Читателски коментари от zlodeyski

Аз по-голяма глупост през живота си не съм чел!

Съжалявам, че се захванах да чета тази „книга“, не мога да повярвам, че загубих няколко часа от живота си за тази простотия.

На авторчето много му бяга историята, очевидно заедно с логиката не му е най-силната страна. С основание в Русия забраниха филма, няма нищо, абсолютно нищо общо нито със сталинова Русия, нито с Чекатило, нищо. Чул някакъв си тъпак, че в СССР имало КГБ, ГУЛАГ и Чекатило, и аре сега ще пишем книга!

Една от най-големите глупости, които съм чел някога въобще.

Като се почне от леопардовите бански и се свърши до смъртта в болницата, тъпо, безсмислено и скучно, някаква латиноглупост в стил „Богатите също плачат“.

Ама то от Маркес какво друго да се очаква?

Превода на това издание е отвратителен, превода на изданието от 1985 е къде-къде по-добър.

Наивна, предвидима, повърхностна.

Все едно чета ново издание на „Под игото“.

Същия сценарий: младите искат да се освободят, старите повече им казват „Не бързайте“, един лош (Илче), баща му е приятел с турците, гръцкия игумен мрази българите, младите и силни българи стават хайдути, почват да отмъщават на турците, в четата на Китан войвода си има предател (Петре Егюптинот) и накрая съд и заточение и „Македония свободна ке биде!“.

Най-силното произведение на Георги Марков.

Не знам защо всички се концентрират само и единствено върху „Задочните репортажи“. Това му произведение е много по-силно.

Само го вижте как започва, Играта е по-съвършена от живота.

Посредствена история, постна, без въображение, предсказуема и клиширана, типично по американски. Все едно четете някакъв треторазреден сценарий за трилър от Холивуд.

Супер-пупер касоразбивач, който преодолява всичко създадено от човека.

И ако някой може да ми обясни какъв е смисълът да минираш дома си в случай на нахлуване на крадци/федерални агенти, а после да оставиш писмо, че си го минирал?

Влизането в „Зона 51“ и извеждането на извънземните от там без никой да ги забележи няма да го коментирам, то и на мен не ми стана ясно как точно се случи.

… ще мъкнем влагата към вас!

В един момент ти става ясно как ще свърши всичко, но все пак, една от най-добрите книги на Арчибалд Кронин.

Четох я с интерес.

Доста посредствена книга на Кронин, далече от добрите му произведения, посветени на минните лекари в Уелс.

Можеше да развие повече историята на д-р Мъри след като слезе от кораба в Калкута, да хвърли повече светлина върху брака му с Дороти Холбрук, а в крайна сметка, ако толко е имал угризения, можеше да се обеси много по-рано.

Кети, като такова чисто, неоптенено и набожно момиче едва ли би могло да съществува в годините след Втората световна, то все едно са я извадили от Викторианската епоха.

Книгата е тотален провал.

Не знам каква е тая мания на англоговорящите писатели да пишат романи за СССР, използвайки солженициновият „Архипелаг ГУЛАГ“ като речник на термините.

Не е достатъчно да вземеш един герой, автоматично да му лепнеш „десятка“ или „четвертак“, да го пратиш в лагер „за нищо“ и да правиш съчинение по картинка на тема „мизерните условия в съветските лагери“.

Или за бита на руснаците по време на СССР и днешна Русия.

Спрях да чета книгата в момента, в който на сцената в Сибир се появи 100 градусова севернокорейска водка. Точно в Сибир, точно 100-градусова и точно севернокорейска, можеше малко по-добре да се подготви авторът.

И докато четох книгата така и не разбрах каква е връзката между Сталинова Русия и терористичния акт в Беслан. Сигурно, ако я бях дочел до края, щях да разбера, но не обичам да си губя времето с глупости. Може би авторът е искал да засили усещането за „руския“ елемент в произведението си, колкото повече събития от Русия споменава, толкова по-истинско е произведението?

И това в епохата на Гугъл?

По-тъпо произведение е единствено „Дете 44“, това успешно му диша във врата.

Тази книга е способна да накара човек пеша да тръгне към Барселона

Първата част беше по-добра, сега да видя как е третата.

Надявам се докато я прочена, да качите и четвъртата.

Преводът е тотален провал, по-добре не се пишете преводачи.

Книгата е голяма тъпня, очевидно не е за всеки и се мъча в момента с нея и ще се мъча още 10–20 страници и до там.

От всяко дърво свирка не става.

Като цяло доста слабичко, в стила на американската литература — богат психопат с извратени наклонности и убиецът никога не е този, към когото водят следите през цялото време.

Абсолютно бездарно произведение, евтин холивудски екшън. Както винаги, главният герой отнася една торба бой, нищо му няма, не е необходимо да остава в болница, куршум не го лови, сабя не го сече и най-важното — през цялата книга основният му враг се мъчи да го залови, а когато го залови, вместо да го убие, му разказва всичките си планове и го оставя на мира.

Слабичко, загубих си времето да го чета.

Моят прадядо е бил в една килия с въпросният партизанин, с Антон. Прадядо ми е починал 6 месеца преди да се родя, но е разказвал на майка ми за времето, прекарано в затвора и специално за въпросния партизанин.

Наистина са го изтезавали и наистина са му сипвали сол в раните.

Така че, не се учудвайте, когато комунистите след 9-ти Септември действат на библейския принцип „С какъвто аршин мериш, с такъв и тебе ще мерят“.

Много добра

Приятен роман, взривно начало, динамична и напрегната среда и малко банална развръзка — лошият отива накрай света, преследван от добрият. И малко по холивудски едни лекар успява да разкаже играта на цяла рота спец-назовци, да не говоря за железните американски ченгета, дето куршум не ги лови, сабя не ги сече!

Но е приятен за четене и като го почнеш, не ти се иска да го оставиш.

И за подобни писания раздават Нобелови награди!