Първата ми среща с творчеството на O. Хенри бе именно с „Последният лист“ — като дете гледах драматизация на разказа по БНТ. Оттогава съм поклонник на творчеството му, което е изключително разнообразно, както по сюжети, така и по стил. Някои от разказите му ни карат да плачем, а други — да се смеем на глас. Негова запазена марка си остава комбинацията от заплетена фабула и неочакван край. Неслучайно мнозина изследователи считат О. Хенри за автора с най-богат речник от думи в световната литература. Въпреки ранната си смърт той ни оставя едно богато творчество в областта на късия разказ, което с удоволствие препрочитам.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.