Нощ в Лисабон от Ерих Мария Ремарк
Една от най-хубавите му книги, много силно произведение.
Сто години самота от Габриел Гарсия Маркес
Аз рядко съм чел толкова объркана и безсмислена история, да ме прощават тия, на които книгата се е харесала. Така им изгубих спатиите на разните Хосе-Аркадио и Ауреляновци, то не бяха първи, втори, незаконни деца — Ремедио красивата се възнесе в небесата, не мож ` им хвана дирите по колко години живеят и кога се развиват събитията.
Остров Тамбукту от Марко Марчевски
Вие двамата, айде да не ви наричам точно какви, че ще ми изтрият коментара — като не ви харесва книгата, не я четете. Тази книга е от нашето детство, четяхме я и после играехме на двора на нея. Давахме я назаем на приятелите си — само на най-верните, които щяха да я пазят и да ни я върнат. Иначе не се даваше. Израснали сме с тази книга, затова я харесваме — ама била наивна, ама била пропагандна, ама такова, ама онакова. Е и, какво от това?
Тази книга ни напомня, че сме били малки, че сме чели, а не сме киснали пред компютрите да играем Диабло или UT — а вие виждате само комунистическата пропаганда. И тук ли намерихте да се се оплаквате колко сте пострадали и колко тежко ви е било?
Читателски коментари от zlodeyski