Досега съм свикнала като прочета преведена книга и ми харесва да казвам „страхотен автор“. Винаги съм отъждествявала превода на един текст с автора му. Не съм чела Селинджър в оригинал, но днес си дадох сметка, че преводът на един текст е като художник да прерисува оригинал. Копието може да се окаже толкова добро колкото е оригиналът или много, много по-добро. За да се получи такъв превод трябва така да разбираш автора сякаш той и преводачът са едно и също лице /поне аз мисля така/. Благодаря на преводача и коректора! Изключителен разказ!
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.