Нежна, по един красив, старомоден начин.
Много точен коментар!
’’Сянката на вятъра’’ е прекрасна приказка за възрастни. Историята е красива, страшна, жестока и завладяваща. Действието се развива през 50-те години в Барселона. Описанията не могат да те оставят безучастен- тъмни и прашни улички, задушевни кафенета, антикварните книжарници и готическа архитектура. Романът всъщност разказва за един друг роман и за един тайнствен писател, за неочаквани и зашеметяващи разкрития, странни личности и ровене из миналото….и, разбира се за любов. Книга шедьовър.
Докато четях книгата се чувствах толкова уютно, че не исках никога да свършва.Отдавна не бях попадала на такава книга.
Прочетох и двете книги…., честно казано под „класика“ разбирам нещо друго.
В първата част не си направих труда ,да преброя колко пъти е използвана думата пръдня, и други нейни деривати.
По принцип много харесвам книги , в които автора ни приобщава към повествованието, и главния си герой, пишейки в първо лице единствено число сегашно време.
Това донякъде успя да ме държи „auf trab“, също и kool сравненията, и лафовете в стил Филип Марлоу.
Очаквах повече и от втората част, която според преисловието трябваше да е „мрачната сестра“
Мрачна беше, но по един лично за мен малко тягостен начин (и то не в добрия смисъл), както казах по горе съмнителна ми се стори приликата с
великия Марлоу на Чандлър (та чак до съмнение в плагиатство)
Сладникавите любовни мъки , и душевни терзания на героите също не допринесоха за „харесване“ на книгата.
Сума сумарум лично за мен старнна смесица от сестрите Бронте , и Чандлър, подозирам и опит на автора да блесне като ерудит с безкрайните му исторически, литературни, и полтически препратки.
На някой може и да му харесва постоянно да чете под черта, за средновековни автори, и никому неизвестни испански функционери ( аз го намирам за особено дразнещо) общото впечатление в края на краищата е за излишна претрупаност, като натруфена рокля, или кичозна торта.
Бързам да кажа , че споделям строго лично впечатление, и далеч не държа да обидя някого, или да натрапя нещо!
Но понякога наистина се чудя дали рецензентите са наистина последната инстанция в оценката на една книга.
Според мен всеки е длъжен сам да направи изводите си, най малкото, за да се съгласи, или не с една рецензия, човек трябва поне да прочете книгата,което е и „sinn der sache“
Както и друг път съм казвал
— Не оставяйте други да мислят заради вас!
За мен двете книги са далеч от каквато и да е класика!
БЛАГОДАРЯ ОТ СЪРЦЕ НА ХОРАТА РАБОТЕЩИ В „МОЯТА БИБЛИОТЕКА“
ОБИЧАМЕ ВИ!!
…. и още нещо във втората част героя е „осъден“ „награден“ с вечна младост…
Също може да се помисли за The Picture of Dorian Gray на Оскар Уайлд, концепция не нова , а дали и не „взета назаем“???????
Мен книгата ме омая, потопи ме в друга реалност.
Романът е просто божествен.Струва си да го прочете човек на 100%.
Харесва ми и я препоръчвам на хора,които не четат любовни романи.
На мен също много ми харесва, въпреки че чета и любовни романи, и трилъри, и фентъзи, и исторически, и …
Сега сериозно — книгата е страхотна. Препоръчвам на всички.
Не е лоша, бих й дала 5 обаче.Разглежда 2 сюжетни линии, които се припокриват — нещо, което ми се видя безинтересно, а и целият сюжет ми беше леко преекспониран, с малко пресилена драматичност.
Грабна ме още от първата страница. Сякаш ме вкара в друг свят — топъл, далечен, уютен и не ми се искаше да го напусна. Беше ми изключително приятно да я чета и не не бързах да я свършвам.
И аз като всички разписали се преди мен, останах очарована. Единствената ми забележка е към историята, която нищихме през цялото време, а се оказа доста тривиална. Гледала съм я в дузина теленовели от Латинска Америка. Всичко останало обаче, бе завладяващо. Като се започне от начина на изразяване, до атмосферата, всичко. Радвам се, че я прочетох!
Тази книга е способна да накара човек пеша да тръгне към Барселона
Точно в тази книга в Барселона гърми и трещи, а непрекъснатият порой дори прераства в снежна буря с кулминацията на историята.
Страхотен роман, който поддържа интереса през цялото време и е пълен с поучителни мисли. Авторът наистина успява да пресъздаде живота през 50-те години на миналия век и една заплетена история, която се разкрива постепенно. Дори и Сивън Кинг коментира книгата като първокласен роман! :)
Сафон е моето откритие тази година. Прочетох цялата тетралогия за „Гробището на забравените книги“ и съм меко казано очарована. Интересна идея, завладяващо пресъздадена, прекрасен стил и чувство за хумор на автора. Искам да изживявам още истории с героите, да откривам още книги в Гробището, да се разхождам из старата Барселона и през цялото време да витае една загадка наоколо. Горещо препоръчвам „Сянката на вятъра“ и другите три части на сагата.
Препоръчвам. Завладяваща книга !!!
Четиво за юноши. Красив израз, добра подредба, лесна история и всичко възможно по силите за подобен тип литература. Мъж с кожена маска под балкона, сянка от стената, караконджул в долапа. Разбира се в музикалната кутийка намираш ключът към загадката и то точно ти. Между другото Барселона е един доста смотан град с нагли хора. Сафон беше едно голямо дете, бог да го прости. Добре е написано!
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.