Джоана Линдзи
Обичай само веднъж (34)

Глава тридесет и четвърта

— Предполагам, трябва да спомена, че през уикенда очаквам гости.

Изявлението на Мириам насочи всички погледи към нея. Те вечеряха в официалната трапезария, като Никълъс беше седнал в единия край на масата, а Реджи — в другия. Голямото разстояние между тях отразяваше отдалечеността на господаря и господарката на къщата. Това идеално устройваше Реджи. От три дни не беше казала нито дума на съпруга си.

Мириам и Елинор бяха седнали една срещу друга в центъра на масата. Така беше много по-лесно да се разговаря, но двете сестри нямаха какво да си кажат.

Сър Уолтър Тирит седеше до Мириам. Приятелският настроен съсед се беше отбил преди вечеря и тя го бе поканила да вечеря с тях. Както обикновено поведението на Мириам беше съвсем различно, когато този джентълмен присъстваше. Тя се държеше почти сърдечно.

Всъщност Тирит беше много приятен човек. На средна възраст, всъщност няколко години по-млад от Мириам, той изглеждаше добре с изисканите си посивели кичури по слепоочията на иначе тъмнокестенявата си коса. Очите му бяха зелени. Той бе земеделец по душа и неуморно можеше да разговаря за земята, посевите, времето. Забавно беше да се наблюдава колко сериозен може да стане, когато заговори за тези неща, тъй като към всички останали теми се отнасяше с небрежно безразличие.

Никълъс се стараеше да се държи любезно с госта, което беше голямо облекчение за всички след трите дни начумерено настроение. Той поддържаше доброто настроение на сър Уолтър с приказки относно пролетните насаждения. Но дали наистина го разведряваше? А може би истински се интересуваше от това? Реджи беше изумена колко се вживява в темата. Дали и той беше фермер по душа? Колко малко знаеше тя за мъжа, за когото беше омъжена!

Приятното му държание обаче не се отнасяше до съпругата му. Всички други бяха обкръжени с внимание. Дори Мириам получаваше добри обноски. Но Реджи оставаше пренебрегната. Това я нараняваше. Тя вече не му се сърдеше след техния спор, тъй като никога не се сърдеше дълго. Бе обидена, защото не можеше да забрави онзи сън. Той й бе изглеждал толкова истински. Не можеше да забрави какво чувстваше, когато беше в обятията му, когато той я любеше. Каквато си беше глупачка, го беше приела със сърцето си. Защо беше такава, защо толкова лесно прощаваше?

Изявлението на Мириам относно гостите накара Никълъс да се намръщи.

— За целия уикенд ли? Да разбирам, че това не е обичайното ти даване на вечеря, така ли?

— Всъщност не — отвърна Мириам. — Надявам се, че нямаш нищо против. Боя се, че поканите бяха изпратени точно преди да пристигнете. Не ви очаквах да се върнете у дома.

— Нито пък си очаквала аз да остана, сигурен съм в това — рече сухо Никълъс.

Елинор се намеси, преди да започне спорът:

— Смятам, че идеята е добра. Доста близо е до началото на сезона, но той едва ли ще започне до една седмица. На колко гости разчиташ, Мириам?

— Само около двайсетина. Но не всички ще останат да преспят.

— Това не е обичайният ти стил, мадам — коментира Никълъс. — Мога ли да попитам какъв е поводът?

Мириам обърна глава право към Никълъс, за да не може Уолтър да види очите й.

— Трябва ли да има повод? — От очите й към Никълъс проблеснаха кинжали.

— Не. Обаче ако си започнала да харесваш многолюдни събирания, предлагам ти тази година да отидеш в Лондон и да им се радваш до насита. Дори можеш да използваш градската ми къща, която е толкова добре ремонтирана от жена ми.

— Дори не бих и помислила да оставя Силвърли без надзор — рече сковано Мириам.

— Уверявам те, мадам, че ще се насиля да остана тук и да се грижа за имението. Способен съм да го извърша, макар да ти харесва да мислиш другояче.

