Този много тъжно-истински разказ за безнадеждността, скръбта, гнева ми напомни за моята дипломна работа върху стреса. Още по времето на Първата и Втората световна война лекарите са установили,че войниците в големите войни били по-склонни да се върнат на бойното поле, ако им се окаже психологическа подкрепа, непосредствено след битка, когато са настанени в болницата далеч от фронтовата линия. През 1994 година Линди развива концепция за травматичната мембрана. Тази психосоциална структура служи като защита от проникване на продължаващ стрес, но също така тя изолира травмирания и от усилията на другите да съдействат за неговото възстановяване. Същите мисли ме споходиха още като четях разказа „Непознатият“ и понеже и двата ми въздействаха по един и същи начин — да ти бръкнат без упойка с голи ръце и да ти извадят сърцето, та реших под въздействието на емоциите да споделя тези мои мисли.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.