи най-сетне се оттегли от стаята заедно с останалите дами. Разполагаше само с няколко минути да се успокои обаче, преди мъжете да се появят в дневната. Тя затаи дъх и зачака да види дали Никълъс ще продължи да я пренебрегва. Той се насочи право към госпожа Харгрийвс, без дори да погледне към Реджи.

Това беше повече от достатъчно. Гордостта й нямаше да й позволи да остане. И ако вуйчо й кажеше само една дума за Никълъс, щеше да избухне. Не можеше да го направи на публично място.

Когато помоли Джордж Фаулър да я изпрати до вкъщи, зелените му очи се разшириха от удоволствие. Сетне той каза:

— Ами вуйчо ти?

— Много ме ядосва. — Реджи беше и не беше ядосана, но това й послужи като извинение. — А и е довел със себе си дама. Въпреки това ми е неприятно да ти се натрапвам, Джордж. Ти си тук със сестра си.

— Брат ми ще се погрижи за нея, не се бой — заяви той усмихнат.

Е, помисли си сърдито тя, хубаво беше, че поне някой я харесваше.