Мириам не се хвана на въдицата. Никълъс започваше да разбира, че тя не иска да се кара с него, когато сър Уолтър е с тях. Каква чудесна ситуация. Какъв майтап! Но леля Ели се бе смръщила насреща му, а горкият Тирит изглеждаше смутен. Реджина, милата Реджина гледаше в чинията си и избягваше погледа му. Той въздъхна.

— Прости ми, майко. Не исках да кажа, че искам да се отърва от теб или че ти липсва вяра в собствения син. — Той се ухили, като видя, че тя се вцепени. Може би все пак му бяха останали някои малки удоволствия. — Разбира се, че ще си посрещнеш гостите. Убеден съм, че леля Ели и съпругата ми ще се радват да ти помогнат при организирането.

— Вече съм готова с всичко — рече бързо Мириам.

— Значи с това приключваме обсъждането, нали?

Никълъс се върна към храната си, а Реджи поклати глава.

Тя смяташе малките си битки с графинята под своето равнище, но винаги биваше провокирана. Но тази вечер Мириам не бе направила нищо, за да предизвика Никълъс. Защо се бе посветил на това да се държи неприятно?

Щом дамите оставиха господата да пият бренди, Реджи се оттегли в стаите си. Но Томас спеше, Мег беше в крилото на прислугата заедно с Харис, а и беше прекалено рано, за да си ляга. И въпреки това Реджи не искаше да слиза долу. Смущаваше се от това, че съпругът й я пренебрегва пред други хора.

Щом влезе в дневната, Никълъс забеляза отсъствието на Реджина и отиде при Елинор.

— Къде е тя? — попита рязко той.

— Каза, че се оттегля.

— Толкова рано? Да не е болна?

— Скъпи Ники, къде беше този интерес към жена ти, когато тя беше заедно с теб?

— Не ме наказвай, лельо Ели. Смятам, че достатъчно неща изтърпях.

— И въпреки това продължаваш да си все така опърничав — въздъхна Елинор. — Което само те прави нещастен, признай си.

— Глупости! — отвърна раздразнен той. — А ти не знаеш цялата история, лельо Ели.

Тя въздъхна, като забеляза упорито стиснатите му устни.

— Може би. Но начинът, по който пренебрегваш горкото момиче въпреки всичко е нежелателен. Ами че аз не съм те чула да й кажеш една дума, откакто пристигнахме тук.

— Повече от една, уверявам те.

— О, ставаш непоносим, Никълъс! — Елинор продължаваше да говори с нисък глас. — Просто не искаш да признаеш, че си сгрешил, че имаш чудесна жена и нямаш никакви причини да не я обичаш.

— Наистина признавам това. Сега моята жена съжалява за това, че ме е избрала за съпруг. Казах й веднъж, че ще стане така. Неприятно нещо — додаде той, — да се окажеш прав за единственото нещо, за което си искал да грешиш.

Елинор го загледа с тъжен поглед как се отдалечава. Колко й се искаше да може да помогне. Но това той трябваше да разреши сам.

Много по-късно Никълъс влезе в дневната, която разделяше двете господарски спални и се сепна, когато видя Реджи да чете, свита на дивана. Тя беше облечена с яркосин сатенен халат, пристегнат в талията, съблазнително прилепнал към нежната й фигура. Черната й коса бе паднала около тънките рамене в чувствен безпорядък. Тя пусна книгата и го погледна.

Погледът й беше прикован в него. И с обичайната си сила го разтърси. По дяволите! Щеше да прекара още една нощ в мъчително мятане в самотното си легло.

— Мислех, че си си легнала. — Отчаянието правеше гласа му остър.

Реджи постави бавно книгата в скута си.

— Не бях уморена.

— Не можеше ли да четеш в своята спалня?

Тя успя да си придаде спокоен вид.

— Не знаех, че само ти можеш да използваш тази стая.

— Не е така, но ако се каниш да се излежаваш полуоблечена, прави го в леглото си — тросна се той. Той се мръщи насреща й още малко, сетне влезе в своята спалня.

Реджи седна. Толкова, нямаше повече да бъде на негово разположение. Какво я беше накарало да мисли, че ще успее да го съблазни? Единственото, което успя да събуди у него, беше гняв. Ще е добре да не го забравям, каза си тя.