Книгата е тотален провал.
Не знам каква е тая мания на англоговорящите писатели да пишат романи за СССР, използвайки солженициновият „Архипелаг ГУЛАГ“ като речник на термините.
Не е достатъчно да вземеш един герой, автоматично да му лепнеш „десятка“ или „четвертак“, да го пратиш в лагер „за нищо“ и да правиш съчинение по картинка на тема „мизерните условия в съветските лагери“.
Или за бита на руснаците по време на СССР и днешна Русия.
Спрях да чета книгата в момента, в който на сцената в Сибир се появи 100 градусова севернокорейска водка. Точно в Сибир, точно 100-градусова и точно севернокорейска, можеше малко по-добре да се подготви авторът.
И докато четох книгата така и не разбрах каква е връзката между Сталинова Русия и терористичния акт в Беслан. Сигурно, ако я бях дочел до края, щях да разбера, но не обичам да си губя времето с глупости. Може би авторът е искал да засили усещането за „руския“ елемент в произведението си, колкото повече събития от Русия споменава, толкова по-истинско е произведението?
И това в епохата на Гугъл?
По-тъпо произведение е единствено „Дете 44“, това успешно му диша във врата.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.